Р Е Ш Е Н И Е № 364

гр. Стара Загора, 29.11.2018г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

Членове :

при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 453 по описа за 2018г, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.171, т.5, б.”б” от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Г. С. Г. *** чрез пълномощника му адвокат Л.Д. против принудителна административна мярка /ПАМ/ „преместване на паркирано пътно превозно средство без съгласието на неговия собственик или на упълномощен от него водач“, наложена на 16.07.2018г спрямо лек автомобил с рег.№ ****** от Х.Н.К. – главен специалист „Контрол, кратковременно паркиране“ при Община Казанлък. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на мярката като постановена в противоречие на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснована. Според жалбоподателя липсват фактически и правни основания за репатриране на автомобила, тъй като в гр.Казанлък няма утвърдена по надлежния ред организация на движението. Направено е искане за отмяна на мярката и за присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът Х.Н.К. – главен специалист „Контрол, кратковременно паркиране“ при Община Казанлък /конституиран на основание чл.153, ал.2 от АПК вместо служителя Г.Р.Р. - главен специалист „Контрол, кратковременно паркиране“ при Община Казанлък, на който е прекратено трудовото правоотношение с Община Казанлък в хода на производството/ чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че обжалваната ПАМ е постановена в хипотезата на чл.171, т.5, б“б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и са събрани доказателства за изпълнение на първата предпоставка от трите самостоятелни такива в цитираната правна норма. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

На 16.07.2018г в гр.Казанлък в 11:10ч е репатриран лек автомобил с рег.№ *******, паркиран на паркинг зад съда. Съставен е Протокол № 00035/ 16.07.2018г за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство от Г.Р.Р., в който е посочено, че автомобилът е паркиран неправилно на паркинг зад съда в нарушение на чл.31, ал.4 от Наредба № 4 на Общински съвет Казанлък за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на Община Казанлък /л.39/.

За освобождаване на автомобила от платен паркинг е заплатена сумата 51.00лв, включваща 50.00лв такса „Н.4, чл.31 т.4“ и 5.00лв такса „Н 26, 44а, ал.5”, за което по делото е представен фискален бон от 16.07.2018г 11:49ч /л.4/. Автомобилът е предаден на жалбоподателя на 16.07.2018г, за което е съставен приемо-предавателен протокол № 020 /л.4/.

Със Заповед № 30/ 12.09.2018г на Кмета на Община Казанлък е прекратено трудовото правоотношение на Г.Р. с Община Казанлък за длъжността главен специалист „Контрол, кратковременно паркиране“.

По делото са представени и приети като доказателства Заповед №972/12.06.2018г. на Кмета на Община Казанлък за определяне на длъжностни лица по чл.168, ал.1 от ЗДвП; Трудов договор №34/01.08.2018г. на Х.Н.К.; Длъжностна характеристика за длъжността Главен специалист „Контрол, кратковременно паркиране“; Трудов договор № 61/04.10.2016г на Е.Б.Ц.; Длъжностна характеристика за длъжността „Пазач, невъоръжена охрана“; Трудов договор №27/21.05.2018г. на Г.Р.Р.; Длъжностна характеристика за длъжността - Главен специалист „Контрол, кратковременно паркиране“; Снимков материал – 2 бр.снимки.

От извадката от Проект за актуализация на прана за движението в Община Казанлък /л.45/ се установява, че обозначеното като „паркинг за коли на съдебна система“ място е нанесено допълнително с молив и не е предвиден пътен знак. Проектът не е утвърден. За нуждите на делото е изготвена окомерна скица на мястото, откъдето е репатриран автомобил рег.№ *******, от служител на Община Казанлък. От нея е видно фактическото положение – разчертани паркоместа и поставен „пътен знак № 27“.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано в специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Касае се за индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на орган, овластен със закон за това.

Оспореният акт представлява принудителна административна мярка, приложена с разпореждане, изразено чрез действие, на 16.07.2018г. Предвид формата на акта, в него не може да бъде указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Това означава, че е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, която предвижда, че ако в акта или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. В случая е подадена на 20.08.2018г, следователно е в срок. Депозирана е от активно легитимирано лице, управлявало репатрирания автомобил, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП, който предвижда длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Не е спорно по делото, че улиците в гр.Казанлък са общинска собственост. Със Заповед № 972/ 12.06.2018г. на Кмета на община Казанлък Г.Р.Р. - главен специалист „Контрол кратковременно паркиране“ в звено „Обслужване на общински сграден фонд“ при Община Казанлък / и Е.Б.Ц. – служител в звено „Кратковременно паркиране“ /по трудов договор „пазач, невъоръжена охрана“ с място на работа „Охраняем паркинг-Община Казанлък, ул.Р.долина № 18“/ са определени да извършват или да нареждат принудително преместване на автомобили без знанието на техните собственици или упълномощен от тях водач за извършени нарушения на Закона за движението по пътищата и Наредба № 4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Казанлък /достъпна на интернет страницата на общината/. В утвърдената длъжностна характеристика на ответника Г.Р. /както и в тази на конституирания като ответник Х.К./ като основна цел е посочено да извършва всички необходими дейности, свързани с кратковременното паркиране на територията на гр.Казанлък във връзка с изпълнение на Наредба № 4, раздел II, преместване на репатрирани ППС. С оглед изложеното съдът приема, че обжалваната ПАМ е разпоредена от материално и териториално компетентен орган, овластен с правомощия по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП.

За мярката по чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП не се изисква писмена форма по аргумент за обратното от чл.172, ал.1 от ЗДвП. Тя може да е устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК. Поради това подпис на издателя не е необходим като условие за валидността й.

Оспорената ПАМ от 16.07.2018г е разпоредена при неправилно приложение на материалния закон. В приетия като доказателство Протокол № 00035/ 16.07.2018г за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство като правно основание се сочи чл.31, т.4 от Наредба № 4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Казанлък. Съгласно посочената норма, длъжностни лица от звеното за контрол, определени със заповед на кмета на общината, могат да извършат или да нареждат принудително преместване на автомобил без знанието на неговия собственик при паркиране в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Разпоредбата дословно възпроизвежда нормата на чл.171, т.5, б. „б“ ЗДвП, която съдържа три хипотези като материалноправно основание за налагане на конкретната ПАМ: 1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2. когато създава опасност и 3.когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение.

Предвид разпоредбата на чл.170, ал.1 АПК в тежест на ответника, като издател на акта, е възложено да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Доколкото принудителните административни мерки от този вид се издават в устна форма или чрез действие, за доказване на законосъобразността им са допустими всички доказателствени средства, включително и снимков материал, какъвто е приложен по преписката. Няма доводи от жалбоподателя за наличие на причини да не се възприеме фактическата обстановка, отразена в направените снимки, които като доказателство не са оспорени. От тях се констатира, че автомобилът е паркиран от лявата страна на поставен неподвижно пътен знак В-27, допълнителна табела Т-17 с надпис „Не важи за служители на съдебната система с пропуск“ и допълнителна табела Т-17 с надпис „Нарушителите се отстраняват принудително“. 

Пътен знак В27 "Забранени са престоят и паркирането" се използва за въвеждане на забрана за престой и/или паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни средства затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават видимостта и широчината на платното за движение. Чл. 177 от Наредба №18/2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци гласи, че допълнителна табела Т17 "Табела с текст" се поставя под пътен знак в случаите, когато е необходимо да се изясни или ограничи неговото действие. В случая поставените допълнителни табели изрично изключват от действието на знака за определена категория водачи и указват принудителното преместване на паркиралите в нарушение на пътен знак В27 пътни превозни средства.

Пътните знаци представляват административни актове в специфична форма, всеки един от тях следва да бъде приет, т.е. поставен по надлежния ред от съответния компетентен орган. В конкретния случай това не се доказва за пътните знаци, действащи в района на оспорената ПАМ. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДвП, условията и редът за използване на пътните знаци се уреждат с Наредба № 18 (ДВ, бр. 73 от 2001 г.) за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от министрите на МРРБ и МВР. С разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от същата е предвидено, че в населените места пътните знаци се поставят съгласно проект за организация на движението, разработен въз основа на генерален план за организация на движението (ГПОД). Процедурата по изготвяне на такъв е уредена в Наредба № 1/17 януари 2001 г. за организация на движението по пътищата, като с чл. 15 от нея е указано, че окончателният проект се одобрява от кмета на съответната община. Въпреки изрично дадените указания от съда, по делото не се установи наличие на окончателен проект на генерален план за организация на движението по смисъла на чл. 15 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата ДВ бр. 13 от 10.02.2001 г., нито на проект за организация на движението по смисъла на чл.3, ал.2, т.1 Наредба № 18 (ДВ, бр. 73 от 2001 г.) за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от министрите на МРРБ и МВР. Представеният технически проект за актуализация, освен че не е одобрен по надлежния ред, съдържа добавка с неизвестен автор точно за процесното място на паркиране, поради което не може да бъде приет за годно доказателствено средство.

След като се установи, че пътен знак В27 практически не е пораждал правно действие към момента на реализиране на процесната ПАМ и не се установи наличие и действие на друг пътен знак в зоната на паркиралото МПС, валидни са общите правила за паркиране, установени с разпоредбата на чл. 94, ал.3 изр. първо от ЗДвП, според която "за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя“. Видно от снимковия материал, жалбоподателят не е паркирал в нарушение на тези правила.

На следващо място следва да бъде преценено и това дали процесното МПС е било паркирано в нарушение на правилата за движение, като е създавало опасност или е направило невъзможно преминаването на другите участници в движението. Липсват данни, че на мястото и по начина, по който е било паркирано управляваното от жалбоподателя МПС на 16.07.2018г. са създадени опасност или конкретни обективни пречки за движението и че е било затруднено преминаването на другите участници в движението. В този смисъл по делото не е установена нито една от материалноправните предпоставки по чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП за принудително преместване на автомобила.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната ПАМ е материално незаконосъобразна и издаването й не съответства на целта на закона - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Така констатираните пороци обуславят отмяната й на основание чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

При този изход на спора чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя се дължат направените разноски. Община Казанлък, към чиято структура се числи ответникът, следва да бъде осъдена да заплати на Г. С. Г. сумата 510лв, от които 10лв за държавна такса и 500лв за адвокатско възнаграждение, уговорено по договор за правна защита и съдействие № 108916 от 27.07.2018г и реално заплатено по договор за правна защита и съдействие № 108923 от 05.11. 2018г /л.5 и 49/.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Г. С. Г. ЕГН ********** *** принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без съгласието на неговия собственик или на упълномощен от него водач“, наложена на 16.07.2018г спрямо лек автомобил с рег.№ ****** от главен специалист „Контрол, кратковременно паркиране“ при Община Казанлък, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на Г. С. Г. ЕГН ********** *** сумата 510 /петстотин и десет/ лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: