Р Е Ш Е Н И Е

№ 124 11.05.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието

на прокурор Румен Арабаджиков като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 56 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на Д.Г.П. ***, подадена чрез пълномощника му адв. П.Х. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 150лв., за претърпени от Д.П. имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 43-0000390 от 18.11.2013г., издадено от главен инспектор в Областен отдел „Контролна дейност - ДАИ“ – Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че с Наказателно постановление № 43-0000390 от 18.11.2013г., издадено от главен инспектор в Областен отдел „Контролна дейност - ДАИ“ – Стара Загора към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, са му били наложени административни наказания за извършени нарушения по Закона за автомобилните превози. Д.П. е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с влязло в сила Решение № 410 от 24.04.2014г., постановено по АНД № 291/ 2014г. по описа на Старозагорския районен съд, Наказателно постановление № 43-0000390 от 18.11.2013г. е било отменено, като незаконосъобразно. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно производство по АНД № 291/ 2014г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 150 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 069112 от 06.02.2014г. Поддържа, че направените от него разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 43-0000390 от 18.11.2013г. на главен инспектор в Областен отдел „КД - ДАИ“ – Стара Загора. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 150лв., за претърпени имуществени вреди в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор заявява, че признава предявения иск по основание и по размер, като досежно претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата от 150лв. поддържа, че същата е основателна считано от дата 24.05.2014г. - датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление. Оспорва се искането за присъждане на направените в настоящето съдебно производство разноски като се твърди, че ответникът не е дал повод за завеждане на исковата молба, поради което е налице и хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК. Излага доводи, че не е постъпвало искане от страна на ищеца за заплащане на обезщетението, а след Тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017г. на ВАС, в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ била създадена практика за доброволно плащане на разноските за изплатени адвокатски хонорари по отменени наказателни постановления при направено искане и при условие, че възнагражденията са съобразени с минималните адвокатски хонорари за този вид процесуално представителство.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск е доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление /НП/ № 43-0000390 от 18.11.2013г., издадено от главен инспектор в Областен отдел „Контролна дейност - ДАИ“ – Стара Загора към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, на Д.Г.П. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, за нарушение на чл.92, ал.1, изр. последно от ЗАвтП и глоба в размер на 1 500 лева, на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, за нарушение на чл.24, ал.1 от ЗАвтП.

По жалба на Д.П. против наказателното постановление е било образувано АНД № 291/ 2014г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С влязло на 24.05.2014г. в сила Решение № 410 от 24.04.2014г. по посоченото дело, Наказателно постановление № 43-0000390 от 18.11.2013г. е било отменено, като незаконосъобразно.

Видно от приложените по АНД № 291/ 2014г. по описа на Старозагорския районен съд Договор за правна защита и съдействие № 069112 от 06.02.2014г. и пълномощно, Д.П. е възложил и упълномощил адв. П.Х. *** да осъществи процесуално представителство по образуваното АНД във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 43-0000390 от 18.11.2013г., при договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 150лв.

По допустимостта на иска:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице от Областен отдел „Контролна дейност - ДАИ“ – Стара Загора наказателно постановление - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищцата място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация е основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 43-0000390 от 18.11.2013г., издадено от главен инспектор в Областен отдел „Контролна дейност - ДАИ“ – Стара Загора към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, на Д.Г.П. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвтП, за нарушение на чл.92, ал.1, изр. последно от ЗАвтП и глоба в размер на 1 500 лева, на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, за нарушение на чл.24, ал.1 от ЗАвтП. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 410 от 24.04.2014г., постановено по АНД № 291/ 2014г. по описа на Старозагорския районен съд. С постановената отмяна на издаденото срещу Д.П. наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между тях.

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвокат процесуално представителство и защита на Д.П. по АНД № 291/ 2014г. по описа на Районен съд – Стара Загора. За да се приеме, че П. действително е направил такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно от приложения по АНД № 291/ 2014г. по описа на Старозагорския районен съд Договор за правна защита и съдействие № 069112 от 06.02.2014г. и пълномощно, Д.П. е възложил на адв. П.Х. *** да осъществи процесуалното му представителство и защита по образуваното по негова жалба срещу Наказателно постановление № 43-0000390 от 18.11.2013г. АНД № 291/ 2014г. по описа на СтЗРС. Съгласно отбелязването в договора, договорено е възнаграждение в размер на 150лв., платимо в брой, като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 150 лева изцяло е заплатена от клиента т.е от Д.П.. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора че това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо отбелязването в Договор за правна защита и съдействие № 069112 от 06.02.2014г., че сумата от 150 лева – адвокатско възнаграждение, е платена от клиента – Д.П., удостоверява направения от П. разход за адвокатска защита в производството по АНД № 291/ 2014г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Доколкото този разход се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същия следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с издаденото наказателно постановление. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 150лв. по Договор за правна защита и съдействие № 069112 от 06.02.2014г. и незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от ищеца Д.П. на адвокат да осъществи процесуалното му представителство и защита по образуваното в Районен съд – Стара Загора АНД № 291/ 2014г. във връзка с обжалването на НП № 43-0000390 от 18.11.2013г. и съотв. заплащането на договорения за това адвокатски хонорар от 150лв., пряко се свързват с незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на привлеченото към отговорност и санкционирано с НП лице. В този смисъл твърдените от ищеца имуществени вреди следва да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от проведеното срещу него административнонаказателно производство, приключило с издаването на НП № 43-0000390 от 18.11.2013г., отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направеният разход за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита на Д.П. по делото, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, когато счита, че същите са засегнати, като заплатеното възнаграждение за адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на съдебно предявения за разрешаване спор относно законосъобразността на наказателното постановление, поради което и този разход следва да се разглежда като вреда, явяваща се пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Ето защо незаконосъобразно издаденото наказателно постановление е необходимо условие за настъпване на увреждането, а сключването на договор с адвокат за правна защита и съдействие е нормално, закономерно и очаквано поведение, свързано с обжалването на НП от лицето, което счита, че неправилно е привлечено към административнонаказателна отговорност, като незаконосъобразният акт на администрацията се явява адекватна причина за платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство. В този смисъл е и разрешението, дадено с ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., с което се прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.

Действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Такъв ред не е предвиден и в НПК, субсидиарно приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН. Ето защо в производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. Обстоятелството, че в процесуалния закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателното постановление, не се предвижда възстановяване на направените разноски при отмяна на наказателното постановление и че направените в административно-наказателните производства разноски не могат да бъдат предявени за репариране с оглед изхода на делото и съотв. че между страните не възниква правоотношение по повод на разноските, не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административно наказателния процес и съотв. липсата на регламентация в процесуалния закон на отговорността за разноски, не налага извод, че разходите, направени от санкционираното лице във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по делото, като претърпяна вреда вследствие от незаконосъобразно издаден спрямо него акт на администрацията, не подлежат на обезщетяване на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Всъщност самото разрешение, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, за приложимостта на ЗОДОВ по искове за обезщетения във връзка с направени разноски в производствата по обжалване на наказателни постановления, впоследствие отменени като незаконосъобразни, следва именно от обстоятелството, че процесуалният закон не е предвидил специален ред и начин за обезвреда на направените разноски в производствата по обжалване на наказателните постановления /чл.8, ал.3 от ЗОДОВ/. В този смисъл с исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се реализира „отговорност за разноски”, а отговорност за претърпени имуществени вреди, представляващи направените от лицето разходи за адвокатска защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, при упражняване на признатото и гарантирано право на защита срещу незаконосъобразното му привличане към административнонаказателна отговорност.

Исковата претенция е доказана не само по основание, но и по размер. Заплащането на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. е удостоверено в Договор за правна защита и съдействие № 069112 от 06.02.2014г.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Д.П. иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 150лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 43-0000390 от 18.11.2013г., издадено от главен инспектор в Областен отдел „Контролна дейност - ДАИ“ – Стара Загора, поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло.

Както беше посочено, в случая претендираното обезщетение е за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При прилагане на разрешението, дадено с ТР № 3 от 22.04.2005г. по тълк. дело № 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС, следва да бъде уважено искането за присъждане на законната лихва върху сумата от 150 лева, но считано от момента, в който е признато за установено по предвидения в закона ред незаконосъобразността на наказателното постановление т.е считано от дата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 43-0000390 от 18.11.2013г.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски, като Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ бъде осъдена да заплати на Д.П. сумата от 310 лв., представляваща внесена държавна такса в размер на 10лв. и 300лв. – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Доколкото отговорността за разноските в производството по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е предмет на специална правна регламентация – чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, която дерогира общите разпоредби на ГПК, възражението на ответника за прилагането на чл.78, ал.2 от ГПК, се явява неоснователно.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, ул. „Гурко” № 5, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Д.Г.П. ***, EГН **********, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от Д.П. имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № 43-0000390 от 18.11.2013г., издадено от главен инспектор в Областен отдел „Контролна дейност - ДАИ“ – Стара Загора, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила Решение № 410 от 24.04.2014г., постановено по АНД № 291/ 2014г. по описа на Старозагорския районен съд, с което наказателното постановление е отменено – 24.05.2014г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, ул. „Гурко” № 5, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Д.Г.П. ***, EГН **********, сумата от 310 /триста и десет/ лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: