Р Е
Ш Е Н
И Е
№399 30.11.2018г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, І касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Ива Атанасова
и в присъствието на прокурора Петя Драганова ,
като разгледа докладваното от ИРЕНА ЯНКОВА адм.дело
№ 455 по описа за 2018 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по .185 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по оспорване от Н.Д.Н. *** с ЕГН********** против разпоредбите
на чл.47а и чл. 47 б на Наредбата за обществения ред при използване на превозни
средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, приети от Общински
съвет Стара Загора с Решение 822, протокол № 24 на проведеното на 25.07.2013
годна заседание на общински съвет Стара Загора , които гласят:
Чл.46а.
Ал.1 На улиците и площадите общинска собственост , с въведен режим за паркиране
„ Зелена зона”, Кметът на общината може да въвежда режим на предплатено локално
паркиране на леки автомобили , чийто ползватели живеят в жилищни имоти, попадащи
в зоната на почасово платено паркиране, като имат постоянен или настоящ адрес ,
съвпадащ с адреса на имота
Ал.2 Лицата по ал.1 , ползващи леки автомобили на правно основание,живущи в
имот, находящ се в зона с въведен режим на паркиране „ зелена зона”, имат право
да паркират в тази зона , в близост до постоянния и настоящия си адрес, в обсега
на пресичане на първите съседни улици, на които е разрешено паркирането
Ал.3. Моторното превозно средство по ал.1 и ал.2 се обозначава с карта,
издадена от община Стара Загора , поставена на видно място на армутурното табло
към страната на водача.
Ал. 4. Правото по ал.1 се прилага за ползване до 2/ два/ леки автомобила на
жилищен имот.
Ал.5. Едногодишни карти не се издават на лица, ползващи място за паркиране или
гаражна клетка в урегулиран поземлен имот, на който е постоянния или настоящия
адрес или са променяли предназначените
на такова помещение.
Чл. 47б, ал.1 Заявленията за издаване на едногодишна карта за паркиране по
чл. 47а,ал.1 се подава по образец до кмета на община Стара Загора. При подаване
на заявлението лицата представят за справка лична карта и свидетелство за
регистрация на автомобила, чието паркиране ще бъде извършено Към заявлението по
образец се прилагат следните документи:
1. документи, удостоверяващи правното основание за ползване на автомобила
2. документи, удостоверяващи правното основание за ползване на имота;;
3. Копие от регистрация на МПС
4. Декларация, че не са отдали под наем гаражни клетки или място за паркиране,
както и за търговска или друга дейност;
Ал.2 Едногодишните карти се издават в срок
до 15 работни дни, след подаване на необходимите документи и проверка на
заявените обстоятелства от община Стара Загора
Ал.3 Лицата, желаещи да се възползват от този режим, заплащат еднократно
цена на услугата, съгласно Наредбата за определяне и администриране на местните
такси и цени на услугите на територията на община Стара Загора
Ал.4. Картата се предоставя на лицето, подало заявлението , само след предоставяне
на оригинален платежен документ за платена такса на услугата в определения
размер.
Ал5. Притежаването на едногодишна абонаментна карта не отменя съответната
санкция при паркиране на леки автомобили в нарушение на ЗДвП и ППЗДвП и настоящата
наредба.
В жалбата се твърди се твърди, че с
предлаганите промени на тези членове от наредбата не можело да се осигури
възможността на живеещите по постоянен и настоящ адрес в зоната за
кратковременно платено паркиране да паркират притежаваните от тях превозни
средства до дома им и се нарушавали забраните за дискриминация, въведени с
Констутицията. Въвежданото нормативно установяване на режима на локално
възмездно паркиране на ППС по постоянен и настоящ адрес създавало режим на
различно третиране на отделните граждани в сравнение с останалите . Този баланс
не бил разрешен справедливо с оглед интересите на тези лица, на които ежедневно,
денонощно и целогодишно им се налагало да паркират автомобилите си в зони за почасово
платено , докато за категориите на останалите почасово платени паркиращи бил характерен
по-.кратък престой , както и възможност за избор – използване на обществен или
личен превоз. С това нормативно решение, почиващо на критерии за целесъобразност
се целяло да се узакони едно фактическо положение. Притежателите на МПС с
адресна регистрация с въведен режим на паркиране в рамките на„ Зелена зона” следвали да плащат годишна такса за платено паркиране,
но то не било гарантирано от общината и
се превръщало в евентуална възможност да бъде употребено Според Наредбата за
местни данъци, такси и цени на услуги на територията на община Стара Загора тази
такса била определена в размер на 60 лева за първи автомобил и 120 лева за втори
автомобил. Размерът на тази такса била определена в нарушение на чл.. 6,чл. 7 и
чл. 8 от ЗМДТ. По изложените съображения, в жалбата е отправено искане съдът да отмени
разпоредбите на чл.47а и чл. 47б на Наредбата за обществения ред при използване
на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора.
Ответникът — Общински съвет Стара
Загора, чрез процесуалния си представител — Д.В. заема становище за недопустимост,
респективно за неоснователност на жалбата. Поддържа, че от представените по
делото документи не можело да се направи извод , че жалбоподателят има правен
интерес от оспорване на таксите за паркиране По същество тези разпоредби на
наредбата не били дискриминационни. С тях се въвеждал облекчен режим на лицата,
ползващи тази услуга с постоянен или настоящ адрес в тази територия, за тях отпадало задължението за платено
паркиране по общия ред.
Представителят на Окръжна прокуратура
Стара Загора релевира доводи, че жалбата е неоснователна - оспорените разпоредби
на чл. 47а и чл. 47 б от Наредбата за обществения ред при използване на превозни
средства и общи площи на територията на Община Стара Загора не били дискриминационни
Съдът, като обсъди доводите, изложени
в протеста и извърши проверка на законосъобразността на атакувания акт, намира
за установено следното:
Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи
площи на територията на Община Стара Загора е приета от Общински съвет Стара Загора с
Решение №129 от 28.07.2011 година с последващи изменения и допълнения .
От Кмета на Община Стара Загора е изготвено предложение до
Общински съвет – Стара Загора с вх.№ 10-06-1-193/23.04.2013 г. относно изменение и допълнение на Наредбата за
обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията
на Община Стара Загора . В
предложението са изложени подробни съображения, във връзка с които се твърди,
че с
предлаганите промени се цели да се осигури възможност на живеещите по постоянен
или настоящ адрес в зоната на кратковременно платено паркиране да паркират
притежаваните от тях превозни средства в максимална близост до дома им и то при
облекчени финансови условия, без да се нарушават забраните за дискриминация ,
въведени в Конституцията Проектът на изменение и допълнение
на наредбата е публикуван на интернет страницата на община 14.01.2013 г. , на
05.02.2013 г. и на 26.03.2013 година.
Предложението е разгледано от
постоянните комисии към Общински съвет Стара Загора и е подкрепено от ПК по социална
политика, ПК по законност и обществен ред , ПК по земеделие, гори и проблемите
на селата, ПК по териториално и селищно устройство и транспорт, ПК по общинска
собственост и стопанска политика и от ПК по Финанси и бюджет.
С решение № 694 по протокол № 21 на проведено заседание
на 16.05.2013 на основание чл. 21,ал.1 от ЗМСМА Общински съвет е приел на първо
четене Наредбата за
обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията
на Община Стара Загора На 22.05.2013 г. е постъпило предложение от И.З.до
председателя на Общински съвет Стара Загора във връзка с предложените промени
на наредбата и предложение от С.Я., общински съветник до Директора на Дирекция
социална политика касаещи чл. 47а и чл. 47 б. от Наредбата за
обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията
на Община Стара Загора. Кметът на община Стара Загора е взел становище и по двете внесени
предложение на допълнение на Наредбата Той е внесъл отново предложение до общински
съвет Стара Загора на 08.07.2013 г. за допълнение и изменение на наредбата
касаещи възможността за въвеждане на режима на локално възмездно паркиране на
ППС по постоянен и настоящ адрес. Това предложение отново е разгледано в постоянните
комисии – ПК по законност и обществен ред, ПК по общинска собственост и стопанска
политика и ПК по териториално и селищно развитие и транспорт и ПК по здравеопазване
и екология
На заседание № 24 на Общински съвет Стара Загора, проведено на 21,ал. 2 от ЗМСМА са
приети допълненията и измененията на Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи
на територията на Община Стара Загора в това число с § 22
се е приет член 47а , а с § 23 чл.
47б.
В гласуването
при приемане на Решение № 822/25.07.2013 г. са участвали 41 общински
съветници
Горната установената фактическа обстановка обосновава следните правни
изводи:
Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК
право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и
органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да
бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения. като според чл.
187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без
ограничение във времето.
Оспорването на
чл. 47
а и чл. 47б от Наредбата за обществения ред при използване на превозни
средства и общи площи на територията на Община Стара Загора е от Н.Д.Н., като лице с удостоверен правен интерес с оглед
факта, че е правоспособен водач и управлява, спира и паркира МПС на територията
на община Стара Загора, в това число има
постоянен адрес в зона с въведен режим на преференциално локално паркиране
Разгледано по същество, оспорването е неоснователно.
Нормата на чл. 21, ал. 2 от Закон за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) предвижда компетентност на
общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал. 1 на същия член, да
приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. С
оглед горното, Допълненията на Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи
площи на територията на Община Стара Загора са приети от
компетентен орган - Общински съвет – Стара Загора, съобразно чл. 21, ал. 2 от
ЗМСМА.
Видно от представената от
ответника административна преписка, измененията и
допълненията на Наредбата са приети с Решение № 822 от 25.07.2013 г. на Общински съвет – Стара Загора, за
приемането на който са гласували 41 съветници (от общо 51), от които 41
общински съветника „за”.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че заседанието
на Общински съвет Стара Загора е законно проведено, при спазване
изискванията на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА.
От събраните по делото
доказателства се установява, че с предложение от 23.04.2013 г. и от 08.07.2013
година Кметът на
Община Стара Загора е сезирал ОбС Стара Загора
относно приемането на допълнение на наредбата , които съдържат
причините, налагащи изменението й Доказано е по делото, че мотивите
са били публикувани своевременно и впоследствие по тях е било проведено
обществено обсъждане. По делото е установено, че мотивите на оспорената наредба
съдържат изцяло визираните в нормата на чл. 28 от ЗНА обстоятелства, поради
което органът е изпълнил задължението си при спазване на принципите за обоснованост,
откритост и стабилност. Проектът на за допълнение и изменение на наредбата
заедно с посочените мотиви са публикувани на интернет страницата на ОбС Стара Загора поради
което е спазено императивното изискване на чл. 26, ал. 2 от ЗНА.
Следователно, при служебно
извършената проверка за законосъобразност на оспорваните разпоредби на
Наредбата, настоящият съдебен състав констатира, че те са приети от
компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила за тяхното приемане.
При преценка за съответствие на
оспорените разпореди от Наредбата с
материалния закон , съдът намира че същите са
законосъобразни поради следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 8 от
Закона за нормативните актове (ЗНА), всеки общински съвет може да издава
наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен
неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Нормата на чл. 21, ал.
2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА)
предвижда, че в изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема
правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Следователно
процесните изменения на наредбата са подзаконов нормативен акт, приет
на 25.07.2013 г.
от ОбС Стара Загора.Изменението на чл. 47 а и чл. 47б ,
имат местно значение –в тях се определят условията и
реда за паркиране в зелена зона, като се създават условия на локално възмездно
паркиране за МПС на собственици с
постоянен и настоящ адрес в тази зона. Без съмнение,
наредбата е приета от компетентен орган в кръга на неговите правомощия
съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от АПК. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, общинските пътища се управляват от кметовете на съответните
общини. С чл. 99, ал. 1 от ЗДвП, на собственика или администрацията,
управляваща пътя в населените места е предоставена възможност да определи
райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в
определени часове на денонощието, а с чл. 99, ал. 3 на общинския съвет е
вменено правомощие да определя цената за паркиране на местата/ преди измененията
наречена такса за паркиране/ по ал. 1,
както и условията и реда за плащането й от водачите. Ето защо е налице законова
делегация за компетентност за регулиране на обществени отношения, свързани с
прилагане на отделни разпоредби на ЗДвП. Наредбата е съобразена с приложимото
материално право. В нея детайлно са регулирани обществени отношения от местно
значение относно условията и реда за платено локално паркиране на
моторни превозни средства на територията на община Стара Загора.
С чл. 47 а и чл. 47б от Наредбата е уредено
въвеждането на режим на платено локално паркиране на МПС по постоянен адрес или настоящ адрес на
собствениците им. Очевидно с изброените текстове е предоставено право на
преференциално паркиране, чрез заплащане на годишна такса, което право се
удостоверява с издаване на карта на гражданите с постоянен или настоящ адрес
в обособените райони за платено паркиране.Оспорващия твърди, че това право е дискриминационно
Понятието "дискриминация" е дефинирано в международните конвенции
като различие, изключение, ограничение или предпочитане по признак на раса,
цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален
или социален произход, икономическо положение или рождение, което има за цел
или резултат да наруши равенството в третирането. Законът за защита от
дискриминация в чл. 4 забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана
на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност,
лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация,
семейно положение, имуществено състояние. В определението на понятието не е
включен като защитен признак "местоживеене". Чл. 93, ал. 1 от Закона
за гражданската регистрация (ЗГР) определя постоянния адрес като адреса в
населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението.
Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД),
постоянният адрес е адресът, който се вписва в личната карта на българския
гражданин. Съгласно чл. 93, ал. 3 от ЗГР всяко лице има по един постоянен
адрес, а съгласно алинея 5, постоянният адрес е адресът за кореспонденция с
органите на държавната власт и местното самоуправление, както и за упражняване
или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг
нормативен акт. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Конституцията на РБ, всеки има право
свободно да избира своето местожителство като нито Конституцията, нито Законът
за гражданската регистрация обвързват това право с постоянния адрес. Всеки
гражданин може да има постоянен, но и друг адрес. Както разпорежда чл. 89, ал.
1 от ЗГР, адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или
където то получава кореспонденцията си. Съобразно тези нормативи, лицето избира
местоживеенето си, т.е. законът му е предоставил право на избор по отношение на
неговата адресна регистрация. Следователно, възможно е постоянният адрес да е
различен или да съвпада с настоящия адрес по смисъла на закона. Законодателят е
посочил постоянния адрес като официален адрес на лицето, на който то да
осъществява публичния си контакт с държавните институции и по регистрацията на
който адрес да се легитимира. Правото за избор на адреса е лично, субективно
право на гражданите. Регистрацията по постоянен или настоящ адрес не е
обективен признак, качество извън личността, което да бъде дискриминационен
признак, респ. обект на дискриминация. В случая собственикът на публичната
общинска собственост е упражнил правото си да управлява и организира ползването
на собствеността си (улиците, булевардите и площите, където са въведени
зоните). Няма правна уредба, която да създава изискване за осигуряване на право
на паркиране, нито такова право е създадено с нормативен акт. Затова то не може
да бъде защитавано като обект на дискриминация, тъй като не носи такова
съдържание. В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в решение постановено
по адм.дело № 11689/2014 г.
В рамките на оперативната
самостоятелност на общинския съвет е въвеждането на условия и за лицата,
ползващи право на локално платено паркиране в обособените за това зони.
Издателят на акта е регламентирал (в рамките на предоставените му със закон
правомощия) кръга от лицата и условията, при които да бъде предоставено правото
на локално паркиране. Обратно на твърдяното, разписаните правила не противоречат на акт от по-висока степен и
не съдържат дискриминационни норми.
За пълнота към изложеното следва
да се отбележи, че няма правна норма, която да гарантира правото на паркиране,
респ. безплатно паркиране на всяко едно място в рамките на населените места.
Паркирането върху публична общинска собственост е право, което общината
предоставя на гражданите и гостите на града и за което по силата на закона тя
има право да събира такса. Правото на водач на моторно превозно средство винаги
да може да паркира ППС когато, където и за колкото време поиска, не е
гарантирано по никакъв начин от законодателя. Това става по правила и на места,
регулирани от правни норми на Закона за движение по пътищата, в общински
наредби и в решения на общински съвет. Общината, като собственик на улиците,
булевардите и площадите на нейна територия, има право чрез органа на
самоуправление да определи режим на кратковременно паркиране, т.е. режима на
възмездно и кратковременно ползване на обектите, които са нейна собственост и
за чиято поддръжка тя отговаря.
Размерът на таксата за локално
паркиране е определена в друг нормативен акт, койот не е оспорен от Н., поради
което съдът не следва да обсъжда и нейната законосъобразност.
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че разпоредбите
на чл.47а и чл. 47 б на Наредбата за обществения ред при използване на превозни
средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, приети от Общински
съвет Стара Загора с Решение 822, протокол № 24 на проведеното на 25.07.2013
годна заседание на общински съвет Стара Загора ,са приети от компетентен орган,
при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимите правни
норми, като оспорването се явява неоснователно .
Водим от горното и на основание чл.193 ал.1 пр.трето от АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Н.Д.Н. *** с ЕГН ********** на разпоредбите на чл.47а
и чл. 47 б на Наредбата за обществения
ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община
Стара Загора, приети от Общински съвет Стара Загора с Решение 822, протокол №
24 на проведеното на 25.07.2013 годна заседание на общински съвет Стара Загора
След влизане в сила на съдебното решение, на основание чл. 194 от
АПК, същото да се обнародва по реда, по който е обнародвана
Наредбата.
Решението подлежи на обжалване на основание чл. 210
и по реда на чл. 211 и сл.
от АПК в 14- дневен срок от съобщаването му на страните чрез
Административен съд Стара Загора пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.