Р Е Ш Е Н И Е

№150 08.06.2018 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, седми състав на осми май, през две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №68 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 4 и чл.9б от Закона за местни данъци и такси /ЗМДТ/ и чл. 145 и сл.от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с §2 от ДР ДОПК.

Образувано е по жалба от „П.Д.“ЕООД, представлявано от управителя Д.С.Д. и със седалище и адрес на управление *** против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ №492-1/18.12.2017 год., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община Раднево, потвърден с Решение №139/18.01.2018 год. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Раднево, с който на дружеството са определени за внасяне такса битови отпадъци и данък върху недвижимите имоти за 2017 год. ведно с лихви върху тях в общ размер на 938.10 лв. В жалбата са релевирани доводи и се оспорва методиката за определяне на ТБО, тъй като таксите се заплащат за предоставянето на някаква услуга. В този смисъл данъчната оценка и отчетната стойност на имота не може да бъде основата, на която да се изчислява дължимата такса. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Т., уточнява оспорването, като изразява несъгласие само с изчисленият размер на ТБО, но не и по отношение на начисленият данък недвижими имоти и изразява становище, че не може изменението на размера на такса смет да става с решение на общинския съвет, а същият следва да бъде посочен в приетата Наредба по чл.9 от ЗМДТ. Направено е искане за отмяна на обжалвания АУЗД.

Ответникът по жалбата – Началник отдел "МДТ" при Община Раднево чрез процесуалния си представител адв. А., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

С декларация вх.№240700061/10.07.2012 год. „П.Д.“*** придобито право на собственост върху земя и сграда. Имота е със застроена площ 264.00 кв.м. с отчетна стойност 72 822.00 лв. и земя общо 935 кв.м. с отчетна стойност 18 340.00 лв., намиращи се в гр. Раднево, ул***. На 08.11.2016 год., дружеството е подало декларация по чл.19, т.2.2 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на Община Раднево, като е пожелало дължимата ТБО за календарната 2017 год. за притежаваният от него търговски обект да се изчислява според количеството отпадъци, като е декларирал един брой кофа.

След извършената проверка орган по приходите – главен експерт в отдел „МДТ” при Община Раднево, определен със Заповед №732/16.05.2012 год. на Кмета на Община Раднево, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ издава АУЗД №492-1/18.12.2017 год. С него на жалбоподателя са определени задължения за 2017 год. за декларираният недвижим имот в гр. Раднево, както следва: за такса битови отпадъци в размер 615.26 лв. и лихва за просрочие в размер на 18.71 лв., изчислена към 18.12.2017 год. и лихва за просрочие върху данък за недвижимите имоти в размер на 8.98 лв., изчислена към 18.12.2017 год. върху главница от 295.19 лв.

В нормативно установения срок по чл.107, ал.4 от ДОПК срещу издадения АУЗД е подадена жалба с вх.№26-00/04.01.2018 год. пред Началника на отдел „МДТ” при Община Раднево, който се е произнесъл с Решение №139/18.01.2018 год. С решението е отхвърлена жалбата като неоснователна и е потвърден издаденият АУЗД.

Заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е прието от съда без оспорване от страните и е изготвено при съобразяване с декларирането от страна на жалбоподателят за 2017 год. и с приложимата редакция на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на Община Раднево. Вещото лице определя дължимия размер на такса битови отпадъци за имотите на 615.28 лв., както и лихва към 18.12.2017 год. в размер на 18.71 лв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.5 от ДОПК, от легитимирано лице, за което актът е неблагоприятен, както и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Задължението за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци представлява публично общинско вземане, изрично регламентирано в чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти /местен данък по см. на чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ/ и за такса битови отпадъци /на основание препращащата норма на чл. 9б ЗМДТ/ приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ в производството по ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.

Процесният АУЗД №492-1/18.12.2017 год. е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.4, ал.3 и ал. 4 от ЗМДТ с оглед представената заповед №732/16.05.2012 год., издадена от Кмета на Община Раднево за определяне на служители, изпълняващи правата и задълженията на органи по приходи.

Постановен е в предписаната от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Събраните по делото и неоспорени писмени доказателства недвусмислено сочат, че задължението на „П.Д.“*** за такса битови отпадъци за 2017 год. по отношение на декларираният от дружеството на 10.07.2012 год. недвижим имот - сграда със ЗРП 264.00 кв.м. и земя общо 935.00 кв.м., намиращи се в гр. Раднево, е правилно определено по размер. С оглед на установеният размер на дължимата ТБО и лихвата за закъсняло плащане, за календарната 2017 год., съдът намира, че оспорения АУЗД №492-1/18.12.2017 год., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси ” при Община Раднево, потвърден с Решение №138/18.01.2018 год. от Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Раднево, следва да бъде потвърден.

Размерът на такса битови отпадъци е изчислена на базата на декларираният от жалбоподателят едни брой кофа за смет. Спор между страните няма по отношение на този факт, както и по отношение на предоставените услуги от Община Раднево по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Тази услуги и тяхното предоставяне се доказа и от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, с която се доказаха не само предоставянето на тези услуги, но и заплащането им от страна на общината.

Спорният момент е как следва да се изчисли размера на ТБО и дали определянето й въз основа на отчетната стойност на имота е в съответствие с ЗМДТ. Изложеното в жалбата съображения за незаконност на разпоредбите на Наредбата, респективно на решение №437/28.12.2016 год. на Общинския съвет гр. Раднево са неоснователни. Същите предполагат извършването на косвен съдебен контрол от страна съда по отношение на тази наредба и посоченото решение, което съдът намира за недопустимо. Следва да се отбележи, че на съдът е служебно известно, че процесната наредба е предмет на съдебен контрол именно в тази си част по адм. дело №127/2018 год. по описа на Административен съд Стара Загора.

Косвен контрол се упражнява от съдилищата, когато съдът няма за основен предмет на процеса съответния административен акт, но той се произнася по неговата законосъобразност във връзка с решаването на друг спор, който е конкретният предмет на съдебния процес. Това са случаите, при които съдът, за да реши основния спор в процеса, трябва да прецени като предварителен въпрос дали един акт, действие или бездействие на административен орган е бил законосъобразен. Същественото е, че съдът решава друго дело, но изходът на това друго дело зависи от преценката за законосъобразност на един страничен за делото административен акт. При косвения контрол съдът не решава правната съдба на акта. Съдебната преценка за законосъобразност на акта има значение само за конкретното дело. За разлика от прекия контрол, при упражняване на косвения контрол съдът не може да отмени незаконосъобразния акт. Значението на косвения съдебен контрол е, че съдът отказва да зачете действието на един незаконен административен акт по конкретно дело и с това спомага за утвърждаване на законността в администрацията.

Настоящия съдебен състав, намира, че такъв съдебен контрол не може да бъде осъществен в конкретния случай. Такава правна възможност и проверка за валидност на административен акт по реда на чл.17, ал.2 от ГПК има само общият съд в рамките на общото гражданско производство, но не и административният съд по реда на препращащата норма на чл.144 от АПК. Това е така, тъй като АПК в чл.149, ал.5 предвижда, че за всяко лице с правен интерес може да оспори всеки административен акт с искане за обявяване на неговата нищожност без ограничение във времето. Съществува изрична норма в АПК, уреждаща оспорването на административните актове с твърдения за тяхната нищожност, поради което и разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК не е приложима, тъй като не сме изправени пред „неуреден въпрос” по смисъла на чл.144 АПК, за да е налице препращане към ГПК.

С оглед на гореизложеното предмет на съдебен контрол в настоящето производство е единствено и само акта за установяване на задължение по декларация №492-1/18.12.2017 год., в частта за определянето на дължимата ТБО, потвърден с решение №139/18.01.2018 год. на Началника на отдел „МДТ“ при Община Раднево. Доколкото с назначената експертиза се установи, че размерът на таксата битови отпадъци за календарната 2017 год. е правилно определен, то и жалбата против него се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, оспореният АУЗД е правилен и законосъобразен, като дължимата ТБО е правилно посочена като размер, както и размера на дължимата лихва.

В съдебно заседание е направено искане за присъждане на разноски в полза на ответника по делото. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 205.28 лв., представляващи заплатено възнаграждение за изготвянето на експертизата. По делото е представен и договор за правна защита и съдействие №0209225 от 28.02.2018 год., съгласно който уговореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от страна на ответника е 360.00 лв. По делото липсват доказателства за реалното заплащане на уговореното възнаграждение, поради което и не следва да същото да се присъжда в полза на ответника.

Мотивиран от горното и на основание чл.172 във вр. с чл.173 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „П.Д.“ЕООД със седалище и адрес на управление *** против Акт за установяване на задължение по декларация №492-1/18.12.2017 год., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси ” при община Раднево, в частта, в която е определена дължимата ТБО за 2017 год. и лихвите за закъсняло плащане, потвърден с Решение №139/18.01.2018 год. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при община Раднево, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА

ОСЪЖДА „П.Д.“ЕООД, ЕИК*********, представлявано от управителя Д.С.Д. и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Община Раднево, представлявана от Кмета д-р Т.Т. сумата 205.28 /двеста и пет лв. и 28 ст./ лв., представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: