Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№241                                  18.07.2018 год.                     гр. Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

         Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                           

          СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

       

при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №254 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

                            

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на К.Г.Н. *** нива 653 против Заповед №18-1228-000611/16.04.2018 год. на Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която е прекратена регистрацията на МПС, собственост на  Н. за срок от шест месеца. Жалбоподателят оспорва заповедта, като издадена в противоречие материалния закон. Твърди, че към датата на осъществяването на проверката, синът му не е бил лишен от правото на управлява МПС, тъй като заповедта с която е бил лишен от това право не му е била връчена. Същата е връчена на следващият ден, а основанието за нейното налагане, не заплащането на глоба и отстранено още на 20.03.2018 год., когато същите са заплатени. Направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед №18-1228-000611 от 16.04.2018 год. на Началника на група в Сектор „ПП“ при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Стара Загора, на жалбоподателят К.Г.Н. е наложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС”. В същата се съдържа указание за реда и срока на обжалване. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, на 16.04.2018 год. в 23.05 часа в гр. Стара Загора по ул.“Хан Аспарух“ до №35 в посока изток собственият лек автомобил на К.Г.Н. „Ланчия” с рег. № се управлява от лицето Г.К.Г., което не притежава СУМПС – отнето. ЗПППАМ е издадена въз основа на АУАН серия Д №412768/16.04.2018 год. Запознавайки се с констатациите на акта, административният орган приема наличие, на основание по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест месеца, за това, че Г. е управлявал ППС след като му е отнето СУМПС по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на Н. на 19.04.2018 год., а жалбата е депозирана в деловодството на сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора на 02.05.2018 год. При така установените факти, съдът намира жалбата по делото за допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалването и в срока за това, а разгледана по същество, за основателна, по следните съображения:

По делото е приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени доказателства за компетентност на ответния административен орган – Заповед с №8121з-48/16.01.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, с която се определят основните структури на МВР, които да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата и Заповед №349з-268/06.03.2018 год.  на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за определяне на длъжностните лица, упълномощени да налагат ПАМ по Закона за движение по пътищата. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ответникът по делото притежава необходимата компетентност да налага ПАМ.

Принудителните административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат с доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното административно нарушение не съществува между страните.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна на Г.Г. след като СУМПС е отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП. Действително не е отразено нито в АУАН, нито оспорената заповед въз основа на какъв акт е отнето свидетелството за управление на МПС на Г.К. Г. – дали въз основа на влязло в сила наказателно постановление, дали въз основа на влязла в сила заповед за налагането на ПАМ по ЗДвП или въз основа на влязло в сила съдебно решение. Такива безспорно се извличат от направената проверка въз основа на подаденото възражение срещу съставеният АУАН, че същото е отнето въз основа на ЗППАМ издадена от сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив на основание чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП.

Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, принудителната административна мярка "прекратяване регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.  В конкретния случай, е видно от фактическото описание на административното нарушение, че административният орган е приел наличието на последната хипотеза на законовата разпоредба.

В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл.193, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба - чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му, нарушителят Г. е имал възражения по съставянето му и е депозирал допълнително писмени такива в законоустановения тридневен срок. В тях е отразил, че отнемането на СУМПС е станало в гр. Пловдив, но не му е връчена ЗППАМ, като му е било обяснено, че може да управлява МПС със съставеният му АУАН. Във връзка с депозираното възражение е извършена проверка, обективирано в изготвената за целта справка №1228р-8451/27.04.2018 год. В същата е отбелязан, че при проверка в АИС АНД, се установило, че СУМПС на Г. К. Г. е отнето със ЗППАМ №18-1030-000494/17.03.2018 год. на сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив, като СУМПС и ЗППАМ са получени на 11.04.2018 год. в сектор „ПП“ при ОД на МВР- Стара Загора и му е връчена на 17.04.2018 год. След заплащането на глобите е отпаднало правното основание за налагането на ПАМ и СУМПС му е върнато. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му.

Основният спорен момент е, дали към момента на проверката е било налице действително отнемането на СУМПС на водача по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП. За изясняването на този факт се изиска информация от сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив, при което се установи, че ЗППАМ е връчена на 17.04.2018 год. и на същата дата е отпаднало основанието за налагането й. При така установеното, съдът намира, че не са били налице материално правните предпоставки за налагането на ПАМ, оспорена в настоящето производство. Отнемането на СУМПС става чрез издаването на ЗППАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП. За да породи правно действие, това отнемане трябва да бъде установено с влязло в сила заповед за налагането на принудителната административна мярка. В конкретния случай от приложената преписка това обстоятелство не се установява. Заповедта с която е наложена принудителната административна мярка е връчена на адресата ден след извършването на проверката и съставянето на АУАН, поради което и същата не е породила каквото и да е било правно действие. В този ход на мисли, към датата на проверката – 16.04.2018 год. на лицето Г.К. Г. не е било отнето СУМПС по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП. Към тази дата заповедта не е била връчена, същият не е знаел, че такава въобще съществува и индивидуалният административен акт не е породил правно действие. Не води до обратния извод и допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на индивидуалният административен акт – същото ще породи действие от датата на връчването на заповедта на лицето, но не и от датата на издаването й.

При това положение, настоящият съдебен състав, намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“, предложение последно от ЗДвП.

По делото е направено искане за присъждане на направените от страна на жалбоподателят разноски по делото. При този изход на делото същото се явява основателно и следва да бъде уважено. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие №086826/12.06.2018 год., от който е видно, че е уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.. По делото е заплатена и държавна такса в размер на 10.00 лв. Следователно направените разноски са в размер на 310.00 лв., които съдът намира за доказани.

Видим от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, административен съд Стара Загора,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ  по жалба на К.Г.Н. *** заповед №18-1228-000611/16.04.2018 год., издадена от Началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора,  като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Стара Загора, представлявана от Директора Г.Х. да заплати на К.Г.Н., ЕГН ********** *** нива 653, сумата от 310.00 /триста и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателят разноски по делото. 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: