Р Е Ш Е Н И Е

№354 14.11.2018г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На тридесети октомври 2018г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №564 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ вр. с чл.19 ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на А.С.Б. против Заповед №Л-3257/25.07.2018г., издадена от Главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ /длъжностно лице -временно преназначено на длъжността по силата на Заповед №ЧР-05-115/05.04.2018г. на Министъра на правосъдието/стр.32 по делото/, с наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание „Уволнение“ на основание чл.203 ал.1 т.7 предл. първо вр. с 197 ал.1 т.6 вр. с чл.194 ал.2 т.3 от ЗМВР и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване.

Дисциплинарното наказание по чл. 197 ал.1 т.6 от ЗМВР / уволнение/ е наложено за нeспазване на служебни правомощия - нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ал.2 т.3 от ЗМВР, чрез нарушаване на забраната по чл. 294 т.6 от ППЗИНЗС-служителите от надзорно-охранителния състав не могат да посредничат за създаване на неправомерни връзки между задържаните под стража лица, между тях и други граждани, както и да им вършат услуги, с което е осъществен конкретния състав на чл.203 ал.1 т.7 предл. първо от ЗМВР – превишаване на власт, въз основа на следното не оспорено от жалбоподателя фактическо обвинение: На 29.05.2018г. в 20.30ч. младши инспектор Б. е застъпил на дежурство, съгласно утвърден график за дежурствата на служителите от надзорно-охранителния състав в арест – Стара Загора за месец май 2018г., и е назначен да изпълнява функционалните задължения на разводач до 22.30ч. За времето от 21:05ч до 21:40ч на 29.05.2018г. служителя е напуснал района на ареста и се е срещнал с г-жа С.Т., която е установено, че е приятелка на задържаното лице Г.П.. Получил от нея две торби със сандвичи-едната с четири броя за задържаното лице и едната с три броя и кутия цигари лично за младши инспектор А.Б.. При завръщането си в ареста, служителя е внесъл и предал хранителната пратка на задържаното лице П.. Младши инспектор А.Б. лично е отключил вратата, извел е задържането лице за получаването на пратката и обратно го е прибрал в килията.

Дисциплинарното нарушение е установено въз основа на доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство, образувано със Заповед № Л-2513/06.06.2018г. на ВПД Главен Директор на ГД „ИН“, с която е определен и дисциплинарно-разследващ орган със срок за изготвяне на обобщена справка до 06.07.2018г. по следното обвинение: за това, че на 29.05.2018г. младши инспектор Б. –надзирател ІІ степен в арест Стара Загора, изпълняващ функционалните си задължения като разводач, за времето от около 21.10ч. до 21.40ч е посредничил между задържано лице и гражданин, като е извършил услуга на задържаното лице Г.Д.П., което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203 ал.1 т.7 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание „Уволнение“ по реда на чл.207 ал.1 т.2 и ал.2 от ЗМВР вр. с чл. 19 ал.2 от ЗИНЗС. Посочените данни се съдържат в докладна записка от Началник сектор „Охрана и сигурност в арестите“, постъпила с вх. №5334/05.06.2018г. Заповедта за образуване на дисциплинарно производство е връчена на служителя на 14.06.2018г., лично срещу подпис, на която дата е удостоверил и, че е запознат с правата си по чл. 207 ал.8 от ЗМР. На 06.06.2018г. със Заповед на ВПД Главен директор на ГД „ИН“ разследвания дисциплинарно служител е отстранен от длъжност, за което е уведомен на 14.06.2018г. / стр.45 и 46 по преобразуваното дело на АССГ/.

На 31.05.2018г. инспектор Р. – главен надзирател в Арест гр. Стара Загора е докладвал на Главен директор ГД „ИН“, че на 30.05.2018г. е уведомен от дежурния на ОД МВР Стара Загора, че служител на Арест Стара Загора е напуснал територията на ареста в тъмната част на денонощието, за времето от 21.02ч до 21.37ч и е осъществил нерегламентирано действие с близки на задържано лице. От видеозаписите в ареста се установило, че младши инспектор Б. напуска територията на ареста за 35 минути и се връща с бяла найлонова торба, извежда задържано лице от килия №1 и му я предава. Извършено е цялостно претърсване на ареста, при което не са намерени неразрешени вещи и предмети. На 31.05.2018г. Б. е дал два броя обяснения до Главния директор на ГД „ИН“ гр. София с вх. №1773 и 1774 / стр. 75 и стр.76 по делото/, в които потвърждава изнесените в докладната записка на главния надзирател факти като пояснява, че е слязъл на източния вход на сградата на ОД МВР Стара Загора, за да получи храна от своя братовчедка, която е била придружена от нейна приятелка, непозната за него. Същата му се помолила да предаде торба с четири сандвича за задържаното лице Г.П., който взел заедно със своя багаж и качил и двете торби в Ареста. Оставил своята торба с 3 сандвича и кутия цигари, след което с Дежурния по арест проверили торбата за задържаното лице. В нея не открили неразрешени вещи и предмети, а имало 4 сандвича. Извадил задържаното лице от килия №1 да си вземе сандвичите, след което го върнал в килията. Съобщава имената на братовчедка си и декларира, че е запознат с реда за получаване на пратките и предаването им на задържаните лица, както и с реда за извеждането им от килиите и който има право да ги извежда.

На 14.06.2018г. Б. дава писмени обяснения с вх. №1612/15.06.2018г. до Комисията, назначена със Заповед №Л-2513/06.06.2018г. на ГД на ГДИН, както и по Заповед №2516/06.06.2018г. за проверка на извършено дисциплинарно нарушение от надзирател Н. в качеството му на постови и по Заповед №Л-2518/06.06.2018г. за проверка на извършено дисциплинарно нарушение от дежурния по арест, издадени от същия дисциплинарно наказващ орган във връзка с фактите, по докладна записка №5334/05.06.2018г. на Началник сектор „Охрана и сигурност в арестите“. Обясненията са идентични като цитираните по-горе от 31.05.2018г. / стр.74 по преобразуваното дело на АССГ/. Същите факти се поддържат и в хода на настоящото съдебно производство, като верността им не се оспорва. В обобщената справка, с вх. № 8801/02.07.2018г. ДРО в редовен състав е приел за установено, че на 29.05.2018г. Б., изпълняващ функционалните задължения на разводач за времето от 20.30ч до 22.30ч., напуска района на ареста в град Стара Загора в 21.05ч. до 21.40ч като в този период се срещнал със С.Т. –приятелка на задържаното лице Г.П.. Получил от нея две торби с дюнери – едната с четири дюнера за задържаното лице и другата с три дюнера и кутия цигари за него. При завръщането си в ареста е внесъл и предал хранителната пратка на задържаното лице. Лично е отключил, извел е задържаното лице за получаването на пратката и обратно го е прибрал в килията. С това си действие е нарушил разпоредбата на чл.294 т.6 от ППЗИНЗ – осъществил е неправомерни връзки между задържано лице и негов близък роднина. Тази квалификация е конкретизирана от ДНО в оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, в която е прието, че с описаните действия Б. е нарушил забраната служителите от надзорно-охранителния състав да посредничат за създаване на неправомерни връзки между задържаните под стража лица, между тях и други граждани, както и да им вършат услуги“, което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.203 ал.1 т.7 предл. първо „превишаване на власт“ от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Описаната фактология е установена от ДРО въз основа на записите от камерите в ареста, от обясненията на Б. и от утвърдения месечен график за дежурствата на служителите от надзорно-охранителния състав в арест – Стара Загора за месец май. Установено е, че на 29.05.2018г. в 20.15ч. мл. инспектор М.М.– дежурен по арест е провел инструктаж на наряда – дежурен по арест, постови и разводач.

На 19.06.2018г. Б. е получил Покана да се запознае на 20.06.2018г. с обобщената справка, като на 21.06.2018г. с протокол на стр.49 по делото е установено, че няма постъпило възражение, или допълнителни доказателства. На 16.07.2018г. Б. е получил покана от ВПД главен директор на ГД „ИН“ гр. София да даде писмени обяснения по чл.206 от ЗМВР в 3-дневен срок от нейното връчване по фактическото и правно обвинение, за което му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – мотивната част на оспорената заповед е възпроизведена в поканата за даване на писмения обяснения. Б. е вписал, че няма какво да добави към дадените вече обяснения. Заповед №Л-3257/25.07.2018г. е издадена от компетентния орган по чл. 13 ал.2 т.9 от ЗИНЗС и в сроковете по чл. 195 ал.2 от ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на тежкото дисциплинарно нарушение, което се е случило на 02.07.2018г. с постъпване на обобщената справка при Главния директор на ГД „ИН“ и преди да изтекат две години от 29.05.2018г. – датата на извършване на нарушението, и след изпълнение на дисциплинарната процедура по чл. 207 от ЗМВР, задължителна за провеждане при постъпване на данни за дисциплинарно нарушение по чл.203 ал.1 т.2-15 от ЗМВР вр. с чл. 19 ал.2 от ЗИНЗС.

С жалбата против Заповед №Л-3257/25.07.2018г на ВПД ГД на ГД „ИН“ гр. София не се оспорва фактическото обвинение, като се навеждат доводи за липса на деянието „превишаване на власт“, тъй като в качеството си на младши инспектор не притежава никаква власт, освен да изпълнява служебните задължения на разводач. Превишаване на власт може да има, когато служителя притежава такава и извърши действия, които не са в негова компетентност и от това настъпят тежки последици. За нарушение по чл.200 ал.1 т.5 от ЗМВР – превишаване на правомощия е предвидено по-леко по вид дисциплинарно наказание. ДНО не е изпълнил задължението си да наложи наказание съответно по вид и тежест на извършеното нарушение. Твърди се, че предаването на храната е решение взето по безкористни подбуди, с разбирането за помощ на човек, който страда от диабет. При налагане на наказанието не е взета предвид оценката за лични и професионални качества, която е „много добра“ и липсата на наложени дисциплинарни наказания. От съда се иска да бъде отменено наложеното дисциплинарно наказание. Иска присъждане на разноските по делото.

Ответника – Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна с доводи, че с поведението си Б. е допуснал нарушение на служебната дисциплина, чрез пряко неизпълнение на служебните задължения по спазване на установените правила за вътрешния ред в ареста в насока: - място на изпълнение на служебни задължения, тъй като докато изпълнява наряд не може да напуска района на ареста. В качеството си на разводач е част от наряда в ареста, изпълнява надзорно-охранителна дейност по чл.300 ал.1 -4 от ППЗИНЗС и е длъжен да не напуска мястото на изпълнение на служебните си задължения, което не е спазил и така реално е застрашил охраната, надзора и сигурността в ареста. На следващо място е нарушил чл.279 ал.1 от ППЗИНЗС, според която норма задържаните лица могат да получават хранителни пратки само по време на свиждане. В случая е установено приемането и внасянето на храна, което не се е осъществило по време на свиждане и по място в арест Стара Загора, а в нарушение на чл.294 т.6 от ППЗИНЗС Б. е извършил услуга на задържано лице. Същевременно съгласно т.17 от „Функционални задължения“, раздел V “Преки задължения“ от длъжностна характеристика за длъжността „Надзирател І-ІІ степен“, приемането и предаването на хранителни пратки е правомощие на дежурен по арест, а не на служител, с функционални задължения на разводач, какъвто е бил Б.. Дежурния по арест има и правомощията да отключва и заключва килиите. Следователно Б. като е приел и предал хранителна пратка, отключил и извел задържано лице и после го върнал обратно и заключил килията е превишил властта си на разводач, тъй като посочените действия са в правомощието на дежурния по арест. Съставомерните факти имат за последица формиране на мнение у трети лица, че служителите в дирекцията не съблюдават професионалния си дълг и не се подчиняват на нормативните изисквания и правила, а извършват действия, които не съответстват на изискванията за осъществяваната от ГД „ИН“ дейност и са насочени към търсене на възможности за лично облагодетелстване.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена на 14.08.2018г. в рамките на 14-дневния срок за оспорване на Заповед №Л-3257/25.07.2018г. на ВПД ГД на ГД „ИН“ гр. София, считано от деня, следващ датата на връчване -01.08.2018г., съгласно разписка на стр.31 по преобразуваното дело на АССГ, и от лице адресат на наложено дисциплинарно наказание, поради което е допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

Фактическото обвинение противоречи на правната му квалификация за неспазване на служебни правомощия - нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.3 от ЗМВР, и за превишаване на власт – конкретен състав по чл.203 ал.1 т.7 предл. първо от ЗМВР, за който се предвижда най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, което е ДНО е длъжен на наложи в условията на обвързана компетентност. За дисциплинарно-наказващия орган остава задължението да реализира дисциплинарната отговорност при спазване на правилата на ЗМВР, гарантиращи правото на защита, едно от които и съответствие между фактическо и правно обвинение, изискуемо за реализиране на всички видове лична отговорност – административно наказателна, дисциплинарна, наказателна.

Фактическото обвинение, по което не се спори и съдът приема за установено по делото е следното: Б. е напуснал района на арест Стара Загора за времето от 21.05.ч. до 21.40ч на 29.05.2018г., по време на изпълнение на функционалните си задължения като разводач – част от надзорно-охранителния състав / надзирател/, и се е срещнал с приятелка на задържано лице, от която е получил две торби със сандвичи – едната с четири броя за задържаното лице и едната с три броя и кутия цигари лично за младши инспектор Б.. При завръщането си в ареста, внесъл и предал хранителната пратка на задържаното лице. Лично е отключил вратата, извел е задържаното лице за получаването на пратката и обратно го е прибрал в килията.

Фактите са подведени правно само като нарушение на забраната по чл.294 т.6 от ППЗИНЗС за вършене на услуги на задържани лица от служители от надзорно охранителния състав. Липсва обвинение за упражняване на конкретни правомощия, които не са в компетентност на надзирателя, изпълняващ функционалните си задължения на разводач и/или упражняване на принадлежащи на служителя правомощия, но в граници извън необходимото, с което да се обоснове дисциплинарния състав по чл.203 ал.1 т.7 предл. първо от ЗМВР – превишаване на власт, и съответно квалификация на нарушението на служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.3 от ЗМВР –неизпълнение на служебни правомощия. Така повдигнато фактическото обвинение за нарушаване на чл. 294 т.6 от ППЗИНЗС налага извода за осъществен състав по чл.203 ал.1 т.7, но предложение второ във връзка с предложение последно от ЗМВР – използване на служебното положение с цел облага за трети лица. Следва да се каже за яснота, че дисциплинарния състав „превишаване на власт“ по чл.203 ал.1 т.7 предл. първо от ЗМВР няма цел. Необходимо и достатъчно е да се упражнят правомощия, извън кръга на нормативно предоставените или да се осъществят в обем несъответен за постигане целта на закона-например да се упражни физическа сила при липса на необходимост. Нарушението на чл.294 т.6 от ППЗИНЗС обаче има цел – вършене на услуга, която дисциплинарния състав на чл.203 ал.1 т.7 предл. второ от ЗМВР / използване на служебно положение с цел лична или облага за трети лица/ изисква като причина за противоправното поведение, без постигането й да е съставомерен елемент. Осъществяването на целта няма правно значение, необходимо и достатъчно е да се използва служебното положение, даващо възможност да се постигне облагата за служителя или третото лице. В случая И и целта е постиганата и поведението е забранено конкретно от чл.294 т.6 от ППЗИНЗС, за чието нарушаване е наложено и дисциплинарното наказание, но същото осъществява друг дисциплинарен състав, а не посочения „превишаване на власт“, поради липса на обвинение за упражняване на правомощия, които не принадлежат на служителя. Ето защо съответния дисциплинарен състав на повдигнатото обвинение за нарушение на чл.294 т.6 от ППЗИНЗС е този по чл.203 ал.1 т.7 предл. второ от ЗМВР, а не предложение първо – превишаване на власт, за чието осъществяване няма правно и фактическо обвинение. В този смисъл- относно правната квалификация на същите факти е Решение №8954/21.06.2011г постановено по адм.д.№3287/11г. на V-то отделение на ВАС на РБ, за оставяне в сила на решение, с което е отхвърлена жалбата на служителя против заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за същото по вид и начин на осъществяване нарушение, квалифицирано от същия ДНО като състав по чл.203 ал.1 т.7 предл. второ вр. с предл. последно от ЗМВР. При този изход от спора на жалбоподателя се следват своевременно поисканите разноски по делото, съгласно представен списък.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТМЕНЯ Заповед №Л-3257/25.07.2018г. на ВПД Главен Директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София по жалба на А.С.Б..

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на А.С.Б. ЕГН: ********** сумата от 510лв/петстотин и десет/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: