Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 324                                                          09.11.2018г.                                  град Стара Загора

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

         Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                           

                    СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

при секретар   Албена Ангелова                                                                        

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 451 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:                                                        

           

            Производството е с правно основание чл.156 и сл. от данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

            Образувано е по жалба на Ж.Н.Я. ***, против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 62138/ 07.06.2018г., издаден от инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, потвърден с Решение № 62138/ 05.07.2018г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, с който е установен размер на задълженията за данък върху превозните средства за 2017г. и съответната лихва, за лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с рег.№ ……... В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като по същество изложените съображения са за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че съгласно Експертно решение на ТЕЛК от 16.02.2017г. й е определен процент на трайно намалена работоспособност – 80% за срок от една година, а при преосвидетелстване през 2018г – 50 % трайна неработоспособност за срок от три години /до 01.01.2021г/, поради което на основание чл.58, ал.1, т.4 от ЗМДТ е освободена от заплащането на данък върху превозните средства за 2017г. за придобития от нея на 20.03.2017г. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ СТ 7887АМ, обем на двигателя 1900 куб.см и мощност 110 к.с. Твърди, че своевременно и по надлежния ред с подаване на нова данъчна декларация през 2018г., съобразно регламентираната в чл.54, ал.6 от ЗМДТ възможност, е заявила правото си на освобождаване от заплащане на данък пред приходната администрация на Община Стара Загора, с прилагане на съответните документи. Направено е искане за отмяна на оспорените АУЗД № 62138/ 07.06.2018г., като незаконосъобразен.

            Ответникът по жалбата -  Началник на отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            С Декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил вх.№ ДК 54003616БЦ/ 16.03.2018г. жалбоподателката е декларирала притежаван от нея лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с сег.№……., обем на двигателя 1900 куб.см, мощност110 к.с., придобит чрез дарение на 20.03.2017г. Към декларацията са приложени 2 броя експертни решения на ТЕЛК – Експертно решение № 0410 от 16.02.2017г., с което Ж.Я. е преосвидетелствана с определена 80% трайно намалена работоспособност за срок от 1 година, с начална дата на инвалидизиране -  02.02.2011г. и Експертно решение № 0173/ 18.01.2018г. /за преосвидетелстване/ с което са й определени 50% трайно намалена работоспособност 6904/ 025 от 16.03.2010г. /за преосвидетелстване/, определящо същия вид/ степен на увреждане и начална дата на инвалидността и Експертно решение № 0721/ 027 от 13.03.2013г., с което Д. И. е преосвидетелствана, с определена 54% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години и начална дата на инвалидизиране – 02.02.2011г.

            След извършена проверка по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите в Община Стара Загора по подадената декларация е констатирано, че Ж.Я.  има задължения към бюджета на Община Стара Загора за данък върху превозните средства за лек автомобил марка ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ с рег.№ ……. за 2017г., на основание чл.52, ал.1 от ЗМДТ, определен въз основа на подадената декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ и Раздел ІV от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци на територия на община Стара Загора, които не са заплатени в предвидените по чл.60, ал.1 от ЗМДТ срокове. С оглед на констатираните задължения на лицето за данък върху превозните средства, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4 от ЗМДТ, е издаден Акт за установяване на задължение по декларация № 62138/ 07.06.2018г. от Х. С. Х. на длъжност инспектор в отдел „МДТ” в Община Стара Загора, определен за орган по приходите със Заповед № РД-25-152 от 23.01.2012г. на Кмета на Община Стара Загора. С посочения АУЗД е определен размера на задълженията за данък върху превозните средства по периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 07.06.2018г. за лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ” с рег. № …….., както следва: данък върху превозни средства за 2017г. в размер на 111.37лв. и лихва за просрочие в размер на 15.51лв.; данък върху превозни средства за 2010г. в размер на 11.82лв.

            Издаденият АУЗД е връчен на жалбоподателката на 08.06.2018г., видно от приложената по делото разписка/л.19/.

            В срока по чл.107, ал.4 от ДОПК Ж.Я. е подала жалба против съставения АУЗД № 62138/ 07.06.2018г. до Началника на отдел МДТ при Община Стара Загора /л.14-15/. 

            С Решение № 62138/ 05.07.2018г. /л.7/ Началникът на отдел МДТ при община Стара Загора, след като е разгледал жалбата по същество, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърдил изцяло издадения АУЗД № 62138/ 07.06.2018г. В мотивите са обсъдени възраженията на жалбоподателката, като същите са приети за неоснователни. Изложени са съображения, че доколкото задълженото лице не е предявило по надлежния ред – в 2-месечния срок по чл.54, ал.6 от ЗМДТ, правото си да бъде освободено от заплащане на данък върху ПС, а обстоятелството за наличие на намалена работоспособност на Ж.Я. е било декларирано едва на 16.03.2018г., то за целите на данъчното облагане същото не може да породи действие с обратна сила за отминали периоди , в т.ч. и за 2017г., а единствено и само за времето от заявяването му занапред. С оглед на което е мотивиран извод, че установеното задължение за данък върху превозните средства е дължимо от страна на лицето, а съставеният АУЗД – правилен и законосъобразен.

            Потвърждаващото обжалвания акт Решение е получено на 25.07.2018г., а жалбата на Ж.Я., подадена чрез административния орган до съда, е от 08.08.2018г. 

            По делото е представена административната преписка по издаване на АУЗД № 62138/ 07.06.2018г., в т.ч. подадената от Ж.Я. декларация по чл.54 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил с вх.№ДК5400361659/ 16.03.2018г., договор за дарение на МПС от 20.03.2017г., свидетелство за регистрация на МПС, част I и два броя ЕР на ТЕЛК.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт в обжалваната му част на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

            Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. 

            Задължението за данък върху превозните средства представлява публично общинско вземане, регламентирано в чл. 162, ал.2, т.1 от ДОПК. В разпоредбата на чл. 166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху превозните средства /местен данък по см. на чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ/, приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, тъй като съгласно чл. 4, ал.1 установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ в производството по ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.

            Акт за установяване на задължение по декларация № 62138/ 07.06.2018г. е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице – инспектор в отдел МДТ при Община Стара Загора,  надлежно определено да осъществява функции на орган по приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ със Заповед № РД-25-152/ 23.01.2012г. на Кмета на Община Стара Загора. Следователно обжалваният АУЗД е издадени от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите правомощия.  Оспореният акт за установяване на задължение по декларация е постановен в предписаната от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, като е обоснован в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалвания АУЗД, включително при извършеното установяване на релевантните за определеното задължение факти и обстоятелства. 

            След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че АУЗД № 62138/ 07.06.2018г  е издаден и в съответствие с приложимия материален закон, като  съображенията за това са следните:

            В разпоредбата на чл.52, т.1 от ЗМДТ е регламентирано, че с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а съгласно чл.53 от ЗМДТ данъкът върху превозните средства се заплаща от собствениците на превозните средства. При прилагане на посочената нормативна регламентация следва извода, че задължението за заплащане на данък върху превозните средства възниква за собственика на ППС, което е регистрирано за движение по пътната мрежа в РБългария. В случая от фактическа страна по делото е безспорно установено, че на 20.03.2017г., с Договор за дарение на МПС с нотариална заверка на подписите, жалбоподателката Ж.Я. е придобила от дъщеря си В. Н. Н., чрез дарение, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ ………. Автомобилът е регистриран за движение по реда и при условията на Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, видно от приложеното на л.11 от делото Свидетелство за регистрация, част I. По делото няма спор, че жалбоподателката не е декларирала в двумесечен срок от придобиване на автомобила обстоятелството, че е лице с намалена работоспособност от 50 до 100 процента и съотв. е налице основание за освобождаването й от заплащането на данък върху превозните средства за това МПС. За първи път това обстоятелство е било заявено с подадената от Ж.Я. декларация по чл.54 от ЗМДТ с вх.№ ДК5400361659/ 16.03.2018г., към която са били приложени и два бр. Експертни решения на ТЕЛК.

            Спорният по делото въпрос се свежда до това, дължи ли Ж.Я. заплащане на определеното й с АУЗД № 62138/ 07.06.2018г. задължение за данък върху превозните средства за 2017г., с оглед правото й по чл.58, ал.1, т.4 от ЗМДТ за освобождаване от заплащането на такъв данък. 

             В чл.58, ал.1, т.4 от ЗМДТ е регламентирано че се освобождават от данък върху превозните средства леките автомобили - собственост на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117,64 kW. В случая не се оспорва от ответника по делото, а и се установява от събраните доказателства, че жалбоподателката Ж.Я. е лице с установена от органите на медицинската експертиза 50% трайно намалена работоспособност, като притежавания от нея лек автомобил е с характеристики /мощност и обем на двигателя/, даващи й право да бъде освободена от публичното задължение за заплащане на данъка по чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ.

            Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.6 от ЗМДТ собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение с данъчната декларация по ал. 4 или с подаване на нова данъчна декларация. Следователно за да се породи правния ефект за освобождаване на задълженото лице от заплащането на данък върху превозните средства, не е достатъчно да настъпи обстоятелство, регламентирано в закона като материалноправна предпоставка за освобождаване от данъка. Необходимо е лицето да предяви правото си на освобождаване от данък по нормативно предвидения ред - чрез подаването на данъчна декларация в двумесечен срок от придобиването на моторното превозно средство /по реда на ал.4/ или с подаването на нова декларация пред органите по приходите на съответната община с прилагане на документи, удостоверяващи съществуването на обстоятелство, регламентирано като основание за освобождаване от данъка. В процесния случай до 16.03.2018г. /когато Ж.Я. е подала нова декларация вх.№ ДК5400361659/ 16.03.2018г. за притежаван лек автомобил/, жалбоподателката не е предявила пред приходната администрация на Община Стара Загора правото си за освобождаване от заплащане на данък върху превозните средства. След като за данъчния период на 2017г. лицето не е било заявило правото си по реда на чл.54, ал.6 от ЗМДТ, не може да претендира недължимост на плащането по задължението, установено с АУЗД № 62138/ 07.06.2018г. Действително правото по чл. 58, ал.1, т.4 ДОПК за освобождаване от данък върху превозните възниква при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки. Но законът свързва настъпването на правните последици /освобождаване от данък и ползване на данъчното облекчение/ не с придобиването на тези права, а с тяхното упражняване /предявяване/ пред приходната администрация чрез волеизявление на правоимащото лице, обективирано в подадена от него данъчна декларация и представяне на изискуемите се документи. В този смисъл правата за освобождаване от данък и данъчни облекчения, до момента на тяхното предявяване по предвидения в ЗМДТ ред, съществуват като една правна възможност, упражняването на която зависи от волята на данъчно задълженото лице чрез декларирането на съответното обстоятелство – т.е  декларирането на обстоятелствата, съставляващи материалноправни предпоставки за възникване на правата по чл. 58, ал.1, т.4 от ЗМДТ, не представлява изпълнение на административно задължение, а форма на упражняване на материални административни права. Ето защо макар подаването на декларация по реда на чл. 54, ал.6  от ЗМДТ да не поражда правата за освобождаване от данък и за ползване на данъчни облекчения, същото се явява нормативно регламентирано условие за прилагането на правните последици, с които законът свързва упражняването на тези права. Доколкото законът обвързва освобождаването от данък върху превозните средства не с момента на възникването на правата, а с тяхното упражняване,  предявяването на правата по предвидения ред определя и началния момент /данъчния период/, от който се прилагат съответните правни последици. В случая тези права са предявени през 2018г. и следователно не могат да доведат до освобождаване от данък и ползване на данъчни облекчения за предходни данъчни периоди. За пълнота на изложеното и за да се даде отговор на тезата на жалбоподателката, поддържана както в хода на административното производство, така и пред съда, следва да се каже, че  предвидената в разпоредбата на ал.6 от чл.54 ДОПК възможност за подаване на нова данъчна декларация, в т.ч. и след двумесечния срок по ал.4, е с оглед това да не се преклудират правата на лицата, пропуснали срока по ал.4 за подаване на декларация, да ползват съответното данъчно облекчение, но не означава, че данъчното облекчение, респ. освобождаването от заплащане на данък върху МПС може да се ползва от възникване на правото за това, а единствено от датата на неговото упражняване.

С оглед на изложеното съдът намира, че Акт за установяване на задължение по декларация № 62138/ 07.06.2018г., издаден от инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, потвърден с Решение № 62138/ 05.07.2018г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, е законосъобразен – издаден е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановен е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата срещу АУЗД № 62138/ 07.06.2018г. се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

            Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл. последно от  ДОПК и чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Н.Я. ***, против Акт за установяване на задължение по декларация № 62138/ 07.06.2018г., издаден от инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, потвърден с Решение № 62138/ 05.07.2018г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, като неоснователна.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                             

                                                                                                                                                                                                                                           СЪДИЯ: