Решение по Административно дело 326/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№356 21.11.2018 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев административно дело №326 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата във връзка с чл.145 и сл. от АПК, образувано по жалбата на С.М.А. *** против Заповед №18-1228-000739/16.05.2018 год. на Началник сектор към ОД МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква „А“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на влекач „Скания Р164 ЛА 4Х2“, с рег. номер за срок от 6 месеца. В жалбата са изложени съображения, че действително е закупил товарният автомобил, оставил го е за ремонт при А.Р.П., но не го е упълномощавал да управлява същият, още по-малко да го мести от сервиза. Твърди, че не е участвал в административнонаказателното производство образувано въз основа на АУАН серия Д, бланков №592016/16.05.2018 год., поради което не може да разбере за какво му е наложена ПАМ. В заповедта не е отбелязано, която от хипотезите на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е основанието за издаването на заповедта. Счита, че не са налице предпоставките на закона за налагането на ПАМ, той като самият той не е предоставял на А.П. товарният автомобил за управление. Излага съображения, че е налице разминаване между текстовото изписване на ЗППАМ и цифровото изражение на нарушението, което му е вменено, което е основание за отмяна на наложената ПАМ. Направено е искане за отмяната на заповедта като незаконосъобразна и необоснована.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед №18-1228-000739 от 16.05.2018 год. на Началника на Сектор „ПП“ при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Стара Загора, на жалбоподателят С.М.А. е наложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС”. В същата се съдържа указание за реда и срока на обжалване. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че на 16.05.2018 год. в 10.14 ч., на км.180 от АМ Тракия, община Чирпан, в посока запад водачът А.Р.П. управлява влекач марка „Скания Р164 ЛА4Х2 НА 480“, с рег. № и прикачено към него полуремарке марка „Кроне СДП27“, с рег. номер , и двете собственост на „Макс Транс 1017“ЕООД, град Асеновград, като: 1. Не съобразява поведението си с пътен знак В 18, 2. При проверка не представя СУМПС и контролен талон. Извършена справка с РСОД номер 550 - СУМПС отнет иззет поради отнемане на всички контролни точки, с което е загубил правоспособност. С поведението си водача виновно е нарушил чл.6, т.1 и чл.150 от ЗДвП. ЗПППАМ е издадена въз основа на АУАН серия Д №592016/16.05.2018 год. Запознавайки се с констатациите на акта, административният орган приема наличие, на основание по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест месеца, за това, че Пинчев е управлявал ППС без да е правоспособен, тъй като са му отнети всички контролни точки.

Заповедта е връчена на А. на 15.06.2018 год., а жалбата е депозирана в деловодството на Административен съд Стара Загора на 02.07.2018 год. /пощенското клеймо е с дата 29.06.2018 год./. При така установените факти, съдът намира жалбата по делото за допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалването и в срока за това, а разгледана по същество, за неоснователна, по следните съображения:

По делото е приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени доказателства за компетентност на ответния административен орган – Заповед с №8121з-1524/09.12.2016 год. на Министъра на вътрешните работи, с която се определят основните структури на МВР, които да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата и Заповед №349з-268/06.03.2018 год. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за определяне на длъжностните лица, упълномощени да налагат ПАМ по Закона за движение по пътищата. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ответникът по делото притежава необходимата компетентност да налага ПАМ.

Принудителните административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат с доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното административно нарушение не съществува между страните.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна на неправоспособния водач А.Р.П.. Това обстоятелство не се оспорва от страна на жалбоподателят, а и не са представени доказателства, че водача е бил правоспособен към момента на установяване на административното нарушение. В подкрепа на това е и представената справка за нарушител за лицето А.П.. Всъщност това обстоятелство не е оспорено от страна на жалбоподателят. Единственото оплакване, че не е упълномощавал А.П. да управлява товарният му автомобил, което обаче съдът намира за ирелевантно за спора. Наличието на умисъл или не у собственика на МПС, не е сред законовите предпоставки за налагането на оспорената ПАМ, поради което и същата не подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, принудителната административна мярка "прекратяване регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай, е видно от фактическото описание на административното нарушение, че административният орган е приел наличието на последната хипотеза на законовата разпоредба.

В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл.193, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба - чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му, нарушителят П. не е имал възражения по съставянето му, а писмени такива не са депозирани и в предвиденият от закона тридневен срок.

На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му.

Съдът намира, че поведението е било правилно квалифицирано от наказващият орган, както и че са налице предпоставките за налагането на ПАМ. Изложеното в съдебното заседание искане от страна на Тенев за намаляване на срокът за наложената ПАМ, не може да бъде осъществено от съда. Минималният срок на действието на ПАМ е шест месеца, с което се е съобразил и административният орган. Този срок съответства на законовата разпоредба и не може да бъде определен в по-малък размер от предвиденото в закона, нито от административният орган в лицето на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара Загора, нито от настоящия съдебен състав.

Не съществува спор по делото и относно собствеността на спряното за проверка ППС, и спрямо което е приложена и ПАМ – влекач „Скания“ с рег.№. Собственик е жалбоподателят, видно от представените по делото писмени доказателства – справка за собственост от АИС-КАТ регистрация за МПС /лист 24-25/ и договор за покупко-продажба от 25.04.2018 год. сключен между „МАКС ТРАНС 1017“ЕООД и жалбоподателя С.М.А. /лист 33/. Действително в приложеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, е посочено, че както влекачът, така и ремаркето са собственост на „Макс транс 1017“ЕООД, което не отговаря на обективната действителност. Това обаче не е основание за отмяната на наложената ПАМ, тъй като същата се прилага спрямо собственика на ППС, който в настоящия случай е определен правилно от административния орган.

Състава на разпоредбата обаче и сравнителния анализ с нормата на чл.171, т.2, букви „м“ и „н“ от ЗДвП сочи на извод, че не е необходимо собственика на ППС да е предоставил управлението, нито да знае, че е отнето СМУПС на водача. Целта на мярката е преустановяване извършването на административно нарушение на ЗДвП и осигуряване на безопасността на движение, чрез отнемане възможността за движение на средството за неговото извършване. Тъй като има за обект средството, чрез което се извършва нарушението на правилата за движение по пътищата, мярката се прилага спрямо неговия собственик. Правната връзка между собственика и обекта на мярката – ППС, с което е извършено нарушението, определя и нейния субект. Собственика на вещта търпи последиците на административната принуда при извършено с нея административно нарушение. Това е основанието за прилагане на принудителната мярка, а не неговия субективен принос към визираното в АУАН административно нарушение. Предвид тези правни характеристики на приложимия в случая закон, без значение за законосъобразността на оспорения административен акт се явяват доводите за липса на предоставяне на управлението и за вина на собственика за извършеното нарушение. Състава на чл.171, т.2а, буква „а“ предложение последно от ЗДвП, който е приложен с издаването на оспорената заповед не изисква предоставяне на управлението, нито знание за фактите, представляващи основание за налагане на принудителната мярка.

Видим от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, административен съд Стара Загора,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.А. против Заповед №18-1228-000739/16.05.2018 год., издадена от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: