Р Е Ш Е Н И Е

№ 236 02.08.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Ива Атанасова

и с участието на прокурор Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 219 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на И.Д.Р. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Стара Загора, за присъждане на обезщетение в размер на 609лв., за претърпени от И.Р. имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 8245а-2092/ 23.10.2017г., издадено от Началника на Второ районно управление – Стара Загора при ОДМВР – Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2018г. – датата на влизане в сила на съдебното решене, с което е отменено наказателното постановление, до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че с посоченото наказателно постановление му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. И.Р. е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с влязло в сила Решение от 31.01.2018г., постановено по АНД № 3260/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, Наказателно постановление № 8245а-2092/ 23.10.2017г. е било отменено, като незаконосъобразно. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно производство по АНД № 3260/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 609 лева, съгласно сключен договор за правна защита и съдействие. Поддържа, че направените от него разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 8245а-2092/ 23.10.2017г. на Началника на Второ районно управление – Стара Загора при ОДМВР – Стара Загора. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 609лв., за претърпени имуществени вреди в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът – Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.Стара Загора, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт Светла Р., в представяния писмен отговор, оспорва иска като неоснователен. Счита че отговорността за направени в хода на съдебното производство разноски не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт, а произтичат от договора за правна защита и съдействие, който се сключва между равнопоставени страни по тяхно взаимно съгласие. Поддържа, че отговорността за разноски в съдебното производство е свързана с изхода на съдебния спор и се регламентира от процесуалния закон – чл.143 АПК, чл.78 и сл. ГПК, явяващ се специален по отношение на ЗОДОВ, поради което е следвало да се реализира само в рамките на същото съдебно производство, като участието на адвокат в административнонаказателното такова не било задължително. Излага и доводи, в случай че съдът приеме главния иск за основателен, да не бъде уважавана претенцията за заплащане на законната лихва, тъй като заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не може да бъде лихвоносно вземане. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд и по настоящото дело, за което счита, че също следва да бъде присъдено в минимален размер съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск е доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление /НП/ № 8245а-2092 от 23.10.2017г., издадено от Началника на Второ районно управление – Стара Загора при ОДМВР – Стара Загора, на И.Д.Р. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, на основание чл. 43, ал.2 от Закона за частната охранителна дейност /отм. ДВ, бр. бр. 10 от 30.01.2018 г., в сила от 31.03.2018 г./.

По жалба на И.Р. против наказателното постановление е било образувано АНД № 3260/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С влязло в сила Решение № 86 от 31.01.2018г. по посоченото дело, Наказателно постановление № 8245а-2092 от 23.10.2017г. е било отменено, като незаконосъобразно.

Видно от приложените по АНД № 3260/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд Договор за правна защита и процесуално представителство от 03.11.2017г. и пълномощно от същата дата/л.16 и 15 от АНД № 3260/ 2017г. на Районен съд Стара Загора/, И.Р. е възложил и упълномощил мл.адв.К.Л. *** да изготви жалба против НП № 8245а-2092/ 23.10.2017г. и осъществи процесуално представителство по делото пред първа инстанция, при договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 609лв.

По допустимостта на иска:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от Началника на 2РУ-Стара Загора при ОДМВР – Стара Загора наказателно постановление - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загор. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищцата място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора е основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 8245а-2092 от 23.10.2017г., издадено от Началника на Второ районно управление – Стара Загора при ОДМВР – Стара Загора, на И.Д.Р. е наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 лева, на основание чл. 43, ал.2 от ЗЧОД/отм./. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 86 от 31.01.2018г., постановено по АНД № 3260/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд. С постановената отмяна на издаденото срещу И.Р. наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между тях.

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение за изготвената от адвокат жалба срещу НП № 8245а-2092/ 23.10.2017г. и осъщественото от адвокат процесуално представителство и защита на И.Р. по АНД № 3260/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора. За да се приеме, че Р. действително е направил такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно от приложения по АНД № 3260/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд Договор за правна защита и процесуално представителство от 03.11.2017г. и пълномощно от същата дата, И.Р. е възложил на мл.адв. К.Л. *** да изготви жалба срещу НП №8245а-2092/23.10.2017г и осъществи процесуалното му представителство и защита по образуваното по тази жалба АНД № 3260/ 2017г. по описа на СтЗРС. Съгласно отбелязването в договора, договорено е възнаграждение в размер на 609лв., платимо в брой, като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 609 лева изцяло е заплатена от клиента, т.е от И.Р., в деня на сключване на договора. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора че това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо отбелязването в Договор за правна защита и процесуално представителство от 03.11.2017г., че сумата от 609 лева – адвокатско възнаграждение, е платена от клиента – И.Р., удостоверява направения от Р. разход за изготвяне на жалба срещу издаденото наказателно постановление и адвокатска защита в производството по АНД № 3260/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Доколкото този разход се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с издаденото наказателно постановление. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 609лв. по Договор за правна защита и процесуално представителство от 03.11.2017г. и незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от ищеца И.Р. на адвокат да изготви жалба срещу НП № 8245а-2092/23.10.2017г и осъществи процесуалното му представителство и защита по образуваното в Районен съд – Стара Загора АНД № 3260/ 2017г. и съотв. заплащането на договорения за това адвокатски хонорар от 609лв., пряко се свързват с незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на привлеченото към отговорност и санкционирано с НП лице. В този смисъл твърдените от ищеца имуществени вреди следва да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от проведеното срещу него административнонаказателно производство, приключило с издаването на НП № 8245а-2092/23.10.2017г., отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направеният разход за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита на И.Р. по делото, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, когато счита, че същите са засегнати, като заплатеното възнаграждение за адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на съдебно предявения за разрешаване спор относно законосъобразността на наказателното постановление, поради което и този разход следва да се разглежда като вреда, явяваща се пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Ето защо незаконосъобразно издаденото наказателно постановление е необходимо условие за настъпване на увреждането, а сключването на договор с адвокат за правна защита и съдействие е нормално, закономерно и очаквано поведение, свързано с обжалването на НП от лицето, което счита, че неправилно е привлечено към административнонаказателна отговорност, като незаконосъобразният акт на администрацията се явява адекватна причина за платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство. В този смисъл е и разрешението, дадено с ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., с което се прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.

Действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Такъв ред не е предвиден и в НПК, субсидиарно приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН. Ето защо в производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. Обстоятелството, че в процесуалния закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателното постановление, не се предвижда възстановяване на направените разноски при отмяна на наказателното постановление и че направените в административно-наказателните производства разноски не могат да бъдат предявени за репариране с оглед изхода на делото и съотв. че между страните не възниква правоотношение по повод на разноските, не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административно наказателния процес и съотв. липсата на регламентация в процесуалния закон на отговорността за разноски, не налага извод, че разходите, направени от санкционираното лице във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по делото, като претърпяна вреда вследствие от незаконосъобразно издаден спрямо него акт на администрацията, не подлежат на обезщетяване на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Всъщност самото разрешение, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, за приложимостта на ЗОДОВ по искове за обезщетения във връзка с направени разноски в производствата по обжалване на наказателни постановления, впоследствие отменени като незаконосъобразни, следва именно от обстоятелството, че процесуалният закон не е предвидил специален ред и начин за обезвреда на направените разноски в производствата по обжалване на наказателните постановления /чл.8, ал.3 от ЗОДОВ/. В този смисъл с исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се реализира „отговорност за разноски”, а отговорност за претърпени имуществени вреди, представляващи направените от лицето разходи за адвокатска защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, при упражняване на признатото и гарантирано право на защита срещу незаконосъобразното му привличане към административнонаказателна отговорност.

Исковата претенция е доказана не само по основание, но и по размер. Заплащането на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 609 лв. е удостоверено в Договор за правна защита и процесуално представителство от 03.11.2017г. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено за правна защита и процесуално представителство на ищеца по АНД № 3260/ 2017г по описа на Районен съд Стара Загора, е допустимо, съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/ 2017г по т.д.№ 2/ 2016г на ВАС. Разгледано по същество, се явява неоснователно. Съгласно разпоредбите на чл.18, ал.1 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление, без процесуално представителство, с наложено административно наказание „глоба” до размер 1000лв минималното възнаграждение е 300лв, а съгласно чл.18, ал.2 от цитираната Наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер, когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, минималното възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая предоставените от адвоката услуги се изразяват в изготвяне на жалба срещу НП № 8245а-2092/23.10.2017г и осъществяване на процесуално представителство по образуваното във връзка с тази жалба АНД № 3260/2017г. по описа на Старозагорския районен съд, поради което съдът намира, че уговореният и заплатен размер на възнаграждението от 609 лв. съответства на нормативно установения минимален размер /съгласно цитираните по-горе разпоредби на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и не са налице причини за намаляването му.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявеният от И.Р. иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 8245а-2092/23.10.2017г, издадено от Началника на Второ районно управление-Стара Загора при ОДМВР – Стара Загора, поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца като обезщетение сумата 609лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от влизане в в сила решението за отмяна на незаконосъобразния акт, съобразно разрешението, дадено в т.4 от задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 3 от 2004 г., ОСГК на ВКС и доколкото безспорно се касае за парично вземане за обезщетение за имуществени вреди /изрично признато с Тълкувателно решение № 1/ 2017г по т.д.№ 2/ 2016г на ВАС/ - в случая от 23.02.2018г.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на пълномощника на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, но не до пълния претендиран размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на И.Р. сумата от 310лв., представляваща 10лв. платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в редуциран размер до минимално предвидения такъв от 300лв., съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка съдът намира за основателно направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в настоящото производство, тъй като делото не представлява особена фактическа и правна сложност, разгледано е в едно съдебно заседание и не са събирани допълнителни доказателства освен представените с исковата молба. Поради това не са налице основания за възприемане на по-висок размер на възнаграждението от нормативно установения, а именно 300лв.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на И.Д.Р. с ЕГН ********** *** Загора, сумата от 609 /шестстотин и девет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от И.Р. имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № 8245а-2092/ 23.10.2017г., издадено от Началника на Второ районно управление-Стара Загора при ОДМВР – Стара Загора, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от 23.02.2018г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на И.Д.Р. с ЕГН ********** *** Загора, сумата от 310 /триста и десет/ лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: