Р Е Ш Е Н И Е

№ 138 09.05.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Ива Атанасова

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №18 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Н.Т.В. от гр.Чипран, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-0375-000181 от 04.12.2017г. на Началник РУП към ОД на МВР Стара Загора, РУ Чирпан. С оспорената заповед, на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС)“ до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. В жалбата се сочи, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна, необоснована, несправедлива и издадена при съществени нарушения на процесуалните правила. Заявява се, че е практически невъзможно жалбоподателя да се запознае със съдържанието на връчения му акт за установяване на административно нарушение (АУАН), тъй като записаното в него е неразбираемо и нечетливо, поради което е лишен от възможността да подготви възраженията си, с което е нарушено правото му на защита. Обосновава се, че процесния автомобил е бил паркиран отстрани на околовръстния път на гр.Чирпан и е бил извън пътното платно, като преди преустановяване на движението на МПС същото е било управлявано от С. Г. И. Твърди се, че към момента на проверката автомобила не е бил в движение и жалбоподателят не е подписал предявения му АУАН, тъй като не е извършил нищо, с което да е нарушил ЗДвП и правилника за неговото приложение. Сочи се също, че жалбоподателят не е бил тестван с дрегер, както и не му е бил връчен талон за даване на кръвна проба, поради което се счита, че е налице обективна невъзможност да се установи точно какво административно нарушение е извършил. Моли се съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – адв.Б., който допълнително излага доводи за незаконосъбразност на оспорения акт. На първо място обосновава, че предвид показанията на разпитаните свидетели, по делото не са събрани доказателства, от които да се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС. На следващо място сочи, че при издаване на заповедта са допуснати редица процесуални нарушения, изразяващи се в противоречие между това кога е взето СУМПС и кога жалбоподателя е пратен за изследване с оглед отразените часове в оспорения акт и в талона за медицинско изследване, както и наличие на пропуски в съставения талон за медицинско изследване, с което са допуснати съществени нарушения на Наредба №1/19.07.2017г. Липсвали и доказателства за това, че служителите на МВР са преминали специализирано обучение за работа в доказателствен анализатор. Моли се съда да отмени оспорената ПАМ. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Началник РУП към ОД на МВР Стара Загора, РУ Чирпан, чрез процесуалния си представител – Ю.А., в съдебно заседание обосновава, че в проведеното съдебно производство по несъмнен начин са доказани както извършеното деяние, така и самоличността на извършителя. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 04.12.2017г. на жалбоподателя Н.В. е съставен АУАН №Д334985, за това, че 04.12.2017г., около 18:40 часа, в гр.Чирпан на ул.Васил Левски до бензиностанция „Петрол“, посока север-юг, същият управлява собствения си лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№СТ 4741 АТ, като отказва да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с №0021, след като са му предложени 6 опита за проба. Същият е с обилен мирис на алкохол, несигурна походна (залита) и говори несвързано. Издаден талон за медицинско изследване №0016401. Издаден образен 26 на МВР (л.14).

На Н.В. е издаден талон за медицинско изследване №0016401, който същия отказва да получи. Същият отказва да подпише АУАН и талона за медицинско изследване, което е удостоверено с подписа на свидетел (л.15).

Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление №17-0375-001163/22.02.2018г., с което на В. е наложено административно наказание (л.32).

При наличието на съставения АУАН на Н.В. е наложена и принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. ПАМ е наложена със Заповед №17-0375-000181/04.12.2017г. на Началник РУП към ОД на МВР Стара Загора, РУ Чирпан, издадена на основание и чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП (л.16).

По делото са разпитани като свидетели полицейските служители З.А.З., И.Д.Н. и Д.П.И.. От показанията на първите двама се установява, че около 18:40 часа на 04.12.2017г. същите са се движили с патрулен автомобил в гр.Чирпан по ул.Васил Левски, като минавайки покрай бензиностанция „Петрол“ са видели, че от съседна улица излиза лек автомобил Опел, като водачът му „не спрял на стопа“ и навлязъл в пътното платно на ул.Васил Левски. Въпреки, че се стъмнявало, двамата полицейски служители успели да видят добре водача на автомобила, тъй като минали в непосредствена близост покрай него, а участъкът, в който се намирали бил осветен. Двата автомобила се разминали, като патрулният, след като продължил известно разстояние, за да има възможност да направи обратен завой, направил такъв и последвал лекия автомобил „Опел“. Междувременно водачът на лекия автомобил „Опел“ паркирал автомобила до земеделска кооперация „Нов живот“, а полицейските служители спрели патрулния автомобил зад него. Полицаите слезли от автомобила и отишли до лекия автомобил „Опел“, като установили, че в него е същото лице, което видели малко преди това да го управлява до бензиностанция „Петрол“. Водачът на лекия автомобил „Опел“ форсирал автомобила на място, а когато полицейските служители се представили и започнали разговор с него им направило впечатление, че същият е в нетрезво състояние, изразяващо се в обилен мирис на алкохол. Полицаите установили, че лицето в автомобила е Н.В., който след като представил документите си заявил, че не е управлявал автомобила. В. отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол и оказал да подпише издадения му талон за медицинско изследване. Свидетелят З. му съставил АУАН, който В. също отказал да подпише. Поради отказите да бъдат подписани съставените документи на място е извикан свидетеля И., който удостоверил отказите на В. да подпише документите със своя подпис. И тримата свидетели сочат, че на мястото е присъствала и една жена, като от показанията на първите двама се установява, че тя е дошла малко след тяхното пристигане и е поискала от тях да запишат, че тя е управлявала автомобила. Казала им също, че има книжка и ще прибере автомобила, като ги молила да оставят К., тъй като щял да влезе в затвора.

По почин на процесуалния представител на жалбоподателя са разпитани като свидетели и С.Г.И.и Н. К. Н.. И двамата свидетели заявяват, че са в близки отношения със жалбоподателя и работят заедно с него в „гумаджийницата“ му и дърводелната му, които се намирали на бул.Александър Стамболийски в гр.Чирпан. Свидетелят И. сочи, че на процесната дата е поискала от Колев автомобила му, за да си свърши някаква работа. След като го привела в движение установила, че той не върви нормално, тъй като при подаване на газ „забивал“. Поради това Илиева се върнала пред „гумаджийницата“, паркирала автомобила срещу нея и отишла при В., за да му каже, че автомобилът не върви. В. излязъл при автомобила, а Илиева излязла след около 10 минути и видяла, че на място са дошли полицейски служители. И. отишла при В. и полицейските служители, но тъй като била притеснена не им казала, че тя е управлявала лекия автомобил и че тя го е паркирала срещу „гумаджийницата“. В показанията си свидетеля Н. сочи, че на процесната дата, докато той и В. са се намирали в дърводелната, И. е поискала от В. автомобила му, за да го ползва. След известно време се е върнала с автомобила, паркирала го е срещу дърводелната на отсрещната страна на платното и е казала на В., че колата има проблеми. В. отишъл до колата и тогава пристигнал патрулния автомобил. Свидетелят заявява, че В. не е шофирал автомобила, тъй като е бил заедно него в дърводелния цех.

Оспорената в настоящото производство заповед е връчена на жалбоподателя на 03.01.2018г. и е оспорена с жалба до Административен съд Стара Загора от 16.01.2018г., предвид на което съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а”, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 349з-95/11.01.2017г. (л.23) Директорът на ОД на МВР град Стара Загора е оправомощил началниците на Районни управления при ОД на МВР Стара Загора да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП. Оспорената заповед е издадена от Началник РУП към ОДМВР Стара Загора, Районно управление Чирпан, от което следва, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и в установената писмена форма.

Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването – обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, ал.1, буква „б“ от ЗДвП.

Настоящият състав не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено нарушение на административно-производствени правила, доколкото са събрани необходимите и относими доказателства и са спазени правата на административно-привлеченото лице. В тази връзка се явяват неоснователни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при издаването на талона за медицинско изследване, свързани с неспазването на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Действително при издаването на този талон са налице някои несъществени нарушения при попълването на реквизитите му, но те не са основание за отмяна на оспорената заповед като незаконносъобразна. Въпреки, че в талона не е отразено, че проверяваното лице отказва да го подпише и получи, това се установява от показанията на свидетеля, удостоверил този отказ – Д.И.. Няма данни жалбоподателят да е поискал изследване на употреба за алкохол с доказателствен анализатор, за да се преценява дали полицейските служители са преминали специализирано обучение за това, още повече, че установяването на употреба на алкохол с доказателствен анализатор се извършва в съответната структура на МВР, съгласно чл.8, ал.3 от Наредбата, а не на мястото на извършване на проверката от контролните органи. По отношение на довода, посочен в жалбата за нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, поради неразбираемото съдържание на АУАН съдът следва да отбележи, че макар процесния АУАН да се разчита трудно, същия не е нечетлив, поради което и това възражение се явява неоснователно.

Основният спорен момент по делото е свързан с установяване на факта дали жалбоподателят на процесните дата и час е управлявал автомобила си, респективно дали е имал задължението да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. Съдът по вътрешно убеждение и съпоставяйки всички събрани по делото доказателства, счита за установени фактите, възприети от административния орган в обжалваната заповед. Следва да бъде дадена вяра на показанията на свидетелите З., Н. и И., а не на тези на свидетелите И. и Н. Това е така, защото показанията на полицейските служители са последователни, подробни и убедителни, като актосъставителят З. и свидетелят по акта Н. категорично заявяват, че са видели при разминаването на двата автомобила жалбоподателят В. да управлява лекия автомобил „Опел“. Двамата са минали с полицейския автомобил в непосредствена близост покрай него, а участъкът, в който се намирали бил осветен. Що се отнася до показанията на свидетелите И. и Н., то те не кореспондират с останалите доказателства по делото, а близките им отношения с жалбоподателя обосновават висока степен на заинтересованост от изхода на спора (чл.172, от ГПК, вр. чл.144 от АПК). Поради това техните показания, досежно управлението на автомобила, не се кредитират с доверие от съда.

С оглед горните съображения, съдът счита за доказани релевантните факти, а именно, че жалбоподателят е управлявал автомобила си и е отказал да бъде изпробван за употребата на алкохол по съответния начин. Тези факти правилно са подведени под нормата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, съгласно която административният орган налага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС при отказ на водача да бъде проверен с техническо средство за употребата на алкохол. Административният орган е действал при условията на обвързана компетентност, доколкото разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП не дава право на органа да преценява дали да приложи мярката отнемане на свидетелството за управление на МПС. Правомощието на органа да приложи тази мярка е едновременно и задължение, и не е обвързано от други изисквания на закона. Релевантните факти по делото са отказът на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС да бъде изпробван с техническо средство или да даде кръвна проба по издадения му талон, които в случая са налице.

В горния смисъл, съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание. Налагането й цели ограничаване противоправното поведение и се прилага до решаване въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца, което е спазено при произнасянето на компетентния орган.

Предвид изложените мотиви, правният извод на съда е, че оспорената заповед е законосъобразна – издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановена в съответствие с материалния закон и процесуалните правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл.143, ал.4 АПК и Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010г. по тълкувателно дело № 5/2009г. на ВАС, съдът следва да осъди Н.Т.В. да заплати на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Стара Загора – юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100,00 лв. на основание чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Т.В. от гр.Чипран, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ПАМ № 17-0375-000181 от 04.12.2017г. на Началник РУП към ОД на МВР Стара Загора, РУ Чирпан, като неоснователна.

ОСЪЖДА Н.Т.В. ***, ЕГН **********, да заплати на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Стара Загора, 100,00 (сто) лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: