Р Е Ш Е Н И Е

№ 362 28.11.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието

на прокурор Петко Георгиев като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 414 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на Б.Н.Г. ***, подадена чрез пълномощника й адв. С.Р. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Община Стара Загора, за присъждане на обезщетение в размер на 700 лв., за претърпени от Б.Г. имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 217/ 11.04.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на влизане в сила на решението за отмяна – 01.08.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че с Наказателно постановление № 217 от 11.04.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, й е било наложено административно наказание - глоба в размер на 5 000 лева, за нарушение на чл.7а, ал.6 от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора. Б.Г. е обжалвала наказателното постановление по съдебен ред, като с влязло в сила Решение от 12.07.2018г., постановено по АНД № 1529/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, Наказателно постановление № 217 от 11.04.2018г., е било отменено, като незаконосъобразно. Ищцата сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно производство по АНД № 1529/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е упълномощила адвокат и съответно е заплатила възнаграждение за адвокатска защита в размер на 700 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие. Поддържа, че направените от нея разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение, представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 217 от 11.04.2018г. на Заместник кмета на Община Стара Загора. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да й бъде присъдено обезщетение в размер на 700 лв., за претърпени в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност имуществени вреди.

Ответникът – Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор, оспорва предявения иск по основание и по размер. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на общината за претърпени от ищцата имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Излага доводи, че доколкото наказателните постановления не са проявна форма на административна дейност, а съставляват правораздавателни актове, заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита на лицата в съдебните производства по обжалването на наказателните постановления, не представлява вреда – пряка и непосредствена последица от отменен като незаконосъобразен акт, издаден при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. По подробно изложени в писмения отговор съображения е направено искане за отхвърляне на исковата претенция, като недоказана и неоснователна.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск е доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен, като на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ бъде присъдено обезщетение в претендирания от ищцата размер.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление /НП/ № 217 от 11.04.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, на Б.Н.Г. е наложено административно наказание - глоба в размер на 5000 лева, на основание чл. 29, ал.1 от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора, за нарушение на чл.7а, ал.6 от същата Наредба.

По жалба на Б.Г. против наказателното постановление е било образувано АНД № 1529/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С влязло в сила Решение № 502 от 12.07.2018г. по посоченото дело, Наказателно постановление № 217 от 11.04.2018г. е било отменено, като незаконосъобразно.

Видно от приложените по АНД № 1529/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд Договор за правна защита и съдействие № 0214125 от 30.05.2018г. и пълномощно, Б.Г. е възложила и упълномощила адв. С.Р. *** да изготви жалбата против наказателното постановление и да осъществи процесуално представителство по образуваното в Районен съд – Стара Загора АНД във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 217 от 11.04.2018г., при договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.

По допустимостта на иска:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице на Община Стара Загора наказателно постановление - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Община Стара Загора, е основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на общината възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на общината; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 217 от 11.04.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, на ищцата Б.Н.Г. е било наложено административно наказание - глоба в размер на 5000 лева, за нарушение на чл.7а, ал.6 от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 502 от 12.07.2018г., постановено по АНД № 1529/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд. С постановената отмяна на издаденото срещу Б.Г. наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Община Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на общината при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на Община Стара Загора е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между тях.

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищцата разходи за адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвокат процесуално представителство и защита на Б.Г. по АНД № 1529/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора. За да се приеме, че Б.Г. действително е направила такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно от приложените по АНД № 1529/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд Договор за правна защита и съдействие № 0214125 от 30.05.2018г. и пълномощно, Б.Г. е възложила на адв. С.Р. *** да изготви жалбата срещу Наказателно постановление № 217 от 11.04.2018г. и да осъществи процесуалното й представителство и защита по образуваното по жалбата АНД. Съгласно отбелязването в Договора за правна защита и съдействие, договорено е възнаграждение в размер на 700 лв., платимо в брой при подписването на договора, като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 700 лева изцяло е заплатена в брой от клиента т.е от Б.Г.. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо отбелязването в Договор за правна защита и съдействие № 0214125 от 30.05.2018г., че сумата от 700 лева – адвокатско възнаграждение, е платена от клиента – Б.Г., удостоверява направения от Г. разход за адвокатска защита в производството по АНД № 1529/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Доколкото направеният разход за адвокатска защита се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с издаденото НП. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищцата имуществена вреда в размер на 700 лева.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между направените от ищцата разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. по Договор за правна защита и съдействие № 0214125 от 30.05.2018г. и незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от ищцата Б.Г. на адвокат да изготви жалбата и да осъществи процесуалното й представителство и защита по образуваното в Районен съд – Стара Загора АНД № 1529/ 2018г. във връзка с обжалването на НП № 217 от 11.04.2018г. и съотв. заплащането на договорения за това адвокатски хонорар от 700 лв., пряко се свързват с незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на привлеченото към отговорност и санкционирано с НП лице. В този смисъл твърдените от ищцата имуществени вреди следва да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от проведеното срещу нея административнонаказателно производство, приключило с издаването на НП № 217 от 11.04.2018г., отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направеният разход за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита на Б.Г. по делото, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, когато счита, че същите са засегнати, като заплатеното възнаграждение за адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на съдебно предявения за разрешаване спор относно законосъобразността на наказателното постановление, поради което и този разход следва да се разглежда като вреда, явяваща се пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Ето защо незаконосъобразно издаденото наказателно постановление е необходимо условие за настъпване на увреждането, а сключването на договор с адвокат за правна защита и съдействие е нормално, закономерно и очаквано поведение, свързано с обжалването на НП от лицето, което счита, че неправилно е привлечено към административнонаказателна отговорност. Съответно незаконосъобразният акт на администрацията се явява адекватна причина за платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство. В този смисъл е и разрешението, дадено с ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., с което се прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ.

Действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Такъв ред не е предвиден и в НПК, субсидиарно приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес и съотв. липсата на регламентация в процесуалния закон на отговорността за разноски, не налага извод, че разходите, направени от санкционираното лице във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по делото, като претърпяна вреда вследствие от незаконосъобразно издаден спрямо него акт на администрацията, не подлежат на обезщетяване на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Всъщност самото разрешение, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, за приложимостта на ЗОДОВ по искове за обезщетения във връзка с направени разноски в производствата по обжалване на наказателни постановления, впоследствие отменени като незаконосъобразни, следва именно от обстоятелството, че процесуалният закон не е предвидил специален ред и начин за обезвреда на направените разноски в производствата по обжалване на наказателните постановления /чл.8, ал.3 от ЗОДОВ/. В този смисъл с исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се реализира „отговорност за разноски”, а отговорност за претърпени имуществени вреди, представляващи направените от лицето разходи за адвокатска защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

Исковата претенция е доказана не само по основание, но и по размер. Заплащането на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. е удостоверено в Договор за правна защита и съдействие № 0214125 от 30.05.2018г. Заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по АНД № 1529/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е съразмерно на осъществената правна защита и съобразено с чл.18 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Б.Г. иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Община Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищцата имуществени вреди в размер на 700лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 217 от 11.04.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, поради което исковата претенция следва да бъде изцяло уважена.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищцата за присъждане на направените разноски, като Община Стара Загора бъде осъдена да заплати на Б.Г. сумата от 510 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 10 лева и 500 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат съгласно Договор за правна защита и съдействие от 14.08.2018г.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Община Стара Загора, гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107, Булстат 00081022, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Б.Н.Г. ***-1, EГН **********, сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от Б.Г. имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № 217 от 11.04.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Община Стара Загора, гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107, Булстат 00081022, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Б.Н.Г. ***-1, EГН **********, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: