Р Е Ш Е Н И Е

№ 177 12.06.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 107 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на Т.Д.Т. и Р.Д.Т., подадена в качеството им на наследници на Д. Т.Д., с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Регионална дирекция по горите гр.Стара Загора, за присъждане на обезщетение общо в размер на 333лв., за претърпени от наследодателя им Д. Т.Д. имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 303 от 03.10.2016г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Ищците твърдят, че наследодателят им е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с влязло в сила на 27.06.2017г. Решение № 206 от 07.04.2017г., постановено по АНД № 3110/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, Наказателно постановление № 303 от 03.10.2016г. е било отменено, като незаконосъобразно. Поддържат, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно производство по АНД № 3110/ 2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора, наследодателят им Д. Д. е упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 500 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 101011 от 19.10.2016г., като направените от него разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 303/ 03.10.2016г. Директора на Регионална дирекция по горите - Стара Загора. Сочи се, че със съдебно решение, постановено по адм.дело № 595/ 2017г. по описа на Административен съд – Стара Загора, на майка им – Й. Д. е било присъдено обезщетение в размер на 167 лв., представляващо 1/3 идеална част от заплатеното от наследодателя им адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД № 3110/ 2016г. на Старозагорския районен съд, като остатъкът до пълния му размер от 500лв., а именно сумата от 333лв. следва да бъде присъдена на останалите наследници – ищци в настоящото съдебно производство. С оглед на което претендират на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да им заплати обезщетение в общ размер на 333лв., за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва 19.10.2016г. до окончателното изплащане и да им бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – Регионална дирекция по горите - Стара Загора, в представения писмен отговор на исковата молба, заявява че искът е допустим. Не са изложени доводи, от които да се направи извод за оспорване на исковата претенция по основание и размер. Оспорва се единствено искането за присъждане на направените в настоящето съдебно производство разноски като се твърди, че ищците не са поискали от РДГ заплащане на процесната сума.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважена исковата претенция.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Ищците Т. Д.Т. и Р.Д.Т. са наследници на Д. Т. ***, починал на 23.09.2017г, който освен от двамата си сина – Т. Т. и Р.Т., се наследява и от съпругата си – Й. И. Д. Тези обстоятелства се установяват от представеното Удостоверение за наследници № 5925/ 02.10.2017г.

Срещу Д. Т.Д. въз основа на съставен АУАН № 303/ 29.08.2016г е издадено НП № 303/ 03.10.2016г от Директора на Регионална дирекция по горите - Стара Загора, с което на основание чл.96 от Закона за лова и опазване на дивеча са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200лв и „лишаване от право на ловуване” за срок от три години за нарушение по чл.85 от Закона за лова и опазване на дивеча. Като административно нарушение са възприети обстоятелствата, че на 27.08.2016г в 9.00ч в ловностопански район в с.Калояновец ловува с извадена и сглобена пушка и пренася мъртъв див заек без писмено разрешително за пренасяния дивеч, а с разрешително № 079094/ 12.09.2016г за лов на пъдпъдък и гургулица и редовно заверен билет за лов № 158978/ 15.12.2011г.

По жалба на Д. Д. е образувано АНД № 3110/ 2016г по описа на Районен съд Стара Загора, приключило с Решение № 206/ 07.04.2017г, с което НП № 303/ 03.10.2016г на Директора на Регионална дирекция по горите - Стара Загора е отменено като незаконосъобразно. В мотивите на съда е прието, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушението не е установено по безспорен и категоричен начин. Решението като необжалвано е влязло в законна сила на 26.06.2017г.

Видно от приложения по АНД № 3110/ 2016г по описа на Районен съд Стара Загора договор за правна защита и съдействие № 101011/ 19.10.2016г. и пълномощно, Д. Т.Д. е възложил и упълномощил адв. П.Х. *** да осъществи процесуално представителство по образуваното АНД, при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв, платено изцяло в брой.

Към материалите по настоящото дело е приложено АНД № 3110/ 2016г по описа на Районен съд Стара Загора в цялост.

Между страните не се оспорва и обстоятелството, че с влязло в сила Решение № 30 от 08.02.2018г., постановено по адм.дело № 595/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора е уважен частично предявеният от Й. И. Д. срещу Регионална дирекция по горите – Стара Загора иск с правно основание чл1, ал.1 от ЗОДОВ, като ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 167лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 303/ 03.10.2016г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Стара Загора, изразяващи се в направени по АНД № 3110/ 2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума от 26.06.2017г. до окончателното й изплащане.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лица, които в качеството си на наследници по закон на Д. Т.Д. твърдят, че наследодателят им е претърпял имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице от Регионална дирекция по горите – Стара Загора, наказателно постановление - т.е исковата молба е подадена от лица с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ – Регионална дирекция по горите – Стара Загора. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищците място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Разгледан по същество, искът е частично основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай отговорността на ответника Регионална дирекция по горите - Стара Загора, респективно увреждането на наследодателя на ищците, се основава на незаконосъобразно НП № 303/ 03.10.2016г, издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Стара Загора, отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение.

При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че НП, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

Като съобрази гореизложеното съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Регионална дирекция по горите - Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на дирекцията при изпълнение на административна дейност. На следващо място безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП наследодателят на ищците е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. Направените от Д. Д. разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от наследодателя на ищцата разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 303/ 03.10.2016г, издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Стара Загора. Този извод следва от отбелязването в договор за правна защита и съдействие № 101011/ 19.10.2016г. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищците имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото НП № 303/ 03.10.2016г от Директора на Регионална дирекция по горите-Стара Загора. Приложеният договор за правна защита и съдействие има характер на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/. От приложеното АНД № 3110/ 2016г по описа на Районен съд Стара Загора се установява, че адвокат Х. е участвал в насроченото открито съдебно заседание по делото. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че наследодателят на ищците е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на НП № 303/ 03.10.2016г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Стара Загора, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОДОВ, при смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява. В случая самото предявяване на иска от ищците като синове на починалия Д. Д. сочи недвусмислено приемане на наследството на последния. По делото не са представени доказателства за различни квоти на наследяване на правото на обезщетение от предвидените в чл.9, ал.1 от Закона за наследството, а именно, че съпругата и децата на починалия наследяват равни части. Затова ищцовата претенция, която в случая е до размера на наследствената квота – по 1/3 за всеки един от ищците или общо 2/3 за двамата, се явява основателна и доказана.

При съобразяване с изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците като обезщетение общо сумата от 333лв. /представляваща 2/3 от 500лв/ или по 166,50лв. на всеки един от ищците, съгласно наследствените им квоти, ведно със законната лихва върху нея до окончателното изплащане от влизане в в сила решението за отмяна на незаконосъобразния акт, съобразно разрешението, дадено в т.4 от задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 3 от 2004 г., ОСГК на ВКС и доколкото безспорно се касае за парично вземане за обезщетение за имуществени вреди /изрично признато с Тълкувателно решение № 1/ 2017г по т.д.№ 2/ 2016г на ВАС/ - в случая от 26.06.2017г, а не както се претендира в исковата молба от 19.10.2016г.

Ето защо претенцията на ищците за присъждане на лихва върху главницата, считано от 19.10.2016г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на Т.Д.Т. и Р.Д.Т. за присъждане на направените по делото разноски, като Регионална дирекция по горите - Стара Загора бъде осъдена да им заплати сумата 210 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 200лв адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представеното на лист 7 от делото пълномощно.

Водим от горните мотиви и на основание чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите със седалище гр.Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев” № 26 ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.Т. ЕГН ********** ***, СУМАТА 166,50лв./сто шестдесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 303/ 03.10.2016г на Директора на Регионална дирекция по горите-Стара Загора, изразяващи се в направени по АНД № 3110/ 2016г. по описа на Районен съд Стара Загора разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума от 26.06.2017г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите със седалище гр.Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев” № 26 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Т. ЕГН ********** ***, СУМАТА 166,50лв. /сто шестдесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 303/ 03.10.2016г на Директора на Регионална дирекция по горите-Стара Загора, изразяващи се в направени по АНД № 3110/ 2016г. по описа на Районен съд Стара Загора разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума от 26.06.2017г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Т.Д.Т. и Р.Д.Т. за присъждане на лихва от 19.10.2016г. като неоснователна.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите със седалище Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев” № 26 ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.Т. ЕГН ********** и Р.Д.Т. ЕГН **********, и двамата от гр.Стара Загора, ул. „” № 151, СУМАТА 210 /двеста и десет/лв, представляваща направени от ищците по настоящото дело разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: