Решение по Административно дело 70/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 105 02.04.2018 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети и седми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Минка Петкова

и с участието на прокурора Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия И.ЯНКОВА административно дело №70 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на П.А. И. *** против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Стара Загора за присъждане на парично обезщетение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева за претърпени от него имуществени вреди вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №17/1228- 000139 от 30.01. 2018 година на началник група в сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора, ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба 22. 01..2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че спрямо П.А. И. било издадено наказателно постановление № 17-1228/ 000139 от 30.01.2017 г на началник група в сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора., с което му са наложени административни наказания на основание чл. 179,ал.2,предложение 1 от ЗДвП, за нарушение на разпоредбата на чл. 20,ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 175,ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл. 175,ал.1,т.5 от ЗДвП и на основание чл. 174,ал. 3, предложение 1 от ЗДвП . Ищецът бил обжалвал наказателно постановление № 17-1228/ 000139 от 30.01.2017 г на началник група в сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора, което е отменено, като незаконосъобразна Решението ва касационната инстанция е влязло в законна сила на 09.11.2017 г. Стара Загора, Ищецът твърди, че ангажирал за процесуално представителство и защита по образуваното дело, като е заплатил договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв и разноските в настоящото производство .

Иска се от съда да осъди Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора да заплати на П.А. И. сумата от 350 /триста и петдесет/ лева—обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 17-1228/ 000139 от 30.01.2017 г на началник група в сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 22.01.2018 година до окончателното й изплащане.

Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора не се явява , не се представлява и но в писменото си становище взема становище, че предявения итск иска като неоснователен.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на предявения иск, доколкото сочените разноски за адвокатско възнаграждение, в които се изразило увреждането са били действително направени и са във връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

С наказателно постановление № 17-1228/ 000139 от 30.01.2017 г на началник група в сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора., с което на ищеца са наложени административни наказания на основание чл. 179,ал.2,предложение 1 от ЗДвП, за нарушение на разпоредбата на чл. 20,ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 175,ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл. 175,ал.1,т.5 от ЗДвП и на основание чл. 174,ал. 3, предложение 1 от ЗДвП . Ищецът бил обжалвал наказателно постановление № 17-1228/ 000139 от 30.01.2017 г на началник група в сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора., за което е образувано АНД № 1016/ 2017г по описа на Районен съд Стара Загора . С решение № 397 от 13.06.2017 г. по а.н.д. № 1016 по описа на Районен съд Стара Загора същото е отменено , като незаконосъобразно. Решението на първоинстанционния съд е оспорено пред Административен съд гр. Стара Загора, като то е потвърдено като правилно с решение № 350 от 09.11.2017 г. по к..а.н.д. № 312 по описа за 2017 г. на Административен съд Стара Загора

В съдебното производство П.И. е бил представляван от адв. М.Р. по приложеното пълномощно. С договор за правна защита и съдействие № 5 от 16.03.2017год. пред районния съд П.И. е бил представляван от адв. М.Р. да осъществи „.. представителство и защита на интересите по обжалване на наказателно постановление № 17-1228/ 000139 от 30.01.2017 г на началник група в сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора. По делото липсват данни за договорено и изплатено от ответника по касация възнаграждение по договор за процесуално представителство и защита пред касационната инстанция.

По делото е приложено АНД № 1016/2017 г. по описа на Районен съд Стара Загора и к.а.н.д. № 312 по описа за 2017 г. на Административен съд гр. Стара Загора

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съдът намира предявеният иск за процесуално допустим, предвид следните съображения: Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ е озаглавена «отговорност за дейност на администрацията», с оглед на което изискването, поставено в нея е вредите да са резултат /«при или по повод»/ изпълнение на административна дейност. От изложеното в исковата молба е видно, че търсената обезвреда се основава на твърдения за вреди от отменено наказателно постановление, а дейността по административно наказване е форма на административна дейност, санкционна по естеството си. Определящо за квалифициране на предявения в случая иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е това, че наказателното постановление, с отмяна на каквото се обвързва в случая претенцията, принципно се издава от административен орган, представлява властнически акт на орган на администрацията и поражда наказателно правни последици.

Неотносими към преценката за допустимостта на иска са изложените от ответника съображения, че отговорността за направените съдебни и деловодни разноски по административно-наказателни дела принципносе следва по реда на НПК, с крайния акт, с който делото приключва, както и че недопустимо било този въпрос да се решава в отделно, исково производство. Законът не формулира пречки за упражняване на правото на иск с естество като изложените. Не е спорно, ответникът също признава, че законодателят не е предвидил ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН (чл. 84 ЗАНН във вр. с глава ХV, раздел III от НПК). Този законодателен пропуск не може да се тълкува като обоснован довод за отричане правото на иск за обезвреда разноските, направени в производства по ЗАНН.

Въведените като основание за исковата претенция факти в случая се свързват наличие на спорно материално субективно право, чието съдържание е обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление които искове по изложените съображения и по аргумент от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г на ОСК на ВАС и на ГК на ВКС се разглеждат по реда на ЗОДОВ. Предявеният иск е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/.

Разгледан по същество, искът е частично основателен и доказан по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай отговорността на ответника Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора респ. „увреждането” на ищеца се основава на твърдения за незаконосъобразност на наказателно с което му са наложени административни наказания „глоба” След като това наказателно постановление е отменено, съдът, пред който е предявен иска за обезщетение не може да коментира повторно обстоятелствата, обусловили този резултат.

За обжалването на посоченото наказателно постановление по съдебен ред, процесуалната си защита и представителство по образуваните в тази връзка дело, ищецът П.И. е ангажирал адвокат М.Р. : С договор за правна защита и съдействие № 5 от 16.03.2017 год. П.И. е възложил на адв. Р. да осъществи „.. представителство и защита на интересите наказателно постановление № 17-1228/ 000139 от 30.01.2017 г на началник група в сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора „ Пътна полиция” към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора .

Исковата претенция се явява оказана частично и по размер. В договор за правна защита и съдействие пред районния съд договореното възнаграждение е отбелязано като платено в брой. Няма спор по делото, че разходите в размер 200 лв са направени по приложения договор е надлежно оформен и има характер на разписка за посочените в него като заплатени суми. Същият удостоверява по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение №6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е направил разходи в размер 200 /двеста/ лв, направени от него разноски за заплатени адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на постановление №17/1228- 000139 от 30.01-2018 година на началник група в сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора пред първата инстанция, ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване ни иска – 22.01.2018 г., до окончателно изплащане на главницата от 200 лева в останалата част, до триста и петдесет лева, се явява недоказан по отношение на разноските , направени пред касационната инстанция.

Съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и частично отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана и съответно е била предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно постановление. На основание чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Непосредствени вреди следователно са тези, които по време и място следват противоправния резултат. Възлагането от П. И. на процесуално представителство и защита по делото с предмет законосъобразността на посоченото НП и заплащането на договорения за целта хонорар се явява последица от издаването на НП, непосредствено обусловено от произтичащата от акта нужда от защита на интересите на И. като санкционирано лице. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват непосредствена последица от незаконосъобразното административно—наказателно обвинение, обективирано в издаденото спрямо П. В. наказателно постановление №17/1228- 000139 от 30.01.2018 година на началник група в сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора до размера от 200 лв., ведно със законната лихва , считано от 22.01.2018 година Същата подлежи на възстановяване от бюджета на органа или организацията, към която се числи издателя на незаконосъобразния акт, доколкото отмяната на наказателното постановление води до извод за неоправданост на съдържащото се в него административнонаказателно обвинение.

Адвокатският хонорар обаче принципно следва да е съответен на обема на правната защита, необходима на лицето с оглед повдигнатото му обвинение. При ангажирането на адвокатска защита в голяма степен е от значение доверието на упълномощителя и неговата преценка за професионализма на пълномощника, поради което непосредствената вреда включва и разхода, който надхвърля минималния размер в едни разумни граници и който е направен с оглед личността на пълномощника. При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено, искането на П. И. за присъждане на направените по делото разноски, като Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора следва бъде осъдена да му заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 200 лева, като отхвърли иска в претендирания размер от 350 лева, като недоказан. . С оглед на частичното уважаване на иска на ищеца следва да се присъдят съдебно . деловодни разноски, съразмерно с уважената част на иска в размер на 108, 57 лева

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора да заплати на П.А.И., с адрес ***. да заплати сумата от 200, 00 /двеста/ лева — обезщетение за претърпени от П.А.И. имуществени вреди вследствие на отменено като незаконосъобразно №17/1228- 000139 от 30.01-2018 година на началник група в сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора,, ведно със законната лихва върху главницата от 200 лева, считано от 22.01.2018 г. до окончателно й изплащане, като отхвърля иска до претендирания размер от 350 лева, като недоказан.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора да заплати на П.А.И., с адрес *** сумата от 108, 57 /сто и осем лева и петдесет и седем стотинки / лева — направените от него разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: