П Р О Т О К О Л

Година 2021 Град Стара Загора

Старозагорски административен съд ІII касационен състав

На петнадесети септември Година 2021

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

Секретар: МИНКА ПЕТКОВА

Прокурор: К. ТАЧЕВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдия МАНОЛОВ

касационно административно дело № 412 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:54 часа, се явиха:

КАСАЦИОНЕН ЖАЛБОПОДАТЕЛ: К.И.Ш. – редовно и своевременно призован, явява се лично.

ОТВЕТНИК: ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” гр. СОФИЯ – редовно и своевременно призована, не изпраща представител.

Вместо това по делото е постъпила молба от процесуалния представител юрисконсулт С.С., с която моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие, ако не са налице процесуални пречки, тъй като е в платен годишен отпуск, но не възразява делото да се разгледа в нейно отсъствие.

СТРАНА: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА СТАРА ЗАГОРА – редовно призована, явява се прокурор Тачев.

СЪДЪТ разпореди да бъдат свалени белезниците на жалбоподателя, след което съдебна охрана му свали белезниците.

КАСАЦИОНЕН ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречка за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от К.И.Ш. против Решение № 208 от 27.05.2021 г., постановено по административно дело № 47/2021 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с изложени оплаквания за незаконосъобразността му, които се свързват с неправилно приложение на материалния закон. По подробно изложени съображения е направено искане за отмяната му и уважаване на предявения иск.

СЪДЪТ докладва постъпил писмен отговор на касационната жалба от процесуалния представител на ГД „ИН“, с който я оспорва като неоснователна.

КАСАЦИОНЕН ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Поддържам подадената жалба. Нямам доказателствени искания.

В жалбата съм цитирал отговор на г-жа М.М., когато беше омбудсман, с рег. № 3455/16.05.2019г. Ако прецените, че е необходимо, мога да ви предоставя копие, защото то касае изцяло точно този казус относно запорите на лишени от свобода в ЗО. В първоинстанционното дело не съм го представил, само съм го цитирал. Представям това писмо, което касае друг л. св., но е от същия казус.

ПРОКУРОР: Да се приложи представеното писмо от касационния жалбоподател.

По представеното писмо от касационния жалбоподател, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЛАГА писмо с рег. № 3455/16.05.2019г. на омбудсмана на Република България г-жа М.М..

КАСАЦИОНЕН ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Нямам доказателствени искания.

ПРОКУРОР: Жалбата е допустима. Нямам доказателствени искания, моля да дадете ход по същество.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

КАСАЦИОНЕН ЖАЛБОПОДАТЕЛ: В тази връзка дори БХК са правили посещения по всички затвори и са констатирали няколко проблеми, единият от които е, че навсякъде има порочна практика на ГД „ИН“ – цитирам какво са казали БХК: „Не малък брой затворници имат наложени запори върху индивидуалните си партиди по сметките на затвора, по които обикновено получават малки суми пари от семействата и близките си, за закупуване от лавката на храна, цигари и други стоки от първа необходимост, включително и на фонокарти за телефоните, шампоани, самобръсначки.“ Ще завърша, че това предизвиква сериозни напрежения между л. св., като създава конфликти и напрежение между затворниците, а в някои случаи води до нечовешко и унизително отношение. В тази връзка е този отговор на г-жа М.М., в който казва, че в тези случаи, когато не се касае за трудово-правно възнаграждение, следва да се прилага разпоредбата на чл.508, ал., т.1 от ГПК и да се отказва искания превод от администрацията на затвора, защото се касае за несеквестируем доход по смисъла на чл.446а от ГПК. В тази връзка решението на съдия Драгнева е напълно правилно в първия лист и половина, където става въпрос за моето твърдение. От там нататък се отнася също до трудово възнаграждение, което е правилно, но не касае моя случай. В моя проблем се касае за средства, преведени от дъщеря ми на съпругата ми, които нито дъщеря ми, нито съпругата ми са длъжник по тези изпълнителни дела, заради които ми е наложен запор. В тази връзка лично аз моля, но не толкова ГД „ИН“, а лицето С.П.Т.-С., която винаги се е явявала като юрисконсулт на затвора и техен пълномощник, защото най-вероятно тя получава заплата, за да дава правилни насоки на администрацията, как бива да си вършат правилно работата. Това е мое мнение, но след като и БХК са установили, че във всички затвори го има този проблем, явно и госпожата също не може да направи нищо. Те се оправдават с това, че са трето задължено лице, но в чл.507, ал.3, законодателят много ясно е написал, че те имат задължението на пазач, а в чл.471 същият този законодател много ясно е написал каква е функцията на пазача, а именно както г-жа Манолова е казала да определят произхода на средствата, в случая да откажат превод. Системно не само аз, повечето л. св. биваме лишени от правото си на 14 дни за доброволно изпълнение. Но тук работата е вече на прокуратурата дали ще обърнат внимание на тази практика. Моят проблем е единствено с въпросните средства – те не са мои, а на моето семейство и според мен неправилно е да ми бъде налаган пълен запор, защото тези членове, които цитирах, те всички са обвързани с КСО, ЗСП и други, свързващи закони – отиваме до този минималния праг на бедност, който държавата е определила, което държавата е гарантирала на всеки един свой гражданин, т.е. и аз влизам в това число.

Съгласен съм, че държавата ми осигурява било то покрив, спане, храна, но този минималният праг на бедност, като е правена калкулацията от тези 369 лв. примерно дадена част е за спане, дадена част е за ток, за вода, за храна, но вътре влиза и част за кореспонденцията, от която съм лишен. Има неща, от които съм лишен в случая, а са мое право, което от друга страна, за да се сдобия с фонокарта за телефонна връзка със семейството ми, аз съм принуден да нарушавам вътрешния ред в затвора, защото фонокарта мога да закупя единствено от лавката, ако имам средства в личната си сметка. В случая ако имам наложен пълен запор, аз не мога да получа средства и какво правя - получавам цигари на свиждането, които цигари трябва да дам на друг л. св., който да ми купи фонокарта, което е нарушение на вътрешния ред и аз мога да получа наказание. Ако не наруша вътрешния правилник, не мога да си чуя близките. Аз съм баща на две деца. Едното беше студент в Гърция миналата година, но се принуди да напусне училище, за да може да започне да работи, за да помага на майка си да изкарват пари за домакинството и за мен. Т.е. аз съм един паразит в момента, който вреди на семейството си. Пародията беше, че детето ми прати дадена сума и тази дадена сума отиде за някакво задължение, за което те нямат никакъв ангажимент. Не считам, че това е правилно. Това не го пише нито в ЗИНС, нито в НК. Дори няма никакъв закон, в който да пише, че аз трябва да съм във вреда и тежест на близките си. Според мен този закон вреди на цялото ми семейство и пародията е, че подадох сигнал до прокуратура, но те сметнаха, че съм виновен и укривам доходи и дори се опитаха да ми повдигнат обвинение, че съпругата ми умишлено превежда суми на други л. св., които нямат запор, за да мога да си купувам някои неща. Паста за зъби нямах доскоро. Това за мен е нещо сбъркано, не е правилно. Затова съм се обърнал към ВСС - прокурорска колегия по този казус, да проверят защо така е сметнала, като получих миналата седмица отговор от тях изх.№ на ВСС 4158/2019г., но ме информираха, че на основание чл.112 от АПК са го препратили до г-н И.Г. – главен прокурор на Република България, явно да продължи някаква тяхна проверка, не зная защо. Но е факт, че и там съм подал сигнал, защото смятам, че това не е правилно и това го наричам „държавен рекет“, защото това е не само с мен, това е порочна практика с всички лишени от свобода.

ПРОКУРОР: Считам, че Решение № 208 от 27.05.2021 г., постановено по административно дело № 47/2021 г. по описа на Административен съд – Стара Загора е правилно и законосъобразно и няма основание за отмяна на същото и моля същото да бъде потвърдено.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:10 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: