П Р О Т О К О Л

Година 2021 Град Стара Загора

Старозагорски административен съд ІV състав

На девети февруари Година 2021

В публично заседание в следния състав:

Председател: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя ДРАГНЕВА

Административно дело номер 777 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 09.30 часа, се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Б. Г.Б. - редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Вместо това е потвърдил получаването на призовката за днешното съдебно заседание с електронно съобщение възпроизведено на материален носител по делото с вх. № 353/18.01.2021 г. по описа на съда.

ОТВЕТНИК: ДИРЕКТОР НА ТП НА НОИ СТАРА ЗАГОРА - редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Т. И., с приложено по делото пълномощно.

ЮРИСКОНСУЛТ И.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА: Производството е образувано по жалба на Б.Г. Боянов против Решение № Ц2153-23-25/20.11.20 г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № **********/30.10.2020 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Стара Загора, с което на жалбоподателя на основание чл. 98, ал. 1 от КСО във вр. с Регламент на съвета /ЕО/ №883/2004 г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл. 69б, ал. 1 от КСО, считано от 29.01. 2013 г., с мотиви, че в изпълнение на решение № 4688/22.04.2020 г. на ВАС е извършено проучване относно това дали жалбоподателят е заявил правото си да се пенсионира през 2012 год., като е посочено, че в писмото на германската компетентна институция, постъпило в НОИ се сочи, че Германският осигурителен орган през 2012 г. по негова инициатива, а не по инициатива на г-н Б., е предприел действия по удостоверяване на осигурителни периоди с цел уточняване на данните по осигурителното му досие, а не с цел отпускане на пенсия. Действията на длъжностните лица от германския осигурителен орган са служебни и не са свързани с желанието и волята на лицето. От отговора на германската КИ е ясно и безспорно, че през 2012 г. г-н Б. нито изрично, нито имплицитно е изразявал желание за отпускане на пенсия по българското или по германското законодателство. В решението се сочи още, че съгласно българското законодателство в редакцията му от 2012 година, а именно чл. 94, ал. 2 от КСО пенсии за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл.4, ал.1, т.1-4 и 6 и чл.4а се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването по българското законодателство, съответно прекратяване на трудовата дейност по законодателството на държава, с която се прилага международен договор в областта на социалната сигурност, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно прекратяване на осигуряването“. Видно от формуляр Е205 DE от 2018 г., г-н Б. е упражнявал трудова дейност и съответно е бил осигурен по германското законодателство, както през 2012 г., така и през следващите календарни години до 09.01.2018 г. Установено е още, че германската КИ в писмо Ц1030-23-1735#6 от 17.09.2020 г. заявява, че на 26.07.2018 г., г- Б.Б. е подал заявление за българска пенсия като самоосигуряващо се лице. В обобщение КИ на Германия, посочва, че не може да потвърди датата 29.01.2013 г. като дата на заявлението. Допълнително в отговор на направено запитване от ТП на НОИ - Стара Загора германската компетентна институция с формулярно съобщение вх. №2213-23-66#46 от 20.10.2020 г. потвърждава, че първоначалната дата, на която г-н Б. е поискал отпускане на пенсия от България е 26.07.2018 г. В заключение се твърди, че за периода 2012 г. - 2018 г., г-н Б. не попада в групата на категорията лица, които са навършили възрастта по чл.68. ал.1-2 от КСО и следва да бъдат уведомени за правото им да подадат заявление за отпускане на пенсия.

В жалбата се твърди, че с оспореното решение и потвърденото с него разпореждане адм. орган не изпълнява Решение № 4688/22.04.2020 г. на ВАС или поне не го е разбрал правилно. Позовава се на абзац от съдебното решение, в който счита, че вече е установено между страните, че от края на 2012 год. жалбоподателят е изразил желание да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в България, както и че е разрешено правото му да му бъде отпусната пенсия, считано от 20.10.2013 год. като ВАС е върнал преписката с указания това право да му се признае от посочената дата. В тази връзка с жалбата се иска отмяна на решението като постановено в противоречие с влязлото в сила решение и при съществени нарушения на адм. производствените правила.

Докладва, че административният орган е представил под опис административната преписка по издаване на оспорения акт.

ЮРИСКОНСУЛТ И.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам жалбата. Поддържам правните и фактически мотиви изложени в решението, които сочат на неоснователност на жалбата. Да се приемат представените с адм. преписка документи. Други искания по доказателствата нямам.

По доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените с административната преписка под опис /лист 10 по делото/ документи.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

ЮРИСКОНСУЛТ И.: Моля да отхвърлите жалбата като неоснователна. Моля да приемете писменото ми становище. Претендирам юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09.58 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: