Р Е Ш Е Н И Е

№ 173 15.06.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори май, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Зорница Делчева

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 90 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. л.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 198 ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по жалба на М.Г.Х. – изтърпяващ наказание в Затвора гр.Стара Загора, срещу Заповед № Г-136/05.02.2018г. на Началника на Затвора гр.Стара Загора, с която е наредено жалбоподателя да продължи да изтърпява наказанието „доживотен затвор“ при специален режим. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е издадена на основание чл.198, ал.1 и 3 от ЗИНЗС, от което следва, че с нея началникът на затвора е следвало да се произнесе относно продължаването на изтърпяването на наложеното наказание при „специален“ режим, но вместо това административният орган се е произнесъл за продължаването при „специален“ режим на наказание „доживотен затвор“, каквото наказание жалбоподателят не изтърпява. Твърди се, че оспорената заповед не е мотивирана, като не става ясно кои от изложените в нея факти и обстоятелства са такива в подкрепа на това, че режимът трябва да бъде заменен със следващ по-лек такъв и кои обстоятелства и факти са в обратна посока. Заявява се, че в заповедта липсва обосновано изложение на мотив, с който да се разяснява как точно с продължаване на специалния режим ще се спомогне за осъществяване на целите на наказанието, при положение, че на практика специалният режим влече до продължаване на вече 16-годишна изолация, при която жалбоподателят е държан в зоната за повишена сигурност в затвора, както и до драстично ограничаване на участието му в групови образователни, културни, квалификационни и други дейности, както и препятстването му да бъде назначен на работа за полагане на възмезден или безвъзмезден труд в комунално-битовата сфера или цеховете на затвора. Обосновава се, че незначителни нарушения, като притежаване на забранени вещи, не могат да бъдат причина за продължаването на дългогодишната изолация, както и че негативното поведение на затворник, поставен в продължаваща повече от 5 години изолация, може да се дължи именно на това, че за продължителен период от време е бил държан в такава изолация. Моли се съдът да отмени изцяло оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата и излага допълнителни аргументи за незаконосъобразност на издадения административен акт.

Ответникът – Началник на Затвора - Стара Загора, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П., заема становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че процесната заповед е законосъобразна, като издадена от материалнокомпетентен орган, в законосутановената форма, при спазване на правилата на материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 25.01.2018г. зам.началника „РНОД“ в Затвор – Стара Загора – С. К. К. е изготвил становище относно осъдения на доживотен затвора без замяна М.Г.Х., като с това становище е изразил мнение първоначално определения „специален режим“ да не бъде заменен в следващия по-лек (л.33-37). Становището е изготвено на основание заповед № Г-52 от 18.01.2018г. на Началника на Затвора за изготвяне на заповед на основание чл.198, ал.1, от ЗИНЗС за осъдения на доживотен затвора без замяна Х.. Във връзка със заповед № Г-52 от 18.01.2018г. на Началника на Затвора са изготвени и становища на гл.инспектор НС СДВР от дата 26.02.2018г. (л.38), Доклад на ИСДВР на осъдените на доживотен затвор, настанени във ІІ ЗПС в затвора (л.39) и психологическо становище от 02.02.2018г. (л.40).

С оспорената по делото Заповед № Г-136/05.02.2018г. на Началника на Затвора - Стара Загора, на основание чл.198 ал.3 от ЗИНЗС, е наредено осъденият М.Г.Х. да продължи да изтърпява наказанието „доживотен затвор“ при специален режим. Заповедта е издадена в условията на заместване – от гл.инспектор С. К. К., на длъжност заместник – началник „РНОД“ в Затвора – Стара Загора, определен да замества титуляра на длъжността Началник на Затвора Стара Загора със Заповед № Г-113 от 01.02.2018г., за времето на ползвания от последния отпуск (л.26).

В заповедта са изложени данни за осъжданията на лицето и изтърпяваното наказание. От същата е видно, че М.Г.Х. изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“, определено му с протокол №503/18.04.2012г. на РС – Пловдив по НЧД №2015/2012г. на основание чл.25 от НК, като са кумулирани определените му наказания по присъди по НОХД№631/01г., НОХД №822/01г., НОХД №74/00г., НОХД №522/00г., НОХД №1085/02г., НОХД №496/02г., НОХД №2434/04г. и НОХД №2085/05г. Определението е влязло в сила на 30.12.2012г. Постановен е специален режим на изтърпяване на наказанието. Постъпил в затвора на 18.01.2002г. с начало на наказанието 18.01.2002г. Към 16.01.2018г. е изтърпял 15г., 11м. и 28 дни. Същият е настанен в зона за повишена сигурност. Оценката на риска от рецидив е 71 бала /средна/. Зони с проблеми – отношение към правонарушението, междуличностни отношения, начин на живот и обкръжение. Рисковете от сериозни вреди по отношение на обществото и персонала са с високи стойности предвид цялостния личностен профил, характерът на извършените престъпления и ригидността на поведението. Сочи се, че Х. е награждаван веднъж, като за периода февруари 2017г. – февруари 2018г. е системен нарушител на установения ред и дисциплина и има наложени пет дисциплинарни наказания за извършени дисциплинарни нарушения. По тези изложени съображения и на основание чл.198, ал.3 ЗИНЗС и становищата на началник сектор „СДВР“, зам.началник „РНОД“, инспектор–психолог и доклад на ИСДВР, органът е разпоредил доживотно осъдения М.Г.Х. да продължи да изтърпява наказанието при специален режим.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Оспорването, като насочено срещу подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност индивидуален административен акт, от процесуално легитимирано лице, адресат на акта и за което той се явява неблагоприятен, в законоустановения 14-дневен срок, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената Заповед № Г-136/05.02.2018г. е постановена от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл.198, ал.3 от ЗИНЗС – Началника на Затвора гр.Стара Загора, в условията на заместване, видно от Заповед №Г-113/ 01.02.2018г. на Началника на Затвора – Стара Загора.

Заповедта е постановена в изискуемата от закона писмена форма и е надлежно мотивирана - посочено е както материалноправното основание, така и фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че осъденият на доживотен затвор М.Г.Х. следва да продължи да изтърпява наказанието „доживотен затвор“ на специален режим.

Оспореният акт обаче е издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, достатъчни да обуславят отмяната му като незаконосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл.198, ал.3 от ЗИНЗС, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието „доживотен затвор“ при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. Следва се реда, предвиден в ал.1 на чл.198 ЗИНЗС, според която законова норма началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителна дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. В случая едно и също лице, в качеството си на заемащо длъжност „заместник-началник“ РНОД, е дало становище и съответно, в качеството си на заместник на титуляра на длъжността Началник на Затвора – Стара Загора, е решило и въпроса за продължаване изтърпяване на наказанието „доживотен затвор“ при специален режим от страна на осъдения М.Г.Х..

С това е нарушен основен принцип на административното производство, регламентиран в чл.10 от АПК, задължаващ административния орган да осъществява производството самостоятелно, както и да не участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му. Допуснато е в случая едно и също лице да даде становище по решаване на въпроса за промяна режима на изтърпяване на наказанието /чл.198, ал.1 ЗИНЗС/ и същевременно да реши този въпрос с издаването на оспорената заповед на основание чл.198, ал.3 от ЗИНЗС. Длъжностното лице С. К. К. - заместник началник „РНОД“ в Затвора - Стара Загора, е дал на 25.01.2018г. отрицателно становище по въпроса за замяна първоначално определения „специален“ режим на изтърпяване на наложеното на М.Г.Х. наказание със следващия по-лек режим (л.33-37). Същевременно С. К., в качеството си на заместващ началника на затвора – Стара Загора, и като се е основал на становището си от 25.01.2018г. по същия въпрос, е издал Заповед № Г-136/05.02.2018г., с която нарежда осъденият М.Г.Х. да продължи да изтърпява наказанието си на специален режим. Следователно налице е произнасяне на едно и също лице в различно процесуално качество. Издателят на оспорената заповед е и длъжностно лице, заинтересовано от изхода му. След като Колев, като заемащ длъжност заместник „РНОД“ в затвора, е дал становище по замяна на режима на изтърпяване на наказанието на осъденото лице, същият не е следвало да се произнася с оспорената заповед, с която на практика е възприел изцяло становището си от 25.01.2018г., а е трябвало да се отведе, предвид задължението по чл.10, ал.2, предл.последно АПК.

Ето защо в случая неспазването на основния принцип за безпристрастност, обективиран в чл.10, ал.2 от АПК, задължаващ административния орган да не участва в производство, от изхода на което е заинтересован, се явява съществено нарушение на административно-производствените правила по см. на чл.146, т.3 от АПК и като такова – абсолютно основание за отмяна на оспорената на заповед, като незаконосъобразна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 предл.второ от АПК, Старозагорски административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ, по жалба на М.Г.Х., Заповед № Г-136/05.02.2018г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, с която на основание чл.198, ал.3 от ЗИНЗС е наредено осъденият М.Г.Х. да продължи да изтърпява наказанието „доживотен затвор“ на специален режим, като незаконосъобразна.

Решението е окончателно на основание чл.198, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

СЪДИЯ: