Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 203 13.07.2018г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 94 по описа за 2018г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и
сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК
във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба от М.Г. *** против Акт за
установяване на задължение по декларация
/АУЗД/ № 13 от 14.12.2009г.,
издаден от старши инспектор „Приходи“ в Община Казанлък, с искане за
прогласяване на неговата нищожност.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения АУЗД, по съображения за
издаването му при допуснати груби нарушения на материалния и на процесуалния
закон. Жалбоподателят поддържа, че доколкото с предходно издаден и влязъл в
сила Акт за установяване на задължение по декларация № 8/ 26.03.2007г., по
който е образувано изпълнително дело, са установени задължения за данък върху
недвижимите имоти за периодите на 2002г. – 2006г., повторното им установяване с
оспорения АУЗД № 13/ 14.12.2009г. при идентичност на данъчните периоди, на
обекта на облагане и на субекта на задължението, е лишено от фактическо и
правно основание и е недопустимо. Обосновава,
че обжалвания АУЗД е издаден при изначална и пълна липса на нормативно
установените материалноправни и процесуалноправни предпоставки и условия за
постановяването му, като твърди, че за част от установените с АУЗД задължения –
за данъчните периоди на 2002г., 2003г. и 2004г., е изтекъл законово регламентирания
срок по чл.109, ал.1 от ДОПК за образуване и провеждане на производство по
чл.107 от ДОПК и издаване на АУЗД. По тези съображения и направено възражение
за изтекла погасителна давност, моли съда да постанови решение, с което да
прогласи нищожността на Акт за установяване на задължение по
декларация № 13/ 14.12.2009г.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Местни
приходи" при Община Казанлък, чрез процесуалния си
представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че по отношение на оспорения АУЗД № 13/ 14.12.2009г. не са налице
твърдените от жалбоподателя пороци, обуславящи неговата нищожност. Излага
доводи че обжалваният Акт за установяване на задължение по декларация, като
издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при правилно приложение на
материалния и на процесуалния закон, е законосъобразен.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
С декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ вх. №146/ 04.05.2006г.,
жалбоподателят в настоящото производство - М.Г.Г., в качеството си на ЕТ „О.-.Г.“,
е декларирал придобит с нотариален акт № 171, том І, дело 1750 /13.05.1998г.
недвижим имот - земя и сгради в гр. Казанлък, ПТБ База на „Тонзос“ АД, кв.29,
УПИ VІІІ – 7619, с отчетна стойност 188 000лв. За имота е образувана данъчна
партида „М 146“. /л.122- л.124 по делото/.
След извършена проверка по чл.107,
ал.3 от ДОПК от орган по приходите при Община Казанлък, е издаден Акт за
установяване на задължение по декларация № 8 от 26.03.2007г.
от старши инспектор „Приходи“ в Община
Казанлък /л.140-142 по делото/, с който по отношение на М.Г.Г., извършващ дейност като ЕТ „О..Г.“ наред
с други данъчни задължения, са установени и задължения за данък върху
недвижимите имоти /ДНИ/ относно посочения по-горе недвижим имот, заедно с лихвите
за забава към 26.03.2007г., както следва: ДНИ за 2002г. в размер на 282.00лв.
/главница/ и лихва в размер на 169.73лв.; ДНИ за 2003г. в размер на 282.00лв.
/главница/ и лихва в размер на 131.12лв.; ДНИ за 2004г. в размер на 282.00лв.
/главница/ и лихва в размер на 94.91 лв.; ДНИ за 2005г. в размер на 282.00лв. /главница/
и лихва в размер на 59.21лв. и ДНИ за 2006г. в размер на 282.00лв. /главница/ и
лихва в размер на 22.91лв. АУЗД № 8/ 26.03.2007г.,
заедно с Акт за установяване на задължение за такса за битови отпадъци № 8/
26.03.2007г., са връчени на М.Г. на 20.04.2007г., съгласно представената по
делото обратна разписка - известие за доставяне /л.145/. Няма данни в законово
регламентирания срок АУЗД № 8/ 26.03.2007г. да е бил обжалван, с оглед на което
същият следва да се счита за влязъл в сила на 05.05.2007г.
С искане изх.
№ 1110-11/24.07.2007г. от старши инспектор „Приходи“ в Община Казанлък до
Агенцията за държавни вземания, е направено искане за присъединяване към
производството по принудително изпълнение, образувано в АДВ спрямо М.Г.Г., извършващ
дейност като ЕТ „О.Г.“ /л.125-127/, на вземанията по изпълнителни титули – Акт
за установяване на задължение по декларация № 8/ 26.03.2007г. и Акт за
установяване на задължение за такса за битови отпадъци № 8/ 26.03.2007г. На
27.07.2007г. в гр. Пловдив е съставен Приемо-предавателен протокол № 1111/ 24.07.2007г.
между М.И. - ст. инспектор „Приходи“ в
Дирекция „МДТ“ в Община Казанлък и Петър Стефанов - гл. експерт в РД на АДВ гр.
Пловдив, за предаване на преписки, сред които и тази за задълженията на М.Г.Г.,
извършващ дейност ЕТ „О..Г.“.
На 01.10.2007г. с Декларация по чл.17,
ал.1 ЗМДТ с вх. №269/01.10.2007г. /за промяна на декларираните обстоятелства/ М.Г.Г.
е декларирал отчетна стойност на по-рано
декларирания недвижим имот - земя и сгради, възлизаща на 131 775.00 лв.
След
извършена проверка по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите в
Община Казанлък за установяване на задължения по декларация, е констатирано,
че за недвижимите имоти по партида М146, декларирани от М.Г. с подадена
Декларация по чл. 17 от ЗМДТ вх. № 0912 2006 0 М146, М.Г. дължи данък върху недвижимите имота за 2001г., 2002г., 2003г., 2004г., 2005г., 2006г., 2007г., 2008г. и 2009г., който не е заплатен в
регламентираните срокове. С оглед на което и на основание чл.107, ал.3 от ЗМДТ,
е издаден оспорения в настоящото съдебно производство Акт за установяване на
задължение по декларация № 13 от 14.12.2009г. от старши инспектор „Приходи“ в Община
Казанлък. С посочения АУЗД е установен размера на задълженията на М.Г. за данък
върху недвижимите имоти за 2001г., 2002г., 2003г., 2004г., 2005г.,
2006г., 2007г., 2008г. и 2009г. и лихвите за просрочие, изчислени към
14.12.2009г., както следва: ДНИ за 2001г. в размер на 282.00лв. /главница/ и
лихва в размер на 316.76лв.; ДНИ за 2002г. в размер на 282.00лв. /главница/ и
лихва в размер на 275.86лв.; ДНИ за 2003г. в размер на 282.00лв. /главница/ и
лихва в размер на 238.42лв.; ДНИ за 2004г. в размер на 282.00лв. /главница/ и
лихва в размер на 202.14лв.; ДНИ за 2005г. в размер на 282.00лв. /главница/ и
лихва в размер на 161.17лв.; ДНИ за 2006г. в размер на 282.00лв. /главница/ и
лихва в размер на 133.97лв.; ДНИ за 2007г. в размер на 204.69лв. /главница/ и
лихва в размер на 67.32лв.; ДНИ за 2008г. в размер на 197.66лв. /главница/ и
лихва в размер на 34.28лв. и ДНИ за 2009г. в размер на 197.66лв. /главница/ при
дължима сума за внасяне /довнасяне/ 7.60лв. или установени задължения общо в
размер на 3733.65лв., от които 2292.01лв. главница.
Акт за
установяване на задължение по декларация № 13/
14.12.2013г. е изпратен за връчване и е получен от М.Г. на 17.12.2009г., което
обстоятелство е удостоверено с положен от лицето подпис в приложената обратна
разписка – известие за доставяне с ИД PS 6100 001041 U / л. 9 по делото/.
По делото е допусната, назначена и
изпълнена съдебно-икономическа експертиза, заключението по която, неоспорено от
страните, съдът възприема като
компетентно, обосновано, обективно и добросъвестно. Съгласно заключението
данъчната основа за определяне на задълженията за данък върху недвижимите
имоти, за които задължения е издаден АУЗД № 13/ 14.12.2009г., е съобразена с
разпоредбите на ЗМДТ за периода 01.01.2001г. - 31.12.2009г. и Наредба № 31
за определяне размера на местните данъци
на територията на Община Казанлък и е съответна на декларираните от М.Г. данни
за отчетните стойности на имота и обектите в него. Въз основа на направените
изчисления вещото лице заключава, че общият размер на задълженията за данък
върху недвижимите имоти /главници/ за посочените в оспорения акт периоди
възлиза на 2 291лв. и съответства на размера на главниците за всеки един и общо
за всички периоди, посочени АУЗД. Според експерта в АУЗД е допусната грешка при
сборуване на сумите в определения размер на „сума за внасяне“, като вместо общо
3863.79лв. е посочен общ размер на задълженията за ДНИ /главница и лихви/
3733.65лв.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши проверка за наличието на основания за
обявяване нищожността на оспорения АУЗД №
13 от 14.12.2009г. , намира за установено следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Съгласно съдебната практика на ВАС, при липсата на
специални процесуални правила в дял ІІІ от ДОПК относно случаите на искания за
обявяване на нищожност на РА /АУЗД/, направени след изтичане срока за обжалване
по чл.156, ал.1 респ. по чл.107, ал.4 от ДОПК, следва да се прилагат общите
правила на АПК и спорът да се разглежда от съответния административен съд, като
подаването на искане до съда за прогласяване нищожността на РА /АУЗД/, по
аргумент от разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, не
е ограничено с преклузивен срок и същото е процесуално допустимо независимо от
това дали актът е обжалван по административен ред.
С оглед на което съдът
приема, че оспорването на Акт за установяване на задължение по декларация № 13/
14.12.2009г. с искане за прогласяване на неговата нищожност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по
същество жалбата е частично основателна.
В производството,
образувано по оспорване с искане за прогласяване нищожността на един
административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено
и само съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените
с акта правни последици. Следователно предмета на доказване включва онези факти
и обстоятелства, които могат да релевират наличие на съществени пороци на
административния акт, обуславящи неговата невалидност. В действащото българско
законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за
разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и
унищожаеми. Според константната съдебна
практика основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такива
съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги
дисквалифицират като правопораждащи
юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова
основание би било издаването на акта от некомпетентен орган, т.е в нарушение на
нормативните изисквания за материална, териториална или по степен
компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата
от закона съществена форма, издадените без каквото и да е нормативно основание
или при грубо нарушение на императивни норми с характер на правни принципи.
В този смисъл, при разглеждане на
направеното с жалбата искане за прогласяване нищожността на АУЗД № 13 от 14.12.2009г.,
издаден от старши инспектор „Приходи“ в Община Казанлък, следва да бъде
единствено преценявано дали е налице някой от посочените по-горе съществени
пороци.
Задълженията
за данък върху недвижимите имоти представляват публични общински вземания
съгласно чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК във вр. с чл.1, ал.1, т.1 ЗМДТ. В
разпоредбата на чл.166, ал.1 ДОПК е предвидено, че установяването на публичните
вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно
вземанията за данък върху недвижимите имоти приложимият ред е регламентирания в
ДОПК такъв, доколкото съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. В случая Акт за установяване на задължение по декларация № 13/
14.12.2009г. е издаден от старши инспектор „Приходи“ в Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Казанлък, упълномощен да осъществява функции
на орган по приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от
ЗМДТ със Заповед № 151/ 27.02.2006г. на Кмета на Община Казанлък. Следователно
обжалваният АУЗД № 13/ 14.12.2009г. е издаден от
длъжностно лице, компетентно да издава актове за установяване на задължения за
местни данъци и такси.
Като критерий за нищожност на акта
може да се приеме засягане на установената от закона форма, когато нарушението
е толкова съществено, че може да се приравни на липса на акт – т.е в хипотезата
на липса на обективирано по надлежния начин и в предвидената от закона форма
волеизявление; пълна липса на мотиви /фактически и правни основания/ в акта или
в преписката по неговото издаване или липса на съществени реквизити, имащи за
последица невъзможност да се установи органът – издател на акта или неговия
адресат, съдържанието на волеизявлението и на правните му последици. В случая
оспореният АУЗД № 13/ 14.12.2009г. е постановен
при спазване на съществените изисквания за форма и съдържание на акта.
По отношение на АУЗД № 13 от 14.12.2009г., издаден от старши
инспектор „Приходи“ в Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Казанлък, в
частта относно установените задължения за данък върху недвижимите имоти за
2002г., 2003г., 2004г., 2005г. и 2006г.:
От доказателствата по делото се
установява, че след извършена проверка по чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по
приходите в Община Казанлък, е издаден Акт за установяване на задължение по
декларация № 8 от 26.03.2007г. от
старши инспектор „Приходи“ в Община
Казанлък /л.140-141/, с който по отношение на
М.Г.Г., извършващ дейност като ЕТ „О..Г.“ наред с други данъчни
задължения, са установени и задължения за
данък върху недвижимите имоти относно декларирания от М.Г.Г., в
качеството си на ЕТ „О..Г.“ с Декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ вх.№146/
04.05.2006г. недвижим имот - земя и сгради, заедно с лихвите за забава към
26.03.2007г., както следва: ДНИ за 2002г. в размер на 282.00лв. /главница/ и
лихва в размер на 169.73лв.; ДНИ за 2003г. в размер на 282.00лв. /главница/ и
лихва в размер на 131.12лв.; ДНИ за 2004г. в размер на 282.00лв. /главница/ и
лихва в размер на 94.91лв.; ДНИ за 2005г. в размер на 282.00лв. /главница/ и
лихва в размер на 59.21лв. и ДНИ за 2006г. в размер на 282.00лв. /главница/ и
лихва в размер на 22.91лв. Акт за установяване на задължение по декларация № 8 от 26.03.2007г. е връчен на М.Г. на
20.04.2007г., съгласно представената по делото обратна разписка - известие за
доставяне /л.145/, като няма данни в законово регламентирания срок да е бил
обжалван, с оглед на което същият следва да се счита за влязъл в сила на
05.05.2007г. Нещо повече – за събиране на вземанията по влезлия в сила АУЗД
№ 8/ 26.03.2007г. преписката е предадена
на Агенцията за държавни вземания, РД – Пловдив, с искане за присъединяване към
производството по принудително изпълнение, образувано в АДВ спрямо М.Г.,
извършващ дейност като ЕТ „О..Г.“.
Следователно към 14.12.2009г. – датата
на издаване на оспорения АУЗД №13/ 14.12.2009г., задълженията на М.Г. *** за ДНИ
за за недвижими имоти по партида М146 за периодите от 2002 до 2006г.
включително, са установени по размер с влязъл в сила АУЗД № 8/ 26.03.2007г. Доколкото
е налице идентичност между страните по данъчното правоотношение и обекта на
облагане, влизането в сила на акта по чл.107, ал.3 от ДОПК, с който са
установени задълженията за данък върху недвижимите имоти за периодите 2002г. -
2006г. за притежаваните от М.Г. имоти, декларирани по партида М146, повторното
установяване на тези задължение за същите данъчни периоди, обект и субект на
облагане, е лишено от каквото и да е било фактическо и правно основание и е
недопустимо. Влезлият в сила Акт за установяване на задължение по декларация се
ползва със стабилитет, изключващ правомощието на органа по приходите да извърши
ново установяване на същото данъчното задължение с нов АУЗД в производство по
чл.107, ал.3 от ДОПК – т.е с издаването на АУЗД компетентността на органа за установяване
на задълженията по реда и на основание чл.107, ал.3 от ДОРК е изчерпана и той
не може да издаде повторно АУЗД за същите тези задължения. Аргумент за това е и
субсидиарно приложимата по силата на § 2 от ДР на ДОПК разпоредба на чл. 27, ал.2,
т.1 от АПК, съгласно която норма абсолютна предпоставка за допустимост на
административното производство е липсата на влязъл в сила административен акт
със същия предмет и страни. В случая, към момента на издаването на АУЗД № 13/
14.12.2009г., тази отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на
административното производство е била налице за установените с влезлия в сила АУЗД
№ 8/ 26.03.2007г. задължения на М.Г. за ДНИ за 2002г.; 2003г.; 2004г.; 2005г. и
2006г. Следователно по отношение на тези задължения органът по приходите в
Община Казанлък е провел недопустимо производство по чл.107, ал.3 от ДОПК,
приключило с издаване на оспорения АУЗД, с който по отношение на М.Г. са
определени повторно същите по вид
задължения (за ДНИ), за същите периоди (2002г.; 2003г.; 2004г.; 2005г. и 2006г.)
и за същите имоти. С оглед стабилитета на АУЗД № 8/ 26.03.2007г., повторното
установяване на задълженията за ДНИ – предмет на установяване с влезлия в сила
АУЗД, следва да се извърши било то по реда на чл.99 и сл. от АПК във вр. с § 2
от ДР на ДОПК или чрез извършването на ревизионно производство по правилата на
ДОПК. В настоящия случай органът по приходите не се е възползвал от
предоставените му от закона възможности и при наличието на влязъл в сила АУЗД,
е издал последващ АУЗД със същия предмет и страни, при липса на каквото
и да е било фактическо и материалноправно основание и компетентност за повторно
упражняване на правомощието по чл.107, ал.3 от ДОПК, което обуславя извод за
нищожност на АУЗД № 13 от 14.12.2009г. в частта относно повторно установените
задължения на жалбоподателя М.Г. за данък върху недвижимите имоти за 2002г.,
2003г., 2004г., 2005г. и 2006г. Обстоятелството, че след издаване на АУЗД № 8/
26.03.2007г., М.Г. е подал Декларация по чл.17, ал.1 ЗМДТ вх. № 269/01.10.2007г.
за промяна на обстоятелствата, в която декларация е декларирана друга отчетна
стойност на имотите, различна от посочената в първоначално подадената декларация,
не е основание повторно да се установява размера на дължимия се ДНИ за периодите
на 2002г. - 2006г., както е направено с оспорения АУЗД №13/ 14.12.2009г.
Издаването на АУЗД за задължения, които са били установени с предходно издаден
и влязъл в сила АУЗД е недопустимо, тъй като застрашава правната сигурност и
накърнява принципа на законност /чл.4, ал.1 и ал.2 от АПК/, както и принципа за
добросъвестно упражняване на правомощията /чл.6 от ДОПК/. Чрез издаването на повече от един титул,
установяващ публично общинско вземане, съответно и при предявяването им за
плащане, се създава риск за субекта на задължението да заплати повече от веднъж
едно и също данъчно задължение, което не е целта на закона.
По отношение на АУЗД № 13/ 14.12.2009г.
в частта относно
установените задължения за данък върху недвижимите имоти за 2001г.; 2007г.;
2008г. и 2009г.:
АУЗД № 13/ 14.12.2009г. в частта относно
установените задължения за данък върху недвижимите имоти за 2001г.; 2007г.;
2008г. и 2009г., е издаден на регламентирано в закона материалноправно основание
– чл.107, ал.3 от ДОПК, в производство по служебно установяване на размера на
задълженията за местен данък, по отношение на недвижими имоти – обект на
облагане съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ и спрямо задълженото за заплащане на
данъка лице по см. на чл.11, ал.1 от ЗМДТ. Както вече беше посочено,
материалната незаконосъобразност на административния акт би била основание за
прогласяване на нищожността му, само в хипотезата на издаването на акт
лишен изцяло от законова опора, без
каквото и да е било нормативно основание или при грубо нарушение на императивни
норми с характер на основни правни принципи, каквито нарушения в настоящия
случай не са налице. Дали са били налице фактите и обстоятелствата,
представляващи материалноправните предпоставки за издаването на акта и доколко
правилно е определен размера на задължението за ДНИ, не подлежи на преценка,
предвид обхвата на съдебния контрол при оспорване с искане за прогласяване
нищожността на АУЗД.
Относно направеното в подадената
жалба възражение, че са погасени по давност задълженията, установени с АУЗД № 13/
14.12.2009г., следва да се посочи следното: Общ принцип в прилагането на
института на погасителната давност е, че с погасяването на едно вземане по
давност не отпада дългът, а възможността за неговото принудително събиране.
Предявяването на възражение за изтекла давност е право на длъжника, което той
може да упражни или да не упражни, вкл. може да заплати доброволно погасеното
по давност задължение. В случай, че длъжникът упражни правото си на възражение
за изтекла погасителна давност /както е в случая/, то дори и да е изтекла
погасителна давност за част от задълженията към датата на издаването на оспорения
АУЗД /към който момент се следва преценката на съда за неговата
законосъобразност съгласно чл.142, ал.1 АПК/, това не би се отразило на
валидността на акта. Както беше посочено в производство, образувано по
оспорване с искане за прогласяване нищожността на един административен акт,
съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено и само юридическите
факти, правоизключващи упражняването на административното правомощие и разпоредените
с акта последици, какъвто факт изтеклата давност не е. Ето защо дали са били
погасени към датата на издаване на обжалвания АУЗД установените с акта
задължения за ДНИ по някой от способите, предвидени в чл.168 от ДОПК, вкл. по
давност /чл.168, т.3 от ДОПК/, е ирелевантно за валидността на АУЗД № 13/ 14.12.2009г.
Правопогасителните
възражения, произтичащи от факти, настъпили преди издаването на изпълнителното
основание, биха били основание за отмяна на АУЗД като незаконосъобразен, но
издаването на АУЗД за погасени по давност задължения не представлява порок,
обуславящ нищожността на акта. А в случай, че
оспорващия визира давността като настъпил след издаването на акта погасяващ
юридически факт, с оглед разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, възражението би
било релевантно в производството по принудително изпълнение на задълженията. Правопогасителни
възражения, произтичащи от факти, настъпили след издаването на изпълнителното
основание, съответно и образуването на изпълнително производство, се предявяват
пред органа по изпълнението. Ако производството се развива по реда на ДОПК,
погасяването на публичните задължения по давност е основание за отписването им
/чл.173 от ДОПК/. Ако производството се
развива по реда на ГПК, длъжникът има възможност да защити правата си по исков
ред. В случая от
доказателствата по делото се установява, че вече е възложено принудително
събиране на публичните общински вземания за данък върху недвижимите имоти, вкл.
установените спрямо М.Г. с оспорения АУЗД № 13/ 14.12.2009г. задължения за ДНИ,
видно
от Заявление изх. № 1221/ 12.12.2016г., писмо изх.№
94-М-835-1/18.10.2017г. от Директор на Дирекция „Местни приходи“ в Община
Казанлък и др. / на л.33-л.34; л.37-л.38/. След като по отношение на публичните
общински вземания за ДНИ за 2001г.; 2007г.; 2008г. и
2009г., установени с АУЗД № 13/ 14.12.2009г., вече е образувано
производство по събирането им, то защитата на длъжника може да се осъществи по
реда, предвиден в съответния процесуален закон, по който се реализира
производството по принудително изпълнение.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за недопустимо образуване на производството и съответно за
нищожност на АУЗД № 13/14.12.2009г. в частта относно
установените задължения за данък върху недвижимите имоти за 2001г., което
възражение се основава на правилото на чл.109 от ДОПК. Дори да се приеме, че за
задължението на М.Г. за ДНИ за 2001г. е бил изтекъл 5 годишния срок за
образуване на ревизионно производство, това не е пречка за установяване на
задължението с акт за установяване на задължение по декларация по чл.107, ал.3
ДОПК, както е направено с АУЗД № 13 /
14.12.2009г. и съответно не е налице релевираното от жалбоподателя основание за
прогласяване нищожността на оспорения АУЗД в тази му част.
Останалите сочените пороци на
обжалвания АУЗД, свързани с допуснати нарушения в хода на проведеното административно
производство, не биха могли да доведат до неговата нищожност, тъй като не
засягат същността на акта като властническо волеизявление.
С оглед на изложеното съдът намира, че доколкото по
отношение на АУЗД № 13/ 14.12.2009г., издаден от ст.
инспектор „Приходи“ в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Казанлък, в частта
относно установените задължения на М.Г.Г. за данък върху недвижимите имоти за
периодите на 2002г., 2003г., 2004г., 2005г. и 2006г., е констатирано наличието
на съществен порок, дисквалифициращ оспорения АУЗД в тази му част като валиден
административен акт, същият следва да бъде обявен за нищожен. По отношение на АУЗД № 13 от 14.12.2009г.
в частта за установените задължения за данък върху недвижимите имоти
за 2001г.; 2007г.; 2008г. и 2009г., не са налице основания за прогласяване на неговата
нищожност, поради което в тази си част жалбата се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.160, ал.1 от ДОПК и чл.172, ал.2, предложение първо и четвърто
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА за нищожен по жалба на М.Г. ***, Акт за установяване на задължение по декларация № 13 от 14.12.2009г., издаден от старши инспектор „Приходи“ в Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Казанлък, в частта му относно
установените задължения за: данък върху недвижимите имоти за 2002г. в
размер на 282.00 лв. /главница/ и лихва в размер на 275.86лв.; данък върху
недвижимите имоти за 2003г. в размер на 282.00лв. /главница/ и лихва в размер
на 238.42лв.; данък върху недвижимите имоти за 2004г. в размер на 282.00лв.
/главница/ и лихва в размер на 202.14лв.; данък върху недвижимите имоти за
2005г. в размер на 282.00лв. /главница/ и лихва в размер на 161.17лв. и данък
върху недвижимите имоти за 2006г. в размер на 282.00лв. /главница/ и лихва в
размер на 133.97лв.
ОТХВЪРЛЯ подадената от М.Г. *** частта й по направеното искане за
прогласяване нищожността на Акт за установяване на задължение по декларация № 13 от
14.12.2009г., издаден от старши инспектор „Приходи“ в Дирекция „Местни
данъци и такси“ при Община Казанлък, в частта за установените задължения за:
данък върху недвижимите имоти за 2001г. в
размер на 282.00лв. /главница/ и лихва в размер на 316.76лв.; данък върху
недвижимите имоти за 2007г. в размер на 204.69лв. /главница/ и лихва в размер
на 67.32лв.; данък върху недвижимите имоти за 2008г. в размер на 197.66лв.
/главница/ и лихва в размер на 34.28лв. и 7.60 лв. сума за довнасяне за данък
върху недвижимите имоти за 2009г., като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: