Начало на формуляра
Р Е Ш Е Н И Е № 135
гр.Стара Загора, 27.04.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание
на двадесет и трети април
през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 116
по описа за 2018 год, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от
Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.46, ал.5 от Закона
за общинската собственост/ЗОбС/.
Образувано е по
жалба, наименована „заявление“, допълнена с молба вх.№ 1645/ 19.04.2018г, от В.М.С.
*** против Заповед № 10-00-215/ 13.02.2018г за прекратяване на договор за наем,
издадена от Кмета на Община Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания за
нищожност/незаконосъобразност на заповедта като постановена в противоречие с
действащото материално право и международни правни норми, при допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила и при
несъответствие с целта на закона. Според
подателя са нарушени чл.6 и чл.26, ал.1 от АПК, не е съобразено правото му на
зачитане на семеен живот и жилище, а намесата на административния орган е
непропорционална. По тези съображения моли
заповедта да бъде отменена и да му бъдат присъдени направените разноски за
държавна такса.
Ответникът - Кмет на Община Стара Загора, чрез
процесуалния си представител старши експерт с юридическо образование Захариев
оспорва жалбата като неоснователна. Като счита, че са налице материалноправните
основания за издаване на оспорената заповед, моли да бъде потвърдена.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административноправния
спор:
С оспорената заповед № 10-00-215/ 13.02.2018г на Кмета на Община Стара
Загора е прекратен договор за наем № 2538/ 04.12.2014г, сключен между Община
Стара Загора и В.М.С. с предмет недвижим имот, частна общинска собственост,
представляващ апартамент № 3, намиращ се в гр.Стара Загора, бул.“Св.Патриарх
Евтимий“ бл.82, вх.0, ет.2, състоящ се
от стая с ниша, баня с тоалетна и коридор, заедно с мазе № 11 и 0.377 % идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж. Изложени са мотиви, че
до 31.12.2017г наемателят не е подал ежегодно изискуемата декларация по чл.7 и
чл.8 от НРУУРОЖИ. От правна страна са изтъкнати като основание за издаването чл.46,
ал.2 във връзка с чл.46, ал.1, т.9 от ЗОбС и чл.32, ал.1, т.11 от НРУУРОЖИ на
територията на Община Стара Загора.
Имотът е актуван като частта общинска собственост с
Акт № 02532/ 26.11.2002г.
По силата на Заповед № 64/ 29.09.1995г жалбоподателят В.С.
е настанен и ползва стая и бокс, представляващи апартамент № 3 на ул.“Патриарх
Евтимий“ № 82, общинска собственост. Между страните по делото е сключен договор за наем № 2538/
04.12.2014 с предмет недвижим имот, частна общинска собственост, представляващ апартамент
№ 3, намиращ се в гр.Стара Загора, бул.“Св.Патриарх Евтимий“ бл.82, вх.0, ет.2, състоящ се от стая с ниша,
баня с тоалетна и коридор, заедно с мазе № 11 и 0.377 % идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж. В раздел ІV, чл.14, ал.1, т.11 от него е
уговорено прекратяването му при неподаване на декларация по чл.7 и чл.8 от НРУУРОЖИ
в сроковете, определени в чл.7 – ежегодно до 31 декември.
По делото са представени и приети като доказателства документите
по административната преписка. Към нея е приложена декларация по чл.8 от НРУУРОЖИ
с дата 07.03.2018г.
Като допустими и относими към предмета на спора са
приети също служебна бележка изх.№
60-09-12-16132/ 16.04.2018 г на Агенция по заетостта и удостоверение изх.№
УДО011358БЦ/ 16.04.2018г, от които е видно, че жалбоподателят е безработен и не
притежава собствен имот.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с изложените в жалбата
доводи и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която
административният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, се явява основателна.
Заповед № 10-00-215/ 13.02.2018г на Кмета на Община Стара
Загора, предмет на съдебна
проверка, е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия
и предвидената писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗОбС, транспониран
в чл.33 от други основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал. 1. на
територията на Община Стара Загора, прекратяването на наемните правоотношения
се извършва със заповед на органа, издал настанителната заповед, в случая кметът на общината. Следователно оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, респективно
не е нищожна.
При постановяването на оспорената заповед обаче е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно
приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОбС, посочена
като правно основание, наемните правоотношения се прекратяват на други
основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал. 1, която в случая е
цитираната НРУУРОЖИ на територията на Община Стара Загора, достъпна на интернет
страницата на общината. В чл. 32, ал.1, т.11 от нея е предвидено прекратяване
при неподаване на декларациите по чл.6 и чл.7. Разпоредбата на чл.6 от НРУУРОЖИ
обаче не предвижда задължение за подаване на декларация, а регламентира наемни
цени и цени на разпоредителни сделки с общински жилищни имоти, поради което
неспазването й не представлява валидно правно основание за прекратяване на
наемния договор.
Основателно е оплакването, че при издаване на
оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. За да бъде едно нарушение квалифицирано като съществено,
е необходимо да е повлияло или да може да повлияе върху съдържанието на акта -
когато създава вероятност за неистинност на установените факти, от значение за
съществуването на разпореденото или отказано с акта субективно право, т.е
такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение
на поставения пред административния орган въпрос.
Спецификата на производството по настаняване на
граждани в общински жилища, регламентирана в ЗОбС и в издадената въз основа на
него НРУУРОЖИ на територията на Община Стара Загора, подробно разписват
условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в
общински жилища, но същевременно не освобождават административния орган при
започване на процедура във връзка с издаване на заповед за прекратяване на
наемните правоотношения от задължението му по чл. 26 от АПК да уведоми
заинтересованите лица за започване на производството. Нещо повече, валидно в
пълна степен е и правилото, визирано в разпоредбата на чл. 35 от АПК, за
постановяване на индивидуалния административен акт едва след изясняване на
фактите и обстоятелствата, релевантни за случая и след обсъждане на обясненията
и възраженията на заинтересованите граждани. Тези правила в настоящия случай не
са спазени. От данните по административната преписка се установява, че за
образуваното административно производство на жалбоподателя като заинтересовано
лице не е изпратено уведомление по чл.26, ал.1 от АПК. Съдът намира, че в
конкретния случай констатираното нарушение се е отразило върху съдържанието на
волеизявлението на органа, обективирано в оспорената заповед. Развилото се
съдебно производство налага извод, че ако бяха събрани и обсъдени от органа
обясненията и възраженията на В.С. като участник в спорното административно
правоотношение, те биха установили фактическа обстановка и обосновали правни
изводи и резултат, различни от възприетото административно решение - т.е
допуснатото нарушение е повлияло върху съдържанието на обжалвания акт и
разпореденото с него прекратяване на наемното правоотношение. Действително
НРУУРОЖИ предвижда подаване на ежегодни
декларации за обстоятелствата, свързани с доказване на жилищната нужда и
наличието на условия за настаняване в общинско жилище, не се спори и относно
неизпълнение на задължението на В.С. за подаването им в законоустановения срок
за 2017г. Същевременно по преписката и по делото не са събрани данни, че
жалбоподателят в който е да е момент преди издаване на заповедта или след това
е престанал да отговаря на критериите за нуждаещ се гражданин по смисъла на
чл.43, ал.1, т.1 от ЗОбС. Напротив, подадената макар и след срока декларация,
сочи, че той покрива нормативните изисквания за настаняване в общинско жилище.
Доколкото декларациите за обстоятелствата по чл.7 и чл.8 от НРУУРОЖИ са свързани именно с установяване
на жилищната нужда на кандидатстващото лице, единствено неподаването им в срок
без да се изследва дали в действителност лицето няма право да ползва общински жилищен имот, не може да се
приеме за постановена при пълно изясняване на релевантните факти и
обстоятелства.
Поради горното съдът намира, че оспорената заповед за
прекратяване на наемното правоотношение, макар формално да съответства на
приложимите материалноправни норми, противоречи на целта на закона и на
принципа за съразмерност, залегнал в чл.6 от АПК. Освен това от представените
доказателства се установява, че жалбоподателят е безработен, без имоти и
имущество. При тези данни заповедта на Кмета на Община Стара Загора е издадена
при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, която е подписана и ратифицирана от България,
обнародвана е и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията е част от вътрешното
право и се прилага преимуществено, ако противоречи на норма от вътрешното
право. Съгласно чл. 8 от Конвенцията, е гарантирано правото на личен и семеен
живот, на жилище и тайна на кореспонденцията. Ограничението на тези права е
допустимо само в предвидени в закона случаи, когато това е необходимо в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите. С обжалваната заповед е осъществена намеса в правото на жалбоподателя
на личен и семеен живот, и в правото му да ползва необезпокояван жилището си.
Независимо, че обитаваното от него жилище, не е негова собственост,
обстоятелството, че пребивава и живее там от 1995 г. в продължение на повече от
20 години, го прави негово "жилище" по смисъла на чл. 8 от
Конвенцията.
Административният орган не е взел предвид затрудненото
материално и социално положение на жалбоподателя. Собственикът на жилището - Община
Стара Загора има регламентирани и гарантирани със ЗОбС правомощия да се грижи
за своята собственост, но тази намеса следва да е пропорционална на
установените жилищни нужди. От мотивите на заповедта не става ясно какъв свой
интерес защитава Общината след като очевидно икономическият й такъв не е
накърнен и предвид липсата на данни, че
жалбоподателят през 2017г е престанал да отговаря на нормативните условия за
нуждаещо се от жилище лице. Затова лишаването му от жилището, в което ежедневно
пребивава и по този начин ще го остави без подслон, е неоправдано и не
кореспондира с целта на закона и принципа за съразмерност по чл. 6 АПК.
По гореизложените съображения съдът намира, че жалбата
е основателна и следва да бъде уважена,
а заповедта да се отмени като незаконосъобразна на основание чл.146, т.3, т.4, и т.5 от АПК.
При този изход на спора на основание чл.143, ал.1 от
АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за
заплатена държавна такса в размер на 10 лв
Водим от тези мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предл.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.М.С. ЕГН ********** *** ЗАПОВЕД №
10-00-215/ 13.02.2018г за прекратяване на договор за наем № 2538/ 04.12.2014г
за недвижим имот-частна общинска собственост, издадена от Кмета на Община Стара
Загора, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Община Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на В.М.С. ЕГН **********
*** сумата 10 /десет/лв, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен
срок от съобщаване на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: