Р Е Ш Е Н И Е

147                                         02.05.2018г.                              Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На двадесет и седми април 2018г.

в открито заседание в следния състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива А.

        Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №143 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.64 ал.7 от ЗМВР вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на К.П.П., представляван по делото от адвокат А., против Полицейско разпореждане от 14.03.2018г. издадено от младши полицейски инспектор при Второ РУ „Полиция“ гр. Стара Загора – Т.К., с което на основание чл. 64 от ЗМВР и в изпълнение на възложените функции по ЗМВР на жалбоподателя е разпоредено в срок от 30 дни, считано от 14.03.2018г. да освободи обитаваното от него жилище, находящо се в град Стара Загора, бул. „Славянски“ №4, вх. Б, ет.1, ап. 39, собственост на майка му А.Г.С., видно от договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ /отменен/, рег. №35, том №3, стр.113. Лицето е запознато, че при констатиране на нарушение относно разпореждането ще се предприемат действия по законно установения ред, както и че същото е задължително за изпълнение и може да се обжалва по реда на ЗАП.

    Разпореждането е връчено в деня на съставянето му – 14.03.2018г. и е оспорено на 26.03.2018г. в рамките на 14-дневния преклузивен срок, който изтича на 28.03.2018г с доводи за неговата материална незаконосъобразност и несъответствие с изискванията за съдържание по чл. 64 ал.5 от ЗМВР. Твърди се, че не са посочени функциите, които полицейския орган изпълнява с издаване на оспореното разпореждане за освобождаване на имот, собственост на друго лице. ЗМВР не предвижда възможност полицейските органи да се намесват в граждански правоотношения, като разпореждат предаване фактическата власт върху един имот от едно лице на друго. За тази цел е предвидена защита по Закона за собствеността, която се реализира пред гражданския съд. С издаденото разпореждането полицейския орган е упражнил правораздавателна власт с каквото не разполага.

  Не са спазени и изискванията на чл. 64 ал.5 т.3 от ЗМВР, според които разпореждането съдържа фактически и правни основания за издаването му т.е. актът е немотивиран. В оспореното разпореждането не се съдържат фактите, които административния орган е приел за осъществени, за да приложи посоченото правно основание – чл.64 от ЗМВР. Липсват и функциите за чието изпълнение е необходимо издаването на разпореждане по чл.64 от ЗМВР.

  Разпоредителната част също е неясна, тъй като не е въведен разбираемо начина на изпълнение на разпореждането. За адресата остава неясно как следва да изпълни задължението за освобождаване на обитаваното от него жилище, тъй като не го обитава, нито разполага с фактическа власт върху същото. От съда се иска да бъде отменено полицейското разпореждане и да се присъдят разноските по делото – държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

        Ответника – Полицейски инспектор при Второ РУ Полиция Стара Загора – Т.В.К., чрез редовно упълномощения процесуален представител – юрисконсулт А. оспорва основателността на жалбата с твърдение, че с разпореждането се цели преустановяване на незаконосъобразните самоуправни действия от страна на жалбоподателя и е издадено въз основа на правомощията по ЗМВР. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

          Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона намира за установено следното:

      Жалбата е подадена от лице, за което оспорения административен акт създава задължения и в рамките на 14-дневния преклузивен срок, считано от деня, следващ датата на връчване, поради което е допустима.

        Разгледана по същество е основателна.

        На 07.02.2018г. А.С. подава тъжба до Районен прокурор гр. Стара Загора / стр.24 по делото/ против К.П. *** – неин син, за извършени деяния по чл. 323 и чл.144 от НК, а именно че същия не я допуска до жилището й, находящо се в гр. Стара Загора, бул. „Славянски“, №4, вх. „б“ ет.1 ап. 39. Сменил е ключовете на външната врата и патрона и не по установения от закона ред и способ се разпорежда еднолично с апартамента й като оспорва нейното действително право на обитаване, превръщайки го в склад.  На отправените молби за осигуряване на достъп до имота й, П. отправя заплахи, поради което С. потърсила съдействието на полицията. Служителите на МВР й обяснили, че следва да се обърне към прокуратурата, тъй като без прокурорско разпореждане не могат да й съдействат да получи достъп до жилището си. Провели са разговори със сина й, които не са дали резултат. По тези причини иска да се разпореди извършване на полицейска проверка на случая, който описва и да се образува наказателно досъдебно производство за наличните самоуправни действия и се разпореди преустановяване на самоуправството, както и на заканите и заплахите против личността и имота й. Към тъжбата е представен цитирания в оспореното разпореждане документ за собственост – договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ между Стопанска дирекция „Изграждане на населените места“ – Стара Загора / т.е. държавата/ и А.С..

      След получаване на тъжбата прокурор при РП Стара Загора издава Разпореждане №613/14.02.2018г. с правно основание чл. 145 ал.1 т.3 от ЗСВ за извършване на предварителна проверка от органите на МВР с цел събиране на достатъчно данни по смисъла на чл.211 от НПК за образуване на досъдебно производство, в което са дадени конкретни указания на към полицейските органи при Второ РУ на МВР Стара Загора за снемане на подробни писмения обяснения от С., от П., от други лица, в това число и съседи на тъжителката, да се установи сменил ли е П. патрона на входната врата на жилището, кога и по какви причини, както и да се извършват и други необходими действия за изясняване на действителното фактическо положение по преценка на извършващия проверката.

         В изпълнение на тези указания са снети писмени обяснения от С. и от П., съставен е протокол за предупреждение на П. да не нарушава обществения ред, да не извършва самоуправни действия и нанася побой на лицето А.С., да решават спорните въпроси по законен ред с предупреждение за предвидена по чл.343 и чл.144 от НК наказателна отговорност. Издадено е и оспореното полицейско разпореждане по чл.64 от ЗМВР срещу П. със задължение да освободи обитаваното от него жилище, собственост на майка му и находящ се на конкретно описан адрес в град Стара Загора в срок от 30 дни, който тече от 14.03.2018г.

       В тъжбата и писмените обяснения на С. не се твърди П. да живее в жилището й, а се излагат факти за лишаване от правото й на достъп и ползване на собствеността, чрез подмяна на ключовете и патрона на входната врата и ползването му за склад, във връзка с което желае да се прекратят тези действия, чрез освобождаването му и предаване на ключовете за него. В сведението си П. посочва като адрес на местопребиваване административния адрес на жилището – гр. Стара Загора, бул. „Славянски“ №4, вх.Б, ет.1, ап. 39, поради което твърдението в жалбата, че не живее в него се явява недопустимо опровергаване на неизгодни за страната факти, обективирани в изходящо от нея изявление, представляващо частен документ. Въз основа на представения от С. документ за собственост и писмените сведения за адреса на местопребиваване на П., полицейския орган му е разпоредил да освободи обитаваното жилище, находящо се на същия адрес, което е собственост на майка му. Следователно, разпореждането е издадено въз основа на установеното право на собственост, притежавано от тъжителката и местоживеенето на лицето, посочено от нея като извършител на престъплението, за чието извършване се събират данни по смисъла на чл.211 от НПК. Тези факти обаче не са посочени изрично в мотивната част на оспореното разпореждане, която съдържа единствено правно основание за неговото издаване, а именно чл.64 от  ЗМВР. Извличането им от писмените сведения на тъжителката и разпитания в хода на проверката П. е недопустимо, тъй като същите представляват частни документи, които нямат характера на изготвени в хода на административното производство документи от страна на административния или подпомогащ орган. Единствено от разпоредителната част може да се предположи, че полицейския орган като е взел предвид декларираното място на живеене от П. и установения от документа за собственост друг притежател на собственически права върху жилището, е издал оспореното разпореждане за освобождаването му. Действително от разпоредителната част на административния акт не става ясно съдържанието на задължението за „освобождаване“, а именно чрез предаване на фактическата власт върху имота или изнасяне на личните и складирани вещи в него. Липсата на фактически мотиви за издаване на разпореждането по чл.64 от ЗМВР е довела до посочената неяснота във волята на органа и целта, която се преследва с разпореждане на задължението за освобождаване на жилището.

     Липсата на фактически мотиви е пречка да се прецени наличието на необходимост от издаване на разпореждане по чл. 64 от ЗМВР, което правомощие се упражнява с цел изпълнение на функциите, възложени на полицейските органи. Съгласно чл. 8 от ЗМВР полицейските органи изпълняват девет основни дейности, сред които и разследване на престъпления, а предварителната проверка е най-близка по съдържание до тази дейност, тъй като има за предмет събиране на доказателства за потвърждаване верността на постъпили сведения за извършено противоправно деяние. Съдържанието на понятието по чл.8 т.9 от ЗМВР е изяснено в чл. 15 от ЗМВР, който признава компетентност и на други полицейски органи, освен разследващите полицаи, да извършват дейност по разследване на престъпления по реда на НПК. Предварителната проверка се разпорежда от прокурор и се извършва от органите на МВР по аргумент от чл.145 ал.1 т.3 от ЗСВ и съгласно Инструкция за провеждане на предварителни проверки на Главна прокуратура на РБ и МВР от 10.03.2011г.  По аргумент от Разпореждането на прокурор при РП Стара Загора, оспореното полицейско разпореждане е издадено в хода на възложената предварителна проверка на постъпилите данни за престъпление по чл.323 ал.1 от НК, но липсата на фактически мотиви, както и съдържанието на диспозитива, сочат на липса на необходимост по смисъла на чл. 64 от ЗМВР. Полицейските органи издават разпореждания, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции т.е. с изпълнението на разпореждането следва да се осигури възможност да полицейския орган да упражни правомощията си, което е установената от закона цел. В случая полицейския орган изпълнява функции по предварителна проверка на данни за извършено престъпление, а разпореждането за освобождаване на жилището обективно не би могло да спомогне за постигане на целите, определени в Разпореждането на прокурора при РП Стара Загора.

                Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора   

РЕШИ

ОТМЕНЯ Разпореждане на полицейски инспектор при Второ РУ на МВР Стара Загора от 14.03.2018г. по жалба на К.П. *** да заплати на К.П.П. сумата от 410лв./четиристотин и десет/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: