Р Е Ш Е Н И E

№317 16.10.2018 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар Зорница Делчева, и в присъствието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №359 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на П.М.Я. с постоянен адрес ***, чрез пълномощника й по делото адв. К.А., против Областна дирекция на МВР - Стара Загора, за заплащане на сумата от 100.00 лв., представляваща имуществени вреди от отменено наказателно постановление /НП/ на Началник Първо районно управление при ОД на МВР - Стара Загора.

В исковата молба се твърди, че с Решение №1151/24.09.21014 год., постановено по АНД №1759/2016 год. по описа на Районен съд Стара Загора е отменено изцяло наказателно постановление №1959а-1012 от 25.05.2016 год. на Началник Първо районно управление при Областна дирекция на МВР - Стара Загора. За представителство в съдебното производство ищецът сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лв. в съдебното производство. Ищецът счита, че заплатената сума в размер на 100.00 лв. съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на Началник Първо районно управление при Областна дирекция на МВР - Стара Загора. Иска от съда след установяване на твърденията в исковата молба да бъде осъден ответника по иска Областна дирекция на МВР - Стара Загора да му заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер 100.00 лева, ведно със законната лихва от 08.09.2016 год., датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, както и да му се присъдят следващите се от настоящото производство разноски.

Ответникът Областна дирекция на МВР - Стара Загора, в представеният отговор на исковата молба, оспорва предявеният иск по основание и размер. Разноските направени в производството по оспорване на издаденото наказателно постановление не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт. Вредата, дори и да е налице, е последица от сключеният договор за правна защита и съдействие, който се сключва между равнопоставени страни. Що се отнася до претендираните лихви, счита, че съгласно изложените мотиви в Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 год. по тълкувателно дело №2/2016 год. на ВАС, направените разноски не могат да бъдат лихвоносни, тъй като присъждането би представлявало неоснователно обогатяване.

Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на исковата претенция.

От събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

С наказателно постановление №1959а-1012 от 25.05.2016 год., издадено от Началника на Първо районно управление при Областна дирекция на МВР - Стара Загора, на ищцата е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лева на основание чл.45, ал.4 от ЗЗД за нарушение на чл.8, ал.8 от същия закон. По жалба на санкционираното лице било образувано АНД №1759/2016 год. по описа на Районен съд Стара Загора, приключило с Решение №1151/04.08.2016 год., с което е отменено изцяло като незаконосъобразно наказателно постановление №1959а-1012 от 25.05.2016 год. на Началник Първо районно управление при ОД на МВР – Стара Загора.

Видно от приложените към настоящото дело АНД №1759/2016 год. по описа на Районен съд Стара Загора е видно, че ищцата е сключила договор за правна защита и съдействие от 02.07.2014 год. с адв. П.Б.Х. за процесуално представителство по АНД №1759/2016 год. на Старозагорския районен съд с договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 100.00 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие №092476 от 27.06.2016 год. В развилото се съдебно производство не са били поискани, нито присъдени направените разноски, който факт не се оспорва от ответника.

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и по същество се явява основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.

В случая се претендира обезвреда за имуществена щета, причинена от издадено наказателно постановление №1959а-1012 от 25.05.2016 год. на Началника Първо районно управление при Областна дирекция на МВР - Стара Загора, което е било отменено като незаконосъобразно по съдебен ред. Касае се за административнонаказателно производство по налагане на административно наказание. Т.е. налице е административна дейност на административен орган при упражняване на административнонаказващата му функция. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2/2014 от 19.05.2014 год. на общото събрание от съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд.

Безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направените от П.Я. разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на наказателно постановление №1959а-1012 от 25.05.2016 на Началника на Първо районно управление при ОД на МВР – Стара Загора. Наемането на адвокат в случая е било една закономерна последица от издаването на наказателното постановление, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление №1959а-1012 от 25.05.2016 на Началника на Първо районно управление при ОД на МВР – Стара Загора.

Действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извода, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна съгласно чл.94 от НПК, но това не означава, че осъществяването му е в нарушение на процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното лице по отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на съдебен контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в случая, че както във въззивното производство, ищецът е бил представляван от адвокат, което предполага и реалното осъществяване на тази защита, а не формалният й характер.

Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от П.Я. иск срещу Областна дирекция на МВР - Стара Загора е доказан по основание.

Исковата претенция се явява доказана и по размер, тъй като видно от приложеният договор за правна защита и съдействие, се установява по безспорен начин, че ищецът е заплатил в брой договореното възнаграждение в размер на 100.00 лв. за процесуално представителство по АНД №1759/2016 год. по описа на Районен съд Стара Загора. Приложеният договор за правна защита и съдействие има характера на разписка, поради което удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение №6/06.11.2013 год. по тълк. дело №6/2012 год, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 100.00 лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на наказателно постановление №1959а-1012/25.05.2016 год. на Началника на Първо районно управление при ОД на МВР – Стара Загора, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от П.М.Я. иск срещу Областна дирекция на МВР - Стара Загора, по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.

В исковата молба е направено искане за присъждане на обезщетението, ведно със законната лихва върху същото, считано от датата на сключването на договора за правна защита и съдействие до окончателното й изплащане от страна на ответника по делото. Съдът намира същото за основателно. Претендираната сума по същество представлява вреда по смисъла на ЗОДОВ, съгласно тълкувателното решение на ВАС. В този смисъл, претендираното обезщетение в конкретния случай е за действие на държавен орган, което действие има характер на “квазиделикт”. Следователно лихвата ще се дължи от момента, в който е признато за установено по предвидения в закона ред, че това действие е неправомерно или неправилно. В конкретния случай това ще бъде момента на влизане в сила на решенията на съда, с които е отменено наказателното постановление. В този смисъл е Решение №1003 от 1996 год. на Върховния съд, ІV г.о.

По делото е направено искане за присъждане на направените разноски по делото. С оглед изхода на делото същото е основателно за размера от 310.00 лв., от които сумата от 300.00 лв. заплатена по договор за правна защита и съдействие №000079 от 18.07.2018 год. и сумата от 10.00 лв., представляваща заплатена държавна такса. Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Стара Загора, ул.”Граф Игнатиев”№16, представлявана от Директора Георги Хаджиев на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на П.М.Я., ЕГН ********** *** сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление №1959а-1012 от 25.05.2016 год., издадено от Началника на Първо районно управление при ОД на МВР – Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата от 08.09.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Стара Загора, представлявана от Директора Георги Хаджиев на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на П.М.Я., с ЕГН ********** *** сумата от 310.00 /триста и десет/ лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: