О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 302 02.12.2016г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, V състав, в закрито съдебно заседание на втори
декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с участието
на прокурора
като разгледа
докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 13 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.49 от Закона за кадастъра и имотния регистър
/ЗКИР/.
Образувано е по жалба на И.Д. ***, против Заповед № РД-18-88/ 26.11.2015г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - гр.
София, в частта й, с която на основание чл.49, ал.1 от ЗКИР, са одобрени
кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Казанлък /без
територията, за която кадастралната карта и кадастралните регистри са одобрени
със Заповед № РД-18-48 от 16.08.2007г. на Изпълнителния директор на Агенцията
по кадастъра и Заповед № 24-300-5-2 от 17.05.2004г. на Началника на Службата по
кадастър - Стара Загора/, в частта относно имот с идентификатор №
35167.506.4099, с административен адрес гр. Казанлък, ул. ”Ген. Ф.Ф. Радецки” №
35.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на Заповед № РД-18-88/
26.11.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК - гр. София в оспорената й част,
по съображения за издаването и при допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателят поддържа, че при одобряването на кадастралната карта и
кадастралните регистри за землището на гр. Казанлък в частта относно имот с
идентификатор № 35167.506.4099, административният орган не е изпълнил
императивното изискване по чл.41, ал.1 от ЗКИР и задължението да събере
задължителните кадастрални данни, разглеждани като съвкупност от основни данни
за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти. Твърди, че
административният акт в оспорената му част не е съобразен с Наредба № 3 от
28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта
и кадастралните регистри, издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството и в частност с Приложение № 1 към чл.7, ал.1 от Наредбата,
определящо трайните знаци за означаване на гранични точки и за материализиране
на границите на поземлените имоти, като в нарушение на чл.38, ал.1 от ЗКИР във
вр. с чл.14, ал.1 от Наредба № 3/ 28.04.2005г. на МРРБ, не е спазена
приоритетността на данните, за установяване на границите на поземлените имоти
при изготвяне на кадастъра. Сочи, че допуснатите при одобряването на
кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Казанлък в
частта относно имот с идентификатор № 35167.506.4099 нарушения на
материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона, са особено
съществени, опорочаващи издадения административен акт в оспорената му част до
степен на нищожност. С подробно изложени в жалбата и в представеното писмено
становище съображения досежно допустимостта и основателността на жалбата, е
направено искане за отмяна на Заповед № РД-18-88/ 26.11.2015г. на Изпълнителния
директор на АГКК - гр. София в обжалваната й част и връщане на преписката на
административния орган за ново произнасяне.
Ответникът
по жалбата - Изпълнителен директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър - гр. София, чрез пълномощника си
по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва
жалбата като недопустима и неоснователна. Излага доводи, че доколкото с
изменението на ЗКИР /ДВ, бр.57/ 2016г. от
22.07.2016г./, действащата нормативна регламентация по чл.49, ал.2 предвижда,
че одобрените КККР не подлежат на обжалване и предвид процесуалния характер и
незабавното действие на нормата вкл. по отношение на висящите съдебно-административни
производства, съдебният контрол по отношение на оспорената Заповед № РД-18-88/
26.11.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК - гр. София, е недопустим. С оглед на което е
направено искане жалбата да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото – прекратено.
Съдът намира, че подадената жалба е процесуално
недопустима, по следните съображения:
Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено
при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и
процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от
АПК, една от тези предпоставки от категорията на абсолютните, за която съдът
следи служебно, както при образуването, така и при провеждането на съдебното
производство, е наличието на административен акт, подлежащ на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност и правен интерес от оспорването. А това са административните актове
/индивидуални, общи и подзаконови нормативни/, доколкото не са изключени от
приложното поле на действие на АПК, респ. с изрична нормативна разпоредба по
отношение на тях не е установено изключение от общия принцип за съдебен
контрол.
С оспорената в настоящото съдебно производство
Заповед № РД-18-88/ 26.11.2015г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър - гр. София, на основание чл.49, ал.1 от ЗКИР,
са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр.
Казанлък /без територията, за която кадастралната карта и кадастралните
регистри са одобрени със Заповед № РД-18-48 от 16.08.2007г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по кадастъра и Заповед № 24-300-5-2 от 17.05.2004г. на
Началника на Службата по кадастър - Стара Загора/. Към момента на подаване на
жалбата, съгласно действалата редакция на чл.49, ал.2 от ЗКИР, заповедта е
подлежала на обжалване в 30-дневен срок от обнародването й в "Държавен
вестник" по реда на Административно-процесуалния кодекс пред
административния съд по местонахождението на имота.
С изменението на
ЗКИР /ДВ бр.57/2016г. от 22.07.2016г./, съгласно новата нормативна
регламентация по чл.49, ал.2, одобрената кадастрална карта и кадастрални
регистри не подлежат на обжалване. С посочената законова разпоредба се
установява изключение от общия принцип за съдебен контрол на административната
дейност и на постановяваните в хода на нейното осъществяване актове, като изключва
от съдебно обжалване одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри,
изработени по реда на чл.35 и сл. от ЗКИР. Нормата е процесуална и има
незабавно действие, доколкото процесуалните норми се прилагат по всички висящи
спорове, вкл. по отношение на всички висящи съдебни производства, освен ако в
нормативния акт, с който са създадени, не е предвидено приключването им по
досегашния ред. В случая в ПЗР на ЗИДЗКИР /ДВ бр.57/2016г./, липсва уредба за
процесуалния, ред по който се довършват висящите съдебни производства по жалби
срещу актове, издадени на основание чл.49, ал.1 от ЗКИР, до влизане в сила на
измененията на ЗКИР. С § 34 от ПЗР на ЗИДЗКИР /ДВ бр.57/2016г./ е уредена
процедурата по довършване на започнатите административни производства по
създаване на КККР, заварени към момента на влизане в сила на изменението на
ЗКИР, но няма уредена процедура за довършване на висящите съдебни производства,
поради което за същите важи изменената процесуална норма на чл.49, ал.2 от ЗКИР
/ДВ бр.57/2016г. от 22.07.2016г./. В този смисъл е Определение № 9949/
26.09.2016г. по адм. дело № 9676/ 2016г. по описа на ВАС, Определение № 11720
от 02.11.2016г. по адм. дело № 11951/ 2016г. по описа на ВАС; Определение №
11993 от 08.11.2016г. по адм. дело № 12157/ 2016г. по описа на ВАС; Решение №
11131 от 24.10.2016г. по адм. дело № 2092/ 2016г. по описа на ВАС; Решение №
11691 от 02.11.2016г. по адм. дело № 4110/ 2016г. по описа на ВАС; Решение №
11686 от 02.11.2016г. по адм. дело № 4017/ 2016г. по описа на ВАС и др./.
Процесуалната разпоредба на чл.49, ал.2 от ЗКИР /ДВ бр. 57/2016г. от
22.07.2016г./, е приложима и в настоящото съдебно производство, независимо, че
съгласно посоченото в оспорената заповед, същата подлежи на обжалване в 30
дневен срок от обнародването й в ДВ по реда на чл.49, ал.2 от ЗКИР пред
административния съд по местонахождението на имота. Наличието на изрична
законова норма с процесуален характер, изключваща съдебното обжалване на актове
със съдържание като оспорената заповед, обуславя извод за приложимостта й по
отношение на административни актове по чл.49, ал.1 от ЗКИР, постановени и
обжалвани по съдебен ред преди влизането в сила на изменението на чл.49, ал.2
от ЗКИР. От изложеното следва, че по силата на изменението на ЗКИР /ДВ бр.57/ 2016г.
от 22.07.2016г./, жалбата на И.Б. против Заповед № РД-18-88/ 26.11.2015г. на
Изпълнителния директор на АГКК - гр. София, в частта й, с която на основание чл.49,
ал.1 от ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за
землището на гр. Казанлък, в частта относно имот с идентификатор №
35167.506.4099, се явява процесуално недопустима по см. на чл.159, т.1 от АПК и
следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея
съдебно производство – прекратено.
При този изход на спора никоя от
страните няма право на разноски, тъй като с изключването на право на достъп до
съд по силата на изменението на нормативната регламентация по чл.49, ал.2 от
ЗКИР, са неприложими правилата за възлагане на разноските според това кой е
получил защита при решаването на спора. Не е налице нито една от хипотезите на
чл.143, ал.1 и ал.2 от АПК за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени
по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв. При тази нормативна регламентация следва
извода, че правото на разноски на административния орган – ответник по жалбата,
при прекратяване на съдебното производство по делото, е ограничено до
хипотезите на недопустимост на съдебното оспорване, поради оттегляне на жалбата
или отказ от нея. Доколкото разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК урежда изрично
и изчерпателно хипотезите, в които възниква правото, същата не може да бъде
тълкувана разширително. При съществуващата изрична регламентация липсва и
основание както за субсидиарното прилагане по силата на препращащата норма на
чл.144 от АПК на разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, предвиждаща правото на
разноски за ответника при прекратяване на делото, така и за правоприлагането по
аналогия – не е налице нито неуреден случай, нито непълнота на правната уредба.
Докато ГПК урежда правото на разноски при прекратяване на делото, независимо от
конкретното основание, то законодателното разрешение по чл.143, ал.4 от АПК е
да ограничи признаването на това право само при предпоставката за недопустимост
на съдебното производство по чл.159, т.8 от АПК. Да се приеме, че при субсидиарното прилагане
или при прилагането по аналогия на чл.78, ал.4 от ГПК, на административния
орган – ответник по жалбата, се следва присъждане на разноски по делото при
всички хипотези на прекратяване на съдебното производство /с изключение на тази
по т. 159, т.3 от АПК – оттегляне на оспорения административен акт/, би се
обезсмислило съществуването на специалната разпоредба на чл. 143, ал.4 от АПК.
В случая недопустимостта на жалбата и на образуваното въз основа нея съдебно
производство е в хипотезата на чл.159, т.1 от АПК, която не е регламентирана в
специалната норма на чл.143, ал.4 от АПК като такива, даващо право на
административния орган за присъждане на разноски по делото, поради което
присъждане на разноски в полза на ответника по жалбата – Изпълнителен директор
на АГКК – гр. София, не се дължи на това основание. Още повече че в случая
недопустимостта на жалбата е резултат не на ненадлежно упражнено право на
оспорване към момента на подаване на жалбата, а следствие на настъпила в хода
на съдебното производство законодателна промяна, изключваща от съдебното обжалване актовете за одобряване на кадастрални
карти и кадастрални регистри по чл.49,
ал.1 от ЗКИР.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК във вр. с чл.49, ал.2 от
ЗКИР /изм. ДВ бр. 57 от 22.07.2016г./, Старозагорският административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколното си
определение от 02.11.2016г. за даване
ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Д.
***, против Заповед № РД-18-88/ 26.11.2015г., издадена от Изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - гр. София, в частта
й, с която на основание чл.49, ал.1 от ЗКИР са одобрени кадастралната карта и
кадастралните регистри за землището на гр. Казанлък /без територията, за която
кадастралната карта и кадастралните регистри са одобрени със Заповед № РД-18-48
от 16.08.2007г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра и Заповед №
24-300-5-2 от 17.05.2004г. на Началника на Службата по кадастър - Стара
Загора/, в частта относно имот с идентификатор № 35167.506.4099, с
административен адрес гр. Казанлък, ул. ”Ген. Ф.Ф. Радецки” № 35, като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 13/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на жалбоподателя И.Д. *** и на ответника по
жалбата - Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър - гр. София, за присъждане на направените по делото разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
СЪДИЯ: