Решение по Административно дело 477/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 366 05.12.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІI състав, в публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Ива А.

и с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №477 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на В.М.В. ***, чрез адвокат Д.К.,***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 300,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди от незаконосъобразен електронен фиш серия К №0264764 от 01.07.2012г. на ОД на МВР Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се сочи, че посочения електронен фиш е отменен с решение №45/15.01.2018г., постановено по АНД №3478/2017г. по описа на РС Стара Загора, като в резултат на неправомерните действия на служители на ОД на МВР Стара Загора, които са довели до съдебно производство по обжалване на ЕФ, В. е претърпял имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направени разноски за възнаграждение за един адвокат. Обосновава се, че върху претендираната сума следва да бъде присъдено обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва, считано от 03.02.2018г. – датата на влизане в сила на решението, с което е отменен електронния фиш. Претендират се направените в настоящото съдебно производство разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Пълномощникът на ищеца – адв.Д.К., моли съда да уважи исковата молба, като счита, че са налице всички елементи, които ангажират отговорността на ответника. По отношение на възражението, направено с отговора на исковата молба заявява, че относно договора за правна помощ не е предвидена задължителна форма, като представения такъв съдържа всички елементи, изискуеми по Закона за адвокатурата. Моли съда да се съобрази с практиката на ВАС по отношение на лихвите. Претендира направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – ОД на МВР Стара Загора, редовно и свовременно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В отговора на исковата молба оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че в представения по делото договор за правна защита е отразено уговорено възнаграждение в размер на 300 лева, които според договора са платени в брой, но не е приложен документ, доказващ плащането. Твърди се, че изготвения договор не е по образеца, утвърден от Висшия адвокатски съвет на прономерован кочан, поради което не може да се претендира достоверност на датите и фактите, отразени в него. Обосновава се, че искането да бъде присъдена лихва считано от 03.02.2018г. не следва да бъде уважено, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение не може да бъде лихвоносно вземане. Моли съда, в случай че ищецът се представлява от защитник, адвокатското възнаграждение да бъде присъдено в минимален размер. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава становище за основателност на исковата молба. Обосновава, че лихвата следва да бъде присъдена не от датата, посочена в исковата молба, а от датата на завеждането й. Моли съда при постановяване на решението си да се съобрази с отговора на исковата молба за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от фактическа страна:

С електронен фиш Серия К №264764 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР Стара Загора, на ищеца В.М.В., на основание чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лева, за това, че на 01.07.2012г. в 01:17 часа, на път I-5 км.239+300 до автокъща Перфекта – Община Стара Загора, при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак „В-26, разположен на 150м, управлява МПС „Фиат Брава“ с рег….. със скорост 93 км/ч, с което е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата.

Електронният фиш е

оспорен пред РС – Стара Загора, за което е образувано административно-наказателно дело № 3478/2017 година. С решение № 45/15.01.2018г., съдът е отменил електронния фиш като незаконосъобразен. Решението е влязло в сила на 03.02.2018 година. В образуваното административно-наказателно дело, жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител - адвокат Д.А.К. ***, за което, видно от договор за правна защита и съдействие № 344 от 11.11.2017 година (л.6 от АНД № 3478/2017г.), е уговорено възнаграждение в размер на 300 лв., заплатено в брой.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 АПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен.

По делото няма спор, че с електронен фиш Серия К №264764, издаден от ОД на МВР Стара Загора, на ищеца В.М.В. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лева. Санкционният акт е бил оспорен по съдебен ред пред РС – Стара Загора, посредством наетия адвокат Д.А.К. ***. С решение № 45/15.01.2018г. по административно-наказателно дело № 3478/2017 година на РС Стара Загора, съдът е отменил електронния фиш като незаконосъобразен и същото е влязло в сила на 03.02.2018г.

В производството по обжалване на електронен фиш Серия К….., издадено от ОД на МВР Стара Загора, ищецът е бил представляван от процесуален представител, на когото е заплатил уговореното в размер от 300 лв. възнаграждение, платени в брой. Договора от 11.11.2017г. е представен по административно-наказателно дело № 3478/2017 година на РС Стара Загора.

Обикновено отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Действително приложеният във въззивното производство пред Районния съд договор не е такъв, а е обективиран върху стандартен лист формат А4. Но той има характер на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане до приключване на съдебното производство (в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС). В тази връзка неоснователно е твърдението в отговора на исковата молба, че адвокатското възнаграждение не е заплатено реално. Без правно значение относно извода за действителното заплащане на хонорара е обстоятелството, че договорът не е съставен на бланка, ползвана от АК-Стара Загора. Такава бланка представлява първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството и касае данъчни правоотношения на адвоката, а не отношенията между него и доверителя му. В случая конкретният договор за правна защита и съдействие от 11.11.2017г. между адвокат Д.К. и В.В. не е и оспорен като документ, поради което и възражението за недостоверност на отразените в него дати и факти е неоснователно.

Съдът приема, че отмененият електронен фиш представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления (и приравнените на тях електронни фишове), изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.

Ето защо, следва да се приеме, че е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С решение № 45/15.01.2018г. по административно-наказателно дело № 3478/2017 година на РС Стара Загора, съдът е отменил електронния фиш като незаконосъобразен и същото е влязло в сила на 03.02.2018г.

От незаконосъобразният акт – отменения по съответния ред, с влязъл в сила съдебен акт електронен фиш, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на електронния фиш, в размер на 300 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издаден електронния фиш, отменен впоследствие като незаконосъобразен. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадения срещу него електронен фиш, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – електронния фиш. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.

Налице е и третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издадения електронен фиш, отменен като незаконосъобразен по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение.

Според тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 година, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление (и приравнения на него електронен фиш) и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издадения електронен фиш, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и следва да бъде уважена, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на електронен фиш Серия К №264764, издаден от ОД на МВР Стара Загора. При определяне на този размер е взето предвид направеното в настоящото производство възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, представляващо средствата за заплатено адвокатко възнаграждение, което е направено с отговора на исковата молба, като се иска същото да бъде присъдено в минимален размер в съответствие с разпоредбите на Наредба № 1/09.062004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), сложността на делото и обема на осъществената правна помощ. Възражението е допустимо, съгласно приетото в Тълкувателно решение №1/2017г. по т.д. №2/2016г. на ВАС, а разгледано по същество, се явява неоснователно. Съгласно разпоредбите на чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2 от Наредбата, при обжалване на НП с наложено административно наказание „глоба” до размер 1000лв минималното възнаграждение е 300лв. В случая е уговорено и заплатено възнаграждение именно в такъв размер, поради което обезщетението за заплатените средства за адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълния му размер.

По искането за присъждане на законната лихва от подаване на исковата молба: Съгласно чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, както предвижда чл.84, ал.2 от ЗЗД. С подаването на исковата молба се счита, че ответникът е поканен от ищеца и затова ще следва главницата от 300 лв. да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба на 29.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът е внесъл предварително дължимата държавна такса в размер на 10 лева. Такава е дължима и с оглед изхода на правния спор, тя следва да бъде възложена на ответника, а така също и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие (лист 8). Размерът на това възнаграждение съответства на минимално предвидения по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.06.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

С оглед на изложеното, на основание чл. 203, ал.2 от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора, Булстат 129 009 952, с адрес гр.Стара Загора, ул.Граф Игнатиев №16, представлявана от Директора Г. И. Х., да заплати на В.М.В., с ЕГН **********,***, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 29.08.2018г., до окончателното плащане на сумата.

Решението може да се обжалва или протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: