Решение по Административно дело 55/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 101 19.04.2018 г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи март, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар СтефкаХ.а

и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 55 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на М.И.В. чрез пълномощника му адв.К.А., с която е предявен иск против Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.Стара Загора за присъждане в полза на ищеца на обезщетение в размер на 200 лв за претърпени от него имуществени вреди от отменено наказателно постановление № 14-1228-001238 / 04.08.2014г на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Стара Загора, ведно със законната лихва считано от 02.09.2014г. до окончателното плащане. Искът се основава на твърдения, че с наказателно постановление № 14-1228-001238 / 04.08.2014г., издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Стара Загора, на М.И.В. били наложени административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП. С Решение № 987 / 26.11.2014г по а.н.д. № 1704/2014г по описа на Районен съд Стара Загора, оставено в сила с Решение № 60 / 06.03.2015г по к.а.н.д. № 5/2015 по описа на Административен съд Стара Загора, посоченото Наказателното постановление било отменено. За процесуално представителство и защита по воденото съдебно производство В. твърди, че натоварил и упълномощил адвокат като сключил договор за правна защита и съдействие № 069191 от 02.09.2014г. и заплатил на 02.09.2014г. сумата 200лв - адвокатско възнаграждение. Тази сума представлявала имуществена вреда за ищеца, като настъпването й е според него пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното наказателно постановление. По така изложените съображения отправя искане да бъде осъдена ОД на МВР гр. Стара Загора да му заплати сумата 200лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразното наказателно постановление № 14-1228-001238/ 04.08.2014г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр.Стара Загора, заедно със законната лихва от 02.09.2014г. до окончателното заплащане на главницата. Претендират се и разноските за адвокатско възнаграждение по настоящото производство.

Ответникът – Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.Стара Загора, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт М.А. оспорва иска като неоснователен и недоказан. Счита че отговорността за направени в хода на съдебното производство разноски е следвало да се реализира само в рамките на същото съдебно производство, като участието на адвокат в административнонаказателното такова не е задължително. Относно претенцията за лихва заявява, че ако съдът приеме главния иск за основателен и доказан, началната дата на периода за лихвите следва да се разгледа с оглед определянето момента на изискуемост и съобразно ТР № 3/22.04.2005г. по т.гр.д.№ 3/2004г на ОСГК ВКС.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление /НП/ № 14-1228-001238 / 04.08.2014г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ в Областна дирекция на МВР - гр.Стара Загора, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № Т 538744 от 26.06.2014г., на М.И.В. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 60 лв и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.1 пр.1 от Закона за движение по пътищата, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

По жалба на М. И.В. от 02.09.2014г, подадена чрез адв.П.Х., против това наказателно постановление е било образувано а.н.дело № 1704/2014г. по описа на РС Стара Загора.

По силата на договор № 069191 от 02.09.2014г за правна защита и съдействие /представен на л.5 по настоящото дело/, сключен в гр.Стара Загора, между М.В. като клиент и адв.П. Б.Х. – АК Стара Загора, В. е възложил на адв.Х. оказване на правна защита и съдействие по воденото от първия а.н.д.№ 1704 / 2014г по описа на РС Стара Загора, а последният приел да изпълни услугите срещу договорено възнаграждение. В пункт ІІІ от договора страните са договорили възнаграждението да е в размер на 200 /двеста/ лв, като е налице отбелязване че са платени в брой 200лв на датата на сключване на договора – 02.09.2014г.

Делото е приключило с Решение № 987 / 26.11.2014г по а.н.д № 1704/2014г, с което РС Стара Загора е постановил, че отменява НП № 14-1228-001238 / 02.09.2014г на Началник група в сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - гр. Стара Загора като незаконосъобразно /л.6-7/. Посоченото съдебно решение и оставено в сила с Решение № 60 / 06.03.2015г постановено по к.а.н. дело № 5/2015 по описа на АС Стара Загора, което е и окончателно.

По делото са приети като доказателства представените от ищеца доказателства: договор № 069191 от 02.09.2014г, сключен между В. и адв.П. Б.Х., Решение № 987 / 26.11.2014г на РС Стара Загора. Към материалите по делото е приложено а.н.д. № №1704 по описа за 2014г на РС Стара Загора ведно с к.а.н.д. № 5/2015 по описа на АС Стара Загора.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

Предявени са иск с правна квалификация чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и иск по чл.86 ал.1 изр.първо от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Искът за присъждане на обезщетение за вреди е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр.Стара Загора, т.е. издателят на акта заема длъжност, която се числи към структурата на Областна дирекция на МВР– гр. Стара Загора. Искът е подаден от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимиран ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия по упражняване на административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителната (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по същия ред. Не е налице хипотезата на чл.8 ал.3 от ЗОДОВ за неприложимост на реда по този закон, тъй като закон или указ не предвижда специален начин на обезщетение за вреди с такъв характер. В производствата по Закона за административните нарушения и наказания, субсидиарно намират приложение правилата на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на направените в хода на производството разноски за правна защита и съдействие. Налице е положителната процесуална предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – искът е предявен след като с влязло в сила съдебно решение е отменен като незаконосъобразен актът, в причинна връзка с който се твърдят произтекли имуществени вреди. Допустим е и предявения акцесорен иск - за присъждане на законната лихва върху сумата от 200лв за период от 02.09.2014 до окончателното й плащане. Този иск е с правно основание чл.86 ал.1 изр.първо от ЗЗД. Съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и акцесорния иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД подлежат на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Разгледан по същество, предявеният иск по чл.1 ал.1 ЗОДОВ е основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения от М.В. иск същият претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на ОСС ГК на ВКС и ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая по делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 14-1228-001238/ 04.08.2014г на Началник група в сектор „Пътна полиция“ в Областна дирекция на МВР - гр.Стара Загора, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № Т 538744 от 26.06.2014г., на М.И.В. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 60 лв и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с Решение № 987 / 26.11.2014г по а.н.д № 1704/2014г, с което РС Стара Загора, като последното е оставено в сила с решение №60/6.03.2015г по к.а.н.д № 5/2015г на АС Стара Загора. С постановената отмяна с влязло в сила съдебно решение на издаденото срещу М.В. наказателно постановление, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпване на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между тях. Видно от приложения по АНД № 1704/2014г. по описа на Старозагорския районен съд, съответно и по настоящото дело договор за правна защита и съдействие № 069191 от 02.09.2014г В. е упълномощил и възложил на адв.П. Б.Х. – АК Стара Загора, оказването на правна защита и съдействие по воденото от първия а.н.д.№ 1704 / 2014г по описа на РС Стара Загора. Договореното за изпълнение на договора възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лв е отбелязано като платено в брой на датата на сключване на договора – 02.09.2014г. Договорът е в писмена форма и двустранно подписан. Вписването за направеното от В. плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв в договора за правна защита и съдействие №069191 от 02.09.2014г има характер на разписка на адвокатХ., удостоверяваща този разход, съответно получаването му от адвоката. /т.1 ТР №6/06.11.2013г ВКС по тълк.д.№ 6/2012г./. Фактът на плащане не е оспорен от ответника, нито по делото са налице други доказателства, опровергаващи този факт. Доколкото направеният на 02.09.2014г. от М.В. разход за адвокатско възнаграждение по сключения с адв. П.Х. договор за правна защита и съдействие сочи на намаление имуществения патримониум на ищеца, то този разход /в размер на сумата 200 лв/ следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съдът намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно постановление. Обстоятелството, че ищецът е възложил на посочения адвокат да осъществи процесуалното представителство и защитата му по образуваното в РС – Стара Загора АНД № 1704/2014г и заплащането на договорения за това адвокатски хонорар, сочат на пряка и непосредствена връзка между разхода и незаконосъобразното наказателно постановление. Имуществените вреди, характер на каквито има направения от М.В. на 02.09.2014г разход от 200 лв за адвокатски услуги са непосредствено обусловени от нуждата от защита на правата и интересите на същия като лице, привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с НП № 14-1228-001238 / 04.08.2014г. В този смисъл твърдените от ищеца имуществени вреди следва да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно проведеното срещу него административно наказателно производство, приключило с издаването на Наказателно постановление № 14-1228-001238/04.08.2014г. на Началник сектор ПП в ОД на МВР гр.Стара Загора, отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, както изтъква ответника, не означава, че направеният разход за адвокатска защита във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по делото, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното НП. Очевидно ако не е било издадено Наказателно постановление № № 14-1228-001238/04.08.2014г., ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение във връзка с неговото обжалване – т.е намаляването на имуществото на ищеца вследствие на заплатената от него сума в размер на 200лв за адвокатско възнаграждение, е в пряка причинна връзка с незаконосъобразното наказателно постановление. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, когато счита, че същите са засегнати, като заплатеното възнаграждение за адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на съдебно предявения за разрешаване спор относно законосъобразността на наказателното постановление, поради което и този разход следва да се разглежда като вреда, явяваща се пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В този смисъл е и ТР № 1/15.03.2017г, постановено по тълк.дело № 2 /2016г ОСС ВАС.

Освен това в съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. В този смисъл претърпяната в случая от М.И.В. вреда в размер на направения разход за адвокатско възнаграждение за обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по АНД № 1704/ 2014г. по описа на Старозагорския районен съд, се намира в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на административния орган, защото е типична и нормално настъпваща последица от незаконосъобразното наказателно постановление и защитата, която се е наложила срещу него именно поради незаконосъобразната дейност на администрацията. Незаконосъобразно издаденото наказателно постановление е необходимо условие за настъпване на увреждането, а сключването на договор с адвокат за правна защита и съдействие е нормално, закономерно и очаквано поведение, свързано с обжалването на НП от лицето, което счита, че неправилно е привлечено към административнонаказателна отговорност, като незаконосъобразният акт на администрацията се явява адекватна причина за платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство. Всичко това обуславя извод, че в случая направеният разход за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по делото, представлява пряка и непосредствена вреда – типична и нормално настъпваща последица във връзка със защитата срещу неправилно, незаконосъобразно и необосновано административнонаказателно обвинение и наложени административни санкции, следваща по време и място противоправния резултат – незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

Обстоятелството, че направените в административно-наказателните производства разноски не могат да бъдат предявени за репариране в хода на производството, във връзка с което са напрвени, не е основание за изключване приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административно наказателния процес и съотв. липсата на регламентация в процесуалния закон на отговорността за разноски, не е основание да се отрече правото на обезвреда, каквото чл.1 ал.1 от ЗОДОВ регламентира. Всъщност самото разрешение, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, за приложимостта на ЗОДОВ по искове за обезщетения във връзка с направени разноски в производствата по обжалване на наказателни постановления, впоследствие отменени като незаконосъобразни, следва именно от обстоятелството, че процесуалният закон не е предвидил специален ред и начин за обезвреда на направените разноски в производствата по обжалване на наказателните постановления /чл.8, ал.3 от ЗОДОВ/. Да се приеме, че разходваните средства за защита срещу санкционен акт, впоследствие отменен като незаконосъобразен, следва да останат в тежест на лицето, което е било подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, би довело до допускане ограничаване на упражняването на основни права във връзка с ползването на ефективни правни средства за защита и възможността лицето да бъде съветвано, защитавано и представлявано от адвокат по наказателно по своя характер обвинение. В този смисъл с исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се реализира „отговорност за разноски”, а отговорност за претърпени имуществени вреди, представляващи направените от лицето разходи за адвокатска защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, при упражняване на признатото и гарантирано право на защита срещу незаконосъобразното му привличане към административнонаказателна отговорност.

Исковата претенция по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е доказана не само по основание /кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР гр.Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ/, но и по размер. Заплащането на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. е удостоверено в договора за правна защита и съдействие № 069191 от 02.09.2014г, както се посочи по-горе. Съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който отговаря на критериите на чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата –т.е.размер, който е обоснован и справедлив, вкл.съразмерен на извършената правна и защита и съдействие, като обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото от държавния орган непозволено увреждане и без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.18 ал.2 от Наредба №1 /09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под форма на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по –малко от 300лв. В случая размера на разхода за адвокатска защита по а.н.д. № 1704/2014г е дори под този размер, като се явява обоснован и справедлив по смисъла на чл.36 ал.2 от ЗА.

Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е направил разход в размер 200 лева за заплатено от него адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № НП № 14-1228-001238 / 04.08.2014г и процесуалното представителство в съдебното производство по образуваното по жалбата дело в РС – Стара Загора, приключило с отмяната като незаконосъобразно на наказателното постановление, с влязъл в сила съдебен акт.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от М.И.В. иск срещу Областна дирекция на МВР гр.Стара Загора е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на ОД на МВР гр. Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 200лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно Наказателно постановление № № НП № 14-1228-001238/ 04.08.2014г на Началник група в сектор „ПП“ в тази областна дирекция, поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло.

По акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху главницата от 200лв считано от 02.09.2014г. до окончателното плащане.

Този иск се основава на твърдението, че разходът /съставляващ имуществена вреда за ищеца/ е направен на 02.09.2014г. Лихвата за забава за изпълнението на парично задължение представлява обезщетение за неизпълнението му и е в размер на законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 изр.първо от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Деня на забавата, съответно и началната дата на дължимост на обезщетението за вреди от незаконен акт на администрацията следва в случая да се определи с оглед разрешението по т.4 от ТР №3/22.04.2005г по тълк.дело № 3/2004г на ОСГК на ВКС, според което изискуемостта на законната лихва върху обезщетението е от датата на влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, съответно това е и датата, от която се следва лихва за забава. В конкретния случай датата на влизане в сила на решението, с което е отменено НП е 06.03.2015г. На тази дата е станало окончателно Решение № 987 / 26.11.2014г по а.н.д № 1704/2014г на РС Стара Загора, оставено в сила с решение № 60 от 06.03.2015г по к.а.н.д. № 5/2015г на АС Стара Загора.

С оглед на изложеното, предявения иск за присъждане на мораторна лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД върху вземането на В. за обезщетение, е основателен за периода от 06.03.2015г. до окончателното плащане на главницата и следва да се уважи, а за периода от 02.09.2014г. до 05.03.2015г. като неоснователен, следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, каквото е заплатил в размер на 300 лв на адв.К. А. съгласно договор за правна защита и съдействия № 0210038 от 29.01.2018г., в който е отбелязано заплащането на тази сума.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.Стара Загора да заплати на М.И.В. ЕГН ********** сумата 200 лв /двеста лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление № 14-1228-001238/ 04.08.2014г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр.Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2015г. до окончателното плащане на сумата на главницата.

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от М.И.В. *** за присъждане в негова полза на законната лихва върху главницата на обезщетението за имуществени вреди от отменено наказателно постановление № 14-1228-001238 / 04.08.2014г. на Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Стара Загора, за периода от 02.09.2014г. до 05.03.2015г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.Стара Загора на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на М.И.В. ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лв, представляваща направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: