Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 243
01.08.2018г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІI състав, в публично съдебно заседание на десети юли през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Ива Атанасова
и с участието
на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №256 по описа за 2018г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1
от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е
по искова молба от В.И.Г., чрез адвокат С.М.,***, за осъждане на ответника на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ заплати на ищеца сума в размер на 996,00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно
наказателно постановление №160/18.01.2018г., издадено от Началник Първо РУ –
гр. Стара Загора. В исковата молба се сочи, че с процесното НП на ищцата е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева. Твърди се,
че с решение по АНД №576/2018г. на РС – Стара Загора санкционния акт е отменен,
като решението е влязло в сила на 11.05.2018г. Обосновава се, че по повод
квалифицираната защита срещу незаконосъобразното наказателно постановление
ищецът е извършил разход за адвокатско възнаграждение, обективиран във фактура
№0000000451/19.02.2018г., приложена по АНД №576/2018г. на РС – Стара Загора, в
размер на 996 лева с включено ДДС. Излагат се доводи, че от патримониума на
ищеца е претърпяна загуба под формата на заплатеното адвокатско възнаграждение
и са налице всички материалноправни предпоставки от фактическия състав на иска
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Моли се съда да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата 996 лева. Претендират се направените в настоящото съдебно производство
разноски.
В
съдебно заседание ищцата, редовно и своевременно призована, не се явява.
Пълномощника на ищеца – адв.М., моли съда да уважи иска изцяло като основателен
и доказан, и да присъди направените в настоящото производство разноски.
Ответникът
– ОД на МВР Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител. В отговор
на исковата молба процесуалния представител на ответника оспорва същата като
неоснователна. Прави се възражение
относно размера на претендираното обезщетение, както и възражение за
прекомерност на разноските в настоящото производство. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
дава становище за основателност на исковата молба. Поддържа, че претендираното
и стореното възнаграждение от ищцата, с което същата следва да бъде обезщетена,
следва да бъде намалено.
Съдът, след
като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от
фактическа страна:
С наказателно
постановление №1959а-160/18.01.2018г., издадено от Началник Първо РУ – Стара
Загора, на ищцата В.И.Г. е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 10 000 лева, за това, че на 04.11.2017г., около 09:30 часа, в гр.Стара Загора,
ул.Шопова могила №13, използвайки мобилен телефон е осъществила обаждане на ЕЕН
112, като е предала невярно съобщение, че се нанася побой над лице, на което е
реагирал екип на ЦСМП Стара Загора, с което е нарушила чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН
11.
Наказателното постановление е
оспорено пред РС – Стара Загора, за което е образувано
административно-наказателно дело № 576/2018 година. С решение № 292/18.04.2018г.,
съдът е отменил НП като незаконосъобразно. Решението е влязло в сила на 11.05.2018
година. В образуваното административно-наказателно дело, жалбоподателят се е
представлявал от процесуален представител - адвокат С.М. ***, за което, видно
от сметка/фактура и договор за правна защита и съдействие № 451 от 19.02.2018
година (л.8 от АНД № 576/2018г.), е уговорено възнаграждение в размер на 996
лева, от които данъчна основа 830 лева и ДДС – 166 лева, която сума е заплатена
в брой.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът е
подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 АПК,
поради което е процесуално допустим.
Разгледан по
същество е основателен.
По делото
няма спор, че с наказателно постановление №1959а-160/18.01.2018г., издадено от
Началник Първо РУ – Стара Загора, на ищцата В.И.Г. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 10 000 лева. Същото е било оспорено по съдебен
ред пред РС – Стара Загора, посредством наетия адвокат С.М. ***. С решение № 292/18.04.2018г.,
съдът е отменил НП като незаконосъобразно и същото е влязло в зила на 11.05.2018г.
В
производството по обжалване на наказателно постановление №1959а-160/18.01.2018г.,
издадено от Началник Първо РУ – Стара Загора, ищцата е била представлявана от
процесуален представител, на когото е заплатила уговореното в размер от 996
лв., платени в брой. Договора от 19.02.2018г. е представен по
административно-наказателното дело № 576/2018г.
Обикновено
отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на
стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на
кочани. Такъв е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение.
Съобразно тълкувателно решение № 6/2012 на Върховен касационен съд (ВКС)
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане -
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е
в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ
е достатъчно и има характера на разписка.
Съдът приема,
че отмененото наказателно постановление
представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал.1
АПК и чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на
чл.1 от ЗОДОВ.
В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен
административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на
същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от този
закон.
Ето защо,
следва да се приеме, че е налице първата материалноправна предпоставка за
реализиране на тази отговорност. С решение № 292/18.04.2018г., съдът е отменил наказателно
постановление №1959а-160/18.01.2018г., издадено от Началник Първо РУ – Стара
Загора, което решение е влязло в законна сила на 11.05.2018 година.
От
незаконосъобразният акт – отмененото по съответния ред, с влязъл в сила съдебен
акт, наказателно постановление, ищцата е
претърпяла вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване на наказателното
постановление, в размер на 996 лева. Според правилото на чл. 4 от
ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищцата не би
заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би
представлявала за нея вреда, ако не бе издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо,
че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може
да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи
успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и
вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – наказателното
постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна
предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал.1
ЗОДОВ.
Налице е и
третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като
незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото
обжалване адвокатско възнаграждение.
Според
тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 година,
неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка
и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие – гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената
адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена
последица от издаденото наказателно
постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган.
Исковата
претенция по чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ е доказана не само по основание (кумулативното наличие на
всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на Областна дирекция на МВР гр.Стара Загора по чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ), но и по размер. В тази връзка се явяват неоснователни
възраженията на процесуалния представител на ответника и на прокурора за
намаляване размера на претендираното обезщетение. Заплащането на договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 996 лв., от които данъчна основа 830 лева
и ДДС – 166 лева, е удостоверено в сметка/фактура и договор за правна защита и
съдействие № 451 от 19.02.2018г, както се посочи по-горе. Съдът, спазвайки
принципа на справедливостта и съразмерността следва да присъди само и
единствено такъв размер на обезщетение, който отговаря на критериите на чл. 36, ал.2
от Закона за адвокатурата – т.е. размер, който е обоснован и
справедлив, включително съразмерен на извършената правна и защита и съдействие,
като обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото
от държавния орган непозволено увреждане и без да накърнява или облагодетелства
интересите на която и да е от страните в производството. В чл.18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под форма на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко
от 300 лв. В настоящия случай глобата е в размер на 10 000 лева и по
правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата (при интерес от 10 000 до 100 000
лева), минималното адвокатско възнаграждение е 830 лева плюс 3% от горницата
над 10 000 лева. С оглед на така определения размер на дължимото
адвокатско възнаграждение, договореното и заплатено възнаграждение в размер на
830 лева без ДДС се явява справедливо и обосновано по смисъла на чл.36, ал.2
от ЗА. Съгласно текста на § 2а от Наредба №1/09.07.2004г. за
регистрираните по Закона за данък добавена стойност адвокати, дължимия данък се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на ЗДДС. С оглед регламента на тази разпоредба следва да се
приеме, че върху минималното възнаграждение, което в случая е 830 лева,
правилно е начислен и ДДС в размер на 166 лева, което се явява неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от
ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и
следва да бъде уважена, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 996 лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателно постановление №1959а-160/18.01.2018г., издадено от
Началник Първо РУ – Стара Загора.
Ищецът е
внесъл предварително дължимата държавна такса в размер на 10 лева. Такава е
дължима и с оглед изхода на правния спор, тя следва да бъде възложена на
ответника, а така също и 360 лева (от който данъчна основа 300 лева и ДДС – 60
лева) заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представената сметка/фактура
и договор за правна защита и съдействие (лист 6). Не се констатира прекомерност на адвокатското
възнаграждение с оглед направеното възражение от страна на процесуалния представител
на ответника, тъй като адвокатското възнаграждение по настоящото дело следва да
бъде определено по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в дължим размер от 300
лева. Както беше посочено, съгласно § 2а от Наредба №1/09.07.2004г. за
регистрираните по Закона за данък добавена стойност адвокати, дължимия данък се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на ЗДДС. Предвид на това върху така определеното минималното
възнаграждение от 300 лева, правилно е начислен и ДДС в размер на 60 лева,
което се явява неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
като на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищцата тези разноски, както и внесената държавна такса.
С оглед на изложеното, на основание чл. 203, ал.2
от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от
ГПК, съдът
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Стара Загора, Булстат
129 009 952, с
адрес гр.Стара Загора, ул.Граф Игнатиев №16, представлявана от Директора Г. И. Х, да заплати на В.И.Г., с ЕГН **********,***,
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 996 (деветстотин
деветдесет и шест) лева.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Стара Загора, Булстат
129 009 952, с
адрес гр.Стара Загора, ул.Граф Игнатиев №16, представлявана от Директора Г. И.
Х., да заплати на В.И.Г., с ЕГН **********,***, сумата от 370 (триста и седемдесет)
лева – разноски по делото.
Решението
може да се обжалва или протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: