Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 309 29.10.2018г. град
Стара Загора
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на трети
октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА Т.
при секретар Пенка
Маринова и с
участието
на прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. Т. административно дело № 493 по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Т.И. ***, подадена чрез пълномощника й адв. Е.Ж. ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-001095 от 14.08.2018г.,
издадена от Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР –
Стара Загора, с която заповед на Т.И. Г. на основание чл. 171, т.2а, б. „а” от
ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; при неспазване на императивните
изисквания за съдържание на акта; в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката
поддържа, че упражненото административно правомощие за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП не е обосновано в необходимата и достатъчна степен от
фактическа и правна страна. Твърди, че в нарушение регламентираните в АПК
процесуални правила и изисквания, административният акт е издаден без да са
изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Излага подробни съображения, че
доколкото автомобилът – обект на приложената принудителна административна
мярка, е в режим на съпружеска имуществена общност, наложеното спрямо Т. Г.
ограничение необосновано, несправедливо и несъответно на целта на закона засяга
правата и законните интереси на нейния съпруг – Г. И. Г., който е инвалид със
79.2% намалена работоспособност. Направено е искане обжалваната заповед да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР –
Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща
представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На К.М.М.
е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 820795
от 14.08.2018г. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че на 14.08.2018г. в 15.00 часа в гр. Стара
Загора, по ул. „Н. Икономов” в посока юг - север, пред блок № 88, К.М.М. управлява
лек автомобил „БМВ 530Д” с рег. № СТ2238ВС, собственост на Т.И. Г., като водачът
не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, с което
виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-1228-001095 от 14.08.2018г., издадена
от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, на
жалбоподателката Т.И. Г. е наложена принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца. Обжалваният
административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а, б „а” от ЗДвП, като
от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 14.08.2018г. в 15.00
часа в гр. Стара Загора, по ул. „Н. Икономов” в посока юг - север, пред блок №
88, собствения на Т.И. Г. лек автомобил „БМВ 530Д” с рег. № СТ2238ВС, се
управлява от лицето К.М.М., което не притежава Свидетелство за управление на
моторно превозно средство. Посочено е, че заповедта се издава на основание АУАН
серия Д № 820795 от 14.08.2018г.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната
административна преписка по издаване на обжалваната Заповед № 18-1228-001095 от
14.08.2018г., вкл. Акт за установяване на административно нарушение серия Д №
820795 от 14.08.2018г. и Свидетелство за регистрация на МПС № 007430263. Като
доказателства по делото са приети и Удостоверение
за сключен граждански брак № 0012000386 от 13.09.2012г.; Удостоверение за
раждане № 0014001051/ 02.06.2014г.; Експертно решение № 2572/ 185 от
30.09.2003г.; рецептурна книжка и др.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”,
т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото е представена
и приета като доказателство Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора на
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във
вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед №
8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени
длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. за прилагане на
ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които е и Началникът на сектор „ПП” при ОД на
МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП № 18-1228-001095
от 14.08.2018г. е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган – Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара
Загора, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.
Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото
от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а” от
ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо свидетелство за управление на МПС. Неоснователно е възражението на
жалбоподателката, че е налице неяснота относно вида и характера на нарушението,
във връзка с което й е наложена ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП. Изрично е посочено
в оспорения акт, че същият се издава на основание АУАН
серия Д № 820795 от 14.08.2018г., като е описано и извършеното от К.М.М. нарушение на
правилата за движение по пътищата, за което на нарушителя е бил съставен този АУАН. С посочването на деянието, възприето от административния орган като
материалноправно основание за налагане на принудителната административна и че
управлявания от водач, който не притежава СУПМС автомобил, е собственост на Т. Г.,
в необходимата степен е обосновано упражненото административно правомощие за
наложената на Т. Г. ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. Действително в заповедта е пропуснато да бъде отразено от кой нормативен
акт е разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. „а”, възприета като материалноправно
основание за налагане на принудителната административна мярка. Доколкото обаче
нормативният акт, регламентиращ основанието, съдържанието и правните последици
на приложената ПАМ, а именно Законът за движението по пътищата, несъмнено и
еднозначно се извлича от изложените фактически основания за издаването
заповедта, както и от посочването, че Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-1228-001095 от 14.08.2018г. е по чл.171,
т.2а, б. „а” от ЗДвП., непълната правна обосновка на
упражненото административно правомощие не представлява съществено формално
/процесуално/ нарушение. Описаните факти не създават съмнение или неяснота относно
вида и характера на нарушението – на правилата за движение по пътищата. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на
чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на
мотивиран административен акт.
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-0284-001095 от 14.08.2018г. е постановена в съответствие
и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са
следните:
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката
налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата,
възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се
разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН
принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се
прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в
съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая Заповед № 18-1228-001095 от
14.08.2018г. е издадена при прилагане на чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, съгласно
която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на 69а от НПК, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на Т. Г. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а,
б. „а” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 14.08.2018г. в
15.00 часа в гр. Стара Загора, по ул. „Н. Икономов” в посока юг - север, пред
блок № 88, собствения на Т.И. Г. лек автомобил „БМВ 530Д” с рег. № СТ2238ВС, се
управлява от лицето К.М.М., което не притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство.
С оглед на така направената
фактическа и правна обосновка на наложената на Т. Г. принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б. „а” от ЗДвП, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и
доказването, че МПС – собственост на Т. Г., е било управлявано от лице, което
не притежава СУМПС.
Съгласно представеното и
прието като доказателство по делото Свидетелство за регистрация на МПС №
007430263, лек автомобил „БМВ 530Д” с рег. № СТ2238ВС е регистриран като собственост
на Т.И. Г..
Както
вече беше отбелязано, приложената на Т. Г. ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП,
от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в Акт за установяване на административно нарушение серия Д № 820795 от 14.08.2018г. Жалбоподателката нито оспорва тези констатации,
нито пък по делото са представени доказателства, с които да е оборена материалната
доказателствена сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП на съставения АУАН серия Д № 820795 от 14.08.2018г. Доколкото АУАН е част от административната
преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите
обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК и
след като съдържащите се в АУАН фактически констатации
нито са оспорени, нито са опровергани, съставения АУАН серия Д № 820795 от 14.08.2018г. е доказателство за наличието на материалноправната предпоставка
за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП на собственика на МПС. С оглед което съдът приема, че е установено и доказано по несъмнен начин,
че на посочените в АУАН време, място и обстоятелство лек автомобил „БМВ 530Д” с
рег. № СТ2238ВС – собственост на Т.И. Г., е бил управляван от К.М.М., което
лице не е притежавало СУМПС.
Всъщност, без да оспорва
описаната в Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-001095
от 14.08.2018г. фактическа обстановка, основното възражение на жалбоподателката
се свързва с обстоятелството, че лек автомобил „БМВ 530Д” с рег. № СТ2238Вс - превозното
средство, което е било управлявано от лице, непритежаващо СУМПС и което ППС е
обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП,
е в режим на съпружеска имуществена общност, поради което от една страна
незаконосъобразно заповедта е издадена и съотв. ПАМ е наложена единствено на Т.
Г., а от друга с приложената мярка недопустимо, неоснователно и неправомерно се
ограничават правата на нейния съпруг – Г.Г., който не е знаел за
преотстъпването /предоставянето за ползване/ на автомобила – СИО, на лице,
което не притежава СУМПС.
На първо място следва да се отбележи, че административният орган, в рамките
на производството по прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП, няма правомощие да установява права
на съсобственост върху МПС – обект на ПАМ /режими на СИО, режим на разделност,
брачни договори, трансформация на лично имущество и т.н./. По смисъла на ЗДвП,
моторното превозно средство е собственост на лицето, на чието име е
регистрирано в създадените нарочни регистри за регистрация на ППС /чл.143 от
ЗДвП/. Ето защо представеното Удостоверение за сключен граждански брак, дори и
да установява права на съсобственост върху МПС, предвид датата на придобиване
на автомобила, би имало единствено значение за извършването на преценка досежно
наличието на право на жалба на невписан в регистрите съсобственик, който
съответно не е бил посочен като адресат на издадената заповед за прилагане на
ПАМ, но не и за материалната законосъобразност на административния акт, с който
ограничението по чл.171, т.2а, б. „а” се сочи като приложено спрямо единия
от съсобствениците. Принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б. а”
от ЗДвП се налага на вписания
в регистрите собственик на МПС, което МПС е било управлявано от лице, непритежаващо
СУМПС. Ето защо и доколкото невписаният в регистрите за ППС съсобственик на МПС
не е страна по правоотношението за налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.
„а”, предл. последно от ЗДвП, а от друга страна решаващият орган в рамките на производството по налагане на тази ПАМ няма задължение да
събира доказателства досежно осъществявани права на съсобственост върху
автомобила, непосочването на всички съсобственици на МПС като адресати на
приложената ПАМ, не обуславя нито нейната материална незаконосъобразност, нито
ПАМ се явява наложена спрямо ненадлежен адресат.
На следващо място константна е съдебната
практика, че за законосъобразността на издадена заповед за прилагане на ПАМ по
чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП е ирелевантно обстоятелството, дали МПС – обект
на ПАМ, е в режим на съпружеска имуществена общност. Противно на поддържаното от
жалбоподателката, посочената ПАМ не е приложима единствено в случай, че МПС е
еднолична собственост. Да се приеме обратното би означавало, че притежаваните
МПС от лица, сключили граждански брак или придобили МПС в дялова съсобственост,
могат да бъдат управлявани в нарушение на императивните законови изисквания,
без риск от приложението на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП по отношение
на собствениците, каквато очевидно не е целта на закона. Диференциран подход
при прилагането на мярката по чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП е
недопустим, тъй като би поставил в дискриминационно положение едноличните
собственици на автомобили - участници в движението, което е в противоречие с
принципа за равенство на гражданите пред закона /чл.6, ал.2 от Конституцията на
РБългария/. Отделно от това приложената превантивна ПАМ не засяга правото на
собственост на автомобила, а ограничава използването му за определен срок,
респ. не рефлектира върху правото на разпореждане, а на управление на МПС.
Правният ефект от налагане на ПАМ за съсобственика на ППС, който не е неин
адресат, се свързва с обстоятелството, че с притежаваното от него /в случая в
режим на СИО/ превозно средство е извършено нарушението, чието преустановяване
наложената ПАМ цели. Доколкото за законосъобразността на оспорената заповед и
на наложената с нея ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП, е без
значение обстоятелството, дали собственикът е предоставил /преотстъпил/ по
неправомерен начин управлението на автомобила на водач, който не притежава
СУМПС, дали съпругът на Т. Г. е знаел за
преотстъпването /предоставянето за ползване/ на автомобила – СИО, на лице,
което не притежава СУМПС, е ирелевантно.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с
обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП/, са инструмент на
държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения по повод
неправомерно поведение. Предвид нормативно
регламентирания принцип по чл.23 от ЗАНН за законоустановеност на
принудителните административни мерки, вкл. от гл. т на основанията за тяхното прилагане
и субектите, спрямо които могат да бъдат приложени, материалноправните норми
предвиждащи такива мерки, подлежат на стриктно тълкуване и прилагане. В случая при
установеното по надлежния ред със съставен АУАН серия Д № 820795
от 14.08.2018г. управление от К.М.М. на МПС, без лицето да притежава
СУМПС, компетентният административен орган в условията на обвързана
компетентност правилно и законосъобразно е упражнил публичното право за
прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а”,
предл. последно от ЗДвП, на посочения в Свидетелство за
регистрация на МПС № 007430263 собственик на автомобила - Т.И. Г., с цел да се преустанови
извършвано с това МПС правонарушение.
Предвид така
установените по делото факти съдът намира, че са налице елементите на
правопораждащия фактически състав, с който правната норма на чл.171, т.2а, б.
„а” от ЗДвП свързва издаването на заповед за прилагане на ПАМ „прекратяване на
регистрацията на ППС”. Административният
орган обосновано е приел, че управлението на МПС от лице, което не притежава
СУМПС, съставлява законово регламентирано материалноправно основание за
налагане на ограничителната мярка по отношение на собственика на автомобила в
хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а” предл. последно от ЗДвП. В този смисъл
оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на
материалния закон, като наложената ПАМ е в нормативно предвидения минимален
срок от 6 месеца.
Целта на
принудителните административни мерки е да предотвратят извършването на
административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните
последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и
продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни
последици от него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна
мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Законово
регламентираният правен резултат, който се цели с прилагането на ПАМ по чл.171,
т.2а, б. „а” от ЗДвП, е за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. В конкретния случай, предвид установените по делото факти, прилагането на
обжалваната ПАМ се явява не само доказано от гл.т. наличието на
материалноправните предпоставки по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, но се основава
и на необходимост от налагане на този вид принудителна административна мярка за
постигане на предвидената в закона цел. Във връзка с възражението на
жалбоподателката за непропорционалност на приложената ПАМ следва да се отбележи
следното:
Както беше посочено, в рамките на
производството по налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, административният орган
действа при условията на обвързана компетентност, като органът няма
правна възможност да извърши преценка дали да наложи ПАМ, нито правомощието на
избор да наложи една измежду няколко ПАМ. Макар и конституционно гарантирано,
правото на лична собственост би могло да бъде законодателно ограничавано по
изключение в случаите, когато следва да бъдат охранени особено важни обществени
интереси. Такива без съмнение са осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и животът и здравето на останалите участници в движението. В този
смисъл регламентираната ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП е при законово установен приоритет на обществения интерес пред правото на
собственост, като законодателно установеният превес на обществените интереси
спрямо личните в определени случаи не е израз на несъразмерност, а е функция на
действащия правов ред.
Отчитайки превантивния и
преустановителен характер и съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт,
както и целта на закона, съдът приема, че при провеждане на административното
производство не са допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила.
Както беше посочено, противно на твърденията на жалбоподателката,
административният орган в рамките на производството по прилагане на ПАМ по
чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП, няма правомощие да установява
права на съсобственост върху МПС – обект на ПАМ, нито задължение да събира
доказателства досежно осъществявани права на съсобственост върху автомобила. В
този смисъл не представлява нарушение на изискването по чл. 35 от АПК
обстоятелството, че административният орган не е „изяснил служебно” че
автомобилът, с който е било извършено административното нарушение, съставляващо
основание за налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е в режим на съпружеска
имуществена общност.
В
заключение следва да се отбележи, че по-голяма част от възраженията, на които
се основава подадената от Т. Г. жалба, се свързват с твърдения за нарушени
материални и процесуални права на нейния съпруг – Г.Г., в качеството му на
съсобственик на МПС – обект на приложената ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. Г.Г. обаче не е оспорил Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 18-1228-001095 от 14.08.2018г. по
съдебен ред. Доколкото Г. Г. не е завил чрез подадена жалба до съда засягане на
свои права и законни интереси от издаването на административния акт и
приложената с него ПАМ, не може основателността на подадената от Т. Г. жалба да
се преценява от гл.т наличието на релевираните като нарушени права на друго
лице.
С оглед на изложеното съдът приема че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.И. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 18-1228-001095 от 14.08.2018г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция”
към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на Т.И. Г. на основание
чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца, като неоснователна.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.