Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

 

  №  187                      21.06.2018г.                   град Стара Загора

 

 

     В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

          Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                           

 

                                               СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ      

 

при секретар Ива Атанасова                           

и с участието  на прокурора                                                                                          като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №123 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на Т.Я.Т. против Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0284-000060/24.01.2018г., издадена от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „б“ – „прекратяване на регистрация на ППС“ за срок от една година, считано от 20.01.2018г. В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена при липса на компетентност, при съществени процесуални нарушения, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, и е несъответствие с на целта на закона. Сочи се, че в оспорената Заповед са посочени две заповеди, с които е упълномощен издателя на оспорения акт, които са с различни номера и дати. Твърди се, че заповедта не е мотивирана. Обосновава се, че прилагането на ПАМ е възможност, а не задължение и би следвало във всеки отделен случай да се конкретизира какви точно са предпоставките за налагането й, а не лаконично да се изброяват разпоредбите на съответния нормативен акт. Моли се съда да отмени оспорената заповед, като алтернативно е направено искане за изменението й, като бъде наложено минимално предвиденото в ЗДвП прекратяване на регистрацията на ППС, а именно за срок от 6 месеца.

 

Ответникът по жалбата – Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ - Казанлък – Т. Х. Н., редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по подадената жалба.

 

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

Със Заповед за прилагане на ПАМ №18-0284-000060/24.01.2018г. на Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ - Казанлък (л.12), на жалбоподателя е наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година”. Заповедта е издадена на основание и чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаването на заповедта е посочено обстоятелството, че на 20.01.2018г., около 17:55 часа, в гр.Казанлък на ул.Цар Борис I – до МБАЛ – гр.Казанлък в посока запад – изток жалбоподателят управлява собствено МПС – лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.№…….., като при своевременно подаден светлинен и звуков сигнал за спиране от служебен автомобил, водачът не спира, увеличава своростта си на движение в посока ж.к.Изток, спрян южно от бл.№24. Водачът управлява МПС под въздействието на алкохол, тестван с тарирано техническо средство Drager Alcotest 7510 с фабр.№ARDN-0022, който в 18:14 часа отчел 0,62 промила алкохол в кръвта на издишвания от водача въздух. Издаден талон за медицинско изследване, който водача отказва да подпише и получи, и да даде кръв за анализ, което е удостоверено с подпис на свидетел. Като доказателство за образуваната административна преписка е приложена изготвена докладна записка, заведена с рег.№663-0/22.01.2018г. по описа на РУ – Казанлък. Деянието не е маловажен случай. Авторът на деянието е с обременено административно минало с наложени административни наказания по ЗДвП, видно от справката му за нарушител/водач. Посочено е, че административният акт се издава с цел преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и на основание съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер.Д, бл.№0348745/20.01.2018г. по описа на РУ – Казанлък. Последният е съставен против Т.Я.Т. за това, че на 20.01.2018г. в 17:55 часа в гр.Казанлък на ул.Цар Борис I – до МБАЛ – гр.Казанлък в посока запад – изток управлява собствения си лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.№ …….. АР, като при своевременно подаден светлинен и звуков сигнал за спиране от служебен автомобил, водачът не спира, увеличава своростта си на движени в посока ж.к.Изток, спрян южно от бл.№24. В полето на АУАН (в най-лявата му част) е добавено също, че водачът управлява МПС под въздействието на алкохол, тестван с техническо средство Drager Alcotest 7510 с фабр.№ARDN-0022, който в 18:14 часа отчел 0,62 промила алкохол в кръвта на издишвания от водача въздух.

 

Оспорената в настоящото производство заповед е връчена на жалбоподателя на 13.03.2018г. и е оспорена с жалба, подадена в Административен съд Стара Загора на 14.03.2018г., предвид на което съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

 

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а”, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. (л.27), на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед № 349з-268/30.01.2017г. (л.19) Директорът на ОД на МВР град Стара Загора е оправомощил началника на група „Пътен контрол“ към РУ Казанлък при ОДМВР да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП. Оспорената заповед е издадена от Началник група към РУ Казанлък при ОДМВР Стара Загора, от което следва, че обратно на твърдяното в жалбата, заповедта е издадена от компетентен административен орган и в установената писмена форма. Посочването в оспорения акт на две заповеди, с които е упълномощен издателя му не води до незаконосъобразността му. Това е така, защото и двете заповеди за упълномощаване (приложени по делото на л.19 и 20) са за издаване на ПАМ по ЗДвП, като първата от тях е конкретно за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, каквато е наложена в разглеждания случай.

 

Неоснователни се явяват доводите в жалбата за липса на мотиви на оспорения административен акт. В последния, в съответствие с разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, са изложени фактическите и правните основания за издаването му. Като фактическо основание е посочено, че жалбоподателят управлява МПС под въздействието на алкохол, тестван с тарирано техническо средство Drager Alcotest 7510 с фабр.№ARDN-0022, който в 18:14 часа отчел 0,62 промила алкохол в кръвта на издишвания от водача въздух, а като правно основание за налагане на ПАМ е посочена разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП.

 

Задължението за излагане на мотиви е изпълнено от административния орган и по отношение на срока на наложената ПАМ, който е по – дълъг от минимално посочения в закона. В оспорената заповед е обосновано, че видно от справка за нарушител/водач, Т. има наложени административни наказания по ЗДвП. Тази справка е приложена към административната преписка и от нея действително се установява, че е системен нарушител на ЗДвП, с което и административния орган е обосновал налагането на ПАМ директно в нейния максимален законов размер. Освен това от обстоятелствената част на заповедта се установява, че същият не е спрял при своевремено подаден светлинен и звуков сигнал за спиране, като вместо това е увеличил скоростта си на движение и е спрян едва по-късно в ж.к.Изток в гр.Казанлък. Предвид така изложените мотиви от административния орган относно продължителността на стока на ПАМ съдът намира, че този срок е определен законосъобразно.

 

Противно на изложеното в жалбата ПАМ по чл.171, т.2 от ЗДвП се налага от административния орган при условията на обвързана компетентност. Това означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.

 

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на АУАН, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл.171 и чл.172 от ЗДвП, като административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.

 

Съдът намира, че заповедта е съобразена с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП прекратява се регистрацията на пътно превозно средство на собственик, които управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – за срок от 6 месеца до една година. По делото е безспорно установено, че към момента на налагане на ПАМ – 24.01.2018г., жалбоподателя е собственик на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.№СТ 52 33 АР (л.26), както и че на 20.01.2018г. в 17:55 часа в гр.Казанлък на ул.Цар Борис I – до МБАЛ – гр.Казанлък в посока запад – изток управлява този автомобил под въздействието на алкохол, тестван с техническо средство Drager Alcotest 7510 с фабр.№ARDN-0022, който в 18:14 часа отчел 0,62 промила алкохол в кръвта на издишвания от водача въздух (л.17).

 

В настоящия случай материалноправните предпоставки са безспорно доказани, тъй като за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, необходимата и единствено релевантна материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установяването по надлежния ред на управление на това МПС от собственик, който управлява притежаваното от него МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. В случая нарушението е констатирано със съставен акт за административно нарушение, който, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила. Констатациите по акта не са оборени в хода на настоящото производство. Видно от съставения АУАН, в него подробно са описани всички факти и обстоятелства, които са възприети от актосъставителя и са установени от него надлежно, като посоченото е станало в присъствието на свидетел. Посочените обстоятелства са описани и в оспорената заповед за налагане на ПАМ. С оглед на посоченото, законосъобразно е прието от ответника, че е налице фактическият състав на посочената норма, като разпореденото със заповедта е съобразено с материалния закон изцяло.

 

Не е налице и несъответствие на процесната заповед с целта на закона. Издаването й преследва дисциплиниращ, превантивен и предупредителен ефект, каквито са и целите на ЗДвП, посочени в разпоредбата на чл.1, ал.2 от този закон.

 

В заключението, относно искането на жалбоподателя за изменяването на оспорената заповед и определяне на минимално предвидения в закона срок за ПАМ, следва да се посочи, че според възприетото от съдебната практика (Решение № 910/23.01.2018 г., постановено по адм.дело № 9379/2017 г. на ВАС, Седмо отделение) съдът не може да намали предвидения в заповедта срок, за който е наложена принудителната административна мярка, тъй като определянето на срока е от компетентността на административния орган, а съдът проверява законосъобразно ли е определен този срок, с оглед изложените в акта мотиви.

 

          Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Я.Т. ***, против Заповед за прилагане на  принудителна административна мярка № 18-0284-000060/24.01.2018г., издадена от Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък – Т. Х. Н., като неоснователна.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                           СЪДИЯ: