Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                             № 155     07.06.2018г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

                     Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                           

                                                                    СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар   Зорница Делчева                                                                       и с участието

            на прокурора                                                                                                           като разгледа

            докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 174 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:                                                                    

 

                     Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 26, ал.4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/.  

 

                     Образувано е по жалба на С.П.С. ***, против Разпореждане № 4506-40-322/ 27.02.2018г., издадено от Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към НОИ, с което на основание чл. 26, ал.3 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя във вр. с § 41 от ПЗР на Закона за пазарите на финансови инструменти /обн. ДВ бр.15 от 2018г., в сила от 16.02.2018г./, на С.П.С. е отказано изплащане на гарантирано вземане.

                     В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното разпореждане, по съображения за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че необосновано решаващият административен орган е основал отказа за изплащане на гарантирано вземане при прилагане на § 41 от ПЗР на Закона за пазарите на финансови инструменти /ЗПФИ/, тъй като посочената разпоредба е приета и съотв. е влязла в сила след датата на подаване на заявлението за изплащане на вземането. Твърди, че доколкото тази правна норма няма обратно действие, в нарушение на основни конституционни и законови принципи е приложена нормативна регламентация, която не е била действаща към момента на образуване на административното производство с подаденото от С.С. заявление за изплащане на гарантирано вземане. Излага доводи, че тъй като в нормативно регламентирания срок е подал заявление по образец с прилагане на изискуемите се документи и към този момент за него е възникнало и съществувало правото да му бъде изплатено гарантираното вземане по ЗГВРСНР, последващото приемане на § 41 от ПЗР на ЗПФИ е ирелевантно за произнасянето на административния орган по заявлението, с което е бил сезиран преди датата на влизане в сила на посочената разпоредба. Направено е искане за отмяна на оспореното Разпореждане № 4506-40-322/ 27.02.2018г. на Директора на Фонд „ГВРС“ и постановяване на решение, с което да бъде уважено искането на С.С. за изплащане на гарантираното вземане съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗГВРСНР и в условията на алтернативност - преписката да бъде върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по подаденото заявление, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.  

 

          Ответникът по жалбата -  Д.н. Фонд „Г.в.н.р.и с.“ към НОИ, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че административният орган правилно е приложил относимите материалноправни и процесуалноправни норми. Излага доводи, че доколкото към момента на разглеждане и произнасяне по подаденото от С.С. заявление – декларация за отпускане на гарантирано вземане, разпоредбата на § 41 от ПЗР на ЗПФИ е била в сила,  правилно и законосъобразно е постановен отказ за изплащане на гарантирано вземане.

          

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

         Със Заявление – декларация за отпускане на гарантирано вземане  вх. № 7502-23-311/ 22.01.2018г. жалбоподателят в настоящото производство – С.П.С., е направил искане до Директора на ТП на НОИ – Стара Загора да му бъде отпуснато гарантирано вземане по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Заявителят е декларирал, че е работил при работодателя „Ремотекс – Раднево“ ЕАД – гр. Раднево на длъжност „главен енергетик“, като трудовото му правоотношение е прекратено от 25.08.2014г. Към заявлението са приложени справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ и други нормативни актове; копие на документ за самоличност, копие от трудова книжка, изпълнителен лист и др.

                      

          С оспореното Разпореждане № 4506-40-322/ 27.02.2018г., издадено от Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към НОИ, на основание чл. 26, ал.3 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя във вр. с § 41 от ПЗР на Закона за пазарите на финансови инструменти /обн. ДВ бр.15 от 2018г., в сила от 16.02.2018г./, на С.П.С. е отказано изплащане на гарантирано вземане. От фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че при проверка в Търговския регистър е установено, че Решение № 258 от 06.07.2015г. на Старозагорския окръжен съд, с което е открито производство по несъстоятелност на „Ремотекс – Раднево“ ЕАД, е вписано в ТР на 06.07.2015г., а от подаденото на 22.01.2018г. заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане и по данни от Регистъра на трудовите договори е видно, че трудовото правоотношение на С.С. с работодателя „Ремотекс – Раднево“ ЕАД е прекратено, считано от 25.08.2014г. При съобразяване нормата на § 41 от ПЗР на ЗПФИ, съгласно която на работници и служители, които са били в трудово правоотношение с работодател по чл. 2 от ЗГВРСНР и правоотношението им е било прекратено в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от същия закон, се гарантират при условията и до размера на чл. 22 от същия закон само вземанията, които са начислени, но неизплатени за периоди след 31 януари 2015г., решаващият административен орган е обосновал извод, че липсва правно основание за изплащане на гарантирано вземане на заявителя С.С..

 

         Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното Разпореждане № 4506-40-322/ 27.02.2018г. на Директора на Фонд „ГВРС“ към НОИ.

        

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно 26, ал.4 от ЗГВРСНР, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Обжалваното Разпореждане № 4506-40-322/ 27.02.2018г. е издадено от материално компетентния по см. на чл. 26, ал.3 от ЗГВРСНР административен орган  - Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към НОИ, в предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.

 

Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по см. на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на постановеното от Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ разпореждане. 

           

Между страните по делото не е спорно от фактическа страна, че С.П.С. е работил по трудово правоотношение в „Ремотекс – Раднево“ ЕАД – гр. Раднево, което трудово правоотношение е прекратено считано от 25.08.2014г. Посочените обстоятелства се установяват и от представените Справка „Актуално състояние на трудови договори“ и копие на трудова книжка на лицето. Не е спорно и се установява от данните в Търговския регистър, че с Решение № 258 от 06.07.2015г. на Окръжен съд – Стара Загора, е открито производство по несъстоятелност на работодателя „Ремотекс – Раднево“ ЕАД, което решение е вписано в ТР на 06.07.2015г.  Спорният въпрос както в административното, така и в настоящото съдебно производство, е правен, и се свежда до това, възникнало ли е за жалбоподателя С.П.С. право на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя.

 

          Условията, при които се поражда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя, са регламентирани в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Съгласно чл.6 от ЗГВРСНР, правото на гарантирани вземания за работниците и служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: 1. откриване на производство по несъстоятелност; 2. откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. Следователно преценката досежно наличието на законово регламентираните условия за възникване правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя, следва да се извършва въз основа на действалата към момента на вписването в ТР на съдебното решение по чл.6 от ЗГВРСНР нормативна уредба. В случая - към 06.07.2015г., на която дата в Търговския регистър е вписано Решение № 258 от 06.07.2015г. на Окръжен съд – Стара Загора за откриване на производство по несъстоятелност на „Ремотекс – Раднево“ ЕАД.  Съгласно действалата към този момент нормативна регламентация на чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР, право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време, и на които правоотношението: 1. не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6;  2.  е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6. С оглед датата на прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя С.С. *** ЕАД /25.08.2014г./ и датата на вписването в ТР на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя „Ремотекс – Раднево“ ЕАД /06.07.2015г./, очевидно при прилагането на действалата до 22.12.2017г. законова уредба /чл.4, ал.2 във вр. с чл. 6 от ЗГРСНР/, С. не е бил в кръга на правоимащите лица, за които е възникнало право на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя. 
 
             След извършената законодателна промяна /ДВ бр. 102/ 2017г., в сила от 22.12.2017г./, се разширява кръга на правоимащите по ЗГВРСНР лица; регламентира се нов начин на определяне на гарантираните вземания и се удължава срока, в който правоимащите лица могат да поискат изплащане на гарантирани вземания от фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. С изменението на чл.4 от ЗГВРСНР, законът предвижда, че право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време т.е за възникването на правото на гарантирано вземане по ЗГВРСНР отпадат условията трудовото правоотношение да не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 респ. трудовото правоотношение да е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6. Най-вероятно именно с оглед изменената разпоредба на чл.4 от ЗГВРСНР и отпадането на изискванията, на които жалбоподателят не е отговарял по предходната нормативна регламентация /тъй като трудовото му правоотношение с „Ремотекс – Раднево“ ЕАД е било прекратено повече три месеца преди датата на вписване в ТР на решението за откриване на производството по несъстоятелност/, С.С. е подал Заявление – декларация за отпускане на гарантирано вземане  вх. № 7502-23-311/ 22.01.2018г.

          

             Първият въпрос е, какво е действието на новата правна регламентация по чл.4 от ЗГВРСНР /ДВ бр. 102/ 2017г., в сила от 22.12.2017г./. Нормата на чл.4 от ЗГВРСНР, регламентираща субектите на правото на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя и условията /материалноправните предпоставки/ за възникване на правото на гарантирани вземания по ЗГВРСНР, е материалноправна. От това следва извода, че изменението на материалноправната норма на чл.4 от ЗГВРСНР /ДВ бр. 102/2017г., в сила от 22.12.2017г./, действа съобразно общото правило за действието на материалния закон по време  „ex nunc”, а именно че новият закон може единствено да урежда юридически факти, които са се проявили след влизането му в сила, както и заварените правоотношения за в бъдеще. С оглед на това действие на изменената разпоредба на чл.4 от ЗГВРСНР /занапред/ и в контекста на законово определения момент на възникване на правото на гарантирани вземания за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 - от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение по чл.6, т.1, т.2 или т.3, очевидно новият закон не може да преурежда юридически факти, осъществили се при действието на стария закон. Следователно с изменението на закона и отпадането на условията трудовото правоотношение да не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 респ. трудовото правоотношение да е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6, за жалбоподателя няма как да е възникнало правото по чл.4 от ЗГВРСНР със задна дата – т.е от 06.07.2015г. - датата на вписването в ТР на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя „Ремотекс – Раднево“ ЕАД – действието занапред на материалноправната норма на чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР /в сила от 22.12.2017г./, не може да създаде права за тези работници и служители, за които не е възникнало и съществувало право на гарантирано вземане при действието на същата разпоредба до изменението й, какъвто е настоящият случай. Аргумент за това е и факта, че въпреки че с измененията на чл.25, ал.1 от ЗГВРСНР /ДВ бр. 102/2017г., в сила от 22.12.2017г./, се предвижда по-дълъг срок за подаване на заявление-декларация за отпускане на гарантираните вземания по този закон /три месеца/, регламентирано е този срок да започва да тече от датата на вписване на решението по чл. 6 от ЗГВРСНР – т.е не е предвидено нито новиране на срока, нито е определен нов срок, в който лицата, чието трудово правоотношение е прекратено повече от три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6, да могат да подадат заявление-декларация за отпускане на гарантираните вземания. Не води до друг правен извод изменената разпоредба на чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР – нормата регламентира не материалноправните основания за възникване на правото, а неговото съдържание - размера на гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 /в кръга на които жалбоподателят не попада с оглед действието на материалноправната разпоредба на чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР/, като удължава периода, за който се гарантират начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения. Ето защо и противно твърденията на жалбоподателя, към датата на подаване на Заявление – декларация за отпускане на гарантирано вземане  вх. № 7502-23-311/ 22.01.2018г., предвид липсата на законово регламентирано обратно действие на чл.4, ал.1 /ДВ бр. 102/ 2017г./ във вр. с чл.6 от ЗГВРСНР, за него не е било възникнало и съществуващо материално право да му бъде изплатено гарантирано вземане в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6 от ЗГВРСНР.  

          Обратна сила на материалния закон може да бъде дадена само с изрична законова разпоредба. Такава законова разпоредба се явява нормата на § 41 от ПЗР на Закона за пазарите на финансови инструменти /обн. ДВ бр.15 от 2018г., в сила от 16.02.2018г./, съгласно която на работници и служители, които са били в трудово правоотношение с работодател по чл. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и правоотношението им е било прекратено в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от същия закон, се гарантират при условията и до размера на чл. 22 от същия закон само вземанията, които са начислени, но неизплатени за периоди след 31 януари 2015 г. В ал. 2 на § 41 от ПЗР на ЗПФИ е предвидено, че гарантираните вземания се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на НОИ по седалището на работодателя в тримесечен срок от влизането в сила на този закон, като гарантирани вземания по ал. 1 се отпускат и ако заявлението-декларация е подадено в периода от 22 декември 2017г. до влизането в сила на този закон /ал.3 на §41 от ПЗР на ЗПФИ/. Посочената нормативна регламентация е насочена към гарантиране на вземанията на работниците и служителите, които са били в трудово правоотношение с работодател в несъстоятелност и правоотношението им е било прекратено в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване на решението по чл.6 от ЗГВРСНР т.е на лицата, за които срокът за подаване на заявлението-декларация е изтекъл. Това законодателно решение за гарантиране вземанията на работниците и служителите, които съобразно действалата до 22.12.2017г. уредба по чл.4 от ЗГВРСНР, не са имали право гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя, обаче е ограничено само до вземанията, които са начислени, но неизплатени за периоди след 31 януари 2015г. Следователно с измененията на чл.4 ЗГВРСНР /ДВ бр.102/ 2017г., в сила от 22.12.2017г./ във вр. с § 41 от ПЗР на ЗПФИ  /ДВ бр.15 от 2018г., в сила от 16.02.2017г./, не се гарантират всички вземания на работниците и служителите, които са били в трудово правоотношение с работодател по чл. 2 от ЗГВРСНР и правоотношението им е било прекратено в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от същия закон – извън обхвата на гарантираните вземания са тези за трудови възнаграждения и парични обезщетения, начислени и незаплатени за периоди преди 31.01.2015г. 

           

           Съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че прилагането на § 41 от ПЗР на ЗПФИ /ДВ бр.15 от 2018г., в сила от 16.02.2018г./, има за последица недопустимо преуреждане на възникнало и упражнено от него с подаденото  Заявление – декларация за отпускане на гарантирано вземане  вх. № 7502-23-311/ 22.01.2018г. право. Както вече беше посочено, материалноправния характер на нормата на чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР обуславя извод, че с изменението на посочената разпоредба /ДВ бр.102/ 2017г./, не е възникнало право на гарантирани вземания за онези лица, които поради действието на ограниченията по чл.4, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГВРСНР /ДВ бр.11/ 2018г./, не са придобили правото към датата на вписване на решението по чл.6 от ЗГВРСНР. По-благоприятният режим се прилага само за възникнали юридически факти след датата на влизане в сила на измененията на ЗГВРСНР /22.12.207г./, а с оглед на регламентираното в § 41 от ПЗР на ЗПФИ /ДВ бр.15 от 2018г., в сила от 16.02.2018г./ и за работници и служители, чиито трудови правоотношения са прекратени в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в ТР на решението по чл. 6 от същия закон, за начислените, но неизплатените вземания за периоди след 31 януари 2015г. В този смисъл прилагането на новата регламентация на ЗГВРСНР за преуреждане на юридически факти, осъществили се при действието на предходната редакция на закона, следва именно от § 41 от ПЗР на ЗПФИ. Ето защо нормата на § 41 от ПЗР на ЗПФИ не ограничава, а създава права, тъй като придава обратно действие на чл. 4 от ЗГВРСНР /ДВ бр. 102, в сила от 22.12.2017г./ и по отношение работници и служители, които не са били правоимащи лица по предходната редакция на чл.4, за начислените, но неизплатените им вземания за периоди след 31 януари 2015г., като им дава възможност да подадат  заявление-декларация в тримесечен срок от влизането в сила на § 41 от ПЗР на ЗПФИ или да се ползват от подадено в периода от 22 декември 2017 г. до влизането в сила на този закон заявление.

 

              В случая жалбоподателят отговаря на първото условие по § 41 от ПЗР на ЗПФИ – бил е работник по трудово правоотношение с работодател по чл.2 от ЗГВРСНР и правоотношението му е било прекратено на 25.08.2014г. – т.е в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на Решение № 258 от 06.07.2015г. на Старозагорския окръжен съд, с което е открито производство по несъстоятелност на „Ремотекс – Раднево“ ЕАД /06.07.2015г./. Вземанията на работника не представляват обаче такива, които са начислени, но неизплатени за периоди след 31 януари 2015 г., поради което вземанията на С.С. за трудови възнаграждения и парични обезщетения са извън обхвата на ЗГВРСНР.

 

              С оглед на изложените по-горе съображения и съобразно приложимата нормативна регламентация, съдът приема, че направеният в оспореното разпореждане извод за липса на основание за изплащане на гарантирани вземания жалбоподателя С.С. по ЗГВРСНР, е фактически, правно и доказателствено обоснован. Доколкото по действалата към датата на възникване на релевантните факти разпоредба на чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР /ДВ бр.18/ 2011г., в сила до 22.12.2017г./ С. не е имал право на гарантирано вземане; по действалата към момента на подаване на Заявление – декларация за отпускане на гарантирано вземане  вх. № 7502-23-311/ 22.01.2018г. редакция на чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР /ДВ бр.102, в сила от 22.12.2017г./ и при липсата на изрична законова норма, придаваща й обратно действие, за лицето не е възникнало право на гарантирано вземане и съответно такова не се създава при прилагането на § 41 от ПЗР на ЗПФИ, в съответствие и при правилно приложение на закона решаващият административен орган е приел, че жалбоподателят няма право на гарантирани вземания по ЗГВРСНР. Оспореното Разпореждане № 4506-40-322/ 27.02.2018г., издадено от Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към НОИ, е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено е при спазване на административно-производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

         Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя С.С. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. 

 

          Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.С. ***, против Разпореждане № 4506-40-322/ 27.02.2018г., издадено от Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към НОИ,  като неоснователна.

 

      ОСЪЖДА С.П.С. ***, ЕГН **********, да заплати на Националния осигурителен институт – гр. София сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

        

                 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: