П  Р  О  Т  О  К  О  Л

              

 

Година 2021                                                               Град Стара Загора

Старозагорски административен съд                        І състав

На четвърти октомври                                               Година 2021

В публично заседание в следния състав:

 

                                                        Председател:  БОЙКА ТАБАКОВА

                                                      

Секретар: Н. Николова

Сложи за разглеждане докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА административно дело номер 405 по описа за 2021 година.

 

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:        

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: А.Г.К. – редовно и своевременно призован, явява се лично и с адв.Т., редовно упълномощена.

 

ОТВЕТНИК: ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ  „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ - СТАРА ЗАГОРА – редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

 

АДВ.Т.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

   О П Р Е Д Е Л И:

        

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:

Производството по делото е образувано по жалба, наименувана искова молба, от А.Г.К. ***, чрез адв.Н.Т., против Заповед за прилагане на ПАМ №РД-14-1863/16.06.2021г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Стара Загора към Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация“. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта като издадена при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Според жалбоподателя издадената заповед е неясна в разпоредителната си част, не е мотивирана в достатъчна степен, издадена е въз основа на АУАН за деяние, което не е извършил. Освен това счита, че наложената ПАМ е несъразмерна на твърдяното нарушение с оглед неговите характеристични данни и семейно положение. Моли за отмяна на заповедта и претендира за разноските по делото. С жалбата е направено доказателствено искане за допускане до разпит на свидетелката Д.С.М..

 

СЪДЪТ докладва, че по делото с писмо вх.№4105/06.07.2021г. е постъпила административната преписка по издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ.

 

АДВ.Т.: Поддържам жалбата. Водим свидетелката Д.М. за днешното съдебно заседание и заявявам, че поддържаме искането си същата да бъде допусната до разпит. Моля да приемете по делото удостоверение за раждане на детето на жалбоподателя Р. А.Г., в което вече бащата е вписан като такъв, защото в първоначално представеното по делото бащата е бил все още в чужбина и детето не е било припознато. От днес представеното удостоверение се вижда ясно, че действително той е баща на болното дете. Представям и списък на разноските. Да се приемат представените по делото доказателства.

        

СЪДЪТ счита, че следва да приеме като писмени доказателства по делото представените с жалбата документи, както и постъпилите с административната преписка такива и представените в днешното съдебно заседание от жалбоподателя, тъй както същите са процесуално допустими и относими към предмета на делото. За изясняване на делото от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъде допусната до разпит в качеството на свидетел по делото Д.С.М., която се води от жалбоподателя за  днешното съдебно заседание.

По тези съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-1863/16.06.2021г., ведно с приложения към нея; акт за установяване на административно нарушение серия А-2000 №292580/16.06.2021г.; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0428/18.09.2018г.; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0265/13.05.2011г.; експертно решение №2453 от 123/17.10.2018г.; заповед №РД-01-43/23.01.2020г.; заповед №1308/30.07.2020г.; доклад рег. №11-57-4596/16.06.2021г.; договор №38/15.04.2021г., удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0265/13.05.2011г.; 

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото лицето Д.С.М..

 

СЪДЪТ пристъпи към разпит на допуснатата свидетелка.

 

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелката Д.С.М. – ЕГН **********, 40г., българка, българска гражданка, неосъждана, със средно образование, без родство и особени отношения с жалбоподателя.

ПРЕДУПРЕДЕНА за отговорността по чл. 290 от НК.

         ОБЕЩАВА да говори истината.

 

СВИДЕТЕЛКАТА: Братовчедка съм на съпругата на жалбоподателя. На този ден децата ми звъннаха, че вали дъжд, похарчили са си парите и  няма с какво да се приберат на село. Тогава аз звъннах на братовчедката, за да може съпругът й А. ***. Децата ми разказаха, че след като са слезли от таксито, батко им А. ги е догонил и ги е върнал, защото са спрели колата за проверка, за да кажат на проверяващите на колко са години и как се казват. Аз сама отглеждам децата си, баща им работи в чужбина и А. и съпругата му са най-доверените ми хора. Мога да кажа, че както аз не пестя време и средства да им помогна или направя услуга, така и те за мен. Заради дъждовния ден реших да поискам услуга от тях те да  приберат децата на село - от гр.Казанлък до с.Копринка. Не съм плащала за това, защото поисках лична услуга. По принцип децата пътуват с градския транспорт, за който имат изкарани безплатни карти.

 

АДВ. Т.: Нямам повече въпроси към свидетелката.

 

СЪДЪТ освободи свидетелката Д.С.М. от съдебната зала.

 

АДВ.Т.: Нямаме други доказателствени искания.

 

С оглед становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че няма искания по доказателствата и като намира делото за изяснено от фактическа страна, съдът

 

                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

 

АДВ. Т.: С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, моля да приемете за установено, че обжалваната заповед за налагане на ПАМ е неправилна поради това, че е издадена въз основа на акт, в който се твърди, че е извършено нарушение от доверителя ми, което не се  доказа в хода на настоящото производство. Административнонаказващият орган твърди, че жалбоподателят е извършил таксиметров превоз без да е  включил таксиметровия апарат в автомобила. Действително в момента на проверката от страна на РД „Автомобилна администрация“ таксиметровият апарат не е бил включен, но към този момент доверителят ми не е извършвал  таксиметров превоз по смисъла на параграф 1, т.26 от ДР към Закона за автомобилните превози. Съгласно тази разпоредба, таксиметров превоз е превоз на пътници срещу заплащане. От показанията на свидетелката Сашева  се разбра, че доверителят ми е превозвал инцидентно нейните две деца, които са му близки и роднини на жена му, като е направил услуга безвъзмездно, без да е търсил или да е имал намерение да иска заплащане на тази услуга от близки хора и техните деца, поради което този превоз не попада в хипотезата на таксиметров превоз по смисъла на закона, тъй като липсва елемент на заплащане. Освен изложено в жалбата, при постановяване на Вашето  решение моля да имате предвид и следното - оспорената заповед е издадена в нарушение на чл.59, ал.2, т.5 АПК, съгласно който всеки индивидуален административен акт трябва да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. Разпоредителната част трябва да бъде пределно ясна, точна и да не поражда каквито и да било съмнения относно отнетите права или създадените задължения. Недопустимо е волята на административния орган да се извежда чрез тълкуване на закона или на документите от административната преписка. В настоящия случай в оспорената заповед е посочено само, че временно се отнема удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил №16670 до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗАНН, случаите, когато могат да се  прилагат ПАМ, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. В случая с разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.7 ЗАП, законодателят е регламентирал ПАМ - временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок от 1 година. Това е законовоопределеният вид на мярката по смисъла на чл.23 ЗАНН.  Като не е наложил точно определената от закона ПАМ административният орган е нарушил материалния закон. По изложените съображения моля да счетете, че оспорената заповед е неправилна като постановена в нарушение на изискването за форма и в противоречие с материалния закон, поради което моля да бъде отменена. Считам също, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, тъй като съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 ЗАП принудителните административни мерки по чл.106 и чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. В случая административният орган, издал оспорената заповед, удостоверява компетентността си като е представил по делото заповед, издадена на  23.01.2020 г. от изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“. С нея директорите на РД „Автомобилна администрация“ са оправомощени да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл.106 и 106а от Закона за автомобилните превози. Към датата на издаване на тази заповед обаче - 23.01.2020г., в разпоредбата на чл.106а от Закона за автомобилните превози не е съществувала т.7. Към този момент в чл.106 и чл.106а ЗАП изобщо не е била регламентирана по вид и основание ПАМ като процесната. Наложената в оспорената заповед ПАМ е била регламентирана по вид и основание за налагане с параграф 55 от Закона за изменение и допълнение на ЗАП, в сила от 07 юли 2020 г., с който е изменен чл.106а от ЗАП и е създадена т.7, т.е. мярката е законоворегламентирана след издаване на заповедта за упълномощаване. Считам, че след като със Закона за изменение и допълнение на ЗАП, в сила от 07 юли 2020г., е регламентиран нов вид ПАМ, упълномощеният да я прилага от закона орган е следвало да прецени дали ще делегира новите си правомощия на други длъжностни лица и да издаде съответната заповед. По делото няма данни това да е сторено и след като стандартно е издадена заповедта на 23.01.2020 г. изпълнителният директор на ИА „Автомобилна администрация“ не е имал правомощия да налага ПАМ от вида на процесната, тъй като такава не е била предвидена в закона, то няма как със същата заповед да е делегирал правомощие на директорите на РД „Автомобилна администрация“ да налагат този вид ПАМ, поради което моля да приемете, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от некомпетентен орган, което води до нейната нищожност. Предвид изложеното, моля да уважите жалбата и да ни присъдите разноските по делото, за което сме приложили списък с разноските и доказателства към него.

 

 СЪДЪТ прилага списък на разноските на жалбоподателя, представен от адв.Т. и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:03ч.

 

                                         

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

                 

                                                             СЕКРЕТАР: