О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№27 16.02.2016 год. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, VІІ състав, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар .................... с участието на прокурора .................................. като разгледа докладваното от съдия М. Русев административно дело №46 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Производството е образувано по жалба от „Арсенал”АД гр. Казанлък против Разрешение №172/03.05.2011 год., издадено от Началника на РУ ”Полиция” Казанлък, с което на „Вертекс”ЕООД гр. Казанлък е разрешено съхраняването на огнестрелно оръжие – пистолет „Арсенал” Р-М01, кал. 9х18, №АЕ 24744 и боеприпаси към него на обект „Лагер на ГУСВ”, местност Каракос – гр. Мъглиж, важащо до 03.05.2016 год.

Производството по настоящето дело е недопустимо по следните съображения:

Жалбоподателят – търговско дружество няма правен интерес от оспорването на издаденото разрешение за съхраняване на оръжие. „Арсенал”АД не е адресат на акта и не са засегнати негови права, свободи или законни интереси, а още по-малко поражда задължения за търговеца. Липсата на правомерна и лична заинтересованост обуславя недопустимостта на жалбата. Закона не дава възможност да се обжалва един индивидуален административен акт, в случая когато няма правен интерес. Наличието на правен интерес по смисъла на чл.159, т. 4 АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, при това доказателствената тежест се носи от оспорващия. В настоящия казус, липсва обосноваване и доказване на правния интерес жалбоподателят от атакуваното разрешение на Началника на РУ”Полиция” - Казанлък. Съхраняването на едно огнестрелно оръжие дори и в сгради, които са в близост до имоти на „Арсенал”АД, не засяга правото на собственост на дружеството, нито представлява потенциална опасност за осъществяваното от него производство. Разрешението е издадено във връзка с осъществяваната охранителна дейност на „Вертекс”ЕООД, притежаващо лиценз за извършване на частна охранителна дейност №1334/20.10.2008 год., издаден от Директора на Главна дирекция „Охранителна полиция” при МВР – гр. София. С оглед предметния си обхват, разрешението не рефлектира в правната сфера на оспорващият, т.е. липсва процесуална легитимация от страна на „Арсенал”АД за направеното оспорване.

Действително, по силата на общата клауза на чл. 120, ал. 2 КРБ е допусната обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. В тази връзка, задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува, като елементът "засягане" е предпоставка за възникване на процесуалния правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл.120, ал.2 от КРБ "засегнати" в процесуалноправен аспект са онези лица, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респ. в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно издаденият административен акт. В този смисъл негативно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. - към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта. Видно от данните по делото, към момента на издаването на оспореното решение такива права и интереси не са били налице за „Арсенал”АД. При положение, че оспореното разрешение не рефлектира негативно и пряко в правната сфера на жалбоподателят, то за него не възниква процесуалното право на оспорване. С оглед гореизложеното, жалбата като подадена от лице, нямащо правен интерес от оспорването, се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.159, т. 4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Арсенал”АД гр. Казанлък против Разрешение №172/03.05.2011 год., издадено от Началника на РУ ”Полиция” гр. Казанлък, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. Дело №46/2016 год. по описа на Административен съд Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: