Р Е Ш Е Н И Е

№ 310 31.10.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 297 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на „П.“ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Цар Калоян“ № 25, ЕИК 123640868, подадена чрез пълномощника му адв.М., с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Национална агенция за приходите /НАП/, за присъждане на обезщетение в размер на 1100лв. /съобразно направеното в съдебно заседание изменение на размера на иска/ за претърпени от дружеството имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 272184-F290086/ 13.06.2017г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив.

Ищецът твърди, че с посоченото наказателно постановление му е била наложена имуществена санкция в размер на 50 000лв. за нарушение на чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС. „П.“ ЕООД е обжалвало наказателното постановление по съдебен ред, като с Решение № 818/ 29.12.2017г., постановено по АНД № 2639/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора същото е било отменено като незаконосъобразно. Решението на Старозагорския районен съд е било оставено в сила с Решение № 134/ 26.04.2018г. по КАНД № 82/ 2018г. на Административен съд – Стара Загора. Ищецът сочи, че във връзка с изготвянето на жалба против издаденото наказателно постановление и осъществяването на процесуално представителство пред първата инстанция е упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 1320лв. с включен ДДС /1100 лв. без ДДС/, за което е издадена фактура № 0000002415/ 16.08.2017г., а сумата е била заплатена по банков път по сметка на адвокатското дружество. Поддържа, че направените от него разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 272184-F290086/ 13.06.2017г. на Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 1100лв., за претърпени имуществени вреди в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност.

Ответникът – Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юриск.Т., в представяния писмен отговор на исковата молба и в съдебно заседание, оспорва изцяло иска по основание и размер, като твърди, че не е налице настъпила имуществена вреда, нито причинно следствена връзка между нея и отмененото наказателно постановление. Поддържа, че в случая липсват доказателства за договорено и заплатено от ищеца възнаграждение на един адвокат за процесуално представителство по АНД № 2639/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, доколкото по делото са представени единствено доказателства за упълномощаване и преупълномощаване, създаващи представителна власт по делото за адв.М. и адв.Д., но със същите не е договорено възнаграждение и не е посочен начин на плащане. Позовава се на Решение №7853/12.06.2018г., постановено по адм.д.№5623/17г. по описа на ВАС на РБ, според което доказателствата за уговореното възнаграждение и извършени разходи следва да са представи още по преписките по АНД № 2639/ 2017г. на РС стара Загора и КАНД № 82/2018г. по описа на АС Стара Загора, като липсата им налага извода за недоказаност на твърдяната вреда. Представянето на документи за получените суми извън рамките на производството, за което се отнасят, след като вече е постановено решение, не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно и право на обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Според ВАС на РБ дори и назначена съдебно-икономическа експертиза не променя този извод, нито представените в исковото производство доказателства за банков превод. По тези доводи счита, че не е доказано наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на НАП при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена, а в случай, че съдът уважи предявения иск, разноските по настоящото дело да бъдат възложени на ищеца, доколкото НАП не е дала повод за завеждане на делото.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск не е доказан по основание и по размер и следва да бъде отхвърлен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление /НП/ № 272184-F290086/ 13.06.2017г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив, на „П.“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 50 000лв.,на основание чл.180в, ал.1, предл.второ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.176в, ал.1, т.1 от същия закон.

Против това наказателно постановление „П.“ЕООД, чрез пълномощника си адв.Е.М., е подал жалба до Районен съд – Стара Загора с вх.№ 24206/ 04.09.2017г., във връзка с която е било образувано АНД № 2639/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд. Делото е приключило с Решение № 818/ 29.12.2017г., с което Старозагорският районен съд е отменил Наказателно постановление № 272184-F290086/ 13.06.2017г. на Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив, като незаконосъобразно. Посоченото съдебно решение е оставено в сила с Решение № 134/ 26.04.2018г., постановено по КАН дело № 82/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора, което е окончателно.

В хода на съдебното производство, развило се пред Старозагорския районен съд, жалбоподателят /настоящ ищец/ е бил представляван от адв.М. и адв.Д., видно от приложените към АНД № 2639/2017г. пълномощно от 16.08.2017г. /лист 8 от делото/ и пълномощно от 01.11.2017г./лист 47/, както и от протокола от проведеното на 02.11.2017г. открито съдебно заседание. В кориците на първоинстанционната дело /л.9/ е приложена и фактура № 0000002415 от 16.08.2017г., издадена от „М. и съдружници – Адвокатско дружество“ с получател „П.“ЕООД , за сумата от 1100лв /1320лв. с ДДС/, а като основание е вписано: „Изготвяне на жалба против Наказателно постановление № 272184-F290086/13.06.17г. и процесуално представителство по делото пред първа инстанция“.

По настоящото дело е приложен дневен отчет по сметка на „М. и съдружници – Адвокатско дружество“ за 17.08.2017г., от който се установява, че на същата дата /17.08.2017г./ Адвокатското дружество е получило банков превод от „П.“ЕООД за сумата от 1320лв., представляващ плащане по фактура 2415. По делото е приет като доказателство и представения от ищеца договор за правна защита и процесуално представителство, сключен на 16.08.2017г., видно от който, ищецът е възложил на „М. и съдружници – адвокатско дружество“, представлявано от управителя адв.Е.М., извършването на правна защита на „П.“ЕООД, изразяваща се в изготвяне, подписване и подаване на жалба против Наказателно постановление № 272184-F290086/ 13.06.2017г. на Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив и осъществяване на процесуално представителство по делото пред първа инстанция. В чл.2 от договора страните са уговорили за изпълнение на неговия предмет възложителят – „П.“ЕООД, да заплати на изпълнителя – „М. и съдружници – адвокатско дружество“ възнаграждение в размер на 1320лв. с включен ДДС, по банков път, на посочената в чл.2/3/ банкова сметка.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на ВКС, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това.

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 272184-F290086/ 13.06.2017г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив, на „П.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 50 000лв.,на основание чл.180в, ал.1, предл.второ от ЗДДС. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с Решение № 818 от 29.12.2017г., постановено по АНД № 2639/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, влязло в сила на 26.04.2018г. С постановената отмяна на издаденото срещу „П.“ ЕООД наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Национална агенция за приходите по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между тях.

Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение за изготвената от адвокат жалба срещу НП № 272184-F290086/ 13.06.2017г. и осъщественото от адвокат процесуално представителство и защита на „П.“ ЕООД по АНД № 2639/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора. За да се приеме, че ищецът действително е направил такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. По делото не се спори, а и се установява от подписаната от адв.М. жалба, във връзка с която е образувано АНД № 2639/ 2017г. на РС-Стара Загора и от приложеното по това дело пълномощно от 16.08.2017г, че ищецът е ангажирал адвокат Е.М. от „М. и съдружници – адвокатско дружество“, който да изготви до съда жалба и да го представлява във връзка с издаденото против дружеството НП № 272184-F290086/ 13.06.2017г., като осъществява процесуално представителство по делото пред Старозагорския районен съд и пред всички съдебни инстанции. По първоинстанционното дело е приложена и фактура № 0000002415 от 16.08.2017г. за сумата от 1100лв/1320лв. с начислен ДДС/, удостоверяваща възмездността на договорената правна помощ и представителство. Обстоятелството, че пред районния съд не е бил представен сключеният между страните договор за правна помощ от 16.08.2016г./представен и приет като доказателство по настоящото дело/, не е основание да се отрече наличието на такова съглашение, каквато теза ответникът поддържа. Според чл. 25, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно /а не на писмен договор/. Според чл. 36, ал. 1 от същия нормативен акт адвокатът има право на възнаграждение за положения от него труд. Размерът на възнаграждението за всеки отделен случай на представителство и правна помощ се определя посредством договор. Нито ЗАдв, нито друг нормативен акт изискват този договор да бъде в писмена форма, за да бъде действителен /да породи целените с него права и задължения/. Този извод не е в колизия с мотивите, изложени в ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№6/ 2012г., ОСГТК. С т. 1 на това решение е тълкувана хипотезата на наличен между страната и надлежно упълномощен адвокат писмен договор за правна защита и съдействие, в който размерът на адвокатското възнаграждение и начинът на плащане са договорени, като при плащане в брой приложеният към делото писмен договор има характер на разписка. Това обаче не изключва възможността процесуалното представителство да бъде осъществено на основание само на подписано от страната и адвоката пълномощно, а обемът за защитата и следващото се възнаграждение - уговорени устно. В този случай, ако по делото не са представени писмени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение искането за разноски би било неоснователно. В процесния случай обаче са налице безспорни писмени доказателства за осъществено процесуално представителство по АНД №2639/ 2017г. и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение. Представеният по делото дневен отчет за 17.08.2017г. по сметка на клиента „М. и съдружници – адвокатско дружество“, издаден от ТБ ОББ, е официален удостоверителен документ, който не е оспорен от ответника, поради което съдът приема, че с него се установява извършено плащане от „П.“ЕООД по приложената пред първоинстанционния съд фактура № 0000002415 от 16.08.2017г. за извършената от адвокатското дружество услуга – изготвяне на жалба против НП 272184-F290086/ 13.06.2017г. и процесуално представителство по делото пред първа инстанция. В тази връзка направените от ищеца разходи, съставляващи заплатено възнаграждение за адвокатска защита и съдействие, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от „П.“ЕООД разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 272184-F290086/ 13.06.2017г. на Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив. Този извод следва от отбелязването в договор за правна защита и съдействие от 16.08.2017г., представените пред районния съд пълномощни от 16.08.2017г. и от 01.11.2017г., и от фактура № 0000002415 от 16.08.2017г. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството по АНД № 2639/ 2017г. по описа на Районен съд Стара Загора, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на 1100 лв. се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от „П.“ ЕООД иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Национална агенция за приходите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 1100лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 272184-F290086/ 13.06.2017г. на Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив, поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски, като Национална агенция за приходите бъде осъдена да заплати на „П.“ЕООД направените разноски за държавна такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в редуциран размер до минимално предвидения такъв от 307лв., съгласно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка съдът намира за основателно направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в настоящото производство, тъй като делото не представлява особена фактическа и правна сложност, разгледано е в едно съдебно заседание и не са събирани допълнителни доказателства освен представените с исковата молба. Поради това не са налице основания за възприемане на по-висок размер на възнаграждението от нормативно установения. По тези съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 357лв. за разноски. Доколкото отговорността за разноските в производството по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е предмет на специална правна регламентация – чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, която дерогира общите разпоредби на ГПК, възражението на ответника за прилагането на чл.78, ал.2 от ГПК, се явява неоснователно.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, БУЛСТАТ 131063188, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на „П.“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Цар Калоян“ № 25, ЕИК 123640868, сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от „П.“ ЕООД имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № 272184-F290086/ 13.06.2017г., издадено от Заместник директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, БУЛСТАТ 131063188, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на „П.“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Цар Калоян“ № 25, ЕИК 123640868, сумата от 357 /триста петдесет и седем/ лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: