Р Е Ш Е Н И Е

№ 95 18.04.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Стефка Христова

и с участието на прокурор

като разгледа докладваното от съдия СТ.МАНОЛОВ административно дело № 23 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на В.И.В. ***, чрез адв.Д.Д., против Заповед рег. № УРИ 375з-3 от 04.01.2017г. на Началник РУ – Чирпан, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца. В жалбата се сочи, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на чл. 206, ал.1 от ЗМВР. Твърди се, че представените от жалбоподателя сведения от 03.01.2018г. не са взети под внимание при издаване на оспорената заповед, като никъде в нея не се споменава, че са дадени обяснения от В.В.. Заявява се, че няма абсолютно никакви доказателства, които да са събрани в административнонаказателната преписка, от които да е видно нарушена ли е разпоредбата на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП. Твърди се, че АО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че е нарушена изискуемата от закона форма, като в оспорената заповед не са описани обстоятелства, при които е извършено посоченото в акта нарушение, времето и мястото на неговото извършване, както и доказателствата, въз основа на които то е било установено. Обосновава се, че в заповедта е записано, че с „тези си деяния“ е извършено нарушение, като деянията биват действия и бездействия, а в случая не става ясно дали се касае за извършено действие или бездействие. Излагат се доводи, че в заповедта не е посочено на коя дата и къде и при какви обстоятелства е жалбоподателят е извършил нарушение, което представлява грубо нарушение на правото му на защита и предпоставя невъзможност да разбере в какво точно се състои неговото нарушение, както и по какъв начин го е осъществил, за да се защити адекватно. Сочи се също, че в конкретния случай е нарушен и текста на чл.210, ал.1 от ЗМВР, тъй като оспореният административен акт не съдържа описание на мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено соченото нарушение и доказателствата, въз основа на които то е установено. Заявява се, че като не е събрал служебно всички относими доказателства, имащи отношения по случая, АО не е положил дължимите грижи да установи с категоричност вмененото на жалбоподателя дисциплинарно нарушение, като по този начин е нарушил материалния закон, а дисциплинарната отговорност на В. е ангажираната именно в противоречие с материалния закон и на събраните писмени доказателства. Моли се съда да отмени изцяло оспорваната заповед. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът, Началник на Районно управление Чирпан, представляван от юрисконсулт Р., оспорва жалбата като излага съображения, че оспорената заповед е законосъобразна и правилна. Заявява, че в хода на дисциплинарното производство са изяснени всички обстоятелства относно извършеното нарушение и не са налице основания за отмяната й.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 07.07.2017г. до Началника на РУ – гр.Чирпан е изготвена докладна записка рег.№3950-ООР/10.07.2017г. от полицай р.з. във връзка с получен сигнал от ОД за неправилно паркирано МПС на бул.Георги Д. №4 (л.53). В докладната записка е отразено, че полицай Запрянов, заедно с полицай Д. И. и М. Д. са посетили сигнала, където установили, е възникнал спор между лицата и.в. В. и Д. Д. Д. във връзка с това, че първият от тях е паркирал автомобила си в близост до гаража на втория, така че възпрепятствал нормалното ползване на гаражната клетка.

На 07.07.2017г. от Д.Д.Д. е подадена жалба до Началник на РУ на МВР – гр.Чирпан (л.50). Работата по жалбата е възложена с резолюция от същата дата на жалбоподателя по настоящото производство В.В..

На 16.08.2017г. е снето сведение от Димитър Дженев (л.63), а на 18.08.2017г. сведение е снето и от Иван В. (л.64).

На 22.08.2017г. е изготвена справка от старши инспектор В.В. до Началника на РУ МВР – Чирпан относно извършена проверка по постъпилата от Д. жалба (л.61). Същата е заведена с рег.№375р-5544/25.08.2017г. В справката е отразено, че на 07.07.2017г., около 10:00 часа, е получен сигнал от ЕЕНСП – 112, подаден от Д. за евентуално неправилно паркирано МПС на адрес гр.Чирпан, булевард „Георги Д.“ №4. Пристигналият екип на ООР на посочения по-горе адрес установява, че МПС „Пежо 405“, собственост на и.в. В., е паркирано в близост до гараж, собственост на Д., при което Д. заявява, че л.а. Пежо му пречи да излезе от гаража си. При извършаната проверка на място екипът на РУ Чирпан в състав полицейските служители р.з., Д. И. и М. Д. категорично установяват, че заявеното от Д. на ЕЕНСП-112 не отговаря на истината. Л.а. Пежо се намира на такова разстояние от изхода на гаража на Д., че не възпрепятства изхода от него и л.а. на Д. би могъл при извършването на обичайни маневри да напусне гаражната клетка. С оглед тези данни В. е приел, че жалбата е неоснователна и не е извършено нарушение на служебната дисциплина и служебната етика по Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поради което е предложил докладваната преписка да бъде архивирана „към дело“ в деловодството на РУ на МВР – Чирпан на основание чл.19 от МЗ на МВР №8121з-1432/25.11.2015г.

На 24.08.2017г. до Д. е изпратено уведомително писмо от Началник РУ – Чирпан с рег.№5820/24.08.2017г., с което Д. е уведомен, че по подадения от него сигнал е заведена преписка вх.№375002-02/2017г. по описа на РУ – Чирпан, като същата е разгледана от старши инспектор В.В. и е архивирана в деловодството на РУ – Чирпан след извършена щателна дисциплинарна проверка (л.51).

Със заявление вх.№812/02-2132/31.08.2017г. Д.Д.Д. е сезирал Дирекция „Инспекторат“ на МВР – гр.София, като е изразил несъгласието си по негова жалба с вх.№375002/07.07.2017г. и е поискал извършването на проверка дали са взети адекватни мерки от страна на старши инспектор В.В. (л.49).

На 31.08.2017г. е изготвена регистрационна карта за постъпил сигнал срещу служител на МВР – УРИ:812102-2132. Сигналът е постъпил от дирекция „Инспекторат“ и е подаден от Д.Д.Д. срещу старши инспектор В.И.В. – началник група „Охранителна полиция“ към РУ – Чирпан (л.45).

По повод получения сигнал от Д. Д. е изготвено Становище рег.№4575р2220/05.09.2017г. на ВПД Директор Дирекция „Инспекторат“ – гр.София (л.47). Със Становището е направено предложение материалите да се изпратят на директора на ОД на МВР Стара Загора за извършване на проверка, след приключване на която, копие от справката и отговора до подателя да се представи на дирекция „Инспекторат“ за прилагане към преписката.

На 14.11.2017г. е изготвена Справка №349р-24309 от Началник отдел ОП при ОД на МВР комисар И. И., относно извършена проверка по жалба вх.№812102-2132/31.08.2017г. по описа на Дирекция Инспекторат към МВР – гр.София (л.41). В справката са направени следните изводи: 1. В докладна записка с рег.№3950-ООР/10.07.2017г. не става ясно имало ли е нарушение на ЗДвП или не от страна на Иван В.. При изнесените факти в докладната е записано: „разпоредихме на В. да премести автомобила си, за да може да се осъществява и да не се затруднява достъпа до гаражното помещение“, „само частично затруднявал достъпа до гаража“, както и „не възпрепятства излизането на лекия автомобил „Хонда“, „паркираният от И. В. л.а. Пежо не бе непосредствено пред гаражното помещение, намираше се на паркоуширение“. Не е ясно какво е искал да каже с израза „паркоуширение“ служителя Р.З.; 2. Защо полицейските служители, посетили сигнала, са поискали документ за собственост на гаража от Д. Д., както е отразено в докладната записка, като това е можело да се установи на по-късен етап, при проверка на сигнала. Това трябва да се извърши при последващата проверка; 3. В справка УРИ:375р-55-44/25.08.2017г., изготвена от ст.инспектор В. е записано, че от мл.инспектори Р.З., Д.И. и М.Д. „категорично е установил“, че заявеното от Д. Д. на ЕЕНСП 112 не отговаря на истината. Не става ясно по какъв начин е било това „категорично“ установяване, като дори не е снето писмено сведение от тримата горецитирани полицейски служители по време на извършената от ст.инсп. проверка; 4.Старши инспектор В.В. е записал в справка с УРИ:375р-55-44/25.08.2017г., че „Д. има обективен мотив да злепостави р.з., срещу когото е адресирана жалбата му“. В жалба с вх.№375000-2/07.07.2017г. Дженев е записал, че никой от полицейските служители, посетили сигнала, не се представил и водачът на неправилно паркираното МПС не е бил санкциониран, а единия служител бил записал регистрационния номер на автомобила „на някакво бележниче“, с цел да „симулира някаква дейност“. Никъде в жалбата си Д. Д. не цитира името на полицейския служител р.з.; 5. При приключване на проверката си В.В. е констатирал, че жалбата на Д. Д. е неоснователна и не е установил нарушение на служебната дисциплина и нарушение на служебната етика по Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР; 6. В уведомително писмо до Д. Д. с УРИ: 375000-5870/24.08.2017г., изготвено от ст.инспектор В. не са записани констатациите от извършена проверка, отразени в справка УРИ:375р-55-44/25.08.2017г.; 7. Началник група ОП при РУ Чирпан е проявил небрежност при изпълнение на служебните си задължения, като не е изготвил подробна и обективна проверка по жалба с вх.№375000-2/07.07.2017г., както и е изпратил неточен и неясен отговор с УРИ: 375000-5870/24.08.2017г. до жалбоподателя Д. Д.. Със справката е направено предложение същата да бъде изпратена на Началник РУП Чирпан, като бъде извършено следното: 1. Да бъде обърнато внимание на Началник група „ОП“ за извършване на качествени проверки при работата по сигнали на граждани. Проверките да се извършват в пълнота и отговорите до жалбоподателите да са конкретни и ясни; 2. При възможност уведомителните писма до лицата, подали жалби, сигнали и други нарушения да се връчват лично на лицата; 3. В предвид установеното в справката да се състави фиш на и.в. В. за нарушение на разпоредбите на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП; 4. В РУ Чирпан да се извърши проверка относно законността на гаража; 5. Началник РУ Чирпан да прецени необходимостта от налагане на дисциплинарно наказание на служителите, проявили небрежност при изпълнение на служебните си задължения.

С писмо рег.№349000-18239/15.11.2017г. на Директор ОД на МВР Стара Загора Д. Д. е уведомен, че във връзка с подадена от него жалба вх.№812102 – 2132/31.08.2017г. по описа на Дирекция „Инспекторат“ към ОД на МВР София, са констатирани нарушения на служители от РУ Чирпан и спрямо тях ще бъде взето необходимото дисциплинарно отношение, а на и.в. В. ще бъде съставен фиш за нарушение на разпоредбите на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП (л.40).

С писмо рег.№349р-24489/16.11.2017г. посочената справка е изпратена до Директора на Дирекция „Инспекторат“ МВР – София (л.39).

На 28.11.2017г. на и.в. В. е съставен АУАН серия Г, бланков №500016 за извършено нарушение по чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП (л.18).

Със справка рег.№375р-7675/30.11.2017г. Началникът на РУ на Чирпан е уведомил Директора на ОД на МВР Стара Загора относно взето отношение във връзка с констатирани слабости при изпълнение на служебните задължения в РУ Чирпан (л.17-гръб).

На 02.01.2018г. от Началник РУМВР – Чирпан е изготвена справка, която е заведена с №УРИ:375р-33/03.01.2018г. и с която са приети изцяло констатациите в справка №УРИ:349р-24309/14.11.2017г. (л.38). Със справката е прието, че ст.инспектор В.В. при извършване на проверка по жалба №375002-2/07.07.2017г. не е събрал данни за пълното и обективно изясняване на фактическата обстановка относно това дали е имало нарушение на разпоредбите на ЗДвП от лицето и.в. В., както се изисква по чл.23, т.4 от „Правилата за организация на работа в министерството на вътрешните работи с предложенията и сигналите“. Дисциплинарно наказващия орган е приел, че това представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.199, ал.1, т.3, предл.1-во от ЗМВР – небрежност в служебната дейност, за което следва да му се наложи дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“.

На 03.01.2018г., на основание чл.206, ал.1, пр.2-ро от ЗМВР, от ст.инспектор В. е изготвено Сведение с рег.№375р-32 във връзка със справка УРИ:33-03.01.2018г., в което са изложени обясненията му във връзка с образуваното дисциплинарно производство (л.14).

С оспорената заповед рег.№УРИ 375з-3 от 04.01.2017г. Началникът на Районно управление – гр.Чирпан при ОДМВР Стара Загора, на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2 и чл.204, т.4 от ЗМВР е наложил на старши инспектор В.И.В. – началник група ОП в РУ – Чирпан, при ОД на МВР Стара Загора, дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта (л.13). Заповедта е връчена на жалбоподателя на 05.01.2018г.

От фактическа страна дисциплинарно наказващия орган се е мотивирал с обстоятелството, че след извършена допълнителна проверка, отразена в Справка УРИ:375р-33/03.01.2018г. установил, че на 07.07.2017г. на ст.инспектор В.В. е възложена проверка по сигнал от гражданин №375002-2/07.07.2017г., която е приключила със справка №375р-5544/25.08.2017г. Проверката е следвало да изясни факти, относно посетено произшествие на 07.07.2017г. в гр.Чирпан, на бул.Георги Д. №4, както и има ли извършени нарушения по ЗДвП от лицето и.в. В.. Проверката е приключила със Справка №375р-55.08.2017г., в която ст.инспектор В. не е установил нарушения на лицето Иван В.. При проверката не са изследвани всички поставени въпроси, като стр.инспектор В. не е извършил обстойна и пълна проверка на фактите, относно извършено ли е нарушение от и.в. В. по смисъла на ЗДвП, като при извършена допълнителна проверка се установило, че има извършено нарушение и на нарушителят Иван В. е съставен АУАН №Г 500016 за нарушение по чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП.

Дисциплинарно наказващия орган е приел, че с тези свои деяния, като не извършил обстойна и пълна проверка на фактите, относно извършено ли е нарушение от И. В., ст.инспектор В. е допуснал небрежност в служебната си дейност, което е в нарушение на л.23, т.4 от „Правилата за организацията на работа в министерството на вътрешните работи с предложенията и сигналите“, утвърдени със Заповед №8121з-1432/25.11.2015г. на министъра на вътрешните работи, изменена и допълнена със Заповед №8121з-52/06.01.2017г. – нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.199, ал.1, т.1, предл.1-во, вр. чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2 от МВР.

По делото е представена образуваната преписка по издаване на оспорената заповед, както и Заповед 8121з-1432/25.11.2015г. за утвърждаване на Правила за организацията на работата в МВР с предложенията и сигналите, Заповед №8121з-52/06.01.2017г. за изменение и допълнение на Заповед 8121з-1432/25.11.2015г., справка от ОД на МВР Стара Загора относно жалби, подадени срещу В.В.. Приложени са 3 бр. разпечатки от системата googlemaps.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата и.в. В. и Р.А.З.. Свидетелят В. пояснява, че през юли 2017г. е паркирал личния си автомобил марка Пежо на парко уширение в близост до вратите на гараж, като спрял на около 5-6 метра от тях. Същият напазарувал и след като се върнал ползвателят на гаража – Д. Д., претендирал, че автомобила на В. му пречи да изкара автомобила си от гаража. Според В. автомобила му не е пречел на Д. Д. и последният е имал възможност да изкара автомобила си от гаража. Свидетелят сочи, че пред гаража е имало очертание (правоъгълник с кръст), които забранявал спирането, но той бил паркирал автомобила си извън този правоъгълник. Свидетелят З. – служител в РУ – Чипран, заявява, че заедно със свои колеги е бил изпратен по сигнал на неправомерно паркиране на МПС и спор между двама водачи на автомобили. Сочи, че при пристигане на място е установил паркиран на паркинга на улицата автомобил Пежо, както и друг автомобил, разположен в гараж, като вратите на последния били отворени. Пояснява, че до гаража е имало собственоръчно очертано поле, за да не се паркират в него автомобили, като лекия автомобил Пежо се намирал паркиран извън това поле. Според свидетеля лекият автомобил Пежо не е пречел на движението и изкарването на другия автомобил от гаража. Въпреки това полицейските служители разпоредили на В. да премести автомобила си, което той направил. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като същите са ясни, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондирани както помежду си, така и с останалите писмени доказателства по делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, се явява основателна, макар и не по посочените в нея съображения.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си и изхожда от материално компетентен орган по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР. Няма спор, че Началника на РУ Чирпан е служител на ръководна длъжност и в правомощието му е налагането на дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР.

От съдържанието на оспорената заповед и по-конкретно титулната й част, е видно, че като дата на издаването й е посочена „04.01.2017г.“., т.е. тази дата предхожда темпорално извършването и установяването на нарушението, както и всички процесуални действия, извършени в хода на проверката. Това налага извода, че тази заповед е издадена в противоречие с основни принципи на административния процес: на законност, на истинност и на служебно начало (чл.7 и чл.9 от АПК). В хода на административното производство не проведена процедура по чл.62, ал.2 от АПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка, поради което административния акт следва да се разглежда със съдържанието, което има, поради което и преценката относно неговата законосъобразност следва да бъде направена именно предвид съдържанието, което акта има.

Датата на издаването на административния акт, съгласно чл.59, ал.2. т.8, е съществен негов реквизит, доколкото тя има определящо значение за момента, от който волеизявлението на административния орган поражда целените последици и към който следва да се извърши преценката на релевантните обстоятелства, съставляващи фактическите основания за издаването на приложимите правни норми. Посочването на невярна дата на издаване на заповедта представлява съществено нарушение на правилото по чл.59, ал.2, т.8 от АПК и съответно неспазване на установената форма (по смисъла на чл.146, т.2 от АПК), което обуславя нейната незаконосъобразност. Изискването за посочване на дата на издаване на заповедта е съществен елемент от съдържанието на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2, т.8 от АПК, издаден в писмена форма. (В този смисъл Р№10678/23.07.2012г. на ВАС, VI отд.). В този смисъл оспорената в настоящото производство заповед следва да бъде отменена, поради наличие на основание по чл.146, т.2 от АПК.

Освен гореизложеното съдът намира, че е налице и друго нарушение на изискването за форма на административния акт, а именно – не е спазено императивното правило на чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съгласно този текст административното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушение; разпоредбите, които са нарушени, доказателства, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка посочените в жалбата доводи за липса на времето и мястото на извършване на нарушението са основателни. В случая тези изисквания не са изпълнени като в заповедта изобщо не са посочени време и място на извършване на нарушението. Място на нарушението въобще липсва, като в заповедта са посочени две дати – 07.07.2017г. и 25.08.2017г., без да е конкретизирано дали на някоя от тях е извършено нарушението или се касае за период, през които то е извършено. Посочените обстоятелства също предопределят отмяната на оспорения акт, поради неспазване на установената форма.

За пълнота на мотивите на настоящото решение, макар долуизложеното да не е от естество да промени крайния резултат на делото, следва да се отбележи, че в случай на липса на установените пороци по чл.146, т.2 от АПК при издаване на процесната заповед, то настоящия съдебен състав намира, че не са допуснати други нарушения, които да обуславят незаконосъбразност на административното разпореждане.

В оспорената заповед, противно на изложеното в жалбата, точно е посочено при какви обстоятелства жалбоподателят е извършил нарушение – същият при възложена му проверка не е изследвал всички поставени въпроси, като не е извършил обстойна и пълна проверка за фактите, относно извършено ли е нарушение от и.в. В. по ЗДвП.

Не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително и твърдените в жалбата такива. Не е нарушена разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР за изслушване/приемане на писмени обяснения от дисциплинарно наказващия орган преди налагане на наказанието. Служителят е представил писмено сведение на 03.01.2018г. след запознаване със справка УРИ:33-03.01.2018г. Правото на защита на служителя не е нарушено, тъй като му е предоставена възможността за обяснения по случая. Наказващия орган се е запознал с тях, видно от положената резолюция и подпис на тях. Що се касае до липсата на изложени съображения от органа поради какви причини не се възприемат обясненията на служителя, това не води до извод за допуснато съществено процедурно нарушение, след като е изпълнено изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР. Не обуславя незаконосъобразност на заповедта и обстоятелството, изложено в жалбата, че дисциплинарното производство, което е образувано на 03.01.2018г. е приключило на 04.01.2018г.

Обжалваната заповед е постановена и при правилно приложение на материалния закон. Наложеното дисциплинарно наказание на В. е за това, че жалбоподателят „не е извършил обстойна и пълна проверка по фактите, относно извършено ли е нарушение от и.в. В. по смисъла на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП“, като такова задължение се съдържа в разпоредбата на чл.23, т.4 от Правилата за организацията на работата в МВР с предложенията и сигналите, според която служителят, на които е възложено разглеждането на проверката по предложението или сигнала събира всички данни за пълното и обективно изясняване на фактическата обстановка, включително от държавни и местни органи, обществени организации, физически и юридически лица във връзка с предмета на проверката. В тази връзка ирелевантни към спора по настоящото дело са изложените в жалбата обстоятелства дали е извършено или не нарушение от И. В., тъй като именно извършването на проверката от жалбоподателя е трябвало да установи това. В този смисъл следва да се отбележи, че извършването на проверката е „пълно“, когато са извършени всички действия, необходими за разкриване на обективната истина и „обективно“, при условие, че са събрани и проверени както данни, които обосновават извършването на нарушението от И. В., така и такива в обратния смисъл. Едва при направени усилия от проверяващия в тази насока ще е изпълнено задължението, визирано в чл.23, т.4 от Правилата за пълното и обективно изясняване на фактическата обстановка – нещо което не е извършено в разглеждания случай от жалбоподателя. Последният при завършване на възложената му проверка се е задоволил само с изложеното в докладната записка, изготвена от полицейския служител р.з. и снемане на обяснения от И. В. и Д. Д., без да предприеме каквито и да било други действия съобразно горепосочените правила, като например да събере данни и от останалите присъствали на случая. Поради това правилно дисциплинарнонаказващият орган е ангажирал дисциплинарната му отговорност по чл.199, ал.1, т.3, пр.1-во, вр. чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР за неизпълнение на служебните задължения при небрежност в служебната дейност.

Дисциплинарното наказание е наложено и при съобразяване целта на закона – от една страна да се въздейства на наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения; а от друга – възпитателно и превантивно върху останалите служители. В изпълнение целта на закона, в процесната заповед е отправено изрично предупреждение към служителя, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл.198, ал.1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

Предвид всичко гореизложено и поради засягането на обжалваната заповед макар и само от един порок – неспазване на установената форма, то процесния административен акт следва да бъде отменен.

По делото е направено искане за присъждане на направените по делото разноски от страна на жалбоподателя. С оглед на изхода на делото, съдът намира същото за основателно, поради което в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 410.00 лв., от които 10.00 лв. платена държавна такса и 400.00 лв. възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие №102961/11.01.2018г. (л.5)

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на В.И.В. ЕГН ********** ***, Заповед рег. № УРИ 375з-3 от 04.01.2017г. на Началник РУ - Чирпан, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на вътрешните работи Стара Загора, да заплати на В.И.В. ЕГН ********** сумата от 410.00 (четиристотин и десет) лв., направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

СЪДИЯ: