Решение по Административно дело 228/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 264 05.10.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието

на прокурор Румен Арабаджиков като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 228 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на К.Д.Я. ***, подадена чрез пълномощника й адв. С.Р. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 700лв., за претърпени от К.Я. имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 43-0000244 от 26.07.2017г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора, ведно със законната лихва от влизане в сила на решението за отмяна – 15.03.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че с Наказателно постановление № 43-0000244 от 26.07.2017г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора, на основание чл. 178в, ал.3, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.5 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, й е било наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лева. К.Я. е обжалвала наказателното постановление по съдебен ред. С Решение № 822 от 29.12.2017г. по АНД № 2447/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, наказателното постановление е потвърдено. По касационна жалба на К.Я. против постановеното решение на Районен съд – Стара Загора, е било образувано КАНД № 44/ 2018г. по описа на Старозагорския административен съд. С влязло в сила Решение № 60 от 15.03.2018г. по посоченото дело, е отменено Решение № 822 от 29.12.2017г. по АНД № 2447/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 43-0000244 от 26.07.2017. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Стара Загора. Ищцата сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваните съдебни производства по АНД № 2447/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора и КАНД № 44/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е упълномощила адвокат и съответно е заплатила възнаграждение за адвокатска защита общо в размер на 700 лева, съгласно Договори за правна защита и съдействие. Поддържа, че направените от нея разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение, представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 43-0000244 от 26.07.2017г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да й бъде присъдено обезщетение в размер на 700лв., за претърпени имуществени вреди в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност.

Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор заявява, че признава предявения иск по основание и до размера на 300 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди от отмененото Наказателно постановление № 43-0000244 от 26.07.2017г. Поддържа, че обосновано и справедливо е заплащането на обезщетение за извършения от ищцата разход за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. Оспорва се искането за присъждане на направените в настоящето съдебно производство разноски, като се твърди, че ответникът не е дал повод за завеждане на исковата молба, поради което е налице и хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК. По съображения, че с изпратено до ищцата писмо изх. № 64-00-00-653/ 18.06.2018г. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е признала предявения от К.Я. иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, по който е образувано адм. дело № 228/ 2018г. по описа на АС – Стара Загора, при отправена до ищцата покана за доброволно плащане на претендираната като обезщетение сума, е направено искане за прекратяване на производството по иска в частта за присъждане на 300 лева обезщетение.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск е доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен, като на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ бъде присъдено обезщетение в претендирания от ищцата размер.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление № 43-0000244 от 26.07.2017г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора, на К.Я. е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв., на основание чл. 178в, ал.3, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.5 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.

К.Я. е обжалвала наказателното постановление по съдебен ред. С Решение № 822 от 29.12.2017г. по АНД № 2447/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, наказателното постановление е потвърдено.

По касационна жалба на К.Я. против постановеното решение на Районен съд – Стара Загора, е било образувано КАНД № 44/ 2018г. по описа на Старозагорския административен съд. С влязло в сила Решение № 60 от 15.03.2018г. по посоченото дело, е отменено Решение № 822 от 29.12.2017г. по АНД № 2447/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 43-0000244 от 26.07.2017г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора.

Видно от приложените по АНД № 2447/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд Договор за правна защита и съдействие № 105727 от 02.08.2017г. и пълномощно и по КАНД № 44/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора Договор за правна защита и съдействие № 104240 от 09.01.2018г. и пълномощно, К.Я. е възложила и упълномощила адв. С.Р. *** да осъществи процесуално представителство по образуваното АНД съотв. КАНД във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 43-0000244 от 26.07.2017г., при договорени и заплатени адвокатски възнаграждения в размер на 300лв. /по Договор за правна защита и съдействие № 105727 от 02.08.2017г./ и в размер на 400лв. /по Договор за правна защита и съдействие № 104240 от 09.01.2018г./ или общо договорени и заплатени адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции в размер на 700 лева.

По допустимостта на иска:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице от Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора наказателно постановление - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Липсва нормативно основание за прекратяване на производството по иска в частта за присъждане на 300 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в производството по АНД № 2447/ 2017г. по описа на РС - Стара Загора, в какъвто смисъл е искането на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В случая обаче няма данни изпратеното до ищцата К.Я. писмо изх. № 64-00-00-653/ 18.06.2018г., обективиращо изходящо от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” изявление за признаване на предявения иск, да е получено от К.Я.. Отделно от това направеното извънсъдебно признаване на иска не обхваща исковата претенция в цялост, а и липсва направено от ищцата искане по чл. 247, ал.1 от ГПК, поради което не е налице основание за прекратяване на производството по делото.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, е основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 43-0000244 от 26.07.2017г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора, на К.Я. е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв., на основание чл. 178в, ал.3, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.5 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 60 от 15.03.2018г., постановено по КАНД № 44/ 2018г. по описа на Старозагорския административен съд. С постановената отмяна на издаденото срещу К.Я. наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между тях.

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищцата разходи за адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвокат процесуално представителство и защита на К.Я. по АНД № 2447/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд и по КАНД № 44/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора. За да се приеме, че Я. действително е направила такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно от приложените по АНД № 2447/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд Договор за правна защита и съдействие № 105727 от 02.08.2017г. и пълномощно и по КАНД № 44/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора Договор за правна защита и съдействие № 104240 от 09.01.2018г. и пълномощно, К.Я. е възложила и упълномощила адв. С.Р. *** да осъществи процесуално представителство по образуваното АНД съотв. КАНД във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 43-0000244 от 26.07.2017г. Съгласно отбелязването в Договор за правна защита и съдействие № 105727 от 02.08.2017г., договорено е възнаграждение в размер на 300лв., платимо в брой, като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 300 лева изцяло е заплатена от клиента т.е от К.Я.. Съответно съгласно отбелязването в Договор за правна защита и съдействие № 104240 от 09.01.2018г., договорено е възнаграждение в размер на 400лв., платимо в брой, като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 400 лева изцяло е заплатена от К.Я.. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо отбелязванията в Договор за правна защита и съдействие № 105727 от 02.08.2017г. и в Договор за правна защита и съдействие № 104240 от 09.01.2018г., че договорените адвокатски възнаграждения в размер на 300 и съотв. на 400 лева са платени от клиента – К.Я., удостоверяват направените от Я. разходи за адвокатска защита в производството по АНД № 2447/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора и в производството по КАНД № 44/ 2018г. по описа на Старозагорския административен съд. Доколкото тези разходи се свързват с намаление на имуществения патримониум на ищцата, то същите следва да се разглеждат като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с издаденото наказателно постановление. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между направените от ищцата разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. по Договор за правна защита и съдействие № 105727 от 02.08.2017г. и в размер на 400лв. по Договор за правна защита и съдействие № 104240 от 09.01.2018г. и незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебните производства по обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от ищцата К.Я. на адвокат да осъществи процесуалното й представителство и защита по образуваните АНД № 2447/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд и по КАНД № 44/ 2018г. по описа на АС – Стара Загора във връзка с обжалването на НП № 43-0000244 от 26.07.2017г. и съотв. заплащането на договорените за това адвокатски възнаграждения в общ размер на 700 лв. за двете съдебни инстанции, пряко се свързват с незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на привлеченото към отговорност и санкционирано с НП лице. В този смисъл твърдените от ищцата имуществени вреди следва да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от проведеното срещу нея административнонаказателно производство, приключило с издаването на НП № 43-0000244 от 26.07.2017г., отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатски възнаграждения за процесуалното представителство и защита на К.Я. в производствата по АНД № 2447/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд и по КАНД № 44/ 2018г. по описа на АС – Стара Загора, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, когато счита, че същите са засегнати, като заплатеното възнаграждение за адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на съдебно предявения за разрешаване спор относно законосъобразността на наказателното постановление, поради което и този разход следва да се разглежда като вреда, явяваща се пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Ето защо незаконосъобразно издаденото наказателно постановление е необходимо условие за настъпване на увреждането, а сключването на договор с адвокат за правна защита и съдействие е нормално, закономерно и очаквано поведение, свързано с обжалването на НП от лицето, което счита, че неправилно е привлечено към административнонаказателна отговорност. Съответно незаконосъобразният акт на администрацията се явява адекватна причина за платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство. В този смисъл е и разрешението, дадено с ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., с което се прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ.

Действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Такъв ред не е предвиден и в НПК, субсидиарно приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административно - наказателния процес и съотв. липсата на регламентация в процесуалния закон на отговорността за разноски, не налага извод, че разходите, направени от санкционираното лице във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по делото, като претърпяна вреда вследствие от незаконосъобразно издаден спрямо него акт на администрацията, не подлежат на обезщетяване на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Всъщност самото разрешение, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, за приложимостта на ЗОДОВ по искове за обезщетения във връзка с направени разноски в производствата по обжалване на наказателни постановления, впоследствие отменени като незаконосъобразни, следва именно от обстоятелството, че процесуалният закон не е предвидил специален ред и начин за обезвреда на направените разноски в производствата по обжалване на наказателните постановления /чл.8, ал.3 от ЗОДОВ/. В този смисъл с исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се реализира „отговорност за разноски”, а отговорност за претърпени имуществени вреди, представляващи направените от лицето разходи за адвокатска защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на наказателно постановление, при упражняване на признатото и гарантирано право на защита срещу незаконосъобразното му привличане към административнонаказателна отговорност.

Исковата претенция е доказана не само по основание, но и по размер. Заплащането на договорените адвокатски възнаграждения в размер на 300 лв. /по АНД № 2447/ 2017г. по описа на РС – Стара Загора/ и в размер на 400 лв. /по КАНД № 44/ 2018г. по описа на АС – Стара Загора/, е удостоверено в Договор за правна защита и съдействие № 105727 от 02.08.2017г. и в Договор за правна защита и съдействие № 104240 от 09.01.2018г. Договорите и заплатени адвокатски възнаграждения за правна защита и съдействие и за процесуално представителство в двете съдебни инстанции, противно на твърденията на ответника, не са нито необосновани, нито несправедливи, нито прекомерни с оглед действителната фактическа и правна сложност на делата, а са съразмерни на осъществената правна защита и съобразени с чл.18 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от К.Я. иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищцата имуществени вреди в размер на 700лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 43-0000244 от 26.07.2017г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора, поради което исковата претенция следва да бъде уважена.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищцата за присъждане на направените от нея разноски, като Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ бъде осъдена да заплати на К.Я. сумата от 410 лв., представляваща внесена държавна такса в размер на 10лв. и 400лв. – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Доколкото отговорността за разноските в производството по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е предмет на специална правна регламентация – чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, която дерогира общите разпоредби на ГПК, възражението на ответника за прилагането на чл.78, ал.2 от ГПК, се явява неоснователно.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, ул. „Гурко” № 5, БУЛСТАТ 121410441, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на К.Д.Я. ***, ЕГН **********, сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от К.Я. имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 43-0000244 от 26.07.2017г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.05.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, ул. „Гурко” № 5, БУЛСТАТ 121410441, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на К.Д.Я. ***, ЕГН **********, сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: