О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№264 03.11.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар Зорница Делчева и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия М. РУСЕВ административно дело №210 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на Д.С.Д., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, за обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на служители на ареста Ямбол, както следва:

- иск за обезщетение в размер на 5880.00 лв. за не осигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в килията в ареста Ямбол, при престоя му в същия и дължима за периода 15.09.2003 год. – 29.03.2004 год.;

- иск за обезщетение в размер на 9800.00 лв. за лишаването от достъп до санитарен възел в ареста Ямбол, при престоя му в същия и дължима за периода 15.09.2003 год. – 29.03.2004 год.;

- иск за обезщетение в размер на размер на 15 680.00 лв. за неосигуряване на престой на открито в ареста Ямбол, при престоя му в същия и дължима за периода 15.09.2003 год. – 29.03.2004 год.;

Общата претендирана сума е в размер на 31 360.00 лева.

Ищецът твърди, че през периода 15.09.2003 – 29.03.2004 год. е бил настанен в ареста гр. Ямбол, където, в резултат на действията и бездействията на служители от затворническата администрация, е пребивавал при лоши битови и хигиенно-санитарни условия. Поддържа че килията, в която е бил настанен, не съответствала на европейските норми и изисквания за минимална свободна площ за задържаните лица; липсвали санитарни възли и постоянно течаща вода, а притока на светлина и въздух е бил недостатъчен. Сочи, че в следствие на всичко това, за периода на пребиваването му в ареста гр. Ямбол, са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и неудобства.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и становище, оспорва предявените искове. Що се отнася до битовите и санитарно-хигиенни условия, при които ищеца е изтърпявал наложената му мярка „задържане под стража” не са в противоречие на законоустановените норми и не надхвърлят един определен минимален предел на съответните ограничения, надхвърлящи обичайните, свързани с изпълнение на наложеното наказание за да се приеме, че са нечовешки и да могат да обусловят възникването на фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. От друга страна, ищеца не е доказал претърпяването на реални вреди, които да са в причинна връзка с условията в ареста в гр. Ямбол. Прави възражение и за изтекла погасителна давност на предявеният иск, тъй като от датата на настаняване в ареста, до датата на предявяване на исковата молба е изтекъл повече от десетгодишен срок. В съдебно заседание е направено възражение и за допустимост на предявеният иск, доколкото към процесния период следствените арести, са били към юридическото лице Министерство на правосъдието, а не към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Направено е искане за прекратяване на образуваното съдебно производство, алтернативно искане за отхвърляне на исковите претенции като недоказани и неоснователни и присъждане на разноски по делото, за процесуално представителство от юрисконсулта.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявените искове.

По отношение на допустимостта на исковете:

Направеното възражение за недопустимост на предявеният иск от страна на ответника в открито съдебно заседание на 11.10.2016 год., е основателно по следните съображения:

Към датата на задържането на ищеца в ареста в гр. Ямбол, този арест е бил към Главна дирекция „Главно управление на местата за лишаване от свобода”, съгласно чл.2, ал.1 от Правилника за организация на охраната, правата и задълженията на надзорно-охранителния състав в следствените арести /отм. ДВ бр.71/01.09.2006 год., издаден от Министъра на правосъдието и обн. ДВ бр.101/12.12.2000 год./. Съгласно горецитираната разпоредба, общото ръководство и контрол на охраната се осъществява от направление „Охрана и контрол на следствените арести” към ГД”ГУМЛС”. С ПМС №192 от 22.08.2002 год., обн. ДВ №83 от 30.08.2002 год. е приет Устройствен правилник на Министерство на правосъдието /действал до 01.08.2008 год./, съгласно чл.27, т.1, б.”в” от който е предвидено по отношение на охраната и сигурността в следствените арести, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да осъществява методическо ръководство и контрол по отношение на охраната и реда в следствените арести; да анализира и оценява резултатите от дейността на охранителните екипи, взема системни мерки за подобряване организацията на работа и прави предложения във връзка с това; да организира и контролира специалната, бойната и физическата подготовка на охранителните състави; да извършва тематични проверки и участва в провеждането на комплексни проверки на цялостната дейност в следствените арести; да осъществява контрол за правилното съхраняване и използване на техническите, помощните и транспортните средства и въоръжението; да осъществява взаимодействие с Главна дирекция "Охрана" по обезпечаване провеждането на следствени и съдебни действия в случаи, предвидени в закон, както и да разглежда молби и жалби на задържаните лица по време на престоя им в следствените арести. От това е видно, че ГД”ГУМЛС” е преименувана в ГД”Изпълнение на наказанията”. Ето защо, съдът намира, че ГД”ИН” е правоприемник на ГД”ГУМЛС”. В подкрепа на горното е и разпоредбата на чл.19а, ал.3 от ЗИН /отм., но в сила към процесния период/, съгласно която следствените арести са териториални звена на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС /в сила от 2009 год./ ГД”Изпълнение на наказанията” е юридическо лице към Министерство на правосъдието. Преди тази дата, обаче ответникът по настоящето дело е бил единствено и само административно звено към Министерство на правосъдието /чл.19а, ал.2 от ЗИН – отм./, т.е. ГД”Изтърпяване на наказанията” не е имала юридическа самостоятелност, а юридическо лице е било само Министерство на правосъдието. Същото продължава да съществува, поради което и не е налице правоприемство между юридическото лице Министерство на правосъдието от исковият период /2003 – 2004 год./ и ответника по настоящето дело Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Законодателят не е въвел правна норма, която да определя, че ГД "Изпълнение на наказанията" е правоприемник на Министерството на правосъдието, поради което за процесния период, за който се претендира обезщетението за неимуществени вреди надлежният ответник е именно посоченото министерство. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че образуваното исково производство не е насочено срещу надлежен ответник и като такова е недопустимо.

Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а нейната липса обосновава недопустимост на иска. Съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник. Съдът е длъжен да даде указания само във връзка с надлежното упражняване на правото на иск, в случая - да се посочи ответник. Незнанието на ищеца срещу кого да насочи иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е ирелевантно обстоятелство спрямо законосъобразността на процесуалните действия на съда.

Ответникът своевременно претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение (с отговора на исковата молба и в открито съдебно заседание). С разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, е предвидено, че ако искът за обезщетение бъде отхвърлен изцяло или искът бъде оттеглен изцяло, или при отказ изцяло от иска, ищецът дължи заплащане на разноските по делото. С тази разпоредба е предвидено специално ограничение относно начина на разпределяне на разноски, направени в производства по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Тази специална законова норма изключва прилагането на общите правила, регламентирани в Гражданския процесуален кодекс и Административнопроцесуалния кодекс по отношение на разпределянето на отговорността за разноски. Доколкото делото се прекратява поради недопустимост на съдебното производство, а не поради оттегляне, респ. отказ от иска, то следва, че ищецът не дължи разноски на ответника.

По тези съображения и на основание чл. 159, т.1 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколното си определение от 11.10.2016 год. за даване ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА исковата молба на Д.С.Д., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, за обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на служители на ареста Ямбол, при престоя му в същия за периода 15.09.2003 год. – 29.03.2004 год., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №210/2016 год. по описа на Административен съд Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: