Решение по Административно дело 353/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е № 295

гр.Стара Загора, 29.10.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на първи октомври

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

при секретаря Стефка Христова

и в присъствието на прокурора Константин Тачев , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 353 по описа за 2018 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от Д.И.П. *** чрез пълномощника му адвокат К.А. против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ гр.Стара Загора за присъждане на обезщетение в размер на 50лв за причинени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление /НП/ № 15-1228-001136/ 23.04.2015г., издадено от Началник група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр.Стара Загора. Твърди, че с решение по административно-наказателно дело № 1991/ 2015г по описа на Районен съд Казанлък НП е отменено. Във връзка с обжалването упълномощил адвокат като му заплатил възнаграждение в размер на 50лв. Счита, че заплатената сума съставлява имуществена вреда и е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото НП. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претендираните в посочения размер от 300лв имуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 01.12.2015г до окончателното изплащане. Претендира за направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – ОД на МВР гр.Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва иска като неоснователен и недоказан. Счита претендираните разноски за недоказани поради липса на договор за правна помощ и липса на дата на адвокатското пълномощно. Обосновава, че лихва върху обезщетението не се дължи, за да не доведе до неоснователно обогатяване. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по настоящото дело. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, тъй като няма доказателства, че направените разходи са реални. Предлага да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Срещу Д.И.П. е издадено НП № 15-1228-001136/ 23.04.2015г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с което на основание чл.179, ал.2 вр.чл.179, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв. Като административно нарушение са възприети обстоятелствата, че на 24.03.2015г в гр.Стара Загора по ул.“Ст.Михайловски“ до № 1 управлява лек автомобил БМВ с рег.№ ***** като при навлизане в ред за паркиране не се съобразява с разстоянието от паркираното пред него МПС и го блъска със своя предна част в негова задна част и реализира ПТП с минимални материални щети, с което е извършила нарушение на чл.25, ал.1 от Закона за движение по пътищата.

По жалба на Д.П. е образувано АНД № 1991/ 2015г по описа на Районен съд Стара Загора, приключило с Решение № 712/ 06.11.2015г, с което НП № 15-1228-001136/ 23.04.2015г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора е отменено като незаконосъобразно. В мотивите на съда е прието, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Решението като необжалвано е влязло в законна сила на 30.11.2015г.

Към материалите по настоящото дело е приложено АНД № 1991/ 2015г по описа на Районен съд Стара Загора. Видно от съдържащото се в АНД № 1991/ 2015г по описа на Районен съд Стара Загора пълномощно без дата – л.5, Д.И.П. е възложил и упълномощил адв. П.Х.от АК-Стара Загора да осъществи процесуално представителство по АНД № 1991/ 2015г по описа на Районен съд Стара Загора при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв, платимо в брой.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на ВКС, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това.

Разгледан по същество, искът е неоснователен и недоказан.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай отговорността на ответника ОД на МВР гр.Стара Загора, респективно увреждането на ищеца, се основава на незаконосъобразно НП № 15-1228-001136/ 23.04.2015г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че НП, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

Като съобрази гореизложеното съдът приема, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ОД на МВР гр.Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на дирекцията при изпълнение на административна дейност. На следващо място безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 50лв. Липсват доказателства обаче това възнаграждение да е действително заплатено. Този извод следва от отбелязването в пълномощното, представено по делото пред районния съд, че договореното възнаграждение е „платимо в брой“, но без данни дали и кога е „платено“. Такова отбелязване няма характер на разписка, годна да удостовери по надлежния ред извършеното плащане до приключване на съдебното производство /в този смисъл е Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/. В настоящото производство също не са представени други доказателства, които валидно и редовно да удостоверяват направените от ищеца разходи и да имат достоверни дати.

Ето защо съдът приема за недоказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на НП № 15-1228-001136/ 23.04.2015г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Като съобрази изложеното съдът намира, че обективно съединените искове за присъждане на обезщетение в размер на 50лв и законна лихва върху него от 01.12.2015г следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Въпреки този изход на делото, ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. В този смисъл са Определение № 4677 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12119/2016 г., III о., Решение № 4485 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4384/2017 г., III о., Определение № 4484 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1848/2018 г., III о.

Водим от горните мотиви и на основание чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.И.П. ЕГН ********** *** против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Стара Загора за присъждане на обезщетение в размер на 50лв за причинени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 15-1228-001136/ 23.04.2015г., издадено от Началник група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр.Стара Загора, ведно със законната лихва от 01.12.2015г до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: