Р Е Ш Е Н И E

№ 391 28.11.2018 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Минка Петкова, и в присъствието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 475 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на С.И.М. *** с ЕГН ********** чрез пълномощника си по делото адв. Д.К. против Изпълнителна агенция „ Автомобилна администрация” гр. София за заплащане на сумата от 770.00 лв., представляваща парично обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от отменено наказателно постановление № 43-0000282 от 10.11.2017 година, издадено от и.д. „ Областен отдел” Автомобилна администрация” гр. Стара Загора.

В исковата молба се твърди, че с Решение №276/12.04.2018 год., постановено по АНД № 120 /2018 год. по описа на Районен съд Стара Загора е потвърдено наказателно постановление № 43-0000282 от 10.11.2017 година, издадено от и.д. „ Областен отдел” Автомобилна администрация” гр. Стара Загора.

Ищецът е оспорил това решение по касационен ред, като същото е отменено с решение № 282 от 30.07.2018 година, постановено по к.н.а.д № 247/2018 година по описа за 2018 година на Административен съд гр. Стара Заора , ведно с оспореното наказателно постановление За представителство в съдебното производство пред районния съд ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение размер на 400.00 лв. За представителство пред касационната инстанция за оказване на правна помощ и съдействие по обжалване на решение по а.н. д № 120/2018 година е ангажирал адвокат, и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева Ищецът счита, че заплатените суми в размер на 770.00 лв. съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на и.д. „ Областен отдел” Автомобилна администрация” гр. Стара Загора.. Иска от съда след установяване на твърденията в исковата й молба да бъде осъден ответника по иска Изпълнителна агенция „ Автомобилна администрация” гр. София да му заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер 770.00 лева, ведно със законната лихва от 30.07.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, както и да му се присъдят следващите се от настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.

Ответникът Изпълнителна агенция „ Автомобилна администрация” гр. София, не изпраща представител, признава иска по основание и по размер, но оспорва направените в административно наказателното производство от ищеца за процесуално представителство , нито вторият обективно съединен иск за лихва, като намира, същите са основателни. То оспорва разноските, който ищецът е направил за адвокатско възнаграждение в настоящото произ0водство, твърди, че те са недължими, той не е станал причина за завеждане на делото. Според него в настоящия случай следвало да се приложи разпоредбата чл.78,ал.2 от ГПК При условията на евентуалност възразява срещу размера на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение в производството по чл. 1,ал.1 от ЗОДОВ, като твърди че договорения размер е прекомерен с оглед фактическата и права сложност на делото.

Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на исковата претенция.

От събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

С наказателно постановление на С.И.М. *** с ЕГН ********** е наложено административно наказание „ глоба” размер на 2000.00 лева на основание чл.93,ал.1т.1 от ЗАвП за нарушение на чл. 2,ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008 г. на МТ. По жалба на санкционираното лице било образувано АНД №120/2018 год. по описа на Районен съд Стара Загора, приключило с Решение №276/12.04.2018 год., с което е потвърдено като законосъобразно обжалваното наказателно постановление.Това решение е оспорено по касационен ред , за което е образувано к.а.н.д. 274по описа за 2018 година на Административен съд Стара Загора, който с решение № 282 от 30.07.2018 година е отменил първоинстанционното решение, ведно с наказателно постановление № 43-0000282 от 10.11.2017 година, издадено от и.д. „ Областен отдел” Автомобилна администрация” гр. Стара Загора.

Решението е влязло в законна сила на 30.07.2018 година

От приложеното към настоящото дело АНД № 120/2018 год. по описа на Районен съд Стара Загора е видно, че ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с №353 от 21.11.2017 год. с адв. Д.К. за оказване на правна защита и съдействие по обжалване на наказателно постановление № 43-0000282 от 10.11.2017 година, издадено от и.д. „ Областен отдел” Автомобилна администрация” гр. Стара Загора с договорено и платено в брой при подписването на договора възнаграждение в размер на 400.00 лв В развилото се съдебно производство не са били присъдени разноски, който факт не се оспорва от ответника. От приложеното к.а.н.д. 274 по описа за 2018 година на Административен съд гр. Стара Загора е видно, че ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с адв. Д.К. , изразяващо се в обжалване на решение по а.н. д. № 120 по описа за 2018 година на Районен съд гр. Стара Загора с договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева.

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и по същество се явява основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки

трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищцата, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.В случая се претендира обезвреда за имуществена вреда, причинена от издадено наказателно постановление № 43-0000282 от 10.11.2017 година, издадено от и.д. „ Областен отдел” Автомобилна администрация” гр. Стара Загора. , което е било отменено като незаконосъобразно по съдебен ред. Касае се за административнонаказателно производство по налагане на административно наказание. Т.е. налице е административна дейност на административен орган при упражняване на административнонаказващата му функция. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2/2014 от 19.05.2015 год. на общото събрание от съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд и Тълкувателно постановление №1 от 15.03.2017 год. на общото събрание от съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело №2/2016 год.

Безспорно се установи по делото, че за обжалваното на посоченото наказателно постановление ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направените от С.И.М. *** разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на С.И.М. *** на наказателно постановление № 43-0000282 от 10.11.2017 година, издадено от и.д. „ Областен отдел” Автомобилна администрация” гр. Стара Загора . Наемането на адвокат в случая е било една закономерна последица от издаването на наказателното постановление, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищецът имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление № 43-0000282 от 10.11.2017 година, издадено от и.д. „ Областен отдел” Автомобилна администрация” гр. Стара Загора.

Съдът намира да отбележи, че действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извода, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна съгласно чл.94 от НПК, но това не означава, че осъществяването й е в нарушение на процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното лице по отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на съдебен контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в случая, че в съдебното производство, ищецът е бил представлявана от адвокат, което предполага и реалното осъществяване на тази защита, а не формалният й характер.

Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от С.И.М. *** иск срещу Изпълнителна агенция „ Автомобилна администрация” гр. София е доказан по основание.

Исковата претенция се явява доказана и по размер, тъй като видно от приложените договори за правна защита и съдействие, се установява по безспорен начин, че ищецът е заплатил в брой договореното възнаграждение в размер на 770.00 лв. за процесуално представителство по АНД №120/2018 год. по описа на Районен съд Стара Загора и по к.а.н.д. № 274 по описа за 208 година на Административен съд гр. Стара Загора. Приложените договори за правна защита и съдействие имат характера на разписка, поради което удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение №6/06.11.2013 год. по тълк. дело №6/2012 год, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 770.00 лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалването на наказателно постановление № 43-0000282 от 10.11.2017 година, издадено от и.д. „ Областен отдел” Автомобилна администрация” гр. Стара Загора , отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.

В исковата молба е направено искане за присъждане на обезщетението, ведно със законната лихва върху същото, считано от 30.07.2018 год. – датата на увреждането до окончателното й изплащане от страна на ответника по делото. Върху определената като обезщетение сума ответникът дължи законна лихва до окончателното й изплащане по принцип от прекратяване на противоправното бездействие / в съответствие с т. т.4 от задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №3 от 2004 год., ОСГК на ВКС/. Ето защо, претендираното обезщетение в конкретния случай е за действие на държавен орган, което действие има характер на “квазиделикт”. Следователно лихвата ще се дължи от момента, в който е признато за установено по предвидения в закона ред, че това действие е неправомерно или неправилно. В конкретния случай това ще бъде момента на влизане в сила на решението на съда, с които е отменено наказателното постановление. В този смисъл е Решение №1003 от 1996 год. на Върховния съд, ІV г.о.. Което иск се признава от ответника в подадения писмен отговор

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от С.И.М. *** иск срещу Изпълнителна агенция „ Автомобилна администрация” гр. София безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищецта имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.

Неоснователно е твърдението, на ответника, че разноски в настоящото производство не се следват на ищеца като се позовава на нормата на чл. 78,ал. 2 от ГПК. Последната сочи, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. От анализа на цитираната разпоредба се налага извода, че предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен са две: ищецът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78,ал.2 от ГПК, какъвто е конкретният случай. Действително ответникът не оспорва претенцията на ищеца , като е, доказателства за извършено плащане на дълга не са ангажирани до настоящия момент. Съгласно чл. 10,ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати.Направеното възражение от ответника за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение в настоящото производство е основателно и това възнаграждение следва да намали на 300 лева на основание чл. 7,ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед практическата и правно сложност на делото. Ответникът следва да заплати на ищеца общо разноски в размер на 310 лева, като следва да се отхвърли искането за разноски до претендирания размер от 410 лева , като недоказано

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „ Автомобилна администрация” гр. София на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на С.И.М. *** с ЕГН ********** сумата от 770,00 /седемстотин и седемдесет / лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление № 43-0000282 от 10.11.2017 година, издадено от и.д. „ Областен отдел” Автомобилна администрация” гр. Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата от 30.07.2018 год. до окончателното изплащане на главницата от 770 лева.

ОСЪЖДА„ Автомобилна администрация” гр. София да заплати С.И.М. *** с ЕГН ********** сумата от 310.00 /триста и десет лева/ лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото., като отхвърля претенцията за заплащане на разноски над 310 лв. до 410 лева, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: