Р Е Ш Е Н И Е № 206

27.05.2021 г., гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд- Стара Загора, в открито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

при секретаря Минка Петкова

като изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №766 по описа на съда за 2020 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по жалба на Г.П.Г., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Д.К. *** против Заповед №27 от 26.11.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. Стара Загора /ТП на НОИ – гр. Стара Загора/, с която на Г. на основание чл. 90, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание „отлагане на повишаването в ранг с една година“ по повод установено виновно нарушение на служебните задължения, произтичащи пряко от разпоредбите на чл. 14 на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/ във връзка с чл. 31, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 на Кодекса за поведение на служителите в Националния осигурителен институт /КПСНОИ/.

Жалбоподателят твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на административно-производствените правила и при несъответствие с материалния закон и неспазване изискванията за форма и съдържание. Излага подробни съображения във връзка с допуснати конкретни нарушения на проведеното дисциплинарно производство, завършило със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че същата е издадена извън предвидения в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл двумесечен преклузивен срок, като само на това основание заповедта се явявала незаконосъобразна. На следващо място излага доводи за неизпълнение в пълнота на задължението на дисциплинарно-наказващия орган /ДНО/, произтичащо от разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, да предостави възможност на служителя, да бъде изслушан преди налагане на наказанието, като в този смисъл му даде срок за представяне на писмени обяснения и допълнителни доказателства. Жалбоподателят заявява, че не бил запознат с всички доказателства, събрани в хода на образуваното дисциплинарно производство, като по този начин било възпрепятствано правото му на ефективна защита, непосредствено преди налагане на наказанието. Твърди също, че заповедта е немотивирана с оглед липсата на конкретика по отношение oписание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Посочва, че от изложените съображения на ДНО не е ясно в какво се изразява противоправното деяние, за което съответно е ангажирана дисциплинарната му отговорност, т. е. кои негови действия са квалифицирани като такива, довели до извършването на дисциплинарно нарушение. В тази връзка твърди, че съображенията на ДНО не са съобразени с конкретни факти и обстоятелства, осъществили се по време и място, а по скоро отразяват общи белези на поведението на жалбоподателя, които не водят до обоснован извод за извършено конкретно дисциплинарно нарушение. От съда се иска отмяна на оспорения акт и присъждане на сторените по делото разноски, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован за открито съдебно заседание, се явява лично и чрез пълномощника си, като поддържа изцяло депозираната жалба и направените с нея искания. В представени по делото писмени бележки се излагат допълнителни съображения в подкрепа на довода за незаконосъобразност на заповедта.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ-гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото в открито съдебно заседание и в представени писмени становища оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Твърди, че заповед №27 от 26.11.2020 г. е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената за това форма и в срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, като съдържа фактическите и правни съображения на ДНО по отношение извършено от Г. дисциплинарно нарушение, в подкрепа на което по делото има налични достатъчно доказателства. Посочва, че при провеждане на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в т. ч. и такива свързани с ограничаване правото на защита на жалбоподателя, като противно на твърденията, съдържащи се в жалбата на Г. нееднократно е предоставена възможност да се запознае с доказателствата по повдигнатото обвинение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Към датата на извършване на твърдяното от ДНО нарушение, както и към датата на издаване на оспорената заповед №27 от 26.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-гр. Стара Загора Г.П.Г. е заемал длъжността „старши експерт по осигуряването в сектор „Краткосрочни плащания“ /КП/ в отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ /КПК/ при ТП на НОИ, гр. Стара Загора, като в настоящото производство не се повдига спор по отношение тези факти, както и досежно длъжностната характеристика и произтичащите от нея служебни права и задължения на Г., едно от които е спазването на правилата, съдържащи се в Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и издадения в негово изпълнение и вътрешноведомствено приложение Кодекса за поведение на служителите в Националния осигурителен институт.

На 19.08.2020 г. с вх.№Ц1042-23-1 било подадено възражение до Директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора /л. 14-15/, подписано от служители на поделението, в което били сочени данни за агресивно, нецензурно и като цяло недопустимо поведение на служителите Г.п.Г. и д. Р. Д., заемащи длъжността старши експерт по осигуряването в КП в отдел КПК при ТП на НОИ, гр. Стара Загора. Според изложеното във възражението, поведението на Г. и Д. водело до ненормална обстановка за работа, тормоз на всички служители и страх. Възражението било подадено по повод поведение на г-н Г. на дата 19.08.2020 г, когато същият направил скандал в приемната в стая №8, пред служителите Г., Д. К., В. Т. и Л. В..

Във връзка с така депозираното възражение била събрана комисията по разглеждане на сигнали за нарушения на КПС в НОИ, чиито правила за дейност били утвърдени със заповед №Ц1015-23-75 от 21.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора. Комисията била в състав З. К. – Началник отдел „Административен“, Т. К. – старши юрисконсулт в отдел „Административен“, Р. С. – началник отдел КПК, С. М. – Началник отдел „Пенсии“ и Н. Ц. – финансов контрольор /л. 142-143 от делото/. Първото заседание на комисията било проведено на 25.08.2020 г. /л. 16 - 19/, като същата провела заседания и на датите: 26.08.2020 г. /л. 20-21/, 01.09.2020 г. /л. 69-71/ и 09.09.2020 г. /л. 73 – 74/. На така проведените заседания била изисквана писмена информация от служителите, подписали възражението. Изискани били становища на прекия ръководител на жалбоподателя – г-жа Г. К. – началник на сектор КП, както и на началник на отдел КПК – г-н Р. С.. В хода на провежданото разследване били изисквани, съответно представени, писмените обяснения на служителя Г.Г. /л. 58-60/, като видно от отбелязаното в протокола от първото проведено заседание на комисията, на жалбоподателя била предоставена възможност да изложи своето виждане по сигнала, като в тази връзка с него бил проведен разговор. На заседанието си от 26.08.2020 г. комисията разгледала и предоставения й на технически носител запис от внедрената система за автоматично денонощно видеонаблюдение за движението на служителите и посетителите в ТП на НОИ, гр. Стара Загора за 19.08.2020 г., 14, 38 часа пред приемна стая №8 на партерния етаж на поделението. Видно от разгледания запис Г. влязъл в помещението, като след няколко секунди същият го напуснал, ръкомахайки и блъскайки вратата. От обясненията на служителите Л. В., Р. Г., Д. К. и В. Т. било установено, че на посочената дата към 14.30 часа жалбоподателят влязъл в стая №8, като крещейки и използвайки цинични изрази изразил недоволството си от работата на г-жа Р. Г., която според него водела до утежняване на неговите служебни задължения. Ситуацията се разиграла в рамките на 15-20 секунди, като след това Г. излязъл от помещението тръшкайки вратата след себе си. В дадените обяснения на всички служители, в т. ч. и на тези, присъствали в приемната стая, било посочено, че поведението на Г. и Д. от продължително време било недопустимо и влияело негативно на нормалния работен процес в администрацията. Двамата служители били импулсивни, крещели, псували, блъскали врати, хвърляли предмети и като цяло се държели арогантно и цинично със служителите и с ръководството в ТП на НОИ, гр. Стара Загора. В обясненията се описват конкретни ситуации, при които Г. и Д. проявявали импулсивния си характер.

В обясненията, дадени от жалбоподателя /л. 59-60/, същият отрекъл категорично изложените факти и обстоятелства, като изразил мнение, че била налице организирана кампания, целяща дискредитирането му пред колектива на ТП на НОИ, гр. Стара Загора. Твърдял, че изложените във възражението факти и обстоятелства бил изопачени и не отговаряли на обективната действителност. Заявил, че скандал в приемната нямало, а той /Г./ просто отишъл да направи забележка на колежката си г-жа Р. Г., която според него, не се справяла добре с възложените й служебни задължения.

В хода на проведената проверка и въз основа на установените факти, комисията излязла с обобщен доклад /л. 75 – 78/, в който изразила становище, че били налице достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение от страна на Г.Г. по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, във връзка с чл. 31, ал. 2 и чл. 33, ла. 1 от КПСНОИ, предвид което и съобразно тежестта на извършеното нарушение следвало бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя. В доклада ясно било отразено, че по отношение създалата се ситуация в приемна стая №8 било налице нарушение на чл. 31, ал. 2 от КПСНОИ. Този доклад бил предоставен на Директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора за сведение, който с резолюция от 14.09.2020 г. /л. 79/ изразил съгласие със становището на комисията. За предприетите действия от страна на дисциплинарно-разследващия орган и възприетото от него становище били уведомени писмено всички служители, подали иницииращия сигнал. Със заявление вх. №Ц1042-23-1#51 от 14.09.2020 г. /л. 124/ жалбоподателят поискал от Директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора да получи заверени копия от доклада на комисията, както и от допълнителните писмени обяснения на служителите. С писмо изх. Ц1042-23-1#76 от 16.09.2020 г. /л.126-127/ на Г. била предоставена изисканата информация.

Цялата преписка по проведеното разследване била изпратена на Инспектората на НОИ с писмо изх.№Ц-1042-231#75 от 16.09.2020 г. /л. 128/, получено на 18.09.2020 г. /л. 129/. Към преписката бил приложен и доклада на Директора на ТП на НОИ Стара Загора с изх.№Ц-1042-231#74 от 16.09.2020 г. /л. 132-135/. След извършена проверка, ръководителят на инспектората на НОИ одобрил направеното предложение за ангажиране на дисциплинарна отговорност на Г.Г. за нарушение на КПСНОИ. Същият не е приложен по делото, но е обществено достъпен на официалната електронната страница на Националния осигурителен институт - https://www.noi.bg/images/bg/about/documents/KPS2020.pdf . С последвала докладна записка до Управителя на НОИ, гр. София, Директорът на ТП на НОИ, гр. Стара Загора уведомил органа по назначаване за извършеното разследване по образуваното дисциплинарно производство, като с оглед всички събрани доказателства предложил на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ла. 1, т. 5 от ЗДСл – „отлагане на повишаването в ранг с една година“. В писмо от 10.11.2020 г. на Управителя на НОИ /л. 139/ същият заявил, че безспорно били налице данни за реализиране на дисциплинарна отговорност, като било посочено, че в правомощията на Директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора била включена възможността за преценка на вида на наказанието, което следвало да бъде наложено, както и че същото следва да бъде съобразено с тежестта на извършеното нарушение и останалите относими обстоятелства и доказателства.

С писмо изх. №Ц1042-23-1#83 от 23.11.2020 г. на Г.Г. била предоставена възможност в 2 –дневен срок да предостави своите обяснения във връзка с вече формираното от ДНО обвинение. Видно от доказателствата по делото жалбоподателят отказал да получи това писмо, като това обстоятелство било отразено чрез подписите на трима свидетели. По делото е наличен протокол от 23.11.2020 г., според който служителят бил поканен от ДНО да бъде изслушан по повод образуваното срещу него дисциплинарно производство, като видно от обективираното в документа Г. отказал да присъства на срещата, съответно да даде обяснения.

Въз основа на проведената проверка била издадена и оспорената в настоящето производство заповед №27 от 26.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ Стара Загора, с която на Г.П.Г. било наложено дисциплинарно наказание „отлагане на повишаването в ранг с една година“, съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл по повод извършено виновно от него нарушение на служебните му задължения, визирани в чл.89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл във връзка с разпоредбите на чл. 14 от КПСДА и чл. 31, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от КПСНОИ.

По делото са приети като доказателства документите, включени в преписката по издаване на оспорения акт, както и други документи, събрани в хода на дисциплинарното производство. Приложен е компакт диск, съдържащ запис без звук от системата за автоматично видеонаблюдение, внедрена на партерния етаж на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, който запис е за времето от 14.38 часа до 14.39 часа на 19.08.2020 г. пред приемна стая №8 в териториалното поделение.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит, в качеството му на свидетел на д. Р. Д. - старши експерт по осигуряването в КП в отдел КПК при ТП на НОИ, гр. Стара Загора. Свидетелят заявява, че познава жалбоподателя от края на 2007 г., като към момента работи заедно с него в една и съща стая. Твърди, че на 19.08.2020 г. заедно с Г. ползвали регламентираната си почивка, като Г., слизайки на партерния етаж влязъл в стая №8, като не е затворил вратата, а само държал дръжката с една ръка. Целта на посещението била да бъде направена забележка на г-жа Г., относно изпълнението на служебните й задължения. Св. Д. сочи, че в този момент бил на 4-5 метра от приемната, като не чул, какво точно Г. бил казал. Отрича обаче да е имало крясъци и викове. Ситуацията се разиграла в рамките на 15 секунди, като Г. след това излязъл от помещението и затворил вратата, без да я „тряска“. Според свидетеля пред приемната в този момент нямало клиенти на НОИ. Отрича колегата му да бил агресивен и нелюбезен в отношението си към служителите в приемната. Отрича да било запознат и да бил свидетел на счупването на стъкло на втория етаж от сградата. Заявява, че както той, така и Г., винаги били професионалисти в работата си, като спазвали добро поведение спрямо колегите си.

По делото Съдът допусна извършването на преглед на записа, съдържащ се на представения технически носител – компакт диск, който запис е от охранителната камера монтирана в посока стая №8 на партерния етаж от административната сграда. Констатира се, че въпросният запис е без звук. Към началото на записа не се отчита присъствието на Г., като в 14.38.32 часа по стълбите слиза жалбоподателят, като веднага след това се отправя към приемната стая, вътрешността на която не е видна. Г. влиза в помещението в 14.38.41 часа и излиза от него в 14.38.52 часа, вид. разговаряйки с присъстващи в стаята, ръкомахайки с двете си ръце. В 14.38.58 часа жалбоподателят затваря вратата и се отдалечава от стаята, при което записът приключва.

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът установява следното:

По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт в установения за това преклузивен 14-дневен срок и пред местно компетентния административен съд, като липсват други основания по смисъла на чл. 159 от АПК.

Разгледана по съществото си, Съдът я намира за неоснователна.

На основание чл.168, ал. 1 от АПК, Съдът е длъжен служебно да осъществи цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на индивидуалния административен акт.

По валидността на заповедта - оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 92 от ЗДСл и в съответстващата я писмена форма. Съгласно посочената разпоредба дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3. Съгласно чл. 37, ал. 5, т. 10, б. „а“ и „б“ от Кодекса за социално осигуряване Ууправителят на НОИ упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение. Разпоредбата на чл. 6, ал. 3, във връзка с ал. 2 от ЗДСл сочи, че органът по назначаване може да възложи своите правомощия на ръководителите на териториалните поделения на ръководената от него администрация, в т .ч. и тези свързани с налагането на дисциплинарни наказания, с изключение на „уволнение“. Именно в този смисъл е и Заповед №1016-40-97 от 01.02.2017 г., изменена със Заповед №1016-40-432 от 04.05.2017 г. на Управителя на НОИ, гр. София, с която на директорите на ТП на НОИ, органът по назначаването възлага правомощията си на дисциплинарно наказващ орган. В случая и с оглед изложеното, дисциплинарно наказващ орган по отношение проведеното дисциплинарно производство за извършените от Г. нарушения се явява Директорът на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, тъй като се удостоверява, че в полза на същия е предоставено от материално компетентния орган правомощие за налагане на конкретното дисциплинарно наказание. Този извод не се променя от вътрешноведомствените правила и ред за провеждане на дисциплинарни производства в НОИ, които не могат да противоречат на закона, като ирелевантно за спора е обстоятелството, че цялата преписка по обвинението е изпраща на инспектората на НОИ, така и на Управителя на осигурителния институт, тъй като в случая ДНО се явява Директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора и същият удостоверява това си правомощие с надлежно писмено доказателство.

Ето защо не се следва извод за невалидност на процесната заповед.

Съдът намира, че не са налице нарушения на изискванията за форма и съдържание на властническото волеизявление, нито има допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдебният състав приема за спазен срокът, посочен в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, който предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Възражението на оспорващия, че дисциплинарното производство не е приключило в указаните в ЗДСл преклузивни срокове се явява неоснователно. Съгласно възприетата съдебна практика, нарушението следва да се счита за открито към датата, когато всички материали по дисциплинарната преписка бъдат предоставени на наказващия орган и от този момент той има задължението да направи преценката на същите дали има извършено дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания да бъде издадена административен акт за налагане на дисциплинарно наказание.

В настоящия случай нарушението следва да се счита за открито на датата, на която Директорът на ТП на НОИ Стара Загора е запознат с обобщения доклад на комисията, което съгласно поставената резолюция е извършено на дата 14.09.2020 г. От този момент започва да тече срокът по ал. 1 на чл. 94 от ЗДСл. Съгласно последното двумесечният срок за налагане на наказанието следва да изтече на 16.11.2020 г. /понеделник/. Съгласно обаче разпоредбата на  чл. 94, ал. 3 от ЗДСл, сроковете по ал. 1 не текат, за времето, когато държавният служител е в законоустановен отпуск. От ответника се представя справка за отсъствията на жалбоподателя, придружена със заповедите за разрешен отпуск на Г., според която за периода от 14.09.2020 г. до 16.11.2020 г. същият има ползвани 13 дни отпуск, които съответно следва да бъдат прибавени към изтичащия на 14.11.2020 г. преклузивен двумесечен срок, т. е. последният възможен момент, до който може да бъде законосъобразно издадена заповедта на налагане на дисциплинарно наказание е 27.11.2020 г. /петък/. Оспорената в настоящото производство заповед сочи за своя дата на издаването й 26.11.2020 г., т.е. преди крайния момент, поради което същата следва да се приеме като издадена при спазване на императива на чл. 94, ал. 1 и ал. 3 от ЗДСл.

По отношение изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл за изслушване на държавния служител от дисциплинарно наказващия орган, както и вмененото задължение да му бъде предоставена възможност да представи писмени обяснения по случая, Съдът намира, че по делото са налице доказателства за изпълнение на това императивно задължение на ДНО. До жалбоподателя е било подготвено нарочно писмо, с което на същия е определен и даден 2-дневен срок да изложи обясненията си по случая. Получаването на същата покана е отказано от Г., както и същият отказва и провеждането на присъствено изслушване пред ДНО. Предвиденото в разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл гарантира реализирането на реална защита от страна на обвинения служител, както да спомага за обективно и всестранно изясняване на релевантните факти и обстоятелства, поради което неизпълнението й винаги представлява съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на заповедта, с която се налага конкретно дисциплинарно наказание. В този смисъл е и чл. 93, ал. 2 от ЗДСл, когато ДНО не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Съобразно ал. 3 обаче това правило не се прилага, когато обясненията на държавния служител не са били изслушани по негова вина и не са дадени в определения срок. В случая се удостоверява, че на Г. е предоставена реална възможност да се запознае с повдигнатото му дисциплинарно обвинение и със събраните в хода на производството доказателства, както и е предоставена възможност да даде своите обяснения и възражения. Тези възможности обаче не са реализирани по вина на самия жалбоподател. Съдът не приема за основателни доводите за прекалено краткия срок, който ДНО е дал – 2 дни, тъй като законът не определя срок, в който държавния служител да даде обясненията си, като в случая преценката е предоставена на ДНО. По делото са налични данни, че Г. все пак като цяло е запознат с голяма част от доказателствата и формирания краен извод за наличието на основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Видно отново от доказателствата по делото, на жалбоподателя, по негова изрична молба, са предоставени голяма част от документите, изготвени и събрани в хода на проверката, което от своя страна изключва неговата процесуална изолация. Ето защо Съдът не счита, че са налице данни за действия на ДНО, които да водят до ограничаване правата на Г. в хода на проведеното производство и да ограничават правото му на ефективна защита. В допълнение следва да се посочи и, че видно от протоколите на комисията, жалбоподателят е изслушан още в началото на производството, като същият е присъствал на първото заседание на комисията. Самата заповед е обективирана в задължителната писмена форма, съдържа конкретни фактически основания, на които има дадена и правна обосновка. Ето защо не се установяват обстоятелства, които да правят процесната заповед незаконосъобразна на осн. чл.146, т.2-3 от АПК.

Обжалваната заповед съдът намира за издадена и при правилно приложение на материалния закон:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице установените от дисциплинарно – наказващия орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/, доколко същите запълват конкретен състав за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на служебната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. Съгласно на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на ДНО, като в т. 1 до т. 7 на посочената норма по императивен начин са регламентирани реквизитите, които е необход. да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл е предвидено, че в заповедта задължително следва да има описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Законовото въвеждане на тези изисквания за съдържанието на акта за налагане на дисциплинарно наказание не е самоцелно. Смисълът на императивните изисквания на специалната норма на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл е да бъдат сочени всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на деянието /неговото съдържание; формата на вината, време, място и обстоятелствата, при които е извършено/, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение, т. е. заповедта следва да съдържа описание на всички обстоятелства, които имат значение към релевантните юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на някоя от хипотезите на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл. Това от една страна е от значение за правилното извършване на съдебния контрол за материална законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - дали и доколко с фактически установеното и описаното в акта по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на наказаното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на дисциплинарно нарушение. Това е от съществено значение и за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение по критериите на чл. 91 от ЗДСл.

За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и законосъобразно ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необход. да се установи от фактическа страна действие или бездействие на конкретния служител, което е противоправно, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, а от субективна страна да е налице вина на дееца, както и да се прецени цялостното поведение на служителя по време на изпълнение на задълженията му. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва същият да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка, и да е изложил мотиви за тях.

В случая претендираното от ответника нарушение, като извършено от Г. се изразява в неизпълнение на правилата, залегнали в чл. 14 от КПСДА и чл. 31, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от КПСНОИ. Неспазването на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация са посочени в чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл като дисциплинарни нарушения. Като цяло, разпоредбата на чл. 89 ал. 1 от ЗДСл предписва налагане на наказание на държавен служител, нарушил виновно служебните си задължения. Такова служебно задължение е предвидено в чл. 28, ал. 1 от ЗДСл - при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот, служителят следва да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на КПСДА. Според чл. 14 от КПСДА - в отношенията си с колегите, включително при използването на информационни и комуникационни технологии, служителите в държавната администрация проявяват уважение и коректност, като не допускат поведение, което накърнява достойнството и правата на отделна личност или създава враждебна или обидна среда. Чл. 31, ал. 2 от КПСНОИ изцяло възпроизвежда нормата на чл. 14 от КПСДА, а чл. 33, ал. 1 от КПСНОИ сочи, че служителите на всички равнища общуват по между си спокойно, любезно и възпитано, като е недопустимо използването на повишен тон или обидни квалификации спрямо друг служител, както и провокиране на конфликтни ситуации.

В оспорваната заповед се твърди от фактическа страна, че с поведението си на 19.08.2020 г. в приемната на ТП на НОИ, гр. Стара Загора – стая №8, находяща се на партерния етаж в административната сграда на бул. „Руски“ №44, гр. Стара Загора, Г. с поведението си допуска нарушение на основни свои служебни задължения, изразяващо се в поведение, противоречащо на възприетите от КПСДА и КПСНОИ принципи за професионално, етично и съответно на статута на държавен служител поведение. За да обоснове този свой извод ДНО възприема за достоверни събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства и в частност обясненията, дадени от служителите, намиращи се непосредствено в работното помещение, както и тези на служителите, намиращи се във вътрешната част от стая №8. Тези констатации представляват преките впечатления и отразяват конкретните възприятия на служителите, намиращи в приемната, като имат доказателствена тежест по отношение осъществилите се факти от обективната действителност. Именно същите в своята непротиворечивост дават достатъчна яснота относно действителното поведение на жалбоподателя, което се явява крайно неприемливо и несъответстващо на професионалното и етично поведение, присъщо на един държавен служител в отношенията му с колегите. В тази връзка следва да се отбележи, че и четиримата служители – Л. В., Р. Г., Д. К. и В. Т. заявяват по непротиворечив и категоричен начин, че жалбоподателят е имал непристойно и грубо поведение, накърняващо възприетите принципи за поведение. В действителност ДНО възпроизвежда констатациите на комисията, осъществила дисциплинарното разследване, като изцяло възприема установяванията, обективирани в съставените и приложени по делото документи, както и в допълнително поисканата от служителите информация. На наказания служител е предоставена възможност да представи доказателства, които да опровергаят данните от подадения от служителите сигнал, както и констатациите по обвинението като цяло, но по делото не се съдържат доказателства, които да съдържат данни, опровергаващи тези, събрани в хода на дисциплинарното произодство и изключващи противоправното поведение на наказания служител. Съдът не приема за основателни аргументите за наличието на „режисиран и манипулиран сценарии“, чиято цел е единствено дискредитирането на Г.. В тяхна подкрепа не са представени конкретни доказателства нито пред органа, нито в хода на съдебното дирене. Показанията на свидетеля Д. ярко контрастират с останалия доказателствен материал и съдът ги възприема повече като защитна реакция от страна на оспорващия. Показанията на свидетеля не следва да се ценят и с оглед факта, че съобразно доказателствата по делото същият е в близки отношения с жалбоподателя, а образуваното дисциплинарно производство е и във връзка с негови деяния, осъществени в присъствието на Г., за което на Д. също е била ангажирана дисциплинарна отговорност, което обстоятелство е служебно известно на съда.

Установеното деяние правилно е квалифицирано от ДНО като дисциплинарно нарушение по см. на чл. 89, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, което от своя страна е основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл -„отлагане на повишаването в ранг с една година“ по повод установеното виновно нарушение на служебните задължения, произтичащи пряко от разпоредбите на КПСДА. Като не е съобразил поведението си на 19.08.2020 г. в приемната на ТП на НОИ, гр. Стара Загора – стая №8 с изискванията на чл. 14 от КПСДА и чл. 31, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от КПСНОИ, не е проявил необход.то уважение и коректност, и с държанието си е допринесъл за възникването на враждебна и обидна работна среда, жалбоподателят виновно не е изпълнил произтичащите от служебното си правоотношение задължения, при които фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя. В оспорената заповед, а в останалите документи, съдържащи се в преписката от проведеното разследване е вменено извършването на конкретни действия, които недвусмислено са описани, като противоречащи с конкретното дължимо поведение, което е трябвало да има наказания служител – да проявява уважение и коректност, да общува спокойно, любезно и да не допуска повишаването на тон и обидни квалификации спрямо други служители. Нормата на чл. 89, ал. 1, т. 5 от ЗДСл квалифицира нарушението от правна страна, тъй като в случая е конкретизирано какви задължения не е изпълнил Г., по какъв начин са му вменени те, като в този смисъл тяхното неизпълнение пряко води до нуждата от ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя.

С оспорената заповед е наложено трето поред /след порицание/ дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл за неспазване на правилата от КПСДА. Безспорно е, че извършеното чрез действие противоправно деяние е било умишлено, като ДНО отчита тази форма на вина. Касае се за неизпълнение на основни задължения, като нарушението правилно е преценено като съществено, даващо основание за налагане на наказанието „отлагане на повишаването в ранг с една година“. Следва да се отбележи, че в случая са налице и настъпили вредни последици за държавната служба като цяло, изразяващи се в уронване на нейния престиж и негативно отражение върху личността на останалите служители и работната среда в администрацията. Видно от обясненията на служителите – преки свидетели и участници в създалата се конфликтна ситуация, поведението на Г. на 19.08.2020 г. е било недопустимо и е повлияло отрицателно на работния процес. В тази връзка съдът приема, че използването на нецензурни думи и изрази, дори било то неконкретно насочени към определена личност, а просто „хвърлени в пространството“, като изблик на гняв и моментно раздразнение, винаги е признак на неетично, непрофесионално и некоректно поведение, непривично на служител, призован да изпълнява държавна служба, като в този смисъл безспорно е налице нарушение на заложените в КПСДА критерии и правила за етично поведение в държавната администрация. В случая за наличието на подобни изрази непротиворечиво се установяват от твърденията на служителите на ТП на НОИ Стара Загора, поради което Съдът приема за безспорно доказано тяхното изричане от страна на Г..

Доколко наложеното наказание е съобразено с цялостното поведение на жалбоподателя и това е преценено от ДНО, е видно от извършения анализ на данните, съдържащи се в обясненията и становищата на всички служители, участвали в провеждането на дисциплинарното производство. Безспорно е, че в голямата си част колегите и ръководителите на Г. посочват, че през годините неговото поведение не е отговаряло на стандартите в държавната администрация. Същият явно има импулсивен характер и не съумява да спазва добрия тон, и да проявява необход.то уважение, като често поведението му не е отговаря на изискванията на КПСДА и КПСНОИ. Потвърждение за това е и поведението му по време на първото заседание на комисията от 26.08.2020 г. В случая, противно на твърденията на жалбоподателя ДНО не е квалифицирал това му поведение, като отделно нарушение в оспорената заповед, което в действителност не е конкретизирано по време и място, а е използвал предоставената му информация, за да формира своя извод относно цялостното поведение на Г., като служител в ТП на НОИ, гр. Стара Загора, което безспорно с оглед обясненията на служителите е несъответно на въздигнатите етични правила и принципи. По делото и в оспорената заповед не са представени, съответно коментирани доказателства за предишни дисциплинарни наказания, налагани на Г., но това не изключва възможността административният орган да извърши обективна преценка относно поведението на държавния служител и на база предоставените му данни от други служители, в т. ч. и от преките му ръководители, които в случая отбелязват, че са ставали волни и неволни свидетели на недопустимо поведение от страна на жалбоподателя. Във връзка с изложеното следва да се приеме, че наложеното наказание е съобразено с поведението на наказания служител и за това са посочени доказателства.

Предвид гореизложеното, Съдът приема, че са налице материално-правните предпоставки на визираното от ответника правно основание за налагане на конкретното наказание – неизпълнение на служебните задължения, сочещо на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение, квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неспазване на правилата на КПСДА и КПСНОИ, за което в случая на основание чл. 90, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл на Г.П.Г. - старши експерт по осигуряването в сектор КП в отдел КПК при ТП на НОИ, гр. Стара Загора е наложено дисциплинарно наказание „отлагане на повишаването в ранг с една година“ по повод установено виновно нарушение на чл. 14 на КПСДА във връзка с чл. 31, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 на КПСНОИ, извършено на 19.08.2020 г. в приемна стая №8 на ТП на НОИ, гр. Стара Загора. Съдът намира също, че видът и размерът на наказанието са правилно определени от страна на ДНО, съобразно изискванията, съдържащи се в разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл. Следователно оспорената заповед на директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора е издадена при правилно приложение на материалния закон, при определянето съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и следващото се за нарушението наказание. Обосновано, в съответствие с установените факти и обстоятелства, доказани по безспорен начин от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, ДНО е приел, че Г.П.Г. е извършил виновно вмененото му дисциплинарно нарушение, като за това законосъобразно му е наложено и съответното дисциплинарно наказание.

Ето защо, обжалваната заповед се явява законосъобразна, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, постановена в съответствие и при правилно приложение на материално-правните разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и съобразно целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

От страна на ответника по делото не се прави искане за присъждане на разноски, поради което такива не се следват.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК Административен съд, гр. Стара Загора,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.Г. ***, против заповед №27 от 26.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Стара Загора, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл на Г. е наложено дисциплинарно наказание „отлагане на повишаването в ранг с една година“ по повод установено виновно нарушение на служебните задължения, произтичащи пряко от разпоредбите на чл. 14 на КПСДА във връзка с чл. 31, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 на КПСНОИ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране пред ВАС на Р.България.

Административен съдия :