П Р О
Т О К О Л
Година 2021 Град Стара Загора
Старозагорски административен съд
II състав
На тринадесети октомври Година
2021
В публично заседание в следния състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Секретар: НИКОЛИНА НИКОЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от съдия
ДИНКОВА
административно дело № 439 по описа за 2021 година.
На именното повикване
в 10:00 часа, се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: „ЛУКСУРИ Х.“ ООД гр.КАЗАНЛЪК -
редовно и своевременно призован, представлява
се от адв.П., редовно упълномощена от днес.
ОТВЕТНИК: НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“
ПЛОВДИВ ПРИ ЦУ НА НАП – редовно и своевременно призован, представлява се от ст.юрисконсулт
П., редовно упълномощена от днес.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Да се даде
ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО
ДОКЛАДВА:
Производството е образувано по жалба на „ЛУКСУРИ Х.“
ООД, ЕИК 203553435, седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, жк „Васил
Левски“, бл.9, вх.А, ет.5, ап.15, представлявано от управителя Д.Д.Д.против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-228-009891/03.06.2021г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с която е
наложена ПАМ запечатване на търговски обект – автомивка, находяща се в гр. Казанлък, ул. „Козлодуй“ №
0, стопанисван от ЛУКСУРИ Х.“ ООД и забрана за
достъп до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл.
186, ал. 1 ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Твърди се, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон и на принципите
за пропорционалност, които административният орган е следвало да съблюдава. Поддържа
се оплакване, че Началник отдел „Оперативни дейности” не е съобразил липсата на
факти, сочещи, че в търговския обект е установена практика за неизпълнение на
задълженията за отразяване на приходите, а напротив видно от съдържанието на
оспорения акт, соченото нарушение се доказва единствено от извършена контролна
покупка, т.е. е единствено деяние. По подробно изложени доводи за прекомерност
на срока за запечатване на обекта се иска обжалваната заповед за налагане на ПАМ
да бъде отменена.
СЪДЪТ докладва, че по
делото с писмо изх.№ 4236≠2/04.08.2021 г. от ТД на НАП – Пловдив, е
представена административната преписка по издаване на процесната ПАМ. Към
писмото е приложено писмено становище от процесуалния представител на ответника
юриск. Лимберова, с което жалбата се оспорва изцяло като неоснователна.
АДВ. П.: Поддържам изцяло жалбата. Да се приемат
представените писмени доказателства. Нямам доказателствени искания, моля да се
даде ход по същество.
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Оспорвам подадената жалба като
неоснователна. Да се приемат представените писмени доказателства. Нямам доказателствени
искания.
След преценка на
материалите по делото, съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства
по делото представените с административната преписка документи, тъй като същите
са процесуално допустими и относими към
предмета на спора.
По изложените съображения
и на основание чл.157 от ГПК, във вр.чл.144 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото: заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г., заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № ФК-228-009891/03.06.2021г., АУАН №
F610962 от 10.05.2021г., протокол за извършена проверка на обект с дата
09.05.2021г., свидетелство за регистрация на фискално устройство от
04.06.2019г., обяснение от Христо Тенев Х. от 09.05.2021г., Касова бележка №
01/09.05.2021г., въпросен лист за установяване на стоковата и касова наличност
в търговски обект /склад/ № 0009891 от 09.05.2021г., дневен отчет, служебен
бон, съкратен отчет на фискална памет, детайлен отчет на фискална памет от лист 30 до лист 49, декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение за Г.П.А.с дата 09.05.2021г., декларация от
лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение за И.П.Д.с дата
09.05.2021г., декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение
за С.И.Х. с дата 09.05.2021г. и декларация от И.П.Д.с дата 09.05.2021г.
С оглед изявленията на страните, че нямат искания
за събиране на допълнителни доказателства по делото и като счита същото за
изяснено от фактическа страна, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. П.: Поддържам изцяло подадената от доверителя
ми жалба против процесната заповед за налагане на ПАМ. Подробни доводи са
изложени в жалбата, като желая да се спра по-подробно на срока, за който е била
наложена същата. Срокът на наложена ПАМ е необоснован като при определянето му
е нарушен принципът за съразмерност по чл.6 АПК. Продължителността на налагането
на мярката не е в обективно съотношение на пропорционалност между охраняваните
с прилагането на ПАМ обществени отношения, касаещи данъчното облагане и засегнатите
интереси на дружеството. Определянето на продължителността на срока на мярката решаващият
административен орган е мотивирал на първо място, с тежестта на извършеното
нарушение и последиците от същото -
дефинираните такива, свързани с неотчитане на приходи, с препятстване на
контролните органи и приходната администрация, непозволяващи установяване на
фактически реализирания оборот от проверявания търговец. На второ място, се е мотивирал
с местоположението на търговския обект, търговската площ, работното време и
предмета на осъществяваната дейност в търговския обект, с възможността за
реализиране на значителни обороти. Друг мотив на административния орган е съществено
накърняване на обществените интереси и фискалната политика на държавата, поради
неотразяването на реално извършените продажби, водещи до неправилно определяне
на дължимите данъци. Следващ мотив, който е изтъкнат от административния орган при
определяне на продължителността на срока на обжалваната ПАМ, е че с нея следва
да се защити държавния интерес, като се предотврати възможността от извършване
на ново нарушение, от което за фиска да настъпят значителни и трудно поправими
вреди, както и да бъде превъзпитан нарушителят. На последно място, административният
орган е отбелязал, че целите на налаганите ограничения, а именно промяна в
начина на извършване и в организацията на дейността в търговския обект и в
начина на отчитане на дейността, като прекият резултат е правилното отразяване
на оборота, спазване на отчетността на относимите към фискалното устройство
документи и предаване на изискуемите данни към НАП. Така изложените мотиви за обосноваване
на определената продължителност на налаганата ПАМ от една страна са бланкетни и
не изпълняват изискването на чл.186, ал.3 ЗДДС за мотивираност на срока на мярката,
а от друга страна, по никакъв начин не кореспондират с конкретни фактически
констатации, които да са релевантни за определяне на срока на ограничението.
Общоформулираните в заповедта мотиви, свързани със значимостта на охраняваните с
наложената ПАМ обществени отношения, както и
с държавния интерес, чиято защита цели издаването на заповедта, не
обосновават кое точно налага срокът на прилаганите ограничения да бъде 14 дни.
По-голяма част от изложените мотиви са свързани с целите на упражняваната административна
принуда, а именно – предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения от същия вид, както и коригиране
поведението на търговеца и налагането на финансова дисциплина, което принципно
се постига с налагането на ПАМ. Действително регистрирането и отчитането на извършените
продажби на стоки в търговския обект, чрез издаването на фискална касова бележка
от фискално устройство, е нормативно установено задължение на субектите,
стопанисващи търговски обекти по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС.
Съответно за неизпълнението на това задължение законът предвижда като
материална предпоставка за постановяването на заповед за налагане на ПАМ
запечатване на търговски обект. В същото време, обаче, за мотивиране на срока
за налаганата ПАМ, във всеки един конкретен случай, не е достатъчно само да
бъдат посочени целите, за постигането на които нормативно е регламентирано
прилагането на ограничения. Необходимо е също така да бъде обосновано съществуването
на нормативно установено материалноправно основание за налагане на ПАМ. В случая
не е ясно как използването на критерии за индивидуализирането на срока на
ограничението, а именно местоположението на търговския обект, търговската площ,
работното време и предметът на осъществяваната
в обекта търговска дейност, се свързват с констатацията, че поведението на проверяваното
лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата.
Действително срокът, за който се налага ПАМ по чл.186, ал.1 ЗДДС не се свързва с
размера на отчетената продажба, но за определяне продължителността на
действието на ограничението, като се изхожда от възможно прикриване, респективно
неотчитане на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани, също и
определени по размер, е необходимо констатирането не само на факта на нерегистрирането
на продажбата, но установяването и на други обстоятелства, сочещи нееднократно
извършване на констaтираното нарушение. В случая наличието на такива обстоятелства нито е
обосновано, нито е доказано. По несъмнен начин е установено, че в търговския
обект е въведено в експлоатация работещо фискално устройство, с което се регистрират
и отчитат извършените в обекта продажби, в конкретния случай услуги. Това сочи,
че търговецът е създал организация за отчитане на извършените в търговския обект
продажби. Предвид гореизложеното, моля съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваната Заповед за налагане
на ПАМ №ФК 228-009891 от 03.06.21 г. издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ при ЦУ на НАП - Пловдив.
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Моля да отхвърлите подадената
жалба. Считам, че заповедта за налагане на ПАМ е правилна и законосъобразна. Описаното
в нея нарушение се потвърждава изцяло от събраните по делото доказателства. Поддържам
изцяло становището, което е приложено първоначално с представянето на
административната преписка, като ще се спра само на пълната неоснователност на
доводите в жалбата, свързани с несъразмерността на срока на запечатване на търговския
обект и с тежестта на извършеното нарушение. От доказателствата по делото,
както и в самата заповед е отбелязано, че към момента на извършване на проверката
е констатирана положителна касова разлика между фактическата наличност и сумите,
отразени чрез фискалното устройство, в размер на 170 лв., като на този ден до момента
на извършване на проверката, която е по средата на работния ден, във фискалното
устройство няма отразени продажби, т.е. от дневния отчет е видно, че това са
обороти, което считам, че е индикация за нерегистриране на продажби и в други
случаи, освен в процесния. Още повече, че от въпросния лист, приложен по делото, е видно, че в началото на работния
ден не е имало касова наличност за начална сума нито в касата има собствени
лични парични средства на управителя или продавача, което отново потвърждава
тезата, че неиздаването на касова бележка от този търговец не е единичен
или изолиран случай. По тези съображения
моля да отхвърлите жалбата. Претендирам юрисконсултско възнаграждение, като
моля претендирания адвокатски хонорар да се присъди в минималния размер,
предвиден в закона.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, което приключи в 10:32 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: