Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 369 05.12.2018 год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на седми ноември
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Пенка Маринова и с участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 286 по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/.
Образувано е по жалба, подадена от М.З.С. *** и И.Г.С. ***, против отказ,
обективиран в уведомително писмо с изх. № 194-М-2083-1#1 от 28.05.2018г. на
Главния архитект на Община Казанлък, за издаване на скица с виза за проектиране
на „Надстройка на съществуващ гараж и пристройка към съществуваща жилищна
сграда“ в УПИ VІІІ-6319, кв. 241 по ПУП на гр. Казанлък, представляващ поземлен
имот с идентификатор 35167.502.6319 по КККР на гр. Казанлък.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения отказ за издаване на скица с виза за
проектиране, по съображения за постановяването му в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон и при неспазване на императивните изисквания за
съдържание на административния акт. Жалбоподателите поддържат, че изложените в
акта мотиви не релевират наличието на материалноправно основание за
постановения отказ, като оспорват посочените фактическите обстоятелства, на
които се основава възприетото административно решение за необходимост от
иницииране на процедура за изменение на ПУП – План за застрояване във връзка с
реализиране на инвестиционното им намерение. Твърдят, че по отношение на застрояването,
за което е заявено издаване на виза за проектиране по реда на чл.140 от ЗУТ,
кумулативно са изпълнени нормативно регламентираните в чл.134, ал.6 от ЗУТ
материалноправни предпоставки, доколкото с предвиденото надстрояване и пристрояване
на законно изградени и съществуващи в имота сгради, не се променят нито начина
и характера на застрояването, нито правилата и нормативите за устройствената
зона. Направено е искане обжалвания отказ за издаване на скица с виза за
проектиране, обективиран в писмо изх. № 194-М-2083-1#1 от 28.05.2018г. на
Главния архитект на Община Казанлък, да бъде отменен, като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата – Главен архитект на Община Казанлък, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че съществува обективна невъзможност за
издаване на заявената скица с виза за проектиране, тъй като таблицата с
градоустройствените показатели към одобрения през 1987г. План за застрояване,
не може да бъде разчетена. Твърди, че не са изпълнени материалноправните
предпоставки по чл.134, ал.6 от ЗУТ за издаване на виза за проектиране за
строеж: „Надстройка на съществуващ гараж и пристройка към съществуваща жилищна
сграда“ в УПИ VІІІ-6319, кв. 241 по ПУП на гр. Казанлък. Излага доводи че дори
и да се приеме, че в конкретния случай не е било необходимо изменение на
подробния устройствен план – План за застрояване, а инвестиционното намерение е
можело да се реализира съгласно действащия ПЗ, то издаването на виза за
проектиране не е било задължително, поради което и постановеният отказ не се
свързвал с неблагоприятни правни последици за жалбоподателите.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Съгласно нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот, вписан в Службата по вписванията – гр. Казанлък с вх. рег. № 3498/
13.07.2004г., Акт № 52, том VІІІ, дело № 1894/
2004г., жалбоподателите в настоящото производство – И.Г.С. и М.З.С., са съсобственици
на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот VІІІ-6319 в квартал 241 по ПУП на гр. Казанлък, с площ от 240 кв.м, находящ
се в гр. Казанлък, ул. „Свети Никола” № 15, ведно с построените в него масивна
жилищна сграда, навес и други подобрения в имота. От представената и приета
като доказателство по делото скица на поземлен имот № 15-287021/ 09.05.2018г.,
издадена от СГКК гр. Стара Загора, е видно, че поземленият имот е нанесен в
кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Казанлък, одобрени със
Заповед № РД-18-88 от 26.11.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр.
София – имот с идентификатор 35167.502.6319; трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 метра/. Като нанесени в КККР на гр. Казанлък обекти са
отразени и построените в имота сгради: сграда с идентификатор 35167.502.6319.1
със застроена площ 78кв.м, на един етаж и с предназначение – еднофамилна
жилищна сграда; сграда с идентификатор 35167.502.6319.2 със застроена площ
62кв.м, на един етаж и с предназначение – сграда на транспорта и сграда с
идентификатор 35167.502.6319.3 със
застроена площ 12кв.м, на един етаж и с предназначение – постройка на
допълващото застрояване. Местоположението на
сградите в поземлен имот с идентификатор 35167.502.6319 по
КККР на гр. Казанлък, съставляващ УПИ VІІІ-6319 в квартал 241 по ПУП – ПЗ на
гр. Казанлък, одобрен със Заповед № РД-02-14-192/ 1987г., е отразено в
комбинирана скица № 621/ 31.05.2018г., издадена от Община Казанлък.
Със Заявление вх. № 194-М-2083-1 от 14.05.2018г.,
подадено от жалбоподателката в настоящото производство - М.З.С., като
собственик на поземлен имот с идентификатор 35167.502.6319 по КККР на
гр. Казанлък, е направено искане до Главния архитект на Община Казанлък за издаване на
скица с виза за проектиране, необходима за строеж: „Надстройка на един етаж над съществуващ гараж, за жилище и пристройка
/топла връзка/ към съществуваща жилищна сграда“. Към подаденото заявление са приложени
нотариален акт за собственост на недвижим имот; скица на поземлен имот № 15-287021/
09.05.2018г. за поземлен имот с идентификатор 35167.502.6319 по
КККР на гр. Казанлък, издадена от СГКК - Стара Загора и документ за внесена
такса.
С оспорения в настоящото съдебно производство административен акт,
обективиран в „уведомително писмо” с изх. № 194-М-2083-1#1 от 28.05.2018г. на
Главния архитект на Община Казанлък, по подаденото от М.З.С. Заявление вх. №
194-М-2083-1/ 14.05.2018г., е постановен отказ издаването на скица с виза за
проектиране на „Надстройка на съществуващ гараж и пристройка към съществуваща
жилищна сграда“ в УПИ VІІІ-6319, кв. 241 по ПУП на гр. Казанлък, представляващ ПИ
с идентификатор 35167.502.6319 по КККР на гр. Казанлък. От фактическа страна
отказът е обоснован с обстоятелството, че съгласно действащия Подробен
устройствен план – План за застрояване на УПИ VІІІ-6319 в квартал 241, гр. Казанлък,
одобрен със Заповед № РД-02-14-192/1987г., е предвидено надстрояване на жилищната
сграда, която се явява основно застрояване, като не е предвидено застрояване на
границата с тупика, с оглед на което е необходимо да се направи изменение на ПУП
– План за застрояване в съответствие с искането за надстройка на съществуващ
гараж. Посочено е и още, че съгласно чл.80 от Наредба № 7 за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в
един урегулиран поземлен имот могат да се застроят две или повече сгради на
основното застояване при спазване на необходимите отстояния, както и че
заявлението за издаване на скица с виза за проектиране е необходимо да се
подаде от всички собственици на имота.
По делото е допусната, изпълнена и
изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от
страните, съдът възприема като обективно, обосновано, добросъвестно и
компетентно. Съгласно заключението в УПИ VІІІ-6319 в квартал
241 по ПУП на гр. Казанлък, с административен адрес гр. Казанлък, ул. „Свети
Никола” № 15, са изпълнени и съществуващи следните постройки: 1. Едноетажна
жилищна сграда, разположена на уличната регулационна линия и на вътрешната
/западна/ регулационна линия; 2. Едноетажна сграда /автосервиз/, разположена на
уличната регулационна линия и на източната регулационна линия и 3. Постройка на
допълващото застрояване, разположена в дъното на имота и по източната регулационна
линия. За УПИ VІІІ-6319, кв. 241 по действащия ПУП – ПЗ на ЦГЧ на гр. Казанлък,
одобрен със Заповед № РД-02-14-192/ 1987г., е предвидено надстрояване на
едноетажната жилищна сграда с още един етаж. В заключението е посочено, че по
този ПУП – ПЗ, който е План за застрояване на Централна градска част, целият
квартал 241 е за жилищно строителство, като за УПИ VІІІ-6319 е предвидено малкоетажно
застрояване /1-3 етажа по чл. 106 от ППЗТСУ/, съответстващо на ниско
застрояване по ЗУТ /до 10 метра/. Според изпълнилото експертизата вещо лице застрояването,
за което е заявено издаване на скица с виза за проектиране /”Надстройка на един
етаж над съществуващ гараж, за жилище и пристройка /топла връзка/ към
съществуваща жилищна сграда“/, не би довело до промяна на начина и характера на
застрояване, предвидено съгласно действащия ПУП – ПЗ на ЦГЧ на гр. Казанлък,
одобрен със Заповед № РД-02-14-192/ 1987г. Доколкото от една страна към
посочения ПУП – ПЗ на ЦГЧ не е налична таблица с градоустройствените параметри,
действали към момента на изготвянето на плана – 1987г., а от друга страна поради
обстоятелството, че към момента на разработването на ПУП – ПЗ на ЦГЧ на гр.
Казанлък, в която попада и квартал 241 и респ. процесният имот, не са
съществували понятията плътност на застрояване и коефициенти на интензивност на
застрояване и съотв. такива няма определени с плана, а озеленяването се е
предвиждало като процент за обхвата на целия план, не може да бъде дадено
заключение дали със заявения за издаване на скица с виза за проектиране строеж биха
се променили определените нормативи за устройствената зона. При изслушването на
експертизата в съдебно заседание вещото лице заяви, че по действащия Общ
устройствен план на гр. Казанлък, приет през м. октомври 2017г., УПИ VІІІ-6319,
кв.241 попада в устройствена зона за жилищно строителство с преобладаващо
средноетажно застрояване, като правилата и нормативите за устройство и
застрояване за тази устройствена зона /жилищна зона с преобладаващо
средноетажно застрояване/, са: максимална височина - до 15м.; максимална
плътност на застрояването – 70%; максимален Кинт – 2; минимално озеленена площ
– 30%. С оглед на определените с ОУП показатели за устройствената зона, според
вещото лице заявеното надстрояване и пристрояване не било довело до промяна на
устройствените показатели по ОУП и съответно за реализирането на това
инвестиционно намерение не е необходимо изменение на ПУП – ПЗ.
По
допустимостта на жалбата:
Оспореното писмо с изх. №
194-М-2083-1#1 от 28.05.2018г. на Главния архитект на Община Казанлък, макар и
наименувано „уведомително писмо“, обективира властническо волеизявление на
административен орган, с което приключва образуваното по подаденото от М.С. Заявление вх. №
194-М-2083-1 от 14.05.2018г. административно производство, като се отказва
издаването на скица с виза за проектиране за строеж „Надстройка на съществуващ гараж и пристройка към съществуваща жилищна
сграда“ в УПИ VІІІ-6319, кв. 241 по ПУП на гр. Казанлък. Доколкото заявеното от М. С. искане се свързва
със застрояване в хипотезата на чл.134, ал.6 от ЗУТ, за което по аргумент от
чл.140, ал.3 от ЗУТ издаването на виза е задължително, противно на твърденията
на процесуалния представител на ответника по жалбата, отказът за издаване на
акт по устройство на територията по чл.140 във вр. с чл.134, ал.6 от ЗУТ представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, т.1 от ЗУТ, подлежащ на
обжалване и съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК, съгласно
чл.215 във вр. с чл.219 от ЗУТ.
Правото на жалба възниква и може да
бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които
обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от
разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК, една от тези процесуални предпоставки от
категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на
правен интерес за жалбоподателя от оспорването. В случая съдът приема, че по
отношение на жалбоподателя И.Г.С. не е налице правен интерес от оспорването на
обективирания в писмо изх. № 194-М-2083-1#1 от 28.05.2018г. на Главния архитект
на Община Казанлък отказ за издаване на скица с виза за проектиране за строеж:
„Надстройка на съществуващ гараж и пристройка към съществуваща жилищна сграда“
в УПИ VІІІ-6319, кв. 241 по ПУП на гр. Казанлък. Съображенията за това са
следните:
Обжалваният отказ е постановен по
Заявление вх. № 194-М-2083-1 от 14.05.2018г. за издаване на скица с виза за проектиране,
подадено и подписано единствено от М.З.С., която е и адресат на оспорвания
административен акт. И.Г.С. не е направил искане за издаване на виза за
проектиране, поради което и постановеният по подаденото от М.С. Заявление вх. №
194-М-2083-1 от 14.05.2018г. отказ за издаване на скица с виза за проектиране,
не поражда негативни последици в правната сфера на жалбоподателя С.. Доколкото по отношение на него, в качеството
му на съсобственик на УПИ VІІІ-6319 в квартал 241 по ПУП на гр. Казанлък и на
сградите, за чието надстрояване и пристрояване М.С. е направила искане за
издаване на виза за проектиране, не е налице формиран и обективиран отказ на
Главния архитект на Община Казанлък за издаване на виза по чл.140 във вр. с
чл.134, ал.6 от ЗУТ, обжалваният акт не представлява правопроменящ,
правопогасяващ или правопрекратяващ юридически факт по отношение на
съществуването, съдържанието и упражняването на негови права и законни
интереси. С оглед на което И.С. не е процесуално легитимиран да оспорва
постановения по подаденото от М.С. Заявление вх. № 194-М-2083-1/ 14.05.2018г. отказ
за издаване на скица с виза за проектиране, поради което жалбата му следва да
бъде оставена без разглеждане, като недопустима поради липса на правен интерес,
а производството по делото в тази му част – прекратено.
Оспорването по
жалбата на М.С., като направено от легитимирано лице с правен интерес - адресат
на обективирания в писмо изх. № 194-М-2083-1#1 от 28.05.2018г. на Главния
архитект на Община Казанлък отказ за издаване на скица с виза за проектиране; в
нормативно установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
намира, че разгледана по същество, подадената от М.С. жалба е основателна.
Оспореният
отказ за издаване на виза за проектиране е постановен от материално и
териториално компетентния административен орган по чл.140, ал.1 от ЗУТ – Главния
архитект на Община Казанлък.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/; доколко същите се
субсумират в посочената като правно основание за упражнената компетентност норма и респ. дали се следват разпоредените с акта правни последици. В
случая съдът намира, че обжалваният отказ, обективиран в писмо изх. №
194-М-2083-1#1 от 28.05.2018г. на Главния архитект на Община Казанлък, е
постановен в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като
съображенията за това са следните:
От съдържанието на
подаденото заявление вх. № 194-М-2083-1
от 14.05.2018г., е видно, че заявителката М.З.С., като собственик на поземлен имот с идентификатор 35167.502.6319 по КККР на гр. Казанлък, е направила
искане до Главния архитект на Община Казанлък за издаване на скица с виза за
проектиране, необходима за строеж: „Надстройка на един етаж
над съществуващ гараж, за жилище и пристройка /топла връзка/ към съществуваща
жилищна сграда“. Искането, определено от изрично и ясно изразената воля на
заявителката, е за издаване на виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ в
хипотезата на чл.134, ал.6 от ЗУТ, съгласно която разпоредба когато при прилагане
на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и
конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване
на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на
застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е
необходимо да се изменят тези планове, като в тези случаи конкретното
застрояване се определя с виза по чл.140 от ЗУТ. Следователно
основателността на направеното искане, е следвало да се преценява с оглед
материалноправните изисквания, регламентирани
в чл.134, ал.6 от ЗУТ.
От посочената по-горе нормативна
регламентация следва извода, че за издаването на виза за проектиране в
хипотезата на чл.134, ал.6 от ЗУТ, е необходимо кумулативното наличие на
няколко предпоставки, а именно: 1. Със заявеното като инвестиционно намерение
строителство /строеж/ да се променят единствено разположението и конфигурацията на
предвидените по ПУП – ПЗ сгради, в т.ч пристрояване и надстрояване на
съществуващи сгради; 2. Заявеният за изграждане строеж да не води до промяна на
начина и характера на застрояване и 3. Със застрояването да не се променят
правилата и нормативите за съответната устройствена зона.
В случая, въз основа на събраните по
делото доказателства, в т.ч заключението на изпълнената СТЕ, съдът приема, че
по отношение на заявения в подаденото от М.С. Заявление вх. № 194-М-2083-1 от
14.05.2018г. за изграждане строеж - „Надстройка на един етаж
над съществуващ гараж, за жилище и пристройка /топла връзка/ към съществуваща
жилищна сграда“ в ПИ с идентификатор 35167.502.6319 по КККР на гр. Казанлък, УПИ VІІІ-6319, кв. 241 по ПУП на гр. Казанлък, одобрен със Заповед № РД-02-14192/
1987г., кумулативно са изпълнени всички материалноправни изисквания по чл.134,
ал.6 от ЗУТ за издаване на виза за проектиране. Заявеният строеж се свързва с
надстрояване и пристрояване на съществуващи сгради /едноетажна жилищна сграда и
гараж/, нанесени като обекти в кадастралната карта /сграда с идентификатор
35167.502.6319.1 и сграда с идентификатор 35167.502.6319.2/. За УПИ VІІІ-6319,
кв. 241 по действащия ПУП – ПЗ на ЦГЧ на гр. Казанлък, е предвидено
надстрояване на едноетажната жилищна сграда с още един етаж. Съгласно
заключението на СТЕ застрояването, за което е заявено искане за издаване на
скица с виза за проектиране, не било довело до промяна на начина и характера на
застрояване, предвидено съгласно действащия ПУП – ПЗ на ЦГЧ на гр. Казанлък,
одобрен със Заповед № РД-02-14-192/ 1987г. От приложението към заключението и
от отговорите на вещото лице при изслушване на експертизата в съдебно заседание,
еднозначно и по несъмнен начин се установява и че заявеното надстрояване и
пристрояване няма да доведе до промяна на устройствените показатели по
действащия Общ устройствен план на гр. Казанлък, приет през м. октомври 2017г.,
съгласно който УПИ VІІІ-6319, кв.241 попада в устройствена зона за жилищно
строителство с преобладаващо средноетажно застрояване, с определени правила и
нормативи за устройство и застрояване за тази устройствена зона, както следва:
максимална височина - до 15м.; максимална плътност на застрояването – 70%;
максимален Кинт – 2; минимално озеленена площ – 30%. А по аргумент от разпоредбите
на 103, ал.4 във вр. с чл.106, ал.1, т.2 във вр. с чл.104, ал.2 от ЗУТ,
определените с ОУП общ режим на устройство на територията със съответните
правила и нормативи, представляващи неразделна част от плана, са задължителни
за ПУП – ПЗ.
Абсолютно несъстоятелен е изложения в
съдебно заседание от процесуалния представител на ответника довод за
обосноваване законосъобразността на постановения отказ, с оглед съществуваща „обективна
невъзможност” за издаване на заявената скица с виза за проектиране, тъй като от
една страна таблицата с градоустройствените показатели към одобрения през
1987г. ПУП – ПЗ не се съхранявала в състояние, че да може да бъде разчетена, а
от друга – че този ПУП – ПЗ не бил приведен в съответствие с приетия от ОбС –
Казанлък през 2017г. Общ устройствен план. На първо място при условие, че
именно администрацията, към която се числи Главният архитект на Община
Казанлък, е задължена да съхранява и да поддържа одобрените за територията на
общината устройствените планове, очевидно неизпълнението на това задължение и
несъхраняването на приложенията към ПУП – ПЗ в състояние, годни да бъдат
използвани, не може да бъде нито релевантно основание за постановения отказ за
издаване на скица с виза за проектиране, още по-малко може да обуслови наличието
на „обективна невъзможност” за изпълнение на законово възложена компетентност. Неизпълнението
от страна на общинска администрация Казанлък на задължението да приведе в
съответствие с влезлия в сила ОУП подробните устройствени планове /в случая с оглед
предвиденото по ОУП средно застрояване (с височина до 15 метра), вместо
предвиденото по действащия ПУП – ПЗ на ЦГЧ от 1987г. малко етажно застрояване
(съответстващо на ниско застрояване – с височина до 10 метра)/, също не може да
бъде релевантна материалноправна или процесуалноправна пречка за постановения
отказ за издаване на виза за проектиране. И не на последно място абсурдно е неизпълнението от страна на
администрацията на община Казанлък на горепосочените й задължения във връзка с
устройственото планиране на територията /при това касаещо Централна градска
част на гр. Казанлък/, да бъде основание да се вменява като задължение на
заявителя да внесе искане съотв. проект за изменение на ПУП – ПЗ. Още повече че
заявеният за издаване на виза строеж /пристрояване и надстрояване/, съгласно
заключението на СТЕ, не води до промяна на предвидения по действащия ПУП – ПЗ
на ЦГЧ на гр. Казанлък характер на застрояването за УПИ VІІІ-6319, кв.241.
Относно посочените в оспорения
административен акт обстоятелства, с които от фактическа страна е обоснован
отказа за издаване на скица с виза за проектиране: Първото основание е, че
съгласно действащия Подробен устройствен план – План за застрояване на УПИ
VІІІ-6319, кв. 241, гр. Казанлък, одобрен със Заповед № РД-02-14192/ 1987г., е
предвидено надстрояване на жилищна сграда, която се явява основно застрояване,
като не е предвидено застрояване на границата с тупика, с оглед на което било необходимо
да се направи изменение на ПУП – План за застрояване в съответствие с искането
за надстройка на съществуващ гараж. На първо място от доказателствата по делото
в т.ч от заключението на изпълнената СТЕ е видно, че заявеният строеж се
свързва с надстрояване на съществуваща едноетажна сграда /гараж/, нанесена като
обект в кадастралната карта /сграда с идентификатор 35167.502.6319.2/, разположена на уличната регулационна линия и
на източната регулационна линия. Съществуването на законно построена при действието на ПУП – ПЗ
от 1987г. масивна сграда, изградена на източната регулационна линия /на
границата с тупика/, отразена като кадастрален обект в КККР на гр. Казанлък,
обуславя извод, че не е налице посоченото от Главния архитект на Община
Казанлък основание за постановения отказ за издаване на скица с виза за
проектиране в хипотезата на чл.134, ал.6 от ЗУТ. Неправилно е възприета като
основание за постановения отказ регламентацията по чл.80 от Наредба № 7 за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. Действително заявеният за издаване на скица с виза за проектиране строеж
- ”Надстройка на един етаж над
съществуващ гараж, за жилище“, се свързва с промяна на предназначението на
съществуващата сграда – гараж, в такава за жилищни нужди и съотв. от сграда на
допълващото в сграда на основното застрояване. Но спазването на сочените от
Главния архитект на Община Казанлък нормативно изискуеми се отстояния, без
никаква конкретика дали заявеното надстрояване с един етаж на съществуващата
сграда с промяна на нейното предназначение би довело до намалени отстояния
между сгради на основното застрояване в имота, само по себе си не обуславя
необходимост от изменение на ПУП – ПЗ, доколкото по аргумент от чл.140, ал.2
във вр. с чл.134, ал.6, изр. второ от ЗУТ, тези изисквания следва да бъдат
съобразени при определянето на параметрите на конкретното застрояване при издаването
на самата виза. Отделно от това заявеното за издаване на скица с виза за
проектиране строителство, включва не само надстрояване на съществуваща сграда –
гараж, но и пристрояване към съществуващата жилищна сграда чрез изграждането на
топла връзка между нея и сградата, която ще се надстроява. Третото посочено от
административния орган фактическо основание за постановения отказ за издаване на виза за проектиране
по подаденото от М.С. Заявление вх. №
194-М-2083-1 от 14.05.2018г., се свързва с неподписването на това заявление от всички собственици на имота т.е и от съсобственика на УПИ VІІІ-6319 и на
находящите се в имота сгради – И.Г.С.. Това обстоятелство обаче би било
основание водещият производството административен орган, в изпълнение на
задължението си по чл.30, ал.2 от АПК, да уведоми заявителката да отстрани
недостатъците в подаденото от нея искане, като укаже и последиците от
неотстраняване на нередовностите в заявлението в законово установения срок. В
случая по преписката няма данни да е направено такова уведомяване на
заявителката. Ето защо съдът приема, че неподписването от И.С. на подаденото от М.С. Заявление вх. №
194-М-2083-1 от 14.05.2018г. за издаване на виза за проектиране, не може да
бъде релевантно основание за постановения отказ, обективиран в писмо с изх. № 194-М-2083-1#1 от 28.05.2018г. на Главния архитект на Община
Казанлък. Административният орган, в нарушение на принципа, регламентиран
в чл.9, ал.4 от АПК за процесуално съдействие на страните, не е указал на
жалбоподателката необходимостта от подписването и подаването на заявлението за
издаване на скица с виза за проектиране от всички собственици на имота.
Оспореният отказ е постановен и при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и
при неспазване на изискванията за съдържание на административния акт. Задължение
на административния орган е въз основа на съдържанието на заявлението
/обстоятелствената му част и петитума/, да квалифицира искането и да определи
основанието, реда и производството, по което да бъде разгледано. Съобразно предоставените му от закона правомощия по чл.140 от ЗУТ, Главният
архитект на общината е компетентен да направи преценка дали за заявения като
инвестиционно намерение строеж, е необходимо и се следва издаването на виза за
проектиране, като съобрази нормативните изисквания, свързани с устройството на
територията. По делото липсват данни в хода на образуваното и проведено
административно производство да са направени и обективирани по надлежния ред
фактически установявания за относимите факти и обстоятелства, за произнасянето
на Главния архитект по заявеното искане за издаване на скица с виза за
проектиране в УПИ VІІІ-6319, кв. 241 по ПУП на гр. Казанлък. В оспорения акт не
е посочено нито правното основание за постановения отказ, нито са изложени съответни и
релевантни мотиви съобразно приложимата за случая хипотеза на чл.134, ал.6 от
ЗУТ, за обосноваване от фактическа страна на възприетото административно
решение за липса на законово регламентираните материалноправни предпоставки и
условия за издаването на заявената виза за проектиране.
Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореният
административен акт, като постановен при неправилно приложение на
материалноправните разпоредби на ЗУТ и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен. Преписката следва да бъде върната на Главния архитект на Община Казанлък
за ново произнасяне. При новото произнасяне компетентният административен орган,
след като даде указания по чл.30, ал.2 от АПК за отстраняване на нередовностите
на подаденото от М.С.
Заявление вх. № 194-М-2083-1 от 14.05.2018г. /предвид неподписването му от
съсобственика И.Г.С./, следва да извърши проверка
и преценка допустимо ли е издаването на скица с виза за проектиране в
хипотезата на чл.134, ал.6 от ЗУТ за заявения строеж: „Надстройка на един етаж
над съществуващ гараж, за жилище и пристройка /топла връзка/ към съществуваща
жилищна сграда“, в ПИ с идентификатор 35167.502.6319 по КККР на гр. Казанлък, УПИ VІІІ-6319 в квартал 241 по ПУП на гр. Казанлък и в случай че е
допустимо от гл. т. изискванията на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по
неговото прилагане – да издаде виза като определи конкретното застрояване
/чл.140, ал.2 във вр. с чл. 134, ал.6, изр. второ от ЗУТ/.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателката за присъждане на
направените от нея разноски следва да бъде уважено, като Община Казанлък бъде
осъдена да заплати на М.З.С. сумата от 1035 лева, представляваща
10лв. внесена държавна такса, 800 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
и 225 лева – внесена от жалбоподателката сума за възнаграждение за вещо лице.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.159, т.4, чл.172, ал.2, предложение второ във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Г.С. ***, против отказ, обективиран в уведомително писмо с изх. №
194-М-2083-1#1 от 28.05.2018г. на Главния архитект на Община Казанлък, за издаване
на скица с виза за проектиране на „Надстройка на съществуващ гараж и пристройка
към съществуваща жилищна сграда“ в УПИ VІІІ-6319, кв. 241 по ПУП на гр.
Казанлък, представляващ ПИ с идентификатор 35167.502.6319 по КККР на гр.
Казанлък, като недопустима и прекратява производството по
адм. дело № 286/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора в частта му по жалбата на И.Г.С..
ОТМЕНЯ по жалба на М.З.С. ***, отказ, обективиран в уведомително писмо с изх. № 194-М-2083-1#1
от 28.05.2018г. на Главния архитект на Община Казанлък, за издаване на скица с
виза за проектиране на „Надстройка на съществуващ гараж и пристройка към
съществуваща жилищна сграда“ в УПИ VІІІ-6319, кв. 241 по ПУП на гр. Казанлък,
представляващ ПИ с идентификатор 35167.502.6319 по КККР на гр. Казанлък, като незаконосъобразен.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на
Главния архитект на Община Казанлък за ново произнасяне по направеното със
Заявление вх. № 194-М-2083-1 от 14.05.2018г. искане за издаване на скица с виза за проектиране за строеж: „Надстройка на един
етаж над съществуващ гараж, за жилище и пристройка /топла връзка/ към
съществуваща жилищна сграда“ в УПИ VІІІ-6319, кв. 241 по ПУП на гр. Казанлък, ПИ
с идентификатор 35167.502.6319 по КККР на гр. Казанлък, при съобразяване
със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община Казанлък
да
заплати на М.З.С. ***, ЕГН **********, сумата от 1 035 /хиляда тридесет и пет/
лева, представляваща направените от жалбоподателката М.С. разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: