О
П Р Е
Д Е Л Е Н
И Е
№ 59 24.03.2016г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар П.М. и с участието
на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА частно административно дело № 11 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.88, ал.3 от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на Н.М.Й. ***, против Решение № 9105-0051/ 21.12.2015г. на Директора
на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ – Стара Загора, с което е
оставена без разглеждане, като недопустима, подадената от Н.Й. жалба против
Заповед № Ч-1884-918993/ 14.10.2015г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Чирпан. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспореното решение по съображения за постановяването му при неправилно
приложение на закона. Жалбоподателят поддържа, че необосновано решаващият
административен орган е приел, че жалбата против Заповед № Ч-1884-918993/
14.10.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Чирпан е
подадена след изтичане на законово регламентирания преклузивен срок по чл.84,
ал.1 от АПК за оспорването на акта по
административен ред. Твърди, че отбелязаната дата на връчване на заповедта е
невярна, като действителната дата на нейното получаване е 30.11.2015г., поради
което именно това е началният момент, от който започва да тече срока за
обжалването на акта пред по-горестоящия административен орган. Направено е
искане оспореното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно
и преписката да бъде върната на Директора на РДСП – Стара Загора за разглеждане
и произнасяне по същество по подадената от Н. Й. жалба против Заповед №
Ч–1884-918993/ 14.10.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” -
Чирпан.
Ответникът
по жалбата - Директор на Регионална Дирекция за социално подпомагане – Стара
Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че не е доказано по
безспорен и несъмнен начин, че Заповед № Ч-1884-918993/ 14.10.2015г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Чирпан е получена от
жалбоподателя Н.Й. на твърдяната от него дата, поради което отбелязаната върху
оригинала на заповедта дата на нейното връчване следва да се счита като такава,
определяща началния момент, от който започва да тече 14-дневния преклузивен
срок по чл.84, ал.1 от АПК за оспорването на акта по административен ред. По
тези съображения обосновава, че в съответствие и при правилно приложение на
закона решаващият административен орган е приел, че подадената от Н.Й. жалба
против Заповед № Ч-1884-918993/ 14.10.2015г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Чирпан, е просрочена и като такава е процесуално недопустима и
неподлежаща на разглеждане по същество с произнасяне за нейната основателност.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Със
Заповед № Ч-1884-918993/ 14.10.2015г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Чирпан, на основание чл. 13, ал.2 от Закона за социалното
подпомагане, чл.4, ал.4 и чл.3, ал.4 от Наредба № РД 07-5/ 2008г. за условията
и реда за отпускане на целева социална помощ за отопление и въз основа на
подадена молба-декларация с вх. № Ч-1884-918993/ 18.09.2015г., е отказано на Н.М.Й.
отпускането на еднократна целева помощ за отопление с мотиви, че лицето не
живее на посочения адрес. Заповедта е връчена лично на адресата на акта –
жалбоподателя в настоящото производство Н.Й., при отбелязана дата на връчване
на заповедта датата 21.10.2015г.
С
жалба, регистрирана с вх. № 94НН/0011 от
09.12.2015г. в РДСП – Стара Загора, изпратена по пощата на 07.12.2015г., Н.Й. е
оспорил Заповед № Ч-1884-918993/ 14.10.2015г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – Чирпан по административен ред пред по-горестоящия
административен орган - Директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане – Стара Загора, с искане за преразглеждане на заповедта.
С
обжалваното в настоящото съдебно производство Решение № 9105-0051/ 21.12.2015г.
на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане –Стара Загора, на
основание чл. 97, ал.1 и чл.81, ал.1 от АПК във вр. с чл.88, ал.1, т.2 и чл.88,
ал.2 от АПК, е оставена без разглеждане, като недопустима, подадената от Н.Й.
жалба против Заповед № Ч-1884-918993/ 14.10.2015г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – Чирпан. От фактическа страна оспореният акт се
основава на обстоятелството, че Заповед № Ч-1884-918993/ 14.10.2015г. на
Директора на Дирекция „СП” – Чирпан е връчена лично на жалбоподателя Н.Й. на 21.10.2015г.;
14 дневния срок по чл. 84, ал.1 от АПК за обжалването на административния акт е
изтекъл на 04.11.2015г. /присъствен ден/, а жалбата против заповедта е подадена
по пощата на 07.12.2015г. /съгласно поставеното пощенско клеймо/ и регистрирана
с вх. № 94НН/0011 от 09.12.2015г. в РДСП – Стара Загора. С оглед на което Директорът на РДСП – Стара
Загора е направил извод, че жалбата на Н.Й. против Заповед № Ч-1884-918993/
14.10.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Чирпан е
просрочена и като такава процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по
същество относно нейната основателност.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на Заповед № Ч-1884-918993/ 14.10.2015г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Чирпан и оспореното Решение №
9105-0051/ 21.12.2015г. на Директора на РДСП
– Стара Загора.
Допуснато
е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на
свидетели на лицата П.К.Р. – социален работник към Дирекция „Социално
подпомагане” – Чирпан, Петко Иванов Щерев и Димитър Димитров Арабаджиев.
Свидетелят П.Р. не си спомня конкретния случай във връзка с връчването на
Заповед № Ч-1884-918993/ 14.10.2015г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Чирпан на жалбоподателя Н.Й., като след предявяване на
посочената заповед заявява, че подписът, положен в графа „връчител”, е неговият
подпис. Свидетелят разяснява процедурата по връчване на актовете, издавани от
Дирекция „Социално подпомагане” – Чирпан като твърди, че след проверка
самоличността на получателя се вписва датата на връчване и актът се предявява
за подпис на лицето. Отбелязването на датата на връчване и датата на получаване
се извършва от служител на Дирекция „Социално подпомагане”, като получателят
само полага подпис върху горния екземпляр на заповедта. Свидетелят заявява че в
случая посочените в Заповед № Ч-1884-918993/ 14.10.2015г. като дата на връчване
и дата на получаване на заповедта дати, са изписани от него. Съгласно
показанията на свидетеля Щерев, на 30.11.2015г., с неговия приятел – св.
Арабаджиев, отивали към общината във връзка с получаване на документи по
проекти и до сградата, в която се помещава Дирекция „Социално подпомагане” –
Чирпан, срещнали Н.Й.. Попитали го къде отива и какво носи и той им показал
заповедта. Тъй като заповедта била с много дребен шрифт, началото нищо не могли
да разчетат, като впоследствие видели, че посочената дата на получаване на
заповедта от Н. Й., е много по-ранна от действителната такава – 30.11.2015г.
Свидетелят Щерев накарал жалбоподателя Й. върху връчения му екземпляр от
заповедта да напише действителната дата на нейното получаване. Свидетелят
твърди че Й. му е казал, че през едно прозорче му казали да се разпише и той се
разписал, но не видял написаната дата. Според свидетеля Арабаджиев на
30.11.2015г., заедно със св. Щерев, са видели Н.Й. да излиза от сградата на
социални грижи, носейки документ, като им направило впечатление, че върху
заповедта било отбелязана различна дата от датата на получаване на заповедта
/30.11.2015г./, като си спомня, че разликата между посочената дата на връчване
и тази, на която Й. действително е получил заповедта, била около 40 дена.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на Решение
№ 9105-0051/ 21.12.2015г. на Директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане – Стара Загора, намира за
установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок по чл.88, ал.3 от АПК и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
От
фактическа страна няма спор между страните по делото, че Заповед № Ч-1884-918993/
14.10.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” –Чирпан е връчена
лично на жалбоподателя Н.Й., в качеството му на адресат на заповедта, което
обстоятелство е удостоверено с положения от лицето подпис. Спорният по делото
въпрос се свежда до това, коя е действителната дата на получаване на заповедта
от Н.Й., с оглед преценката на началния момент, от който започва да тече срока
за оспорването й по административен ред респ. за допустимостта на подадената до
Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Стара Загора жалба
против заповедта.
Видно
от представената и приета като доказателство по делото Заповед № Ч-1884-918993/
14.10.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Чирпан, след волеизявлението и подписа на
административния орган, посочен като издател на заповедта, се следват две
отбелязвания: 1. относно датата на връчване на заповедта, което обстоятелство следва
да бъде удостоверено с посочване на имената и подписа на длъжностното лице,
извършило връчването и 2. изявление на адресата на заповедта за датата, на
която е уведомен за заповедта, удостоверено с имената и подписа на лицето,
получило акта. Първото изявление като направено от длъжностно лице в кръга на
службата му /социален работник от Дирекция „Социално подпомагане” – Чирпан/, по
установените форма и ред, съставлява официален свидетелстващ документ. Второто
изявление, независимо че е обективирано върху официален документ /Заповед № Ч-1884-918993/
14.10.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Чирпан/,
представлява частен документ - изявление на адресата на заповедта че е уведомен
за заповедта и за датата, на която е уведомен. Като частен документ това
изявление се ползва с формална доказателствена сила - доказва, че
материализирано в него изявление е направено и че изхожда от лицето, което го е
подписало като негов издател т.е доказва единствено факта на писменото
изявление и неговото авторство. Формалната доказателствена сила на частните
документи /за разлика от официалните/, не обхваща други данни, за които
документът свидетелства и в частност не обхваща датата и мястото на съставяне
на документа, така както са посочени в него. В случая Н.Й. не оспорва факта, че
положеният подпис „за получател” е изпълнен от него, но твърди, че посочената
като дата на получаване на заповедта – 21.10.2015г., нито е написана от него,
нито това е действителната дата, на която е получил заповедта. С оглед изявлението на свидетеля П.К.Р. – социален
работник към Дирекция „Социално подпомагане” – Чирпан, направено в съдебното
заседание при неговия разпит, че подписът, положен в графа „връчител”, е
неговият подпис и че посочените като дата на връчване и дата на получаване на
заповедта дати са изписани от него, съдът приема, че доказването на
действителната дата на получаване на Заповед № Ч–1884-918993/ 14.10.2015г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Чирпан от адресата на заповедта
– Н.Й., може да бъде направено с всички доказателствени средства, вкл. и със
свидетелски показания. Доколкото посочената в частния документ като дата на
уведомяване на жалбоподателя за издаването на заповедта дата, не е попълнена
собственоръчно от лицето, чието писмено изявление за получаването на заповедта
е обективирано и удостоверено с изписано от него име и положен подпис, не е
налице законово регламентираната забрана за опровергаване на съдържанието на
изходящ от страната частен документ със свидетелски показания – от една страна
формалната доказателствена сила на частния документ не обхваща датата на
неговото съставяне, а от друга – съдържанието на документа в частта му относно
посочената дата на получаване на заповедта не представлява изявление изхождащо
от лицето, направило изявлението за получаването на заповедта, а изявление на
длъжното лице от Дирекция „Социално подпомагане” – Чирпан, което обаче е извън
удостоверителната му компетентност /поради
което в тази си част изявлението не може да бъде определено и като официален
документ/. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства съдът приема,
че посочената дата на получаване на Заповед № Ч-1884-918993/ 14.10.2015г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Чирпан от адресата на заповедта
– Н.Й., не представлява действителната такава на получаването на
административния акт от жалбоподателя. Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетелите Петко Иванов Щерев и Димитър Димитров Арабаджиев, като ясни,
последователни, вътрешно непротиворечиви и установяващи една и съща фактическа
обстановка. Свидетелите, макар и да не са били преки очевидци на връчването на
заповедта респ. на нейното получаване от Н.Й. /тъй като не са присъствали на
връчването на акта в сградата на
Дирекция „Социално подпомагане” в гр. Чирпан/, еднозначно заявяват, че са
видели жалбоподателя пред /до/ сградата на Дирекция „СП” – гр. Чирпан,
непосредствено след като Й. е получил заповедта. И двамата свидетели сочат, че
те, заедно с Й., след като са прочели заповедта, са констатирали, че посочената
като дата на нейното получаване дата не съответства на деня, в който
жалбоподателят я е получил, като според свидетеля Арабаджиев е имало разлика от
около 40 дни между посочената дата и тази, на която Й. е получил заповедта.
Свидетелят Щерев заявява че лично той е казал на Й. върху неговия екземпляр на
заповедта да напише вярната дата на нейното получаване – 30.11.2015г. Така установената
фактическа обстановка не се опровергава от показанията на свидетеля П.К.Р. –
социалният работник към Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Чирпан, с чийто подпис е удостоверено връчването на
заповедта. В по-голямата си част тези показания разясняват принципно
процедурата по връчване на издадените от Дирекция „Социално подпомагане” – гр.
Чирпан актове, като не доказват по категоричен и несъмнен начин, че в
конкретния случай е било процедирано именно по този начин. Още повече че
свидетелят заяви че няма спомен за лицето и за връчването на конкретната
заповед, а жалбоподателят – че свидетелят не е бил длъжностното лице, което в
действителност му е връчило заповедта. Всъщност тези показания установяват и
практиката заповедта да се предявява за подпис на лицето – адресат на заповедта,
единствено за да я разпише в качеството на получател, като датата на получаване
се вписва не от получателя, а от съответното длъжностно лице, което създава потенциална
възможност за невярно посочване на датата на получаване на акта. В контекста на
изложеното ангажираните от оспорващия доказателства следва в тяхната съвкупност
да се разглеждат като такива, доказващи твърдението, че Заповед № Ч-1884-918993/
14.10.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Чирпан не е
получена на датата, отбелязана върху самата заповед – 21.10.2015г. Ирелевантно
е обстоятелството, че след като е установил несъответствието между посочената
дата на получаване на заповедта и действителната дата на получаване на акта, Н.Й.
не е сигнализирал за това несъответствие. Само по себе си невярното посочване
на дата на получаване на заповедта не би могло да има за последица преклудиране
на процесуалното право на оспорване – надлежното упражняване на това право е обусловено
единствено от подаване на жалбата в законово регламентирания срок, считано от
действителната дата на получаване на акта. В случая въз основа на събраните гласни
доказателства и при прилагането на чл. 172 от ГПК, следва да се счита за
доказана недостоверността на вписаната като дата на получаване на заповедта
дата – 21.10.2015г. Ето защо доказано се явява и подаването на жалбата против Заповед
№ Ч-1884-918993/ 14.10.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” –
Чирпан при спазване на нормативно регламентирания преклузивен срок по чл.84,
ал. 1 от АПК за оспорване на заповедта по административен ред пред Директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане – Стара Загора.
С
оглед на което Решение № 9105-0051/ 21.12.2015г. на Директора на Регионална
дирекция за социално подпомагане – Стара Загора следва да бъде отменено и
преписката да бъде върната за произнасяне по основателността на подадената от Н.Й.
жалба против Заповед № Ч-1884-918993/ 14.10.2015г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – Чирпан.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.88,
ал.3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.М.Й. ***, Решение № 9105-0051/
21.12.2015г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане –
Стара Загора, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, подадената
от Н.Й. жалба против Заповед № Ч-1884-918993/ 14.10.2015г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” – Чирпан.
ВРЪЩА преписката на Директора на Регионална дирекция
за социално подпомагане – Стара Загора, за разглеждане и произнасяне по
същество по подадената от Н.М.Й. жалба вх. № 94НН/0011 от 09.12.2015г. против Заповед
№ Ч-1884-918993/ 14.10.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” –
Чирпан.
Определението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: