Р Е Ш Е Н И Е

№ 143 03.05.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 88 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Д.Р.Г. *** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 18-0447-000024/ 01.02.2018г. по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, издадена от Т.Г.Г. – Началник група към ОДМВР – Стара Загора, РУ – Гълъбово. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като основното оплакване се свежда до липсата на мотиви, обуславящи продължителността на наложената мярка над минимално установения в закона размер от 6 месеца. Направено искане за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата - Началник група в Районно управление – Гълъбово към ОД на МВР Стара Загора – Т.Г.Г., оспорва жалбата като неоснователна. Счита оспорената заповед за законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената заповед № 18-0447-000024 от 01.02.2018г., издадена от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, РУ Гълъбово, на жалбоподателя Д.Р.Г. е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство с рег.№ СТ 1386ВХ за срок от 9 месеца. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че на 01.02.2018г. Д.Г. управлява собствения си лек автомобил с рег.№ СТ 1386ВХ под въздействието на наркотични и упойващи вещества – амфетамин и метамфетамин, за което е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл.№ Д 194186/ 01.02.2018г.

Съставеният АУАН бл.№ Д 194186/ 01.02.2018г. е против Д.Р.Г. *** за това, че на 01.02.2018г. около 13:50ч в гр.Гълъбово, на кръстовището на ул.»Никола Вапцаров» и бул.»Република» в посока юг-север, управлява лек автомобил «Ауди А6», с рег.№ СТ 1386ВХ, негова собственост, под въздействието на наркотични и упойващи вещества – амфетамин и метамфетамин, изпробван с техническо средство «Дръг тест 5000» с № ARJM 0050 и е издаден талон за изследване № 0011303. Деянието му е квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.второ от ЗДвП.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната заповед.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Оспорването е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е и основателна.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, 2а, т.4, т.5 б.”а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. В случая административният акт е издаден от заемащия длъжност Началник група „Охранителна полиция” в Районно управление Гълъбово към ОД МВР Стара Загора, надлежно оправомощен за това съгласно Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 349з-268/ 30.01.2017г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в писмена форма. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП /ред. Изм.бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ - „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай, видно от фактическото описание на административното нарушение, е прието наличието на втората хипотеза от разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП – «управление след употреба на наркотични или упойващи вещества» и деянието е квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.второ от ЗДвП. На практика жалбоподателят не оспорва описаната в оспорената заповед фактическа обстановка, включително, че на посочените в заповедта време и място е управлявал собствения си автомобил «Ауди А6», с рег.№ СТ 1386ВХ под въздействието на наркотични или упойващи вещества или техни аналози, установени с техническо средство „Дръг тест 5000“, фабричен № № ARJM 0050, който отчита положителна проба амфетамин и метамфетамин. Тези обстоятелства се потвърждават и от съставения му АУАН серия Д № 194186/ 01.02.2018г., материалната доказателствена сила на който по чл.189, ал.2 от ЗДвП не е оборена от страна на жалбоподателя. В този смисъл обосновано от гл. т. на доказателствата и правилно от гл. т. на закона административният орган е приел, че е налице материалноправното основание по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка.

За да отговаря обаче на въведените от закона изисквания към съдържанието на индивидуалните административни актове, какъвто по своята правна същност представлява заповедта за налагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, обжалваният акт следва да съдържа и мотиви относно възприетия от административния орган срок за който се прилага ПАМ.

В разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от 6 месеца до една година. В настоящия случай мярката е наложена за срок от девет месеца, като в заповедта липсват мотиви, обосноваващи прилагането на ПАМ над законоустановения минимален срок от 6 месеца. Действително административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност при определяне срока на ПАМ, но след като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година на ПАМ, е необходимо в заповедта за прилагането й да бъдат изложени конкретни съображения, мотивиращи продължителността на срока на действие на мярката. В случая такива липсват, нито е осъществено препращане към документ, удостоверяващ тези факти. Съдът може само да предполага какво е фактическото основание за определяне на посочения в обжалваната заповед срок над законоустановения минимум. Липсата на конкретни фактически съображения относно определения срок на приложената ПАМ представлява нарушение както на общото изискване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, така и специалното такова по чл.172, ал.1 от ЗДвП за постановяване на мотивиран административен акт, обуславящо незаконосъобразност на издадената заповед и съотв. основание за отмяна по см. на чл.146, т.3 от АПК. Неизлагането от административния орган на мотиви в посочения смисъл препятства и възможността да бъде осъществен контрол от съда за съответствието на обжалваната заповед с целта на закона /в този смисъл Решение на ВАС по адм.д.№10768/2017г., VII отд./.

Предвид изложеното съдът намира, че Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 18-0447-000024/ 01.02.2018г. се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Д.Р.Г. *** Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 18-0447-000024/ 01.02.2018г. по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, издадена от Т.Г.Г. – Началник група към ОДМВР – Стара Загора, РУ – Гълъбово, като незаконосъобразна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: