Р Е Ш Е Н И Е № 250

гр. Стара Загора, 03.08.2018г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ : ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Минка Петкова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА адм. дело № 288 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от С.В.С. с адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0327-000129/ 14.05.2018г, издадена от Началник Районно управление Раднево към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/– прекратяване регистрацията на ППС за срок от 13.05.2018 г. до 09.11.2018 г. месеца. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта като издадена в нарушение на разпоредбите та чл. 4,чл. 6,чл.8 и чл. 12 от АПК, като незаконосъобразно било засегнато правото му на собственост.Нарушена била и разпоредбата на чл. 59,т.4 от АПК, тъй като не било посочено коя от двете хипотези на разпоредбата е нарушена.В заповедта не било посочена кога и къде е управляван собствения му автомобил и каква е била притежаваната от водача категория.Административно наказателното производство било проведено в нарушение на чл. 26,ал.1 от АПК и чл. 34,ал.1 и ал.3 от АПК

По тези съображения е направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, алтернативно моли продължителността на мярката да бъде намалена до предвидения в закона минимум.

Ответникът Началник Районно управление Раднево към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора , редовно призован, не се явява и представлява по делото, както и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0327-000129/ 14.05.2018г, издадена от Началник Районно управление Раднево към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора на С.С. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/– прекратяване регистрацията на ППС за срок от 13.05.2018 г. до 09.11.2018 г. , отнети са свидетелство за регистрация на МПС № 009082087 и 2 бр. регистрационни табели на МПС с рег.№ № *******Заповедта е постановена на основание чл.171, т.2а, б.а като от фактическа страна е обоснована с обстоятелствата, че като собственик на л.а. „Ауди” А3 с рег. № ****** е допуснал управлението му от водач, който не притежава СУМПС, което да е валидно за категорията, към която спада горепосоченото МПС.

Заповедта е издадена въз основа на съставен срещу Ж.С. С. АУАН серия Д № 0340839/ 13.05.2018 г. от компетентния орган за нарушение на чл.150а,ал.1 от ЗДвП за това, че на 13.05.2018г около 14.40ч в гр. Раднево,ул. „ Г.Димитров” пред жилищен блок № 18, в посока запад-изток управлява лек автомобил марка „ Ауди”, модел А3 с рег. № ******, собственост на С.В. Стойчев без да притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното МПС.

По делото са представени и приети като доказателства Справка за нарушител/водач на Ж.С. С., заповед № 349д-723от 06.03.2018г. , данни за прекратяване на регистрация на МПС на л.а. „Ауди” А3, собственост на С.С..

По делото е разпитан в качеството му на свидетел Ж.С.. Според неговите показания той е взел автомобила на баща си. Той има книжка за категория В1. Той един ден отишъл в гр. Раднево при баща си, , но него го нямало в къщи. Колата стояла пред болка. Той взел ключовете на колата и решил да направи един завой с колата в квартала и тогава го спрели полицаите.Той не казал на баща си, че не притежава категория В за да управлява автомобила му.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорванията индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба. Следователно жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая Началник Районно управление при ОД на МВР – Стара Загора е надлежно упълномощен, видно от цитираната в административния акт и представена по делото Заповед № 349з-723/ 06.03.2018 г. на Директора на ОД на МВР Стар а Загора.

Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Действително, в диспозитива на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т.2а, б."а", като не е изрично записано, че е от Закона за движение по пътищата, но в мотивите на заповедта е описано нарушение на Закона за движение по пътищата и е направено препращане към АУАН, поради което е очевидно, че се има предвид текста на същия този закон като основание за налагане на принудителната административна мярка. Вярно е че в заповедта не са описана място и време за извършване на нарушението, но заповедта препраща към приетия като доказателство АУАН и това е достатъчно за да се приеме , че заповедта е мотивирана.

 Според нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП в относимата му редакция /ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца до една година. Тази ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик. 

Видно от доказателствата по делото, на справка за нарушител лицето Ж.С. притежава СУМПС категория Б1. Според разпоредбата на чл. 150,а.2т,.5 от ЗДвП, когато едно лице притежава категория В1 , то може да управлява четириколесни превозни средства (без тези от категория L6e) с маса без товар не повече от 400 kg (категория L7e) (550 kg за превозните средства, предназначени за превоз на товари), в която маса не се включва масата на акумулаторните батерии на електрическите превозни средства и които имат максимална нетна мощност на двигателя не повече от 15 kW, както са определени в чл. 4, параграф 2, буква "ж" и приложение I от Регламент (ЕС) № 168/2013; тези превозни средства трябва да отговарят на техническите изисквания, които се прилагат към триколесни моторни средства от категория L5e, освен ако в нормативен акт са предвидени отделни технически изисквания за тях;Видно от данни за прекратяване на регистрация МПС Ауди А3 е с маса 1275 килограма. Всъщност жалбоподателят не сочи и не доказва друго по отношение на главния релевантен факт, а именно , че МПС-то , негова собственост се управлява от водач, който не притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното МПС. Спорът се концентрира върху въпроса дали спрямо него правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП. Посочената от административния орган правна норма на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от такова лице. Той не е адресат на съставения и цитиран в заповедта АУАН, но това обстоятелство е ирелевантно за налагане на ПАМ доколкото законът изисква самото нарушение /управление на МПС от водач, който не притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното / да е констатирано с АУАН, което в случая е направено.

Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е обстоятелството дали жалбоподателят лично е предоставила управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за това. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Следователно възприетата от административния орган фактическа обстановка, макар непрецизно съответства на посоченото правно основание за налагане на ПАМ. Констатираната непрецизност в съдържанието на заповедта не е с такъв интензитет, който да я опорочи до степен на незаконосъобразност, тъй като не съществува неяснота относно двата главни факта – собствеността на автомобила и управлението му от водач, който не притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното МПС, респективно адресатът може да разбере по каква причина и в какво качество му се налага ПАМ.

По тези съображения съдът намира за неоснователни оплакванията на С.С. за допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед след като ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява правото му на защита.

С оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0327-000129/ 14.05.2018г, издадена от Началник Районно управление Раднево към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора е формално и материално законосъобразна и издаването й съответства на целта на ЗДвП.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.С. с адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка№ 18-0327-000129/ 14.05.2018г, издадена от Началник Районно управление Раднево към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора , с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на собствения му лек автомобил „Ауди”, марка А3 , с рег. № ****** за срок от13.052018 г. до 09.11.2018 г, като неоснователна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: