Р Е Ш Е Н И Е

№ 286 23.10.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА административно дело № 289 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на М.Ц.Ж. ***, подадена чрез пълномощника му адв.П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000796 от 26.05.2018г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, на М.Ц.Ж. е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрация на ППС“, за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че доколкото в оспорената заповед са описани две нарушения, не било ясно за кое от тях му е приложена принудителната административна мярка. На следващо място поддържа, че в случая неправилно е бил определен субекта на приложената ПАМ, доколкото управляваното от него моторно превозно средство е обект на финансов лизинг, който не е приключил и съответно не е собственост на жалбоподателя, а на друго лице - „Амиго лизинг“ЕАД гр.София. Твърди се и несъответствие на оспорения акт с целта на закона. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На М.Ц.Ж. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 592255/ 26.05.2018г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 26.05.2018г., около 21.35 часа, в гр. Стара Загора, по ул. „Хаджи Димитър Асенов“ до № 94, в посока север-юг, М.Ж. управлява лек автомобил „Опел Мерива“ с рег.№СТ8137РА, собственост на самия него, без да притежава валидно СУМПС. Водачът управлява под въздействие на алкохол. Тестван с Алкотест дрегер 7410 № ARSM 0042, който е отчел 1,64 на хиляда алкохол в издишания въздух. С описаните деяния водачът виновно е нарушил чл.150 и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000796/ 26.05.2018г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на М.Ц.Ж. е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрация на ППС“, за срок от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, като от фактическа страна прилагането на принудителната административна мярка се основава на съставения на М.Ж. АУАН серия Д, бл.№ 592255/ 26.05.2018г.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед № 18-1228-000796/ 26.05.2018г., както и Договор за финансов лизинг № 08000154/00001 от 10.05.2018г., сключен между „АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД, в качеството на лизингодател и М.Ц.Ж., в качеството на лизингополучател, ведно с общи условия към договора и приемо-предавателен протокол.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, сред които е и началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП № № 18-1228-000796/ 26.05.2018г., е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началника на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Вписването в обстоятелствената част на обжалваната заповед и установеното по отношение на М.Ж. нарушение по чл.150 от ЗДвП, обективирано в съставения АУАН серия Д, бл.№ 592255/ 26.05.2018г., посочен като фактическо основание за прилагане на ПАМ, не може да се приеме за съществено формално нарушение, обуславящо незаконосъобразност на процесната заповедта, доколкото в съдържанието на същата са налице факти и обстоятелства, изпълващи хипотезата на чл.171, т.2а, б.“б“, на основание на която е приложена ограничителната мярка. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно дали се следват разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000796/ 26.05.2018г. е издадена на основание чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, съгласно която разпоредба, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на М.Ц.Ж. с обжалвания административен акт ПАМ е в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „б”, предл. първо от ЗДвП - на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

От представения и приет като доказателство по делото Договор за финансов лизинг № 08000154/00001 от 10.05.2018г., сключен между „АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД, в качеството на лизингодател и М.Ц.Ж., в качеството на лизингополучател, е видно, че лизингодателят се е задължил да придобие и да достави на лизингополучателя лек автомобил „Opel MERIVA“ с посочен в договора номер на шаси, за сумата от 4499.99 лева, платима на 12 месечни лизингови вноски, съгласно погасителен план. По своята правна същност договорът за финансов лизинг е търговски договор, с който лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение – чл.342, ал.2 от Търговския закон. С договора за финансов лизинг не се прехвърля собственост, а само се предоставя правото на ползване върху съответната вещ, т.е при този договор лизингодателят запазва правото си на собственост до момента, когато го прехвърли на лизингополучателя, а лизингополучателят придобива само държането на вещта. Обектът на лизинга не е собственост на лизингополучателя, а лизингодателят запазва правото си на собственост върху този обект. /Това изрично е уговорено и в чл.3.3 и чл.3.5 от раздел III Придобиване на правото на собственост на Общите условия към Договор за финансов лизинг № 08000154/00001 от 10.05.2018г., съгласно които лизингополучателят ще придобие правото на собственост върху Имуществото след изтичането на срока на договора и заплащането на пълния размер на остатъка по главницата, съгласно погасителния план по договора./ Следователно към момента на издаване на обжалваната заповед - 26.05.2018г., лизингополучателят М.Ц.Ж., не е бил собственик на предоставеното му за ползване с договора за лизинг МПС.

Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, б.б“ от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. С оглед на нормативно регламентирания принцип по чл.23 от ЗАНН за законоустановеност на принудителните административни мерки, вкл. от гл. т на основанията за тяхното прилагане и субектите, спрямо които могат да бъдат приложени, материалноправните норми предвиждащи такива мерки, подлежат на стриктно тълкуване. Като субект на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „б“, предл. първо от ЗДвП, законът определя единствено собственика на ППС, който управлява собственото си моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Следователно лицето, ползващо автомобила по силата на право, различно от правото на собственост, не може да бъде адресат на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „б“, предл. първо от ЗДвП. В случая от представените по делото доказателства /Договор за финансов лизинг № 08000154/00001 от 10.05.2018г. и Общи условия към него/, по несъмнен начин се установява, че към датата

на констатиране на нарушението, за което е съставен АУАН серия Д № 592255/ 26.05.2018г., управлявания от М.Ц.Ж. лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № СТ8137РА, не е бил собственост на М.Ц. – лизингополучател по Договор за финансов лизинг № 08000154/00001 от 10.05.2018г., а е бил собственост на „АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД – лизингодател по посочения договор. Ето защо жалбоподателят, ползващ превозното средство по силата на право, различно от правото на собственост, не може да бъде субект /адресат/ на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „б”, предл. първо от ЗДвП.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че не са налице материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП за издаване на заповед за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрация на ППС” по отношение на жалбоподателя М.Ц.Ж.. Административният орган неправилно и необосновано е приел, че това физическо лице е субектът, спрямо който съществува законово регламентирано основание за налагане на ограничителната мярка в качеството му на собственик, управляващ собственото си МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, в хипотезата на чл. 171, т.2а, б.“б“, предл. първо от ЗДвП.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000796/ 26.05.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с която на М.Ц.Ж. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото на жалбоподателя се следват направените по делото разноски, такива се установяват, че е направил в размер на 10 лв /десет лева/ - заплатена държавна такса, поради което на основание чл.143 ал.1 от АПК, ОД на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да ги заплати в посочения размер. Не се следват разноски за адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателства по делото, че такова е договорено и е действително заплатено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на М.Ц.Ж. *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000796/ 26.05.2018г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на М.Ц.Ж., на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрация на ППС” за срок от 6 месеца, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на М.Ц.Ж. с ЕГН **********,***, сумата от 10 /десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: