Р Е Ш Е Н И Е

№ 323 07.11.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на девети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Зорница Делчева

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 302 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. л.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 198 ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по жалба на М.В.Д. с адрес: ***, против Заповед № Г1017 от 08.06.2018г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, с която на основание чл.198 ал.3 от ЗИНЗС е наредено осъденият М.В.Д. да продължи да изтърпява наказанието „Доживотен затвор“ при специален режим. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради издаването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Твърди, че не е налице сочената в заповедта пречка за промяна на режима на изтърпяване на наказанието в по-лек. Заповедта била постановена и в противоречие на индивидуалния план за изтърпяване на присъдата, както и пропоръките та Комитета на Министрите , касаеща дългосрочните присъди и вредите от продължителна изолация Иска се отмяна на оспорената заповед.

Ответникът – Началник на Затвора - Стара Загора, чрез процесуалния си представител – юр.П., заема становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че промяната в режима на изтърпяване на наказанието е обусловена от положителна промяна в самото осъдено лице и наличие на положителни становище на началник сектор „СДВР“, зам.началника „РНОД“ и психолога съобразно чл.198 ал.1 от ЗИНЗС. С оглед липса на тези предпоставки, обосновава че заповедта е законосъобразна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Със заповед № Г-850 от 15.05.2018г. на Началника на Затвора-Стара Загора е възложено на зам.началник „РНОД“, началник сектор „СДВР“, началник сектор ЗО „Черна гора“, и ВПД началник сектор ЗО „Стара Загора“ да дадат становище, вкл. относно : разглеждане правното положение на осъдените на доживотен затвор относно продължаване на изтърпяване на наказанието при специален режим съгласно чл.198, ал. 3 от ЗИНЗС, като сред изброените лица е и М.В.Д..

Изготвени са в тази връзка и на основание чл.198 ал.1, вр. с ал.3 от ЗИНЗС: становище от 02.06.2018г. на зам.началника „РНОД“ в Затвор-Стара Загора; становище на гл.инспектор НС СДВР от дата 17.05.2018г., Доклад на ИСДВР на осъдените на доживотен затвор, настанени във ІІ ЗПС в затвора, психологическо становище от 15.05.2018г /л.15-18 по делото/.

С оспорената по делото Заповед № Г-1017 от 08.06.2018г. на Началника на Затвора - Стара Загора, на основание чл.198 ал.3 от ЗИНЗС, е наредено осъденият М.В.Д. да продължи да изтърпява наказанието „Доживотен затвор“ при специален режим.

В заповедта са изложени данни за осъжданията на лицето и изтърпяваното наказание. М.В.Д. изтърпява наказание доживотен затвор по чл.199,ал. 2,т.2 във връзка с чл. 198 от НК с начало 09.02.2016.. Постановен е специален режим на изтърпяване на наказанията.. Към 15.05.2018г. е изтърпял 5г, 4м и 22 дни. Първоначално настанен в 8-ма група, а след окончателно постановяване на присъдата е настанен от 09.03.2016 година е настанен в зона за повишена сигурност. Оценката на риска от рецидив е 85 бала /висока/, остава висок като степен рискът от сериозни вреди към обществото и другите. От приетите доказателства/ заповеди/ е видно, че Д. активно е участвал в различни мероприятия с други лишени от свобода. По време на престоя си е награждаван три пъти и е наказван дисциплинарно два пъти. Посочени са насоките на корекционния процес, провеждан с доживотно осъдения Д. При него се установяват високо ниво на враждебни нагласи и средни нива на вербална агресия ,

. Към актуалния момент се сочи, че не се отчитат промени по оценката на риска от рецидив и риск от вреди.

. По тези изложени съображения и на основание чл.198, ал.3 ЗИНЗС и становищата на началник сектор „СДВР“, зам.началник „РНОД“, инспектор–психолог и доклад на ИСДВР, органът е разпоредил доживотно осъдения М.В. С. да продължи да изтърпява наказанието при специален режим.

Становището по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, основание за издаване на оспорената заповед също е изготвено от СВ.К.К., заместник началник „РНОД“ в Затвора гр.Стара Загора /л.20-21/.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Оспорването, като насочено срещу подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност индивидуален административен акт, от процесуално легитимирано лице, адресат на акта и за което той се явява неблагоприятен, в законоустановения 14 дневен срок, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС първоначалния режим за изтърпяване на наказанието се определя от съда, като на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна се определя задължително специален режим.

Съгласно чл. 54 от ЗИНЗС лишените от свобода на специален режим: 1/ изтърпяват наказания в затвори от закрит тип; 2/ се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана; 3/ не могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и на строг режим; 4/ могат да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа при засилен надзор и охрана.

Разпоредбата на чл. 198, ал.1 от ЗИНЗС предвижда възможност на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна, първоначалния специален режим да бъде изменен в по-лек, който може да бъде само строг, т.к. съгласно чл. 199, ал.1 от ЗИНЗС осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна не се поставят на лек и общ режим. Съгласно чл. 198, ал.3 от ЗИНЗС, началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. Произнасянето на началника на затвора относно продължаване на изтърпяването на наказанието при специален режим става след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителна дейност и на психолога. По арг. от разпоредбата на чл. 218 от ППЗИНЗС възможността за изменение на специалния режим в по-лек е свързана с условието лишените от свобода да имат добро поведение и те да са изтърпял поне пет години на този режим. Д. е поставен на специален режим от 09.03.2016 година .В този смисъл липсва първата материално правна предпоставка за промяна на режима от специален на строг. От друга страна Съгласно чл. 439а от НПК, доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Съобразно така очертаната правна уредба досежно режима на изтърпяване на наказанието доживотен затвор и основанията за неговата промяна в по-лек, настоящият съдебен състав преценява, че обжалваната заповед е издадена от компетентния орган по чл. 198, ал.3 от ЗИНЗС – началника на Затвора-Стара .Загора и при спазване на изискуемата от закона писмена форма. Заповедта съдържа ясно изложение на мотивите, обосновали крайния извод и е постановена след съобразяване на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа (СДВР), на зам.началника по режимно/надзорно/-охранителна дейност (РНОД) и на психолога – изискуеми по чл. 198, ал.1 от ЗИНЗС относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на л.св.

Заповедта е постановена и при правилно приложение на материалния закон, при спазване на целта на закона и на целите на наказанието.

От изготвеното експертно психологическо становище е видно, че л.св. проява високи нива на враждебни нагласи и средни на вербална агресия.Той е с нисък праг на отключване на агресивни реакции. Нивото на риска е от висока степен 85 точки.- както по отношение на други лица, така и по отношение на себе си. Не са регистрирани промени в нивата на първоначално дефинираните проблемни зони Той е наказван два пъти за притежаване на неразрешени предмети и награждаван три пъти Според становището на ВПН НС СДВР, макар л.св. да спазва вътрешния ред, режимните ограничения и да се отнася с уважение към пенитенциарните служители и по време на пребиваването си в МЛС показва успокоение и до някаква степен приемане на присъдата си, нивото на риск е остава висок.

Така изготвените становища, както и предложението л.св. да продължи изтърпяването на наказанието доживотен затвор на специален режим, са съобразени с критериите за оценка по чл. 155 и чл. 156 от ЗИНЗС и същите сочат на мотивиран извод, че не са налице основания за изменение на специалния режим в по-лек.

През разглеждания период му е наложено дисциплинарно наказание със заповед от 22.08.2017 година за притежавани на неразрешени предмети – един брой шило и един брой саморъчно изработен нож. Преценката относно продължаване на изтърпяването на наказанието при специален режим, компетентните длъжностни лица обаче не са се позовали само на наложеното дисциплинарно наказание на жалбоподателя, а са съобразили в съвкупност данните, свидетелстващи за цялостното поведение на л.св. - факторите, формиращи риска от рецидив, резултатите от психологическото изследване, адаптацията на л.св. в контекста на индивидуалния план за изпълнение на присъдата и личностните дефицити. Именно въз основа на цялостната оценка на поведението на л.св. е изведен извод, че същият не дава достатъчно признаци за саморефлексия – за осъзнаване на вината си и причините, довели го до затвора, че няма изразено съжаление, съпреживяване или угризения за извършеното деяние, поради което няма настъпили промени по отношение на дефицитите, довели до извършване на тежкото криминално деяние и не може да се отчете позитивна промяна и напредък по отношение на реализиране на целите на наказанието.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав преценява, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна, същата е съобразена изцяло с материалния закон и с целите на наказанието, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.Д. с адрес: ***, против Заповед № Г1017 от 08.06.2018г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, с която на основание чл.198 ал.3 от ЗИНЗС е наредено осъденият М.В.Д. да продължи да изтърпява наказанието „Доживотен затвор“ при специален режим.

Решението е окончателно на основание чл.198, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

СЪДИЯ: