О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 119 26.04.2016г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, VІ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар и с участието

на прокурора като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 120 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на И.К.П. ***, против т.8 от Решение от 20.08.2015г. на Комисията, назначена със Заповед № РД-07-435 /17.08.2015г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” – Стара Загора, за определяне размера на средното годишно рентно плащане по начин на трайно ползване на земеделските земи за стопанската 2014/2015г. за землищата на територията на област Стара Загора, в частта относно земеделските земи в землището на с. Средногорово, община Казанлък. Жалбоподателят твърди, че за предходната стопанска година, определеното средно годишно рентно плащане за земеделските земи в землището на с. Средногорово било в размер на 14лв., поради което и определения с оспореното решение размер на средно годишно рентно плащане от 6лв. на дка за земите от същото землище за стопанската 2014/ 2015г., е твърде ниско и неправилно определено. Обосновава, че доколкото в землището на с. Средногорово се обработва 2/3 от поземления фонд, като 1/3 от тях са заети с трайни насаждения и етерично маслени култури, в обхвата и приложното поле на Схеми и мерки за подпомагане на земеделските производители /вкл. НР1 и СЕПП/, приложението на които се свързва със значително по размер подпомагане, рентата за ползваните земеделски земи била в диапазона от 10 до 30лв. на декар, като търсенето на земеделска земя, както и рентата, е с трайна тенденция да нарастват, а не да намаляват. Направено е искане да бъде отменено като незаконосъобразно или обявено за нищожно Решение по Протокол от 20.08.2015г на Комисията, назначена със Заповед № РД-07-435 /17.08.2015г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” - Стара Загора за определяне размера на средното годишно рентно плащане по начин на трайно ползване на земеделските земи за стопанската 2014/2015г., в частта му за земите в землището на с. Средногорово, община Казанлък.

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № РД-07-435/17.08.2015г. Директорът на ОД „Земеделие”- Стара Загора, на основание §2е, ал.1 от ДР на ЗСПЗЗ, е назначил комисия с Председател Главен директор на ГД „Аграрно развитие” при ОД „Земеделие”, със задача да определи размера на средното годишно рентно плащане за стопанската 2014/2015г. по НТП на земеделските земи за землищата от общините на територията на област Стара Загора, съгласно §2е от ДР на ЗСПЗЗ и одобрената от Министъра на земеделието и храните методика №РД-04-6/08.07.2015г. и въз основа данните, предоставени от Общинските служби по земеделие.

С оспореното в настоящото съдебно производство Решение /по т.8/ от 20.08.2015г. на Комисията, назначена със заповед № РД-07-435 /17.08.2015г. на Директора на ОД „Земеделие” - Стара Загора, на основание §2е от ДР на ЗСПЗЗ и методиката, утвърдена от Министъра на земеделието и храните и след запознаване с изготвените от общинските служби по земеделие справки за всички вписани в Службата по вписвания и регистрирани в регистъра на ползването договори, действащи за стопанската 2014/2015г. и като е констатирала, че преобладават договори с посочено рентно плащане в натура, в някои липсва информация за размера на рентата или рентата е в плодове; че за част от землищата не е предоставена информация за рентното плащане, тъй като липсват вписани договори, Комисията е определила размера на средното годишно рентно плащане по НТП на земеделските земи за стопанската 2014/2015г. за землищата на територията на област Стара Загора, като за с. Средногорово, община Казанлък определеното средно годишно рентно плащане е в размер на 6.00 лв/дка за ниви и ливади, 20лв. за трайни насаждения и 7лв. за пасища.

Решението е обявено на интернет страницата на ОД „Земеделие” – Стара Загора на 20.08.2015г., като е публикуван определеният от Комисията размер на средното годишно рентно плащане за съответните землища на общините на територията на област Стара Загора за стопанската 2014/2015г.

Съдът намира че жалбата е процесуално недопустима, по следните съображения:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Две от тези процесуални предпоставки /по аргумент от разпоредбите на чл.159, т.1 и т.5 от АПК/, от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност по реда на АПК и оспорването да е направено в нормативно установения срок за подаване на жалбата.

В случая с обжалваното решение в оспорената му част, на основание §2е от ДР на ЗСПЗЗ, Комисията, назначена със заповед № РД-07-435 /17.08.2015г. на Директора на ОД „Земеделие” - Стара Загора, на основание §2е от ДР на ЗСПЗЗ, е определила размера на средното годишно рентно плащане по НТП на земеделските земи за стопанската 2014/2015г. за землището на с.Средногорово, Община Казанлък.

Това решение няма характеристиките на индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК. Същото, независимо от еднократното си правно действие /за стопанската 2014/ 2015г. година/, не представлява и общ административен акт по см. на чл.65 от АПК, доколкото с решението нито се създават права или задължения, нито непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на физически и/или юридически лица. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на §2е, ал.1 от ДР на ЗСПЗЗ, размерът на средното годишно рентно плащане за съответното землище от общината за предходната година се определя в левове за декар от комисия, назначена със заповед на Директора на Областната дирекция „Земеделие” въз основа на данни, предоставени от съответната общинска служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база повече от половината договори, вписани в службата по вписванията и регистрирани в общинската служба по земеделие. Средното годишно рентно плащане за предходната година се определя ежегодно. Същото служи за изчисляване, съобразно съответната методика, на размера на сумите с обезщетително и санкционно-обезщетително предназначение, дължими от ползвател на земеделска земя и които правоимащите лица имат право да получат при настъпване на предпоставките, с които законът свързва възникване на такива правоотношения /чл.34, ал.6; чл.37в във връзка с чл.37б от ЗСПЗЗ/.

В случая твърдяното засягане на права жалбоподателят обосновава с обстоятелството, че като собственик на земеделски земи в землището на с. Средногорово, община Казанлък – земи по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ /за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците с посочена форма на стопанисване и начин на трайно ползване на земите/, определяния по административен ред размер на „рентно плащане” се извършва въз основа на размера на „средното годишно рентно плащане” за съответното землище, определено по реда и на основание §2, ал.1 от ДР на ЗСПЗЗ от комисия, назначена със заповед на Директора на Областната дирекция „Земеделие”

Разпоредбата на чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ регламентира, че всеки собственик подава в общинската служба по земеделие по местонахождение на имота декларация по образец, в която се посочват формата на стопанисване и начинът на трайно ползване на земите. Общинската служба по земеделие води регистър на собствениците и ползвателите на земеделски земи и предоставя информация за тях на ползвателите, участващи в споразумението по чл.37в, с цел насърчаване на уедрено ползване и създаване на масиви. Площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл.37б от ЗСПЗЗ, може да се разпределя между ползвателите с предвидения в чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ проект. Данните за земите по чл.37в, ал.3, т.2, техните собственици и дължимото рентно плащане, се определя в доклад на Комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ до Директора на Областната дирекция „Земеделие”, въз основа на който последният издава заповед за разпределение на масивите в землището /чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ/, която заповед, съгласно чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ, подлежи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. Разпоредбата на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ предвижда задължение за ползвателя на земеделски земи, на който със заповедта по ал. 4 са определени земите по ал. 3, т. 2, да внесе по транзитна бюджетна сметка в съответната Областна дирекция "Земеделие" сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището в определен срок. Сумите са депозитни и се изплащат от Областната дирекция "Земеделие" на правоимащите лица въз основа на заповедта на Директора на ОД "Земеделие" по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ.

Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че твърдяното субективно материално право, защита на което се търси в настоящото съдебно производство, със съдържание - размера на вземането по чл.37в, ал.4 във вр. с ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, не произтича пряко от оспореното решение по §2е от ДР на ЗСПЗЗ. Доколкото вземането за дължимото рентно плащане в посочената хипотеза възниква въз основа на заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, която именно заповед законът определя като подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, следва извода, че актът, с който се определя размера на средното годишно рентно плащане като способ за определяне по административен ред на дължимото рентно плащане на собствениците на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации по чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ, няма самостоятелно правно значение, тъй като не е насочен към прякото и непосредствено регулиране на обществени отношения, Решението на Комисията по §2е, ал.1 от ДР на ЗСПЗЗ следва да се разглежда като част от производството по издаване на индивидуалния административен акт по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ и по аргумент от разпоредбата на чл. 21, ал.5 от АПК същото не представлява административен акт, подлежащ съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК.

Дори и да се приеме, че оспореното решение е общ административен акт по см. на чл.65 от АПК, то жалбата се явява процесуално недопустима, като подадена след изтичане на нормативно регламентирания срок по чл.179 от АПК. Решението от 20.08.2015г. на Комисията, назначена със Заповед № РД-07-435 /17.08.2015г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” – Стара Загора и определения с решението размер на средното годишно рентно плащане, е обявено на 20.08.2015г. по предвидения в закона /§2е, ал.3 от ДР на ЗСПЗЗ/ начин - на интернет страницата на Областна Дирекция „Земеделие” - Стара Загора. От тази дата, като дата на съобщаване на акта, тече едномесечния срок за оспорването му от лицата, които не са участвали в производството пред административния орган. Подадената от И.П. жалба против решението е постъпила в деловодството на Община Казанлък на 25.01.2016г., към която дата правото на оспорване е било преклудирано.

По изложените съображения съдът намира че жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Водим от горното и на основание чл.159, т.1 и т.5 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.К.П. ***, против т.8 от Решение от 20.08.2015г. на Комисията, назначена със Заповед № РД-07-435 /17.08.2015г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” – Стара Загора, за определяне размера на средното годишно рентно плащане по начин на трайно ползване на земеделските земи за стопанската 2014/2015г. за землищата на територията на област Стара Загора, в частта относно земеделските земи в землището на с. Средногорово, община Казанлък, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 120/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

СЪДИЯ: