Р Е Ш Е Н И Е № 294

гр.Стара Загора, 29.10.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на първи октомври

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

при секретаря Стефка Христова

и в присъствието на прокурора Константин Тачев , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 321 по описа за 2018 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от Ж.И.К. *** чрез пълномощника й адвокат М.Т., против Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ гр.Стара Загора за присъждане на обезщетение в размер на 300лв от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление /НП/ № 284а-361/12.02.2018г., издадено от Началник РУ-Казанлък при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ гр.Стара Загора. По жалба срещу НП е образувано административно-наказателно дело № 378/ 2018г по описа на Районен съд Казанлък. Във връзка с обжалването ищцата упълномощила адвокат като му заплатила възнаграждение в размер на 300лв. Твърди, че съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с Тълкувателно постановление № 2/ 19.05.2015г по тълк.д.№ 2/2014г на Върховен касационен съд и Върховен административен съд направените разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възстановени от ответника.. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за претендираните в посочения размер от 300лв имуществени вреди и да присъди направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – ОД на МВР гр.Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди липса на документ за заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 378/ 2018г по описа на Районен съд Казанлък. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по настоящото дело. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, тъй като не е приложен стандартен договор за правна помощ със съответните реквизити, какъвто се ползва от Адвокатска колегия Стара Загора. Предлага да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Срещу Ж.И.К. е издадено НП № 284а-361/ 12.02.2018г. от Началник РУ-Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, с което на основание чл.45 ал.3 от Закона за защита на детето е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв. Като административно нарушение са възприети обстоятелствата, че на 20.01.2018г около 01.10ч в гр.Казанлък на пл.“Севтополис“ в качеството на родител на детето Ганчо Диянов Костадинов не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за негов придружител като с това е създала опасност за неговото физическо, психическо и нравствено развитие, с което е извършила нарушение на чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето.

По жалба на Ж.К. е образувано АНД № 378/ 2018г по описа на Районен съд Казанлък, приключило с Решение № 185/ 22.05.2018г, с което НП № 284а-361/ 12.02.2018г.на Началник РУ-Казанлък при ОД на МВР Стара Загора е отменено като незаконосъобразно. В мотивите на съда е прието, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Решението като необжалвано е влязло в законна сила на 11.06.2018г.

Към материалите по настоящото дело е приложено АНД № 378/ 2018г по описа на Районен съд Казанлък. Видно от съдържащите се в АНД № 378/ 2018г по описа на Районен съд Казанлък договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 19.03.2018г – л.10 и 11, Ж.И.К. е възложила и упълномощила адв. М.Т. *** да осъществи процесуално представителство по обжалване на НП № 284а-361/ 12.02.2018г. на Началник РУ-Казанлък при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв, платено в брой.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.

Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на ВКС, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това.

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай отговорността на ответника ОД на МВР гр.Стара Загора, респективно увреждането на ищцата, се основава на незаконосъобразно НП № 284а-361/ 12.02.2018г. на Началник РУ-Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че НП, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

Като съобрази гореизложеното съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР гр.Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на дирекцията при изпълнение на административна дейност. На следващо място безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Направените от Ж.К. разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 284а-361/ 12.02.2018г.на Началник РУ-Казанлък при ОД на МВР гр.Стара Загора. Този извод следва от отбелязването в договор за правна защита и съдействие от 19.03.2018г. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството по АНД № 321/ 2018г. по описа на Районен съд Казанлък, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. В тази връзка твърдените от ищцата имуществени вреди в размер на 300лв се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото НП № 284а-361/ 12.02.2018г.на Началник РУ-Казанлък при ОД на МВР гр.Стара Загора. Приложеният договор за правна защита и съдействие има характер на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане до приключване на съдебното производство /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/. Без правно значение относно извода за действителното заплащане на хонорара е обстоятелството, че договорът не е съставен на бланка, ползвана от АК-Стара Загора. Такава бланка представлява първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството и касае данъчни правоотношения на адвоката, а не отношенията между него и доверителя му. В случая конкретният договор за правна защита и съдействие от 19.03.2018г между адвокат Т. и Ж.К. не е и оспорен като документ, поради което възражението за липса на документално установено плащане на посочения в него размер на адвокатското възнагражедние е неоснователно.

От приложеното АНД № 378/ 2018г по описа на Районен съд Казанлък се установява, че адвокат Т. е участвал в насроченото открито съдебно заседание по делото. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищцата е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в направени от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на НП № 284а-361/ 12.02.2018г., издадено от Началник РУ-Казанлък при ОД на МВР гр.Стара Загора, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Като съобрази изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца като обезщетение за причинени имуществени вреди сумата 300лв.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането Ж.И.К. за присъждане на направените по настоящото дело разноски, като ОД на МВР Стара Загора бъде осъдена да й заплати сумата 310 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 300лв за адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено договорено и заплатено съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 25.06.2018г в размер на 500лв и изчислено при редуциране до минимално предвидения размер от 300лв по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка съдът намира за основателно направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в настоящото производство, тъй като делото не представлява особена фактическа и правна сложност, разгледано е в едно съдебно заседание и не са събирани допълнителни доказателства освен представените с исковата молба. Поради това не са налице основания за възприемане на по-висок размер на възнаграждението от нормативно установения, а именно 300лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Стара Загора, ул.“Граф Игнатиев“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на Ж.И.К. ЕГН ********** *** СУМАТА 300 /триста/лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 284а-361/ 12.02.2018г. на Началник РУ-Казанлък при Областна дирекция на МВР гр.Стара Загора, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 378/ 2018г. по описа на Районен съд Казанлък.

ОСЪЖДА Областна дирекция на вътрешните работи гр.Стара Загора, ул.“Граф Игнатиев“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на Ж.И.К. ЕГН ********** *** СУМАТА 310 /триста и десет/лв, представляваща направени разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: