Р Е Ш Е Н И Е

№ 142 23.05.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Минка Петкова

като разгледа

докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 42 описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на И.А.К. против Заповед ури 349з-161/15.01.2018г на Директора на Областна дирекция на МВР гр.Стара Загора, с която на основание чл.194 ал.2 т.1, чл.197 ал.1 т.4, чл.201 ал.1 т.3 и чл.204, т.3 от ЗМВР на И.А.К. мл.автоконтрольор І ст.в група ОДПКПД на сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР –Стара Загора е наложено дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност“ за срок от една година.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за постановяването й в нарушение на изискванията за форма, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Жалбоподателят поддържа, че не е допуснал вмененото му нарушение на служебната дисциплина като материалноправно основание за подвеждането му под дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарно наказание. Твърди че не е спазен срока по чл.195 ал.1 от ЗМВР и не са събрани доказателства досежно твърдяното неизпълнение на служебни задължени. Поради изложените съображения, иска се отмяна на Заповед ури 349з-161/15.01.2018г на Началник сектор ПП при ОД на МВР - гр.Стара Загора и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата –Директор на ОД на МВР гр.Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото – юр.М.А. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

И.А.К. заема длъжност младши автоконтрольор Іст, в група „ОДПКПД“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР гр.Стара Загора.

С оспорената по делото Заповед УРИ 349з-161- 15.01.2018г /л.21 по делото/ на Директора на ОД на МВР Стара Загора е наложил на мл.инспектор И.А.К., с посочена длъжност, наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от 1 година, считано от датата на връчване на заповедта. Наказанието е наложено за това, че на 21.08.2017г в гр.Стара Загора мл.автоконтрольор И.А.К. съставил на К.Н.М. АУАН за нарушение на чл.64 ал.4 от ЗМВР – неизпълнение на полицейско разпореждане, като при съставянето му е допуснал грешка при посочване на нарушения законов текст. В съдържанието е посочил, че М. пречи да изпълнява задълженията си по служба, което не отговаряло на квалификацията на нарушението. На същата заповед била съставена и заповед за задържане на М., като при изпълнението й мл.инспектор И.К., полицейски орган, използвал физическа сила и помощни средства спрямо М. без да е налице абсолютна необходимост, както изисква чл.85 ал.1 т.2 от ЗМВР, което довело до накърняване правата и свободите на М., нарушение на служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.1 ЗМВР, вр.с чл.201 ал.1 т.3 пр.първо от ЗМВР. Сочи се още, че след като изпълнил служебното си задължение да предяви съставения на М. АУАН и след като е преустановена конфликтната ситуация между мл.инспектор К. и г-жа М., същият е следвало да инициира освобождаването й от Второ РУ , където тя е била отведена за изпълнение на заповедта, поради отпадане необходимостта за задържането. С бездействието си извършил нарушение на служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, вр.с чл.201 ал.1 т.3 пр.първо ЗМВР. Сочат се приети писмените обяснения на служителя дадени с рег. № 1228р-10857/25.09.2017г и №1228р-14731/13.12.2017г по описа на ОД МВР Стара Загора, събрани и оценени доказателствата, вкл.тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици, обстоятелствата по извършването му, формата на вина и цялостното поведение на служителя. От правна страна заповедта е издадена на основание чл.194 ал.2 т.1, вр. с чл.197 ал.1 т.4 , вр с чл.201 ал.1 т.3 и чл.204 т.3 ЗМВР.

Дисциплинарното производство срещу мл.инспектор И.А.К. е образувано със Заповед УРИ 349з-2957 /14.09.2017г на Директора на ОД МВР – Стара Загора /л.26/ и за това, че на 21.08.2017г около 22.10ч в гр.Стара Загора по ул.“Ген.И. Пашинов“, на ок. 200м от чешмата „Трите чучура“ полицейски екип на сектор „ПП“ в състав мл.автоконтрольор И.К.А. и мл.автоконтрольор Г.П. са спрели за проверка лек автомобил Пежо „партнер“ рег.№СТ 3771 ВТ чийто водач М.А.М. е бил в нарушение – не е ползвал обезопасителен колан. При проверката служителите са установили и др.нарушения, вкл.че на водача не е бил връчен ел.фиш. При съставяне на АУАН, на място пристигнала и се намесила К.М., която с поведението си провокирала служителя К., който се поддал на провокацията и употребил физическа сила и помощни средства спрямо М., без да има необходимост от използването им. Повод за образуването е справка рег.1228р-10485/13.09.2017г на инспектор Д.В. , п.ш. в сектор „ПП“ /л.76-83/, с данни за направена проверка по факти и обстоятелства, изнесени в жалба на Кр.М. срещу мл.инсп.И.А.К. /рег.№ 349р-19101 /04.09.2017г и ДЗ от 22.08.2017г/. Описаното в заповедта деяние е квалифицирано по чл.194 ал.2 т.4 и чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР – деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и т.15, т.19, т.33 и т.34 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед №8121з-348/25.07.2014г на министъра на вътрешните работи.

Със Заповед УРИ 349з-2957 /14.09.2017г на Директора на ОД на МВР гр.Стара Загора е определен дисциплинарно разследващ орган, Комисия в състав председател гл.инсп.Т.Ж.– началник сектор „ПП“ отдел „ОП“ при ОД, членове ст.инспектор Д.Д. –началник група ОДПКПД сектор“ПП“, С.Р. гл.юрисконсулт, Кр.Б., ст.експерт „ЧР“. На 21.09.2017г, в съответствие с чл.207 ал.8 от ЗМВР разяснени са правата на служителя да се запознае със заповедта за образуваното дисциплинарно производство, изготвената обобщена справка, да участва в производството, да се запознае с материалите по производството и прави необходимите извлечения, да представя доказателства, прави искания, бележки, възражения, да дава или да откаже да дава обяснения /л.27/.

Със Заповед ури 349з-3622/10.11.2017г на Директор ОД на МВР гр.Ст.Загора, по повод искане от 10.11.2017г на председателя на комисията, е удължен срока за разследване на дисциплинарното производство с един месец.

За резултатите от проверката е изготвена обобщена справка рег.№ 1228 р-14722/13.12.2017г /л.44 -55/. Сочат се извършените от Комисията процесуални действия, събраните доказателства, вкл.снетите сведения, обяснения и записите от системата ВПК, според която действията на служителя К. са довели до накърняване правата на и свободите на М., изразяващи се в съставяне на АУАН при неправилни квалификации, употреба на ФС и ПС при липса на задължителен субективен фактор абсолютна необходимост и при отпадане необходимостта от задържането на М. служителя не е инициирал освобождаването й, за което предлага на нарушителя да бъде наложено дисциплинарно наказание за нарушение по чл.194 ал.2 т.3 вр. с чл.201 ал.1 т.3 ЗМВР, „ нарушения, довели до накърняване на правата и свободите на гражданите“ дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от 1 година“.

На 13.12.2017г К. е поканен да се яви на 14.12.2017г на посочено място, и запознае с обобщената справка /л.58/, съставен е протокол рег.№1228р-14731-13.12.2017г “за отказ за даване на писмени обяснения от служителя“, в който протокол се съдържат устно дадени обяснения /л.63/.

Дисциплинарното производство е приключило със Становище УРИ 1228р-14756-14.12.2017г на ДРО - на служителя К. да бъде наложено наказание за нарушение на чл. 194 ал.2 т.3 вр.с чл.201 ал.1 т.3 ЗМВР-„нарушения, довели до накърняване правата и свободите на гражданите“ дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от 1 година“ /л.32/.

По делото са приети като доказателства документите приобщени по преписката по издаване на Заповед УРИ 349з-161- 15.01.2018г на Директора на ОД на МВР Стара Загора.

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит като свидетели М.А.М., К.Н.М., Г.П.П..

Свидетелят М.М. твърди, че е бил спрян за проверка до чешмата на „Трите чучура“, твърди че бил уплашен, не могъл добре да разбере по артикулацията какво полицейския служител иска от него; повикал приятелката си и тя дошла, отишла да говори с единия полицай, след това минала покрай неговата кола и отишла да се качва в нейната кола, която била зад неговата. Не влезнала в нейната кола, а полицейския служител/посочва го в залата/, я настигнал и почнал да я души. Свидетелят слязъл от колата и се развикал „какво правиш, ще я убиеш вече“. Служителят я пуснал и дошъл срещу свидетеля, който тръгнал да влиза в колата, но той я блъснал и тя му затиснала пръстите на ръката. Видял че полицаят имал кръв по ръката, където тя му стискала с ноктите по ръката. Свидетелката К.М. твърди, че този господин на 21-ви през нощта се опитал да я удуши и след това я арестувал. Описва подробно случая, вкл. че минала край колата на „М.“ за да отиде до нейната кола, стигайки до задницата на нейната кола, се обърнала и видяла че той е зад нея, хванал я за шията и започнал да я души. Свидетелят Г.П., колега на оспорващия, описва случая по извършената проверка, разменените реплики с М., твърди че не е видял лично какво прави колегата му, като чул говор на висок глас слязъл и отишъл да види какво става, като господинът казал, че колегата на свидетеля бил агресивен спрямо дамата, след това описва връчването на акта от колегата си на М., вкл.че колегата му чел акта, М. отново дошла и казала на господина да не подписва акта, а колегата И.К. й казал да се измести и да пречи на проверката, а тя казала че няма да се измести и да не пречи. Тогава колегата й разпоредил устно да се махне за да не пречи, тя отново отказала, да види какво ще направянм, след което била задържана от колегата му. Оказала съпротива като отказала да влезе в колата, започнала да дере и блъска, колегата му й сложил белезници и я сложил на задната седалка. Други обстоятелства, релевантни за спора по делото, не е видял.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес - адресат на обжалваната заповед и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената Заповед е издадена от компетентен орган по чл.204 т.3 вр.с чл.197 т.4 от ЗМВР – Директора на ОД МВР Стара Загора е ръководител на структурата, към която се числи заеманата от дисциплинарно наказания служител на изпълнителска длъжност /“младши автоконтрольор“/ и в рамките на неговата материална и териториална компетентност.

Заповед УРИ 349з-161- 15.01.2018г е в писмен вид, но съдържанието й не отговаря на нормативните изискванията за съдържание на акта, предвидени в чл.210 ал.1 от ЗМВР. Според тази разпоредба дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Смисълът на въведеното императивно изискване за описание на нарушението от гледна точка на деянието, възприето и квалифицирано от наказващият орган като дисциплинарно нарушение, е в това да бъдат посочени всички съставомерни от обективна и субективна страна негови елементи /вкл. съдържанието му, формата на вината, време, място и обстоятелства, при които е извършено/. Това посочване следва да е по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение- т.е заповедта следва да съдържа описание на всички обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина от вида на посочените в чл.194 ал.2 от ЗМВР.

Това от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - дали и доколко с фактически установеното и описано в акта по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на наказаното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на дисциплинарно нарушение – т.е за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение по критериите на чл. 206 ал.2 ЗМВР. На следващо място чрез императивното изискване за конкретизация на нарушението се гарантира законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно се обезпечава правото на защита на служителя, привлечен към дисциплинарна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво дисциплинарно нарушение се твърди че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

В случая в оспорената заповед липсва изискуемото се от закона еднозначно описание на нарушението. Формулирани са в Заповед УРИ 349з-161- 15.01.2018г на Директора на ОД на МВР Стара Загора обвинения в извършването на три отделни деяния от мл.автокнтрольор И.К. без те да са индивидуализирани нито от обективна нито от субективна страна. Видно от съдържанието на обжалвания административен акт, обстоятелствената част се свързва с твърдения, че мл.автоконтрольор И.А.К. съставил на г-жа К.Н.М. АУАН за нарушение на чл.64 ал.4 от ЗМВР … като при съставянето му е допуснал грешка при посочване на нарушения законов текст; че използвал физическа сила и помощни средства спрямо М. без да е налице абсолютна необходимост, както изисква чл.85 ал.1 т.2 от ЗМВР, довело до накърняване правата и свободите на М., и отделно, че същият е следвало да инициира освобождаването й от Второ РУ, където тя е била отведена за изпълнение на заповедта, поради отпадане необходимостта за задържането.

Видно е, че визираното съдържание на Заповед УРИ 349з-161- 15.01.2018г не покрива изискването за постановяване на мотивиран административен акт по смисъла на чл.210 ал.1 от ЗМВР. Деянието, за което е санкциониран К. не е еднозначно посочено от гледна точка на обективната си изява. Визирани са три различни деяния – две, осъществени чрез действие – по допускане на грешка в АУАН; друго- по използването на физическа сила и помощни средства без да е била налице абсолютна необходимост и на следващо място – трето деяние, осъществено чрез бездействие - по неиницииране от служителя освобождаване на задържано лице. Не става изобщо ясно как точно лицето осъществява състава на соченото нарушение по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР чрез съвкупно описаните действия и бездействия. Нарушението не е и конкретизирано по време, място и обстоятелства по извършването му. Посочването на датата, времето и мястото на извършена от мл.автоконтрольор К. и мл.автоконтрольор П. проверка спрямо водача М.М. не конкретизира и не индивидуализира деянията, които му се вменяват. Пълнота и конкретност на описанието не се постига и с приобщените към заповедта документи, вкл.обобщената справка от 13.12.2017г и становището на дисциплинарно разследващия орган от 14.12.2017г, които единствено възпроизвеждат съдържанието на събрани доказателства. Относно обвинението за неправилно съставен АУАН /бл.№734466/21.08.2017/ -не е конкретизирано с посочване кога и къде е съставен; не е посочено твърдяната грешка – неизпълнение на коя от разпоредбите на ЗМВР и/или издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове и/или на акт на орган от визираните в чл.194 ал.2 т.1 ЗМВР се явява. Обвинението в използване на физическа сила и помощни средства спрямо М. при твърдяна липса на абсолютна необходимост за това, също е твърде общо, неконкретно и противоречиво дадено /не се посочва използваното помощно средство, в какво точно се е изразило използването на физическа сила. Третата форма на изпълнително деяние също не е конкретизирана и индивидуализирана по време място и обстоятелства, вкл.кога са били налице предпоставки за освобождаване на задържаното лице, съответно и възникнало за мл.автоконтрольор К. задължение да инициира освобождаването й. Не се посочва в нарушение на кое правило се явява описаното бездействие, квалифицирано като осъществяващо състава по чл.194 ал.2 т.1 ЗМВР.

Формалното и неясно посочване на реквизити от посочените в чл.210 ал.1 от ЗМВР означава, че изискванията на тази разпоредба не са изпълнени. Липсата на обективно, точно и непротиворечиво описание на обстоятелствата по извършване на нарушението, обективната и субективна страна на дисциплинарното нарушение и нарушените правни норми препятства упражняване правото на защита на наказаното лице. Оспорената заповед няма нормативно регламентираното съдържание. Неизпълнението на изискванията за съдържание на акта, с оглед описанието на деянието от фактическа и правна страна, в случая е съществено, тъй като е довело до засягане правото на защита на лицето, подведено под дисциплинарна отговорност. Неясното описание сочи на невъзможност да се извърши проверка дали деянието по повдигнатото обвинение кореспондира с посочени като нарушени правни норми и дали осъществява състав на дисциплинарно нарушение. Поради изложеното, допуснатото нарушение съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен, без да е необходимо да се изследва наличието и на други пороци.

С оглед на гореизложеното съдът намира че жалбата е основателна. Оспорената Заповед УРИ: 349з-161/15.01.2018г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора, като издадена в нарушение на изискванията за форма и съдържание, се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143 ал.1 от АПК искането на оспорващия за присъждане в негова полза направените по делото разноски, е основателно. Следва да бъде осъдена ОД на МВР гр.Стара Загора да заплати на оспорващия К. направените от него съдебни и деловодни разноски, каквито се установи че е направил в размер на 510.00 лв, от които 10 лв за държавна такса и 500 лв за адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие №1092/06.03.2017г на л.152 по делото/.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на И.А.К. Заповед ури 349з-161/15.01.2018г на Директора на Областна дирекция на МВР гр.Стара Загора, с която на основание чл.194 ал.2 т.1, чл.197 ал.1 т.4, чл.201 ал.1 т.3 и чл.204, т.3 от ЗМВР на И.А.К. мл.автоконтрольор І ст.в група ОДПКПД на сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР –Стара Загора е наложено дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност“ за срок от една година, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на И.А.К. ЕГН ********** сумата 510лв- разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: