Решение по Административно дело 68/2021г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 181 11.05.2021г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 68 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. във връзка с чл. 98, ал. 2, изр. второ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 21, ал. 2 и чл. 20, ал. 4, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/.

Образувано е по жалба на Ж.М.Ж., ЕГН ********** *** против решение от 04.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“, гр. Казанлък, с което на основание чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ, считано от 24.11.2020 г. е прекратена регистрацията на Ж.Ж., като безработно лице, поради изразен от него отказ да приеме предложената му подходяща работа на длъжност „общ работник“ към Община Казанлък. С решение от 04.01.2021 г. на Директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта“, гр. Хасково на основание чл. 97, ал. 1 от АПК е отхвърлена, като неоснователна подадената от Ж. жалба срещу решението от 04.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“, гр. Казанлък, съобразно което и на основание чл. 21, ал. 2 от ЗНЗ и чл. 98, ал. 2, изр. второ от АПК във връзка с чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК настоящият съдебен състав приема, че предмет на оспорване в образуваното понастоящем съдебно производство е именно първоначално постановения от 04.12.2020 г. административен акт.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на решението, като по същество се твърди, че на са били налице законовите предпоставки за прекратяване на регистрацията на жалбоподателя. Излагат се аргументи за неизяснена фактическа обстановка от страна на административния орган, което от своя страна е довело и до формирането и на неправилен извод за наличието на материалноправните предпоставки, съдържащи се в разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ. Твърди се, че не е отказвал да заеме част от предлаганите му свободни работни места, а за наличието на други не е бил уведомяван. От съда се иска отмяна на оспорения акт, респективно връщане на административната преписка с указания за възстановяване на регистрацията на Ж.Ж., считано от 24.11.2020 г.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се явява лично, като поддържа изцяло депозираната жалба. В допълнение заявява, че в действителност единственото предложено му работно място, което е отказал да заеме е това в Община Казанлък, като не посочва основателни мотиви за това си решение.

Ответника по делото – Директор на Дирекция „Бюро по труда“, гр. Казанлък /ДБТ, гр. Казанлък/ оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, отправяйки искане за отхвърлянето й като такава.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят Ж.М.Ж. е бил регистриран в ДБТ, гр. Казанлък, като безработно лице с рег. №10031082/29.01.2019 г. на 29.01.2019 г., съгласно попълнено от лицето заявление и съответната декларация по образец- Приложение 1 /л. 69/. Като регистрирано лице, оспорващият е подписал декларация, че е запознат със задължението писмено да уведоми съответното Бюро по труда в 7-дневен срок за промяна в декларираните от него обстоятелства, както и че трябва да изпълнява препоръките за действие на трудовия посредник/стъпките от плана за действие и сроковете за тяхното изпълнение, вписани в регистрационната му карта. Заявил е, че е запознат със задължението си при писмена покана от ДБТ да се яви на определените дата и час, посочени в нея. Запознат е и с това, че при неизпълнение на задълженията му, както и при деклариране на неверни данни, регистрацията му ще бъде прекратена, като право на следваща такава ще има най-рано 6 месеца след прекратяване на предходната.

За Ж. е изготвен План за действие на безработно търсещо работа лице /л. 40 и сл./, в който са отразени действията на служителите с жалбоподателя, както и информирането му за програми и мерки за заетост с цел насочване към свободно работно място. В плана за действие са отразени и съответните насочвания по подходящите за лицето свободни работни места, проведените квалификационни обучения, както и прекратяванията и възстановяванията на регистрацията му като безработно лице. От приложената по делото справка „Национална база от данни за пазара на труда и Европейския социален фонд“, в раздел „Търсещи работа лица – свободни работни лица“ за Ж.Ж. /л. 76-78/ освен предприетите действия по трудова и социална интеграция на лицето са видни и работодателите, по чиито заявки жалбоподателят е насочван към съответните работни места, като са отбелязани и последвалите откази за заемане на предложените длъжности, както от страна на работодателите, така и от страна на безработното лице. В справката е налична и подробна история на регистрациите на Ж. като безработно лице през годините. Видно е, че по последната му регистрация от 29.01.2019 г. в ДБТ, гр. Казанлък, за периода от 30.10.2019 г. до 24.11.2020 г. същата многократно е прекратявана поради неизпълнение на препоръките на трудовия посредник, съответно действията и сроковете в изготвения план за действие, като съответно след всяко прекратяване регистрацията е била възстановявана поради представяне на доказателства за уважителни причини за неспазване на задълженията. По делото са представени и постановените в тази връзка административни актове – решения на Директора на ДБТ, гр. Казанлък за прекратяване и възстановяване на регистрацията на Ж. като безработно лице, както и подадените от жалбоподателя заявления-декларации за промяна на обстоятелствата и представените от негова страна доказателства за наличието на уважителни причини /л. 45-65/.

Във връзка с подадена Заявка – спецификация за свободно работно място от Община Казанлък рег. №10-09-05-1484/18.11.2020 г. /л.79-80/ е изготвено насочващо писмо – Приложение №8 /л. 44/, чрез което от една страна Ж. е запознат с предлаганата за заемане длъжност и съответно е заявено неговото явяване пред работодателя, като регистрирано в ДБТ, гр. Казанлък безработно лице. Предложената на жалбоподателя работа е на срочен трудов договор, при непълно работно време от 4 часа дневно и почасово трудово възнаграждение. За предложената длъжност не се изисква специфична квалификация, образование и трудов стаж. Предложената работа е по Програма за обучение и заетост на продължително безработни лица-Компонент 2 и се явява подходяща за лицето по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗНЗ. С писмо от 24.11.2020 г. – Приложение Раздел II /л. 44/ изпратено от работодателя Община Казанлък, ДБТ, гр. Казанлък е уведомена, че жалбоподателят е отказал да заеме предлаганата му работна позиция, съответно не е приет на работа. На така приложеното по делото уведомително писмо е виден и собственоръчно изписан от Ж. текст, датиращ от 04.12.2020 г, видно от който безработният заявява, че предложената от работодателя заплата от 300.00 лв. е недостатъчна за препитанието му т.е. изложил е своите мотиви за отказа си да започне работа, които обаче видно от справката по делото не са приети за основателни от административния орган, като от последния е отбелязано, че лицето е отказало предложената му подходяща работа с „немотивиран отказ“.

Последвало е издаване на решението от 04.12.2020 г. на Директора на ДБТ, гр. Казанлък за прекратяване на регистрацията на Ж.М.Ж., рег. №100301082, считано от 24.11.2020 г. /л. 25/. Като правно основание за постановяване на акта е посочена разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ, а изложените съображения – мотивите на административния орган се свеждат до това, че безработният е отказал да приеме, предложената му подходяща работа, като общ работник в Община Казанлък. Съобщаването на решението е извършено чрез устно уведомяване, за което е съставен и протокол, подписан от длъжностни лица при ДБТ, гр. Казанлък /л. 26/.

Във връзка с обжалването на решението на Директора на ДБТ гр. Казанлък по административен ред, пред по-горестоящия административен орган - Директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ гр. Хасково, е изготвено становище с рег. №10-09-1754#2 от 23.12.2020 г., в което ретроспективно са изложени предприетите с безработното лице действия до момента на последното прекратяване на регистрацията му. Сочи се, че Ж. е със статут на продължително безработно лице и подходяща за него работа е тази, която съответства на здравословното му състояние и се намира в същото населено място или до 50 км. извън него, при условие, че има подходящ обществен транспорт. Посочено е също, че от служителите на ДБТ гр.Казанлък са положени усилия Ж. да бъде убеден да приеме предложената му от Община Казанлък работа, но същият е отказал да стори това – явно поради предложеното ниско заплащане.

Горестоящият административен орган - Директорът на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ гр. Хасково, с решение от 04.01.2021 г. /л. 27/ е отхвърлил жалбата на Ж. срещу решението от 04.12.2021 г. на Директора на ДБТ гр.Казанлък, с което е прекратена регистрацията му като безработен с №100301082, считано от 24.11.2020 г., като е приел за неоснователни изложените аргументи, че предложената на жалбоподателя работа се явявала неподходяща, спрямо притежаваните от него образование и квалификация. Посочил е, че лицето е регистрирано като безработно на 29.01.2019 г. и за периода на регистрацията е насочван по девет заявки за свободни работни места, от които три са с отказ от работодател, а останалите с мотивиран или немотивиран отказ от търсещото работа лице. Изложил е съображения, че през първата година от регистрацията, предложените работни места са съобразени с придобитите от лицето квалификации, като след изтичането на 12 месеца от датата на регистрацията безработното лице попада в категорията на продължително безработните лица, за които подходяща работа е тази по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗНЗ. В този смисъл и с оглед отказа на Ж. да заеме предложената му работна позиция в Община Казанлък се явяват основателни предприетите действия по прекратяване на регистрацията му, съобразно разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ. Оспореното по административен ред решение се явявало законосъобразно, поради което жалбата срещу него следвало да бъде отхвърлена.

Решението от 04.01.2021 г. на Директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта“, гр. Хасково е получено от Ж.Ж. на 18.01.2021 г., видно от приложената по делото обратна разписка /л. 28/, а жалбата против него е постъпила в съда на 02.02.2021 г.

По делото са приложени и приети като доказателства документите, образуващи преписката по издаване на оспореното решение от 04.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“, гр. Казанлък и потвърждаващото го Решението от 04.01.2021 г. на Директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта“, гр. Хасково, както и всички документи образуващи досието по регистрацията на безработното лице.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице с правен интерес, против подлежащ на съдебно обжалване акт и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 във връзка с ал. 3 от АПК.

Разгледана по същество, е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган.

Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗНЗ възлага в компетентност на ръководителя на поделението на Агенцията по заетостта прекратяването на регистрацията, като подобно е правилото на чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта, съгласно което правомощието принадлежи на Директора на дирекция "Бюро по труда". Съгласно чл. 25, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта, дирекциите "Бюро по труда" са териториални поделения на агенцията, като седалищата и териториалния им обхват са посочени в Приложение №3 към правилника. Видно от т. 96 от Приложението, териториалният обхват на Дирекция "Бюро по труда" със седалище Казанлък включва общините Казанлък, Мъглиж, Павел баня, Гурково и Николаево. Тъй като адресът на жалбоподателят е в рамките на териториалния обхват на издателя на решението, то същият се явява компетентен по място, време и степен административен орган.

Съгласно чл. 23, ал. 1 от Устройствен правилник на Агенцията по заетостта Дирекциите "Регионална служба по заетостта" са териториални поделения към Главна дирекция "Услуги по заетостта". Седалищата и териториалният обхват на дирекциите "Регионална служба по заетостта" са посочени в приложение №2 от правилника, като видно от т. 9 в обхвата на Дирекция „Регионална служба по заетостта“, гр. Хасково попадат областите Хасково, Стара Загора и Кърджали. Съгласно чл. 23, ал. 3, т. 1 от Устройствения правилник, Дирекциите "Регионална служба по заетостта" се представляват и ръководят от директори, които се назначават от изпълнителния директор на агенцията и са: 1. горестоящи административни органи по смисъла на АПК спрямо директорите на съответните дирекции "Бюро по труда" при административното обжалване на индивидуалните административни актове. В този смисъл компетентният по материален и териториален обхват по-горестоящ административен орган, спрямо актовете на ДБТ, гр. Казанлък се явява Директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта“, гр. Хасково.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗНЗ регламентира, че решенията за прекратяване и възстановяване на регистрацията се издават, изпълняват и обжалват по реда на АПК. В тази връзка и с оглед изложената до тук правна регламентация е приложима общата разпоредба на чл. 93, ал. 1 от АПК, според която компетентен да разгледа жалбата или протеста е непосредствено по-горестоящият административен орган, на който е подчинен органът, издал оспорения акт – в случая както вече бе установено това е Директорът на Дирекция „Регионална служба по заетостта“, гр. Хасково. Съобразно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от АПК една от предвидените законови възможности при произнасяне по жалбата против първоначално постановения административен акт е отхвърлянето й от по-горестоящия административен орган, като в този случай, идентичен и с процесния, намира приложение нормата на чл. 98, ал. 2, изр. второ, според която ако жалбата е отхвърлена, на оспорване пред съда подлежи първоначалния административен акт. Съгласно чл. 97, ал. 1, изр. второ от АПК когато по-горестоящият административен орган отхвърли жалбата, мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на административния орган.

С оглед горното се очертават и границите на поставения пред съда административноправен спор, а именно: налице ли са предпоставките за прекратяване на регистрацията на продължително безработното лице Ж.М.Ж., считано от 24.11.2020 г., мотиви в подкрепа на което са изложени, както в първоначално постановеното решение, така и в потвърждаващото го такова.

По делото не се установяват допуснати съществени нарушения на администраивнопроизводствените правила в производството по прекратяване на регистрацията на безработното лице. Действително жалбоподателят не бил уведомен по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на административното производство, което начало своеобразно е поставено с постъпването в ДБТ- Казанлък на уведомителното писмо от Община Казанлък. Това нарушение обаче съдът счита за несъществено в конкретния случай, доколкото всички релевантни за случая обстоятелства са били установени и предвид факта, че жалбоподателят не твърди различни факти, които да обосновават различни изводи. Възраженията си относно правилното приложение на материалния закон жалбоподателят е развил и пред горестоящия административен орган и пред настоящия съд, при което правото му на защита не е ограничено по никакъв начин.

Правото на гражданите, търсещи работа да се регистрират като безработни в ТП на АЗ, гарантирано с нормите на ЗНЗ може да бъде ограничавано единствено при наличие на изчерпателно изброените в закона предпоставки за прекратяването й /чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от ЗНЗ/, като административният орган е длъжен при всяко положение да установява и посочва релевантните за отказа, респективно прекратяването факти и обстоятелства. Това му задължение произтича пряко от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, която определя необходимото съдържание на административния акт, издаван в писмена форма, като в т. 4 от цитираната законова разпоредба е предвидено, че актът винаги следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Следователно, при хипотезата на прекратяване на регистрацията на оспорващия като безработен, административният орган е длъжен да изложи ясни и конкретни мотиви относно фактическите и правни основания, обуславящи прекратяването на регистрацията.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗНЗ всеки български гражданин, както и всеки гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, който търси работа, може да се регистрира в териториалното поделение на Агенцията по заетостта. Глаголът "може" сочи, че регистрацията на лицата не е задължителна и не се извършва служебно, а въпросът дали да се регистрират като безработни подлежи на тяхната преценка, с оглед на това дали желаят да спазват нормативно определения режим и да се ползват от полагащите се на безработните лица социални придобивки. Видно от приложеното по делото заявление – декларация Ж. е заявил желание да се регистрира, като лице, което при регистрация в дирекция "Бюро по труда" не работи, търси работа и има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от дирекцията "Бюро по труда", т. е. жалбоподателят се явява безработно лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗНЗ. Вписването на лицето в Дирекция "Бюро по труда" като безработно лице, представлява изразено с действие властническо волеизявление на административен орган, въз основа на което за регистрираното лице се пораждат права и възникват задължения. Затова по своето естество регистрацията представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗНЗ, за всяко регистрирано безработно лице се подготвя план за действие, а според ал. 2, т. 1, лицата, които търсят работа, регистрирани в групата на безработните, могат да ползват правата по чл. 17, ал. 1, т. 1 - 8 от закона. Съгласно чл. 15, ал. 5 от ППЗНЗ на безработните лица се изготвя индивидуален план за действие в срок до един месец от регистрацията им, ако не са започнали работа, като съгласно ал. 6 планът за действие включва препоръките на трудовия посредник, действията и сроковете за изпълнение на съответните препоръки. До 18-ия месец от регистрацията с продължително безработното лице се подписва споразумение за интеграция в заетост, каквото в конкретния случай е налично и с Ж. - л. 43 от делото. В чл. 20, ал. 1 от ЗНЗ е предвидено, че лицата, които са регистрирани като безработни, са длъжни да изпълняват препоръките на трудовия посредник, както и действията и сроковете в плана за действие, а в ал. 2 е предвидено, че при писмена покана от поделението на Агенцията по заетостта безработните лица са задължени да се явят на посочените дата и час.

В чл. 20, ал. 4 от ЗНЗ са предвидени основания, при които се прекратява регистрацията на безработните лица, като по т. 4 /посочена, като правно основание за издаване на оспореното пред съда решение на директора на ДБТ, Казанлък/ е предвидено, че регистрацията се прекратява, когато регистрираните лица откажат да приемат предложената им подходяща работа и/или включване в програми и мерки за заетост и обучение за възрастни по този закон, както и в програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове.

В конкретния случай в оспореното пред съда решение е посочено, че Ж.М.Ж. е отказал да заеме предложената му подходяща работа в Община Казанлък, поради което са налице материалноправните предпоставки за прекратяване на регистрацията му. Безспорно е, че от датата на която лицето е регистрирано, като безработно в ДБТ, гр. Казанлък – 29.01.2019 г. са изминали повече от 12 месеца, което с оглед фактите по делото придава на Ж. качеството на продължително безработно лице към 23.06.2020 г., съгласно дефиницията дадена в § 1, т. 2 от ДР на ЗНЗ – „продължително безработни" са безработни лица с непрекъснато поддържана регистрация в поделение на Агенцията по заетостта не по-малко от 12 месеца. Съгласно сключеното споразумение за интеграция в заетост – неразделна част от индивидуалния план за действие, страните са постигнали съгласие за предприемане на стъпки за решаване на проблемите, възпрепятстващи започването на работа и постигането на краен резултат-преодоляването на състоянието на продължителна безработица – обстоятелство, което в случая е налице, считано от датата на първоначалната регистрация – 29.01.2019 г., като в този смисъл безработният се е задължил да изпълнява поставените задачи и да участва активно в изпълнението на всички дейности, целящи интеграцията в заетост и извеждането от състояние на продължителна безработица. В този смисъл лицето следва да се съобрази с предложените му подходящи работни места при все, че за изминалият период от време не е постигната заетост съобразно наличната професионална квалификация и опит на Ж..

Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗНЗ „подходяща работа" е работата, която съответства на образованието и/или квалификацията, и/или професионалния опит на лицето, както и на неговото здравословно състояние, ако тя се намира в същото населено място или до 50 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт, за период до 12 месеца от датата на регистрация на лицето в дирекция "Бюро по труда". След този период "подходяща работа" е тази, която съответства на здравословното състояние на лицето, ако тя се намира в същото населено място или до 50 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт. Съобразно цитираната дефиниция в настоящия случай, по отношение продължително безработното лице Ж.М.Ж. предложената му по заявката на Община Казанлък работа е подходяща по смисъла на закона, като неоснователни се явяват направените възражения за несъобразяването й с квалификацията и опита на безработния. Безспорно по делото се установява направен отказ от страна на жалбоподателя да заеме предложената позиция с мотив за ниско възнаграждение, като дори и да се приеме, че същият не е отбелязан изрично, непосредствено след изготвяне на насочващото писмо, то в проведеното открито съдебно заседание същият отказ недвусмислено се заявява и потвърждава от жалбоподателя.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че административният орган правилно е приел, че са налице условията за прекратяване на регистрацията на безработното лице, а именно: направен е отказ да бъде приета предложената му подходяща работа в Община Казанлък – основание, предвидено в чл. 20, ал. 4, т. 4, предл. първо от ЗНЗ. В този смисъл решението на Директора на ДБТ, гр. Казанлък съдържа необходимите фактически и правни съображения – мотивите за постановяване на оспореното в случая разпореждане за прекратяване на регистрацията. В случая органът действа в рамките на обвързана компетентност, като при доказано наличие на визираните в хипотезите на чл. 20, ал. 4 от ЗНЗ предпоставки, единственото възможно, законосъобразно поведение от негова страна е да прекрати съответната регистрация. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл. 97, ал. 1 изр. 2 от АПК горестоящият в йерархията административен орган – Директор на Дирекция „Регионална служба по заетостта“, гр. Хасково при постановяване на своя акт – решение от 04.01.2021 г. е изложил подробни съображения от фактическа и правна страна по правния спор, като е обсъдил сторени възражения и от жалбоподателя в съответствие с изискванията на чл. 35 от АПК, отхвърляйки ги като неоснователни и недоказани, по който начин същото решение е станало неразделна част от мотивите на оспорения индивидуален административен акт.

Неоснователни се явяват направените в жалбата възражения по отношение предходни прекратявания и възстановявания на регистрацията му като безработно лице, както и аргументите за предубеденост на длъжностните лица от поделенията на Агенцията по заетостта и незаконосъобразността на действията им във връзка с предлаганите на жалбоподателя във времето работни позиции. Това е така, тъй като от една страна основание за постановяване на оспореното решение е единствено направеният отказ за заемане на последната предложена на Ж. работа, а от друга - липсата на доказателства в подкрепа на изложените от жалбоподателя доводи. В събраните по делото доказателства не се съдържат такива, които да опровергаят фактите, че по предходните насочвания за работа са налице мотивирани и немотивирани откази от лицето, както и такива, които да доведат до обоснован извод за незаконосъобразност на действията на административния орган досежно предприетите от него постъпки към осигуряване на заетост на лицето.

С оглед на това съдът приема, че в случая са доказани елементите от фактическия състав по чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ във връзка с неизпълнение на задълженията, визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗНЗ, във връзка с чл. 15, ал. 5 и 6 от ППЗНЗ. При това положение оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Ето защо съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата по закон форма, при липса на нарушение на административнопроизводствените правила и при спазване на материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.М.Ж. ***, против решение от 04.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“, гр. Казанлък, с което на основание чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ, считано от 24.11.2020 г. е прекратена регистрацията на Ж.М.Ж., като безработно лице, поради изразен от него отказ да приеме предложената му подходяща работа на длъжност „общ работник“ към Община Казанлък.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: