Р Е Ш Е Н И Е  № 340

гр.Стара Загора, 12.11.2018 год.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание        

на         двадесет и втори октомври

през  две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

при секретаря    Пенка Маринова

и в присъствието на  прокурора  Константин Тачев        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело   №  473 по описа  за 2018 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.„

Образувано е по искова молба от С.И.М., подадена чрез пълномощника й адв. Д.К., с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 400лв. за претърпени имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление /НП/ № 43-0000281 от 10.11.2017г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора, ведно със законната лихва от влизане в сила на решението за отмяна – 31.03.2018г., до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба е изложено, че по жалба на ищеца срещу посоченото НП е образувано административно-наказателно дело № 118/ 2018г по описа на Стара Загора, приключило с влязло в сила решение за отмяна на НП като незаконосъобразно. Във връзка с обжалването ищецът упълномощил адвокат като му заплатил възнаграждение в размер на 400лв по договор за правна защита и съдействие № 352/ 21.11.2017г. Твърди, че съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с Тълкувателно постановление № 2/ 19.05.2015г по тълк.д.№ 2/2014г на Върховен касационен съд и Върховен административен съд направените разноски за адвокатско възнаграждение представляват имуществени вреди в пряка причинна връзка с отменения акт и следва да бъдат заплатени от ответник ведно със законната лихва от влизане в сила на решението за отмяна – 31.03.2018г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира за присъждане на разноските, направени в настоящото съдебно производство.

Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.Д.в представения писмен отговор заявява, че признава предявения иск по основание и до размер 400 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди от отмененото НП № 43-0000281 от 10.11.2017г. Поддържа, че обосновано и справедливо е заплащането на обезщетение за извършения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. Оспорва искането за присъждане на направените в настоящото съдебно производство разноски като твърди, че ответникът не е дал повод за завеждане на исковата молба, поради което според него е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК. Моли в случай, че от страна на ищеца се изрази съгласие да преклатяване на съдебното дирене, да бъде постановено решение при условията на чл.237 от АПК. Алтернативно прави възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 400лв по настоящото дело.

            Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение че предявеният иск е доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен. По отншение на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение предлага претенцията да бъде уважена в минимален размер, съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно осъществената правна защита по конкретния казус.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С НП № 43-0000281 от 10.11.2017г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора, на С.И.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв., на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл.12б, ал.10 от същия закон. Като аадминистративон нарушение са възприети обстоятелствата, че на 14.08.2017г в гр.Стара Загора на път II-66 на изхода на града в посока гр.Нова Загора като водач на товарен автомобил „Шкода” с рег.№ СТ 0624СА от категория № 3 М. извършва превоз на товари за собствена сметка между два пънкта на територията на Република България с допустима максимална маса над 12тона без да притежава лиценз за обществен пренвоз на товари в РБ или заверено копие на лиценз на Общността.

По жалба на С.М. е образувано АНД № 118/ 2018г по описа на Районен съд Стара Загора, приключило с Решение № 195/ 09.03.2018г, с което НП № 43-0000281 от 10.11.2017г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора, е отменено като незаконосъобразно. В мотивите на съда е прието, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Решението като необжалвано е влязло в законна сила на 31.03.2018г.

  Към материалите по настоящото дело е приложено АНД № 118/ 2018г по описа на Районен съд Стара Загора. Видно от съдържащите се в АНД № 118/ 2018г по описа на Районен съд Стара Загора договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 21.11.2017г /л.8/, С.И.М. е възложил и упълномощил адв. Д.К. да осъществи процесуално представителство по обжалване на НП № 43-0000281 от 10.11.2017г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора, при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв, платено изцяло в брой.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна  дейност.

Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежния ответник Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” гр.София /чл.205 от АПК/ и след отмяната на НП № 43-0000281 от 10.11.2017г, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на ВКС, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение  по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това.

 Липсва нормативно основание за прекратяване на производството по иска в частта за присъждане на сумата 400 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в производството по АНД № 118/ 2018г. по описа на Районен съд Стара Загора, в какъвто смисъл е искането на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В случая обаче направеното извънсъдебно признаване на иска не обхваща исковата претенция в цялост, а и липсва направено от ищеца искане по чл. 247, ал.1 от ГПК, поради което не е налице основание за прекратяване на производството по делото.

Разгледан по същество, главният иск за присъждане на обезщетение е основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение  на административна  дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

    В конкретния случай отговорността на ответника Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, респективно увреждането на ищеца, се основава на незаконосъобразно НП № 43-0000281 от 10.11.2017г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора, отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че  административнонаказателното производство по налагане на административни наказания представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че НП, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява  правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

   Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

         Като съобрази гореизложеното съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.Софипо предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на агетцията при изпълнение на административна дейност. На следващо място безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. Направените от С.М. разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 43-0000281 от 10.11.2017г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора. Този извод следва от отбелязването в  договора за правна защита и съдействие от 21.11.2017г. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството по АНД № 118/ 2018г. по описа на Районен съд Стара Загора, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на 400лв се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото НП № 43-0000281 от 10.11.2017г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора. Приложеният договор за правна защита и съдействие има характер на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане на уговореното възнаграждение до приключване на съдебното производство /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.

    От приложеното АНД № 118/ 2018г по описа на Районен съд Стара Загорасе установява, че адвокат К. е участвала в насроченото открито съдебно заседание по делото, представила е и писмени бележки. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищцът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на НП № 43-0000281 от 10.11.2017г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Понеже тези разходи се изразяват в намаление на имуществения патримониум на ищеца, то следва да се разглеждат като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с издаденото НП. Като съобрази изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати  на ищеца като обезщетение за причинени имуществени вреди сумата 400лв при установено и доказано кумулативно наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Върху тази сума ответникът дължи законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.08.2018г, до окончателното изплащане. Претенцията му заплащане на законната лихва от датата на влизане на решението за отмяна на НП - 31.03.2018г, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски, като Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ бъде осъдена да му заплати сумата 410 лв., от които 10 лв. платена държавна такса  и 400лв за адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено договорено и заплатено съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие № 453 от 23.08.2018г в размер на 400лв. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар над минимално предвидения размер от 300лв по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неоснователно. Действително делото не представлява особена фактическа и правна сложност, но следва да се вземе предвид явяването на упълномощения адвокат в съдебно заседание за изразяване на становище по наведените от ответника възражения в писмения му отговор, поради което не са налице основания за възприемане на по-нисък размер на възнаграждението от договорения. Доколкото отговорността за разноските в производството по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е предмет на специална правна регламентация – чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, която дерогира общите разпоредби на ГПК, възражението на ответника за прилагането на чл.78, ал.2 от ГПК, се явява неоснователно.

Водим от горните мотиви и на основание чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд 

Р     Е     Ш     И     :

  ОСЪЖДА  Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Гурко” № 5, да заплати на С.И.М. ЕГН ********** *** сумата 400 четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 43-0000281 от 10.11.2017г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 118/ 2018г. по описа на Районен съд Стара Загора, ВЕДНО със законната лихва, считано от 29.08.2018г до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на С.И.М. в частта за присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от 31.03.2018г.

ОСЪЖДА  Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, ул. „Гурко” № 5, БУЛСТАТ 121410441 да заплати на С.И.М. ЕГН ********** *** сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева, представляваща  направени разноски по настоящото дело.

Решението  подлежи на  касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните  пред ВАС на РБ.

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: