Р Е Ш Е Н И Е № 282
гр.Стара Загора, 25.10.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретаря Стефка Христова
и в
присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ адм.дело № 135 по описа за 2018г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по жалба на М.Г. *** против Заповед №609/15.06.2010г., издадена от Кмета на
Община Казанлък, с искане за обявяване на нейната нищожност. В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения, че
същата е издадена при наличието на предходно издаден АУЗД, касаещ задължения за
данъка върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за период, включен в
периода, за който е постановен и обжалваната в настоящото производство Заповед.
Твърди се, че установените задължения, за които е издадена Заповед
№609/15.06.2010г. са погасени по давност. Направено е искане за прогласяване
нищожността на обжалваната заповед.
Ответникът по жалбата – Кмет на Община Казанлък, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният акт издаден от компетентен
орган, в писмен вид и съдържа всички необходими реквизити. Обосновава, че не са
налице основания за обявяване на заповедта за нищожна. Претендира разноски по
делото.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи следната фактическа обстановка:
На 26.03.2007г. от орган по приходите при Община
Казанлък е издаден Акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци (ТБО) № 8 от 26.03.2007г. от старши инспектор „Приходи“ в Община Казанлък
(л.63-64). Актът е издаден по повод декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ вх.
№146/04.05.2006г. от М.Г.Г., в качеството си на ЕТ „Орел-М-М.Г.“, отнасяща се
за недвижим имот – земя и сграда в гр. Казанлък, ПТБ База на „Тонзос“. С акта
са установени задължения за ТБО относно посочения недвижим имот, заедно с
лихвите за забава към 26.03.2007г., а именно: ТБО за 2002г. в размер на
2 218,40 лева главница и 1 335,22 лева лихва; ТБО за 2003г. в размер
на 2 218,40 лева главница и 1 031,51 лева лихва; ТБО за 2004г. в
размер на 2 218,40 лева главница и 746,63 лева лихва; ТБО за 2005г. в
размер на 2 218,40 лева главница и 465,82 лева лихва; ТБО за 2006г. в
размер на 2 218,40 лева главница и 180,20 лева лихва. Акта за установяване
на задължение за ТБО №8/26.03.2007г., е връчен на М.Г. на 20.04.2007г.,
съгласно представената по делото обратна разписка - известие за доставяне /л.65/.
През 2010г., след разглеждане на
представена справка за задължения и приложени към нея писмени доказателства,
Кметът на Община Казанлък издава Заповед № 609/15.06.2010г., с която нарежда ЕТ
„Орел-М-М.Г.“ да внесе за ТБО сумата от 11 992.44лв, дължима за сграда в
ПТБ „Тонзос“. Задълженията за недвижимия имот, заедно с лихвите за забава, са
посочени както следва: ТБО за 2005г. по декларация №0912 2006 0 М 146/2009г. в
размер на 2218,40лв. главница и лихва в размер на 1425.99лв; ТБО за 2006г. по
декларация №0912 2006 0 М 146/2009г. в размер на 2218,40лв. главница и лихва в
размер на 1148,69лв.; ТБО за 2007г. по декларация №0912 2008 0 М 16/2007г. в
размер на 1610,23лв. главница и лихва в размер на 616,37лв.; ТБО за 2008г. по
декларация №0912 2006 0 М 146/2008г. в размер на 1554,94лв. главница и лихва в
размер на 351,24лв.; ТБО за 2009г. по декларация №0912 2006 0 М 146/2009г. в
размер на 777,47лв. главница и лихва в размер на 70,71 лв. Заповедта е
изпратена за връчване и получена от М.Г. през м.юни 2010г /датата е нечетлива/,
удостоверено с положен подпис в приложената обратна разписка – известие за
доставяне с ИД PS 6100 001210 2 /л.45/.
По делото е
допусната, назначена и изпълнена съдебно-икономическа експертиза. Съгласно
заключението актуалните промили за изчисляване на ТБО за периода 2005г. до
2009г. са както следва: за 2005г. – 11,8 промила върху отчетната стойност
годишно; за 2006г. – 11,8 промила върху отчетната стойност годишно; за 2007г. –
11,8 промила върху отчетната стойност годишно; за 2008г. – 11,8 промила върху
отчетната стойност годишно; за 2009г. – 5,9 промила върху отчетната стойност
годишно. Таксата за битови отпадъци за периода 2005г. до 2009г. е общо
8 379,44 лева главница, от който: за 2005г. – 2 218,40 лева; за
2006г. – 2 218,40 лева; за 2007г. – 1 610,23 лева; за 2008г. –
1 154,94 лева; за 2009г. – 777,47 лева. В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че от доказателствата по делото е установила, че освен процесната
заповед има още два броя АУЗД по декларации – от 2012г. и от 207г., който
обхващат ТБО в това число за периода 2005 – 2009г., но са с различни лихви за
забава според датата на АУЗД.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с
чл.146 от АПК, намира за установено следното от правна страна:
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност. Според чл.9б,
ал.1 ЗМДТ (редакция ДВ, бр.105 от 2006г., приложима в настоящото
производство съгласно § 4б от
ПЗР на ЗМДТ) невнесените в срок такси се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху
данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Алинея 2
от същия законов текст гласи, че вземанията от такси се установяват с акт
на кмета на общината по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, като актът за установяване на вземането може да се обжалва по реда
на Административнопроцесуалния
кодекс (чл.
9б, ал. 3 от ЗМДТ). Искането до съда за прогласяване
на нищожност на административен акт, каквото е и настоящото, не е ограничено с
преклузивен срок по аргумент от разпоредбата
на чл.149, ал.5 от АПК и същото е процесуално допустимо независимо
от това дали актът е обжалван по административен ред. Поради това съдът приема,
че оспорването на Заповед №609/15.06.2010г.,
издадена от Кмета на Община Казанлък, с искане за прогласяване на нейната нищожност,
е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна.
В производството, образувано по
оспорване с искане за прогласяване нищожността на един административен акт,
съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено и само
съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените с акта
правни последици. Следователно предметът на доказване включва онези факти и обстоятелства,
които могат да релевират наличие на съществени пороци на административния акт,
обуславящи неговата невалидност. В действащото българско законодателство няма
легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на
незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според
константната съдебна практика основание
за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такива съществени, основни
недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за
разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било
издаването на акта от некомпетентен орган, т.е в нарушение на нормативните
изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са
и актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена
форма, издадените без каквото и да е нормативно основание или при грубо
нарушение на императивни норми с характер на правни принципи.
В този смисъл при разглеждане на направеното с
жалбата искане за прогласяване нищожността на Заповед №609/15.06.2010г., издадена от Кмета на
Община Казанлък, следва да бъде единствено преценявано дали е налице някой от
посочените по-горе съществени пороци.
Както беше посочено вземанията от
такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на Административнопроцесуалния
кодекс (чл.9б, ал.2 от ЗМДТ в приложимата му редакция), следователно
оспорената в настоящото производство заповед е издадена от компетентен орган.
Като критерий за нищожност на
акта може да се приеме засягане на установената от закона форма, когато
нарушението е толкова съществено, че може да се приравни на липса на акт – т.е
в хипотезата на липса на обективирано по надлежния начин и в предвидената от
закона форма волеизявление; пълна липса на мотиви /фактически и правни
основания/ в акта или в преписката по неговото издаване или липса на съществени
реквизити, имащи за последица невъзможност да се установи органът – издател на
акта или неговия адресат, съдържанието на волеизявлението и на правните му
последици. Оспорената Заповед №609/15.06.2010г.,
издадена от Кмета на Община Казанлък, е постановена при спазване на
съществените изисквания за форма и съдържание на акта.
От доказателствата по делото се
установява, че за част от задълженията на М.Г. *** за ТБО – предмет на оспорената
Заповед №609/15.06.2010г., издадена от
Кмета на Община Казанлък, е налице влязъл в сила
административен акт за установяване вида и размера на тези задължения.
С издадения АУЗД за ТБО № 8 от
26.03.2007г. от старши инспектор
„Приходи“ в Община Казанлък по отношение на М.Г.Г., извършващ дейност като ЕТ
„Орел-М-М.Г.“, са установени и задължения за ТБО относно декларирания от М.Г.Г.,
в качеството си на ЕТ „Орел-М-М.Г.“ с Декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ
вх.№146/ 04.05.2006г. недвижим имот - земя и сграда, находящи се в ПТБ база на
Тонзос, заедно с лихвите за забава към 26.03.2007г. за 2002г, 2003г, 2004г,
2005г и 2006г. АУЗД № 8 от 26.03.2007г.
е връчен на М.Г. на 20.04.2007г., съгласно представената по делото обратна
разписка - известие за доставяне, като няма данни в законово регламентирания
срок да е бил обжалван, с оглед на което същият следва да се счита за влязъл в
сила на 05.05.2007г.
С оспорената Заповед № 609/15.06.2010г. Кмета на
Община Казанлък нарежда на ЕТ „Орел-М-М.Г.“ да внесе за ТБО за 2005г, 2006г,
2007г, 2008г и 2009г. за сграда в ПТБ „Тонзос“, заедно с лихвите за забава към
16.06.2010г.
Следователно към 15.06.2010г. – датата на издаване на
оспорената заповед, задълженията на М.Г. *** за ТБО за недвижимия имот за периода
от 2005 и 2006г. включително, са установени по размер с влязъл в сила АУЗД за
ТБО № 8/26.03.2007г.
Доколкото е налице идентичност между страните по правоотношението и обекта на облагане,
влизането в сила на акта, с който са установени задълженията за ТБО за
периодите 2005г. - 2006г. за притежавания от М.Г. имот, повторното установяване
на тези задължение за същите периоди, обект и субект на облагане, е лишено от
каквото и да е било фактическо и правно основание и е недопустимо. Влезлият в
сила АУЗД се ползва със стабилитет, изключващ правомощието на органа по
приходите да извърши ново установяване на същото задължение с нов административен
акт. Аргумент за това е разпоредбата на
чл.27, ал.2, т.1 от АПК, съгласно която абсолютна предпоставка за допустимост
на административното производство е липсата на влязъл в сила административен
акт със същия предмет и страни. В случая към момента на издаването на Заповед №
609/15.06.2010г., тази отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на административното
производство е била налице за установените с влезлия в сила АУЗД №
8/26.03.2007г. задължения на М.Г. за ТБО за 2005г. и 2006г. Следователно по
отношение на тези задължения административният орган е провел недопустимо
производство, приключило с издаване на оспорената Заповед, с която по отношение
на М.Г. са определени повторно същите по вид
задължения за ТБО, за същите периоди и за същия имот. Това обуславя извод за
нищожност на Заповед № 609/15.06.2010г. на Кмета на Община Казанлък в частта
относно повторно установените задължения на жалбоподателя М.Г. за ТБО за 2005г.
и 2006г.
Обстоятелството, че след издаване на АУЗД
№8/26.03.2007г., М.Г. е подал и други декларации по чл.17, ал.1 ЗМДТ за промяна
на обстоятелствата в първоначално подадената декларация, не е основание
повторно да се установява размера на дължимата ТБО. Издаването на Заповед за
установяване на вземания, които са били установени с предходно издаден и влязъл
в сила административен акт е недопустимо, тъй като застрашава правната
сигурност, накърнява принципа на законност /чл.4, ал.1 и ал.2 от АПК/. Чрез
издаването на повече от един титул, установяващ публично общинско вземане,
съответно и при предявяването им за плащане, се създава риск за субекта на
задължението да заплати повече от веднъж едно и също задължение, каквато не е
целта на закона. Изложеното обсновава, че спрямо Заповед № 609/15.06.2010г. на
Кмета на Община Казанлък, в частта относно установените задължения на М.Г.Г. за
ТБО за периодите 2005г. и 2006г. се констатира наличието на съществен порок,
дисквалифициращ оспорения административен акт в тази част като валиден
административен акт. Поради това той следва да бъде обявен за нищожен в
посочената част.
Заповед № 609/15.06.2010г. на Кмета на Община
Казанлък в частта относно установените задължения за ТБО за 2007г., 2008г. и 2009г.,
е издадена на регламентирано в закона материалноправно основание – чл.9, ал.1 и
ал.2 от ЗМДТ, в производство по служебно установяване на размера на
задълженията за местни такси, по отношение на недвижим имот – обект на облагане
съгласно чл.63, ал.1 от ЗМДТ и спрямо задълженото за заплащане лице по смисъла
на чл.64, ал.1, вр. чл.11, ал.1 от ЗМДТ. Както вече беше посочено, материалната
незаконосъобразност на административния акт би била основание за прогласяване
на нищожността му само в хипотезата на издаването на акт лишен изцяло от законова опора, без каквото и да е
било нормативно основание или при грубо нарушение на императивни норми с
характер на основни правни принципи, каквито нарушения в настоящия случай не са
налице. Дали са били налице фактите и обстоятелствата, представляващи
материалноправните предпоставки за издаването на акта и доколко правилно е
определен размерът на задълженията за ДНИ и ТБО, не подлежи на преценка предвид
обхвата на съдебния контрол при оспорване с искане за прогласяване нищожността
на АУЗД.
Възражението за погасяване по давност на задълженията,
установени със Заповед № 609/15.06.2010г. на Кмета на Община Казанлък, не следва
да бъде уважено. Общ принцип в прилагането на института на погасителната
давност е, че с погасяването на едно вземане по давност не отпада дългът, а
възможността за неговото принудително събиране. Предявяването на възражение за
изтекла давност е право на длъжника, което той може да упражни или да не
упражни, както може и да заплати доброволно погасеното по давност задължение. В
случай, че длъжникът упражни правото си на възражение за изтекла погасителна
давност, дори и да е изтекла погасителна давност за част от задълженията към
датата на издаването на оспорената заповед (към който момент се следва
преценката на съда за нейната законосъобразност съгласно чл.142, ал.1 АПК),
това не би се отразило на валидността на акта. В производство, образувано по
оспорване с искане за прогласяване нищожността на един административен акт,
съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено и само юридическите
факти, правоизключващи упражняването на административното правомощие и
разпоредените с акта последици, какъвто факт изтеклата давност не е. Ето защо
дали са били погасени по давност задълженията към датата на издаване на
обжалваната Заповед № 609/15.06.2010г., е ирелевантно за валидността на оспорения
в настоящото производство административен акт. Правопогасителните възражения,
произтичащи от факти, настъпили преди издаването на изпълнителното основание,
биха били основание за отмяна на Заповедта като незаконосъобразна, но
издаването й за погасени по давност задължения не представлява порок, обуславящ
нищожността на акта. А в случай, че оспорващия визира давността като настъпил
след издаването на акта погасяващ юридически факт, с оглед разпоредбата на
чл.171, ал.2 от ДОПК, възражението би било релевантно в производството по
принудително изпълнение на задълженията. Правопогасителни възражения,
произтичащи от факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание,
съответно и образуването на изпълнително производство, се предявяват пред
органа по изпълнението.
Останалите сочените пороци на
обжалваната Заповед, свързани с допуснати нарушения в хода на проведеното
административно производство, не биха могли да доведат до неговата нищожност,
тъй като не засягат същността на акта като властническо волеизявление. По тези
съображения спрямо Заповед № 609/15.06.2010г. на Кмета на Община Казанлък в
частта за установените задължения за ТБО за 2007г., 2008г. и 2009г., не са
налице основания за прогласяване на нищожност, поради което в тази част жалбата
се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение първо и четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за нищожна
по
жалба на М.Г. ***, Заповед №609/15.06.2010г.,
издадена от Кмета на Община Казанлък, в
частта относно установените задължения за такса битови отпадъци за 2005г. и
2006г. и начислени лихви върху тях.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г. *** частта относно направеното искане за прогласяване нищожността на Заповед №609/15.06.2010г.,
издадена от Кмета на Община Казанлък, за установените задължения за и такса
битови отпадъци за 2007г., 2008г. и 2009г. и начислените лихви върху тях, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: