Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 156 08.06.2018г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на
девети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена А.
и с
участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 185 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 26, ал.4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите
при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/.
Образувано
е по жалба на М.Б.А. ***, против
Разпореждане № 4506-40-189/ 26.02.2018г., издадено от Директора на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към НОИ, с което на
основание чл. 26, ал.3 от Закона за гарантираните вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя във вр. с § 41 от ПЗР на Закона
за пазарите на финансови инструменти /обн. ДВ бр.15 от 2018г., в сила от
16.02.2018г./, на М.Б.А. е отказано изплащане на гарантирано вземане.
Жалбоподателката
твърди, че има право на изплащане на начислени, но неизплатени трудови възнаграждения
от работодателя „Р-Р“ЕАД, съгласно подаденото от нея заявление-декларация за
отпускане на гарантирано вземане с вх.№ 4502-23-241 от 19.01.2018г., тъй като
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност на „Р-Р“ЕАД
е било вписано по-късно от прекратяването на трудовия й договор.
Ответникът
по жалбата - Директор на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към НОИ, чрез процесуалния
си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че административният орган правилно е приложил относимите
материалноправни и процесуалноправни норми. Излага доводи, че доколкото към
момента на разглеждане и произнасяне по подаденото от М.А. заявление –
декларация за отпускане на гарантирано вземане, разпоредбата на § 41 от ПЗР на
ЗПФИ е била в сила, правилно и
законосъобразно е постановен отказ за изплащане на гарантирано вземане.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Със
Заявление – декларация за отпускане на гарантирано вземане вх. № 4502-23-241 от 19.01.2018г., жалбоподателката в настоящото производство – М.Б.А.,
е направила искане до Директора на ТП на НОИ – Стара Загора да й бъде отпуснато
гарантирано вземане по Закона за гарантираните вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя. Декларирала е, че е работила
при работодателя „Р – Р“ ЕАД – гр. Раднево на длъжност „товарач“, като
трудовото й правоотношение е прекратено от 15.12.2014г.
С
оспореното Разпореждане № 4506-40-189/ 26.02.2018г., издадено от Директора на
Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към НОИ, на основание
чл. 26, ал.3 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите
при несъстоятелност на работодателя във вр. с § 41 от ПЗР на Закона за пазарите
на финансови инструменти /обн. ДВ бр.15 от 2018г., в сила от 16.02.2018г./, на М.Б.А.
е отказано изплащане на гарантирано вземане. От фактическа страна обжалваният
акт се основава на обстоятелството, че при проверка в Търговския регистър е
установено, че Решение № 258 от 06.07.2015г. на Старозагорския окръжен съд, с
което е открито производство по несъстоятелност на „Р – Р“ ЕАД, е вписано в ТР
на 06.07.2015г., а от подаденото на 19.01.2018г. заявление-декларация за
отпускане на гарантирано вземане и по данни от Регистъра на трудовите договори
е видно, че трудовото правоотношение на М.А. с работодателя „Р – Р“ ЕАД е
прекратено, считано от 15.12.2014г. При съобразяване нормата на § 41 от ПЗР на
ЗПФИ, съгласно която на работници и служители, които са били в трудово
правоотношение с работодател по чл. 2 от
ЗГВРСНР и правоотношението им е било прекратено в срок по-дълъг от
три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от
същия закон, се гарантират при условията и до размера на чл. 22 от
същия закон само вземанията, които са начислени, но неизплатени за
периоди след 31 януари 2015г., решаващият административен орган е обосновал
извод, че липсва правно основание за изплащане на гарантирано вземане на
заявителя М.А..
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспореното Разпореждане № 4506-40-189/ 26.02.2018г. на
Директора на Фонд „ГВРС“ към НОИ.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност съгласно 26, ал.4 от ЗГВРСНР, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното
Разпореждане № 4506-40-189/ 26.02.2018г. е издадено от материално компетентния
по см. на чл. 26, ал.3 от ЗГВРСНР административен орган - Директора на Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ към НОИ, в предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма и
съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.
Съдът
не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила,
които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по см. на
чл.146, т.3 от АПК за отмяна на постановеното от Директора на Фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“ разпореждане.
Между
страните по делото не е спорно от фактическа страна, че М.Б.А. е работила по трудово
правоотношение в „Р – Р“ ЕАД – гр. Раднево, което трудово правоотношение е
прекратено считано от 15.12.2014г. Посочените обстоятелства се установяват и от
представената Справка „Актуално състояние на трудови договори“ на лицето. Не е
спорно и се установява от данните в Търговския регистър, че с Решение № 258 от
06.07.2015г. на Окръжен съд – Стара Загора, е открито производство по несъстоятелност
на работодателя „Р – Р“ ЕАД, което решение е вписано в ТР на 06.07.2015г. Спорният въпрос както в административното,
така и в настоящото съдебно производство, е правен, и се свежда до това,
възникнало ли е за жалбоподателката право на гарантирани вземания, произтичащи
от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя.
Условията,
при които се поражда правото на работниците и служителите на гарантирани
вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на
работодателя, са регламентирани в Закона за гарантираните вземания на работниците
и служителите при несъстоятелност на работодателя. Съгласно чл.6 от ЗГВРСНР,
правото на гарантирани вземания за работниците и служителите възниква от датата
на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: 1. откриване на
производство по несъстоятелност; 2. откриване на производство по
несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на
производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на
предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на
производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските
по производството. Следователно преценката досежно наличието на законово
регламентираните условия за възникване правото на работниците и служителите на
гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност
на работодателя, следва да се извършва въз основа на действалата към момента на
вписването в ТР на съдебното решение по чл.6 от ЗГВРСНР нормативна уредба. В
случая - към 06.07.2015г., на която дата в Търговския регистър е вписано
Решение № 258 от 06.07.2015г. на Окръжен съд – Стара Загора за откриване на
производство по несъстоятелност на „Р – Р“ ЕАД.
Съгласно действалата към този момент нормативна регламентация на чл.4,
ал.1 от ЗГВРСНР, право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и
служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по
чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време, и на
които правоотношението: 1. не е прекратено към датата на вписване в търговския
регистър на решението по чл. 6; 2. е прекратено през последните три месеца преди
датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6. С оглед датата
на прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката М.А. в „Р – Р“
ЕАД /15.12.2014г./ и датата на вписването в ТР на решението за откриване на
производство по несъстоятелност на работодателя „Р – Р“ ЕАД /06.07.2015г./,
очевидно при прилагането на действалата до 22.12.2017г. законова уредба /чл.4,
ал.2 във вр. с чл. 6 от ЗГРСНР/, А. не е бил в кръга на правоимащите лица, за
които е възникнало право на гарантирани вземания, произтичащи от трудови
правоотношения при несъстоятелност на работодателя.
След
извършената законодателна промяна /ДВ бр. 102/ 2017г., в сила от 22.12.2017г./,
се разширява кръга на правоимащите по ЗГВРСНР лица; регламентира се нов начин
на определяне на гарантираните вземания и се удължава срока, в който
правоимащите лица могат да поискат изплащане на гарантирани вземания от фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“. С изменението на чл.4 от
ЗГВРСНР, законът предвижда, че право на гарантирани вземания по този закон имат
работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с
работодателя по чл. 2,
независимо от срока му и от продължителността на работното време т.е за
възникването на правото на гарантирано вземане по ЗГВРСНР отпадат условията
трудовото правоотношение да не е прекратено към датата на вписване в търговския
регистър на решението по чл. 6 респ. трудовото правоотношение да е прекратено
през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на
решението по чл. 6. Най-вероятно именно с оглед изменената разпоредба на чл.4
от ЗГВРСНР и отпадането на изискванията, на които жалбоподателката не е
отговаряла по предходната нормативна регламентация /тъй като трудовото й
правоотношение с „Р – Р“ ЕАД е било прекратено повече три месеца преди датата
на вписване в ТР на решението за откриване на производството по
несъстоятелност/, М.А. е подала Заявление – декларация за отпускане на
гарантирано вземане вх. № 4502-23-241/ 19.01.2018г.
Основният
въпрос е какво е действието на новата правна регламентация по чл.4 от ЗГВРСНР
/ДВ бр. 102/ 2017г., в сила от 22.12.2017г./. Нормата на чл.4 от ЗГВРСНР,
регламентираща субектите на правото на гарантирани вземания, произтичащи от
трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя и условията
/материалноправните предпоставки/ за възникване на правото на гарантирани
вземания по ЗГВРСНР, е материалноправна. От това следва извода, че изменението
на материалноправната норма на чл.4 от ЗГВРСНР /ДВ бр. 102/2017г., в сила от
22.12.2017г./, действа съобразно общото правило за действието на материалния
закон по време „ex nunc”, а именно че
новият закон може единствено да урежда юридически факти, които са се проявили след
влизането му в сила, както и заварените правоотношения за в бъдеще. С оглед на
това действие на изменената разпоредба на чл.4 от ЗГВРСНР /занапред/ и в
контекста на законово определения момент на възникване на правото на
гарантирани вземания за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 - от датата на вписване в
търговския регистър на съдебното решение по чл.6, т.1, т.2 или т.3, очевидно
новият закон не може да преурежда юридически факти, осъществили се при действието
на стария закон. Следователно с изменението на закона и отпадането на условията
трудовото правоотношение да не е прекратено към датата на вписване в търговския
регистър на решението по чл. 6 респ. трудовото правоотношение да е прекратено
през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на
решението по чл. 6, за жалбоподателя няма как да е възникнало правото по чл.4
от ЗГВРСНР със задна дата – т.е от 06.07.2015г. - датата на вписването в ТР на
решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя „Р –
Р“ ЕАД – действието занапред на материалноправната норма на чл.4, ал.1 от
ЗГВРСНР /в сила от 22.12.2017г./, не може да създаде права за тези работници и
служители, за които не е възникнало и съществувало право на гарантирано вземане
при действието на същата разпоредба до изменението й, какъвто е настоящият
случай. Аргумент за това е и факта, че въпреки че с измененията на чл.25, ал.1
от ЗГВРСНР /ДВ бр. 102/2017г., в сила от 22.12.2017г./, се предвижда по-дълъг
срок за подаване на заявление-декларация за отпускане на гарантираните вземания
по този закон /три месеца/, регламентирано е този срок да започва да тече от
датата на вписване на решението по чл. 6
от ЗГВРСНР – т.е не е предвидено нито новиране на срока, нито е определен нов
срок, в който лицата, чието трудово правоотношение е прекратено повече от три
месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6, да
могат да подадат заявление-декларация за отпускане на гарантираните вземания.
Не води до друг правен извод изменената разпоредба на чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР –
нормата регламентира не материалноправните основания за възникване на правото,
а неговото съдържание - размера на гарантираните вземания на работниците и
служителите по чл. 4, ал. 1 /в кръга на
които жалбоподателят не попада с оглед действието на материалноправната
разпоредба на чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР/, като удължава периода, за който се
гарантират начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични
обезщетения. Ето защо към датата на подаване на Заявление – декларация за
отпускане на гарантирано вземане вх. № 4502-23-241/
19.01.2018г., предвид липсата на законово регламентирано обратно действие на
чл.4, ал.1 /ДВ бр. 102/ 2017г./ във вр. с чл.6 от ЗГВРСНР, за жалбоподателката не
е било възникнало и съществуващо материално право да й бъде изплатено
гарантирано вземане в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни
трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни
месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6 от ЗГВРСНР.
Обратна
сила на материалния закон може да бъде дадена само с изрична законова
разпоредба. Такава законова разпоредба се явява нормата на § 41 от ПЗР на
Закона за пазарите на финансови инструменти /обн. ДВ бр.15 от 2018г., в сила от
16.02.2018г./, съгласно която на работници и служители, които са били в трудово
правоотношение с работодател по чл. 2 от
Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя и правоотношението им е било
прекратено в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в търговския
регистър на решението по чл. 6 от
същия закон, се гарантират при условията и до размера на чл. 22 от
същия закон само вземанията, които са начислени, но неизплатени за
периоди след 31 януари 2015 г. В ал. 2 на § 41 от ПЗР на ЗПФИ е предвидено, че
гарантираните вземания се отпускат въз основа на заявление-декларация по
образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на НОИ
по седалището на работодателя в тримесечен срок от влизането в сила на този
закон, като гарантирани вземания по ал. 1 се отпускат и ако
заявлението-декларация е подадено в периода от 22 декември 2017г. до влизането
в сила на този закон /ал.3 на §41 от ПЗР на ЗПФИ/. Посочената нормативна
регламентация е насочена към гарантиране на вземанията на работниците и
служителите, които са били в трудово правоотношение с работодател в
несъстоятелност и правоотношението им е било прекратено в срок по-дълъг от три
месеца преди датата на вписване на решението по чл.6 от ЗГВРСНР т.е на лицата,
за които срокът за подаване на заявлението-декларация е изтекъл. Това
законодателно решение за гарантиране вземанията на работниците и служителите,
които съобразно действалата до 22.12.2017г. уредба по чл.4 от ЗГВРСНР, не са
имали право гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при
несъстоятелност на работодателя, обаче е ограничено само до вземанията, които
са начислени, но неизплатени за периоди след 31 януари 2015г. Следователно с
измененията на чл.4 ЗГВРСНР /ДВ бр.102/ 2017г., в сила от 22.12.2017г./ във вр.
с § 41 от ПЗР на ЗПФИ /ДВ бр.15 от
2018г., в сила от 16.02.2017г./, не се гарантират всички вземания на
работниците и служителите, които са били в трудово правоотношение с работодател
по чл. 2 от
ЗГВРСНР и правоотношението им е било прекратено в срок по-дълъг от
три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от
същия закон – извън обхвата на гарантираните вземания са тези за
трудови възнаграждения и парични обезщетения, начислени и незаплатени за
периоди преди 31.01.2015г.
В
случая жалбоподателката отговаря на първото условие по § 41 от ПЗР на ЗПФИ –
била е работник по трудово правоотношение с работодател по чл.2 от ЗГВРСНР и
правоотношението й е било прекратено на 15.12.2014г. – т.е в срок по-дълъг от
три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на Решение № 258 от
06.07.2015г. на Старозагорския окръжен съд, с което е открито производство по
несъстоятелност на „Ремотекс – Раднево“ ЕАД /06.07.2015г./. Вземанията на работника
не представляват обаче такива, които са начислени, но неизплатени за периоди
след 31 януари 2015 г., поради което вземанията на М.А. за трудови
възнаграждения и парични обезщетения са извън обхвата на ЗГВРСНР.
С
оглед на изложените по-горе съображения и съобразно приложимата нормативна
регламентация, съдът приема, че направеният в оспореното разпореждане извод за
липса на основание за изплащане на гарантирани вземания жалбоподателката М.А.
по ЗГВРСНР, е фактически, правно и доказателствено обоснован. Доколкото по
действалата към датата на възникване на релевантните факти разпоредба на чл.4,
ал.1 от ЗГВРСНР /ДВ бр.18/ 2011г., в сила до 22.12.2017г./ А. не е имала право
на гарантирано вземане; по действалата към момента на подаване на Заявление –
декларация за отпускане на гарантирано вземане
вх. № 4502-23-241/ 19.01.2018г. редакция на чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР /ДВ
бр.102, в сила от 22.12.2017г./ и при липсата на изрична законова норма,
придаваща й обратно действие, за лицето не е възникнало право на гарантирано
вземане и съответно такова не се създава при прилагането на § 41 от ПЗР на
ЗПФИ, в съответствие и при правилно приложение на закона решаващият
административен орган е приел, че жалбоподателката няма право на гарантирани
вземания по ЗГВРСНР. Оспореното Разпореждане № 4506-40-189/ 26.02.2018г.,
издадено от Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите“ към НОИ, е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в
предвидената от закона форма; постановено е при спазване на
административно-производствените правила, при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с неговата цел. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски
следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на
жалбоподателката М. С. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение
за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган,
определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната
помощ.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на М.Б.А. ***, против Разпореждане № 4506-40-189/ 26.02.2018г., издадено от
Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към
НОИ, като неоснователна.
ОСЪЖДА
М.Б.А.
***, ЕГН **********, да заплати на Националния осигурителен институт – гр.
София сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.